Определение по дело №78/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на М. С. Л. с адрес:Б.,ул.”С. П.” №4 против решение №2049/03.08.2010г. на Районен съд-С по гр.д.№435/2010г.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение и се иска отмяната му.Жалбоподателят поддържа становище ,че предявения иск е с правна квалификация по чл.59 ЗЗД,поради което правото на иск не е погасено по давност и претенцията му следва да се уважи.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, подаден Ч. процесуалния й представител по пълномощие-А.Я.,в който се заявява становище за неоснователност на жалбата .Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като поддържа ,че не са налице основания за отмяната му.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от страна с правен интерес от обжалването на валиден обжалваем съдебен акт,поради което е процесуално допустима.

Като разгледа жалбата,съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства ,Б Окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:

В края на м.септември 2005г. въззивникът е започнал работа като кофражист на строеж,изпълняван от ответното дружество .Не е спорно между страните,че трудов договор между тях е бил сключен в писмена форма на 01.11.2005г. Въззивникът е предявил иск пред РС-Б. за установяване съществуването на трудово правоотношение между страните за предшестващия сключването на трудов договор период- от 26.09.2005г.до 01.11.2005г. С влязло в сила решение на Б РС по гр.д.№656/2009г. искът на М.Л. за установяване съществуването на трудово правоотношение с ответното дружество за посочения период е отхвърлен като неоснователен.Съдът е приел,че правото на иск е погасено по давност, тъй като е предявен след изтичането на давностния срок по чл.358 ал.1 т.3 от КТ при направено възражение от ответника за изтекла давност.Решението на БРС по гр.д.№656/2009г. е потвърдено от К Окръжен съд с решение от 30.12.2009г. по въззивно гр.д.№704/2009г. Макар решението на КОС да е представено от ищеца като заверен от него препис от електронен документ ,снет от сайта на посочения Окръжен съд ,страните не спорят ,че е влязло в сила. /ищецът се позовава на решението на КОС по вгр.д.№704/2009г. в исковата молба и сочи,че е влязло в сила ,а в отговора ответникът е потвърдил това обстоятелство./ В съдебно заседание на 07.07.2010г. първоинстанционният съд е приел като доказателство копие от лист от инструктажна книга,в която е отразено извършването на дневен инструктаж на ищеца и получаването на предпазно средство „каска” на дата 26.09.2005г. Други доказателства за установяване на релевантните за спора факти не са ангажирани,макар че с доклада си по делото ,обявен на страните с разпореждане от 01.06.2010г. първоинстанционният съд е указал ,че ищецът носи доказателствената тежест да установи наличие на трудово правоотношение с ответника за процесния период ,както и че е престирал труд като следва да установи и размера на договореното трудово възнаграждение.Със същото разпореждане на ищеца е дадено указание ,че не сочи доказателства по твърдението си,че е полагал труд в полза на ответника в периода от 26.09.2005г. до 01.11.2005г.

Така установените данни обосновават следните правни изводи:

В жалбата се поддържа оплакване за неправилна правна квалификация на предявения иск ,което налага въззивният съд да се произнесе най-напред по допустимостта на обжалваното решение.

Изложените в исковата молба фактически обстоятелства и твърдения не обосновават друга правна квалификация, различна от направената от РС,а именно: че предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение е с правно основание чл.128 от КТ .Ищецът сам сочи като правопораждащ факт престацията на труд по трудово правоотношение с ответното дружество .Правното основание на иска се извежда от обстоятелствата и фактите ,на които се позовава ищеца за да изведе претендираното си право.От изложените в исковата молба обстоятелства не може да се изведе друго правно основание,освен че се касае за иск за заплащане на трудово възнаграждение .Искът не може да се квалифицира като такъв с правно основание чл.59 ЗЗД -в исковата молба липсват каквито и да е обстоятелства относно неоснователното разместване на блага от патримониума на ищеца в този на ответника.За изчерпателност въззивният съд намира за нужно да посочи,че дори ако обстоятелствата бяха изложени така ,че да определят правна квалификация по чл.59 ЗЗД,такъв иск би бил недопустим предвид субсидиарното му прилагане.Искът по чл.59 ЗЗД е изключен ,когато ищецът разполага с друг иск за защита на правото си.Тъй като в случая се претендира осъждане на ответника да заплати дължимо според ищеца трудово възнаграждение ,възможната искова защита е само с иска по чл.128 КТ,какъвто е предявения.Съдът определя правната квалификация на предявения иск съобразно изложените в исковата молба обстоятелства ,а не според вижданията на ищеца.С оглед изложеното въззивният съд намира обжалваното решение за допустимо: спорът е разрешен по същество при правилна квалификация на предявения иск.

По съществото на спора след самостоятелна преценка на относимите факти и обстоятелства въззивният съд стига до същия резултат,който РС е постановил:искът е неоснователен и правилно е отхвърлен.

Ищецът не е провел пълно главно доказване за установяване на правопораждащите факти.Не се установява с допустими доказателства да е престирал труд по трудово правоотношение за процесния период, което поражда правото на трудово възнаграждение.Дори да се приеме,че косвените данни от представения препис от инструктажна книга са достатъчни за установяване ,че ищецът е полагал труд по трудово правоотношение с ответника в периода 26.09.2005г.-01.11.2005г., правото на иск за дължимите за този период трудови възнаграждения е погасено по давност .Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна давност.Трудовото възнаграждение става изискуемо с изтичането на месеца,за който се отнася положеният възмезден труд. За парични вземания произтичащи от трудово правоотношение давностният срок по чл.358 ал.1 т.3 КТ започва да тече от настъпване на изискуемостта им.В случая най-късната дата за настъпване на изискуемостта на претендираното трудово възнаграждение ,определена съобразно чл.270 ал.2 във вр.с чл.128 т.2 от КТ , е 01.12.2005г. Искът е предявен на 09.03.2010г. –далеч след изтичане на тригодишния давностен срок по чл.358 ал.1 т.3 КТ.При направено възражение за погасяване на иска по давност ,дори ако установи съществуването на претендираното материално право съдът е длъжен да отхвърли иска като неоснователен.Давността е институт, който не се прилага служебно,а по възражение на ответника ,какъвто е настоящия случай.Възражението е направено с отговора на исковата молба и РС законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.358 ал.1 т.3 КТ във вр.с чл. 114 ал.1 и чл.120 ЗЗД.Към момента на предявяване на иска правото на иск на ищеца за спорното трудово възнаграждение е погасено по давност ,поради което постановения от РС резултат е правилен .

На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение относно основателността на искането на ответника за присъждане на разноските по производството.В хода на устните състезания процесуалният представител на въззиваемата страна е направил искане за присъждане на разноските по делото пред настоящата инстанция.С представения договор за правна защита се установява,че ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 250лв за производството пред въззивния съд.Няма искане от страна на въззивника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност на основание чл.78 ал.5 ГПК ,предвид което и на основание чл.78 ал.3 разноските следва да се присъдят на ответника съобразно документално установения им размер /възнаграждението на процесуалния представител на ответника е отразено в договора за правна помощ като платено в брой/.Непредставянето на списък за разноските по чл.80 ГПК не е основание за лишаване на страната от разноски.Визираната разпоредба свързва непредставянето на списък за разноските единствено с последицата,че страната няма да може да обжалва решението в случай ,че съдът е пропуснал да присъди част от разноските или не е признал извършването на такива.

Тъй като цената на иска е под 1000лв ,съобразно чл. 280 ал.2 ГПК решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №2049/03.08.2010г. на Районен съд-С по гр.д.№435/2010г.

ОСЪЖДА М. С. Л. ,с ЕГН-*, с адрес:Б.,ул.”С. П.” №4 да заплати на „С. К.”О. със седалище и адрес на управление: Б.,ул.”К А” №9 сумата 250лв/двеста и петдесет лева/ за направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: