Р Е Ш Е Н
И Е №
74
Гр. Пловдив, 12.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и
осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 44 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ.
Ищцата
Л.Х.Г., ЕГН **********,*** , със съд. адрес:***, чрез адв. Д.Б.,***“ АД, ЕИК ***, обективно кумулативно съединени искове за
обезщетяване на имуществени вреди в размер на общо 2 441 лв., както и на неимуществени
вреди в размер на 55 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
24.12.2015 г. до окончателното плащане, както и всички направени разноски по
делото.
Твърди, че
на 24.12.2015 г. заедно със съпруга си пазарувала в магазина на „***“ на ***в ***.
Собственият им лек автомобил „Нисан Съни“ с рег.№ РВ 2072 КМ, бил паркиран със задната си част
към улицата, приблизително на 6,5 м от улична канализационна шахта. На същата
редица паркирани автомобили в посока запад и със задна част към улицата бил
паркиран лек автомобил „Хонда“ с рег.№ РВ 2103 РР,
който стоял неподвижно, със собственик и водач П.Х.К..
Автомобилът на ищцата се намирал южно
от „Хонда“-та и успоредно с нея, когато тя и съпругът
ѝ я отминали и се приготвили да прехвърлят покупките си в багажника на
колата си. Неочаквано и без сигнализация водачът П.К.предприел маневра „заден
ход“ и блъснал ищцата с лявата си задна част – странично, която политнала от
удара и паднала на земята. Уплашена, най-напред тя усетила удара на главата си
в асфалта, който временно я зашеметил. Извикала, тъй като не виждала с лявото
си око, а миг след това усетила силна болка в левия си крак, който бил
необичайно извит настрани. На мястото пристигнала линейка, която откарала
ищцата в ***с констатирана фрактура и зашиване на рана в седалищната част при
изключително големи болки.
В резултат на удара на ищцата са
причинени закрито счупване на лявата бедрена кост в областта на шийката и
фрактура на горен и долен клон на лявата пубисна
кост, като още същия ден ищцата била оперирана по спешност чрез отваряне с
кръвно наместване и метална фиксация с плака,
зашиване и дренаж. Въпреки болкоуспокояващите лекарства, изпитвала силни болки,
а след изписването ѝ на 06.01.2016 г. постъпила в ***„*** за 1 месец.
Препоръчано ѝ било да се движи с помощта на патерици, инвалиден стол, проходилка и с бастун, който ползва и до сега. След третия
месец, когато ѝ било разрешено да стъпва на левия си крак, е затруднена
да изпълнява дори елементарни домакински задължения, едвам се придвижва до
тоалетната, не може да напуска дома си без чужда помощ, не може да носи тежки
предмети, продължава да страда от стреса от катастрофата и не може да спи
нощем, като за тези неимуществени вреди претендира обезщетение в размер на
40 000 лв.
Наред с това, при процесното ПТП на ищцата е
причинен и кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявото око. Поради получените
фрактури ищцата, била лекувана в КОТ при ***и въпреки оплакванията ѝ, че
не вижда с лявото око, не била направена консултация с офталмолог. Едва на
14.04.2016 г. ищцата била прегледана, като е установен тотален хематом в лявото
око и е назначено медикаментозно лечение. Тъй като същото не е дало резултат,
на 14.06.2016 г. ищцата била оперирана в ***, като при операцията е извършено
механично изрязване на стъкловидното тяло, еднофотокоагулация
и тампониране с газ. По повод на това увреждане ищцата изпитвала главоболие в
областта на лявото око, не виждала добре и чувствала дискомфорт,
като за тези болки и страдания претендира обезщетение в размер на 10 000
лв.
В резултат на удара при падането, както
и от залежаването след операцията ищцата получила декубитална
рана, която била третирана продължително с йодоформен
мехлем и ѝ причинила неприятни преживявания и допълнителни болки и
страдания в размер на 5 000 лв.
Освен това, във връзка с лечението на
нанесените ѝ травми ищцата направила и разходи от общо 2 441,21 лв.,
както следва: по фактура № **********/25.12.2015 г. – 1 535 лв. за закупуване
на динамично-компресивна трохантерна
система; по Договор № 55/06.01.2016 г. с ***„*** – 650 лв.; мехлем за рани, антикуагулант паратрамол, беналгин, диклак, калцитонин, витамин Д,… и др. – общо 256,21 лв.
По случая е образувано ДП № 48/2016 г.
на VI РПУ - Пловдив, пр.пр.№
12081/2015 г. на РП – Пловдив, като с влязло в сила на 30.12.2017 г. решение по
а.н.д.№ 6826/2017 г., ПРС, 22 н.с., водачът П.Х.К. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, при което е причинил на ищцата Л.Х.Г. средна телесна
повреда, изразяваща се в закрито счупване на лявата бедрена кост в областта на
шийката, наложило оперативно наместване и довело до трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник, като на основание чл. 78-а, ал. 1 от НК
същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба.
За управлявания от виновния водач П.Х.К. лек автомобил е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с ответника “Бул Инс“
АД, обективирана в застрахователна полица №
115003106915/18.12.2015 г. със срок на действие до 19.12.2016 г.
Ето защо, ищцата моли съда на да осъди ответника в качеството му на
застраховател по цит. застрахователна полица да
ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 55 000
лв. – физически и душевни болки, продължителни страдания и психически дискомфорт, причинени в резултат на ПТП, от които
40 000 лв. – за претърпените фрактури на лява бедрена кост и на долен и
горен клон на пубиса, 10 000 лв. – за кръвоизлив
на стъкловидното тяло на ляво око, и 5 000 лв. – за декубитална
рана в сакралната област, ведно със законната лихва от датата на ПТП на
24.12.2015 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмена
защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства и експертизи.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД – гр. София, бул.
Джеймс Баучер 87, ет. 2, ЕИК ***, чрез адв. А.И., е подал отговор, в който заявява, че предявените
искове са допустими, но ги оспорва изцяло по основание и по размер.
Оспорва претендираните от ищцата неимуществени
вреди като недоказани, тъй като към ИМ не са представени мед. документи, от
които да се направи преценка относно тежестта на уврежданията и начина на
протичане на възстановителния период. В решението на наказателния съд е
посочена само 1 телесна повреда – закрито счупване на лявата бедрена кост,
поради което по отношение на др. претендирани
увреждания на ищцата не е налице влязла в сила присъда/решение по отношение на процесното ПТП.
Липсва причинно-следствена връзка между същото ПТП и претенцията за получен
от ищцата кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявото око, като от приложените амб. лист и епикриза се
установява, че тя е потърсила мед. помощ по друг повод, при това 4 месеца след
ПТП. Още по-малко има връзка между ПТП и получената от ищцата декубитална рана, която е възникнала не в резултат ПТП, а
на неправилни грижи за ищцата от страна на обслужващия я персонал.
Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата ищца по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй
като поведението ѝ е било рисково, тъй като е престояла на необозначено
място върху пътното платно, предназначено за движение на МПС.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете,
ведно със законните последици, като подробни съображения за това излага в
отговора.
В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства и експертиза.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцата е подала допълнителна ИМ, в която
оспорва доводите на ответника и допълва доказателствените
си искания.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал допълнителен
отговор.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от
приложеното а.н.д.№ 6826/2017 г., ПРС, ХХІ н.с., се установява, че с Решение № 2310 от 14.12.2017 г., влязло
в сила на 30.12.2017 г., водачът П.Х.К., ЕГН **********, е признат за виновен в
това, че на 24.12.2015 г. в *** при управление на лек автомобил „Хонда ХР-В“ с рег.№ РВ 2103 РР, е нарушил правилата за
движение по пътищата по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда на Л.Х.Г., ЕГН **********, изразяваща се в
закрито счупване на лявата бедрена кост в областта на шийката, което е наложило
оперативно наместване, довело до трайно затрудняване на движенията на левия
долен крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което на основание чл.
78-а, ал. 1 от НК същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба.
Няма спор също, че за управлявания от виновния водач П.Х.К., ЕГН **********, лек автомобил „Хонда ХР-В“, рег.№ РВ 2103 РР, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника
“Бул Инс“ АД, обективирана
в застрахователна полица № BG/02/115003106915 от 18.12.2015 г. със срок на действие до 19.12.2016 г.
От приложената медицинска документация на ищцата – амб.
лист № 1114/14.04.2016 г. и епикриза за периода 14–16
юни 2016 г., ИЗ № 13367 на ***, се установява, че същата страда от инсулинозависим диабет, хипертонична болест на сърцето,
старческа нуклеарна катаракта, диабетна ретинопатия и
кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявото око (тотален хемофталм),
който е отстранен оперативно чрез механично изрязване.
По делото са представени писмени доказателства – фактура №
**********/25.12.2015 г. на стойност 1 535 лв. за закупуване на динамично-компресивна
трохантерна система;
Договор № 55/06.01.2016 г. с ***„*** и квитанция от 06.01.2016 г. за
платена такса от 650 лв.; 12 бр. фискални бонове за закупени медикаменти
(мехлем за рани, антикуагулант паратрамол,
беналгин, диклак, калцитонин, витамин Д и др.) на обща стойност 256,21 лв.,
като общата сума на направените разходи е 2 441,21 лв.
Представена е и фактура №
381/17.05.2016 г. на стойност 1 100 лв. за „консуматив с ВС леща“, чиято
сума не се претендира, като датата на покупката предхожда процесното
ПТП на 24.12.2016 г.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Д.Н.К.–Г.
- ***в ***, което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и
неоспорено от страните, както и от обясненията, дадени от вещото лице в
съдебното заседание на 23.10.2018 г., се установява, че след ПТП на 24.12.2015
г. ищцата Л.Г. за първи път е прегледана от очен ***на 14.04.2016 г., който е
установил наличието на кръвоизлив в лявото око и я е насочил за проследяване и
лечение в ***. През 2016 г. на ищцата се извършени последователно 3 очни
операции – за старческа катаракта на двете очи и за кръвоизлив в стъкловидното
тяло на лявото око. Понастоящем тя е с напълно възстановени зрителни функции и
към момента не се нуждае от допълнително лазер лечение за диабетната ретинопатия, която следва да се проследява.
Наличието на кръвоизлив, както и наличието на катаракти не водят до болки в
очите и главоболие. Може да е налице страх от невиждане и неудобство при
ориентация в пространството и виждане на фини детайли.
Според вещото лице д-р Г., катарактите на двете очи нямат връзка и не са
предизвикани от процесното ПТП. За кръвоизлива в
стъкловидното тяло на лявото око на ищцата може да има различни причини – очна
травма, отлепване на стъкловидното тяло, разкъсване на ретината, диабетна ретинопатия и др. Тъй като ищцата е с налична диабетна ретинопатия, документирана още през 2012 г., много вероятно
е хемофталмът да е резултат от естествения ход на
заболяването, като не може с категоричност да се твърди, че кръвоизливът е предизвикан
именно от травмата при процесното ПТП, тъй като
липсват данни за очни прегледи на ищцата между 2012 г. и 2016 г. В ИЗ №
75761/2015 г. на КОТ при ***, където ищцата е лекувана непосредствено след ПТП,
няма регистриран преглед от очен лекар, като няма такъв и Спешното хирургично
отделение, насочило пациентката към КОТ.
Установената при ищцата през 2012 г.
диабетна ретинопатия е очно заболяване, което се
характеризира именно с такива кръвоизливи в стъкловидното тяло, които могат да
се появят по всяко време и по различен повод – от високо кръвно налягане, от
промяна в кръвната захар и др., като естественият ход на заболяването диабет и
неговото усложнение – диабетна ретинопатия, също
могат да доведат сами по себе си до кръвоизлив в стъкловидното тяло на окото.
Този кръвоизлив при ищцата е бил регистриран през 2016 г., но кога е настъпил
не може обективно да се установи.
По принцип при удар в главата се получават кръвонасядания
и увреждания на мястото на удара върху самата глава. За да има кръвоизлив в
стъкловидното тяло, трябва да има директен удар в окото и това е най-честата
причина за травматичен хемофталм. Не е типично при травма
на главата, без да се засяга окото, да се получи кръвоизлив в стъкловидното
тяло, макар и в много редки случаи това да е възможно.
По делото е прието и заключението на съдебно-медицинска експертиза с вещо
лице *** д-р С.С.С. – *** на ***, което съдът
възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните.
От него, както и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебното заседание на
28.11.2018 г., се установява, че при процесното ПТП
на 24.12.2015 г. на ищцата Л.Г. е било причинено закрито счупване на лявата
бедрена кост в областта на шийката, което е наложило оперативно лечение и
консолидация посредством метална остеосинтеза, както
и счупване на горното и долното рамо на левите срамни кости на таза. Тези
травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар
с или върху такъв и е възможно да са възникнали при блъскане със задната
странична част на лек автомобил в областта на десния долен крайник, загуба на
равновесие от удара и последващо падане на пътната
настилка върху левия крак и лявата страна.
Пострадалата е изпитвала значителни болки и страдания в резултат на тази
травма, които са продължили сравнително дълъг период от време, през което са
затихвали постепенно. През първите 6 – 8 месеца ищцата е имала нужда от чужда
помощ дори за елементарни житейски нужди – миене, тоалет, хранене, къпане,
обличане и т.н., както и при напускане на жилището. И към момента на изготвяне
на експертизата ищцата използва за ходене помощни средства и съобщава за
засилване на иначе търпимите болки при промяна на времето и пренатоварване
на крайника.
Приложените по опис писмени доказателства за закупени медицински
консумативи и медикаменти съдържа както обезболяващи, антикоагулант
и превръзки, необходими до приключване на оздравителните процеси – 30 дни за
раната на седалището и 6 месеца за самото счупване, така и мед. средство,
използвано по време на операцията.
В мед. документи на ищцата липсват данни за оформена пролежна
рана (декубитус), поради което тя не е предмет на
експертизата. По принцип такава рана е резултат от неправилно лечебно поведение
в периода след операцията и появата ѝ не е в резултат на травмата.
По делото са разпитани свидетелите Л.Д.Г.–
съпруг на ищцата, и Н.Л.И.– нейна дъщеря, показанията на които съдът кредитира
като логични, последователни и непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК, предвид близката родствена връзка и възможната заинтересованост на
свидетелите от изхода на спора.
От гласните доказателства се установява, че на 24.12.2015 г. ищцата и
съпругът ѝ – свид. Л.Г., който е ***по
професия, пазарували в магазин „***“ на ***в ***. И в магазина, и на паркинга
имало много хора. Съпрузите излезли от магазина с количка с покупки и застанали
до автомобила си, за да ги разтоварят. В този момент джипът, който се намирал
успоредно до автомобила на Г., „даде на
заден ход. Жена ми беше изправена до количката за пазаруване и понечи да вземе една от саксиите, които бяхме купили. В
този момент джипът тръгна назад и я удари, а тя падна на асфалта. …Направи ми
впечатление, че левият ѝ крак е *** и това означаваше, че има ***.
….Когато падна, съпругата ми каза, че чувства болки в левия крак и че я смущава
това, че не вижда с лявото око. Казваше, че вижда нещо като мрежа, а дотогава
не беше се оплаквала от окото. …От Спешна помощ качиха съпругата ми на носилка
и с линейка отидохме в ***. Там беше констатирана фрактура и зашиване на рана в
седалищната част при изключително големи болки. В резултат на удара на Л. бяха
причинени закрито счупване на лявата бедрена кост в областта на шийката и
фрактура на горен и долен клон на лявата пубисна
кост, като още на същия ден тя бе оперирана по спешност чрез отваряне с кръвно
наместване и метална фиксация с плака, зашиване и
дренаж. …Въпреки оплакванията на съпругата ми, че не вижда с лявото око, не е
била направена консултация с ***и затова този факт го няма записан в епикризата. …От залежаването на Л. се появи декубитална рана, която също не е отбелязана в епикризата, но една *** направи превръзка на раната в мое
присъствие и ми каза, че има и други по-добри средства за този вид рани, които
ние купихме. И до ден днешен съпругата ми има силни болки, за което се налага
да пие болкоуспокояващи. Освен това се наруши съня ѝ и почти не спи нощно
време. Консултирахме се редовно с *** за този проблем. …Бяха ѝ забранили
3 месеца да стъпва на оперирания крак и тя го щадеше. Снабдихме се с всички
помощни средства, за да може Л. да се придвижва и да ходи до тоалетната, до
банята да се къпе, до вратата. Съпругата ми не можеше да изпълнява домакинските
си задължения и се наложи да дойде дъщеря ни от ***, за да помага при прането,
готвенето, чистенето. Съпругата ми първо беше на количка, след това с проходилка, а сега вече започна да се движи с
патерици….След изписването от болницата Л. постъпи в ***и лежа там около 20
дни. …
Когато Л. се изправи на крака,
потърсихме консултация с ***и той ни каза, че има кръвоизлив в окото. Това
стана на 14.04.2016 г., когато вече можеше да стъпва на този крак.
…Медикаментозното лечение нямаше никакъв ефект. Затова съпругата ми постъпи в ***,
където отвориха лявото око и механично отстраниха стъкловидното тяло, което
беше инфилтрирано с кръв. Предложиха на Л. да се оперира, тъй като имаше
катаракта и на двете очи. …***ни посъветва първо да се отстрани кръвоизлива в
лявото око и след един месец да се оперира катарактата.“
(свид. Г.)
От показанията на дъщерята на ищцата – свид. Г., която
живее в ***, се установява, че на Бъдни вечер се уговорила с родители си заедно
да празнуват, но към обяд баща ѝ се обадил и ѝ казал, че майка
ѝ е блъсната от кола и се намира в болница. „Майка ми беше неподвижна дълго време, болките ѝ се усилваха и от декубитална рана, която се появи. Идваше рехабилитаторка, която трябваше да я раздвижва, но на
практика не се получаваше, защото раната я болеше и тя не можеше да я повдигне.
Майка ми постъпи в хоспис, тъй като в къщи нямаше как
да се обработва раната ѝ и да ѝ се поставят инжекции за разреждане
на кръвта. В хосписа платихме за 1 месец, но я
прибрахме на 25-я ден, тъй като пристигна сестра ми от ***, която да се грижи
за нея. След инцидента майка ми беше на легло, не можеше сама да се обслужва.
При всички ежедневни дейности – тоалетна, баня и др., се нуждаеше от помощ.
Оплакваше се непрекъснато от болки, главата я болеше, виеше ѝ се свят и
не можеше да спи нощно време. ….За да я заведем на очен лекар, трябваше майка
ми поне малко да се възстанови, за да може да стъпва на крака си и да се движи.
Мина известно време, може би 2 – 3 месеца след инцидента, когато заведохме
майка ми на ***. Той констатира, че тя има кръвоизлив в лявото око. …***предложи
да се оперира първо дясното око, за да има поне едно здраво око, с което да
вижда, и след това оперираха и лявото.
Оперираха първо дясното око, а след това оперираха лявото око, като
изсмукаха по някакъв начин кръвоизлива. След това се наложи още една операция
на лявото око, за да ѝ присъдят леща. Напоследък майка ми стана много
раздразнителна, промени се тотално, вече не е същия човек. При всеки разговор я
избива на плач, когато си спомни за преживяното. Тя вече не излиза от къщи,
защото някой трябва да я придружава. Сега аз пазарувам, а това я депресира.“
(свид. Г.)
По делото е прието заключението на съдебна авто-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице *** В.Г.С., което съдът възприема като
компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните. От него се
установява, че на 24.12.2016 г. около 11 часа лекият автомобил „Хонда“, управляван от водача П.К., потегляйки на заден ход
на паркинга на магазин „***“ в посока от запад на изток е ударил пешеходката Л.Г.
в момент, когато тя се е намирала на платното за движение зад автомобила.
Произшествието е настъпило на хоризонтален и равен участък през деня при добра
видимост на дневна светлина. В мястото на произшествието има асфалтова
настилка, която е била суха, като върху платното за движение в мястото на ПТП
няма намерени следи от гуми.
Ударът е настъпил в задната дясна част на лекия автомобил „Хонда“, при насочено дясно рамо на пешеходката към семейния
ѝ автомобил, като след графично представяне на пътната ситуация се
определя, че при такова разположение на автомобила и пешеходката контактът на
пострадалата с автомобила е в задната дясна страна, т.е. пешеходката е нямала
визуален контакт към автомобила.
Настъпването на удара е следствие на скорост на тяло и пресичане на
траектории, като в случая, за да потегли лекия автомобил „Хонда“
на хоризонтален участък, то следва двигателят му да работи, да е включена задна
предавка на автоматичната скоростна кутия (АСК) и педала на спирачката да се
отпусне. Двигателят на автомобила с вътрешно горене при работа издава
характерен звук, който може да бъде възприет от човек с общоприето нормално
звуково (слухово) възприятие. Промяната на звука на ДВГ при потегляне на
автомобил, оборудван с АСК, без подаване на мощност от водача към двигателя, е
слабо изразима, поради по-плавния режим на АСК в сравнение с механичната
планетна скоростна кутия. Това обстоятелство силно би намалило техническата
възможност на човек да възприема потеглящ автомобил само със слуха си.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените обективно кумулативно съединени искове
срещу ответника “Бул Инс” АД –
София с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ са процесуално допустими, а разгледани по същество
са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Няма спор, че по повод на процесното ПТП на 24.12.2015 г. в ***
е
налице фактическият състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 300 от ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 от НПК и т. 15 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.на ВКС по тълк.д.№
6/2012 г. на ОСГТК, влязлата
в сила присъда на наказателния съд, респ. решението по чл. 78-а от НК, е задължително за
гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В резултат на неправомерното поведение от страна на
прекия причинител на деликта - водача
П.К., на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени значителни психически и
физически болки и страдания и продължителен дискомфорт,
вследствие понесена средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на
лявата бедрена кост в областта на шийката, което е наложило оперативно
наместване, довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, която
вреда е в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, съгласно неоспореното заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице *** д-р
С.С..
Според същото вещо лице, наличието на пролежна
рана (декубитус) не е отразено по никакъв начин в
мед. документация на ищцата Л.Г., а и дори да има такава рана, то тя е в резултат
от неправилно лечебно поведение в периода след операцията на ищцата, а не е
получена от травмата при ПТП, поради което съдът намира, че не е налице
причинно-следствена връзка между тях.
От неоспореното заключение на СМЕ с вещо лице д-р Д.Г. се установява, че не
е налице доказана причинно-следствена връзка между процесното
ПТП от 24.12.2015 г. и установения на 14.04.2016 г. кръвоизлив в стъкловидното
тяло на лявото око на ищцата. Според вещото лице, тъй като ищцата страда от
диабетна ретинопатия, документирана още през 2012 г.,
много вероятно е хемофталмът в лявото око да е
резултат от естествения ход на заболяването, като не може с категоричност да се
твърди, че е предизвикан именно от травмата при процесното
ПТП, защото липсват каквито и да е данни за очни прегледи на ищцата между 2012
г. и 2016 г., а в ИЗ № 75761/2015 г. няма отбелязани както оплаквания в тази
насока, така и консултация с ***- ***.
Съдът не кредитира показанията на двамата свидетели в тази насока, предвид
обстоятелствата по чл. 172 от ГПК, както и предвид разминаванията в свидетелските показания
относно поредността и начина на извършване на
операциите на двете очи на ищцата.
Ето защо, от събраните по делото доказателства не се установява наличието
на пряка причинно-следствена връзка между процесното
ПТП на 24.12.2015 г. и причинените на ищцата декубитална
рана и кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявото ѝ око, установен на
14.04.2016 г. В този смисъл следва да се отбележи също, че гражданският съд е
обвързан от задължителната сила на постановената присъда от наказателния съд,
респ. решение по чл. 78-а от НК от 14.12.2017 г., според което на ищцата е
причинена само една средна телесна повреда, изразяваща се закрито счупване на
лявата бедрена кост в областта на шийката.
Тъй като за управлявания от виновния водач П.Х.К. лек автомобил „Хонда
ХР-В“, рег.№ РВ 2103 РР, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с ответника “Бул Инс“ АД, обективирана в застрахователна полица № BG/02/115003106915 от 18.12.2015 г. със срок на действие до
19.12.2016 г., е налице хипотезата
на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
съгласно която увреденото лице /ищцата/, спрямо което застрахованият
причинител на вредата е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя.
Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е функционално обусловена и произтича от деликтната
отговорност на застрахования - пряк причинител на увреждането,
като увреденият
има право да избере срещу
кого от тях
двамата да насочи претенциите си за
обезщетяване на вреди.
Предвид гореизложеното и след като прецени характера
и интензитета на причинените на ищцата значителни и
продължителни психически и физически болки и страдания и дискомфорт от причинената й травматична
увреда – закрито счупване на лявата бедрена кост в
областта на шийката, което е наложило оперативно наместване, довело до трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник; продължителните затруднения в ежедневието и необходимостта
от чужда помощ; възрастта ѝ и сравнително дългия възстановителен
период, който и към момента не е завършил, и съобразявайки
се с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД
съдът намира,
че сумата от общо 30 000 лв. би репарирала причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
Ето защо, искът за обезщетяване
на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на понесена от нея при ПТП средна телесна
повреда - закрито счупване на лявата бедрена кост в областта на шийката, предявен срещу предпочетения ответник - застрахователя, следва да се
уважи на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) в посочения размер, като се осъди ответника да ѝ заплати
обезщетение от 30 000 лв., като до пълния предявен размер от общо 55 000 лв., от които
10 000 лв. за кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявото око; 5 000
лв. – за декубитална рана в сакралната област и
40 000 лв. – за счупване на лявата бедрена кост, искът се явява недоказан
и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.) ответникът следва да заплати на ищцата и обезщетение за понесените от
нея имуществени вреди в размер на общо
2 441 лв., като според неоспореното заключение на СМЕ с вещо лице ***
Св. С., разходите по приложените фактура, договор и фискални бонове са
направени във връзка със закупуване на медицински консумативи и
медикаменти - обезболяващи, антикоагулант и
превръзки, необходими до приключване на оздравителните процеси, както и за мед.
остеосинтезно средство, използвано по време на
операцията.
Сумите на двете обезщетения следва да се присъдят, ведно със законната лихва от датата на деликта - 24.12.2015 г. до окончателното плащане.
Разноски по съразмерност и компенсация
не следва да се присъждат на страните.
Ответното дружество следва да заплати
по сметка на съда на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК общо 1 650 сумата лв., от които 1 200 лв. - държавна такса и 450
лв. - разноски за САТЕ и за 2 СМЕ.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД – гр.
София, бул. Джеймс Баучер 87, ет. 2, ЕИК ***, чрез адв. Ал. И., да заплати на Л.Х.Г., ЕГН **********,*** , със съд. адрес:***, чрез адв.
Д. Б., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр.
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД сумата 30 000 лв. (тридесет хиляди лв.) -
обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 24.12.2015 г. в ***, за
което е налице влязло в сила на
30.12.2017 г. решение по а.н.д.№ 6826/2017 г., ПРС, ХХІ н.с., изразяващи
се в значителни и продължителни психически и физически болки и страдания и дискомфорт от причинена средна телесна повреда
– закрито счупване на лявата бедрена кост в областта на шийката, което е
наложило оперативно наместване и е довело до трайно затруднение на движенията
на левия долен крайник; както и сумата 2 441 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и
един лв.) – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същото ПТП,
представляващи разходи за медицински консумативи и медикаменти,
оздравителни грижи и остеосинтезно средство,
използвано по време на операцията, ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 24.12.2015 г. до окончателното плащане, като до
пълния предявен размер от 55 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на
неимуществени вреди като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД – гр. София, бул. Джеймс Баучер 87, ет. 2, ЕИК ***, чрез адв.
Ал. И., да заплати на Държавата по сметка на ОС - Пловдив на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК общо сумата 1 650 лв. (хиляда шестстотин и петдесет лв.) -
държавна такса и разноски за три експертизи.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/