Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 167
21.11. 2017 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение на първи ноември, две
хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 423 по описа
на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 423/2017 г. по
описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Р.П.Р. и П.Б.Р.,
подадена чрез адв. В.А. ***, против решение № 997 от 20.06.2017 г., постановено
по гр.д. № 1016/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са
отхвърлени исковете, предявени от Р.П.Р. и П.Б.Р. *** за
приемане за установено правото им на строеж за сграда в гр. Варна, ул. "Цар Борис ІІІ", представлявала самостоятелен
обект - сграда за търговия с идентификатор 10135.2575.810.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, Община Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92 от
14.10.2008 год. на Изп. директор на АГКК, със застроена площ 59 кв. м,
изградена в УПИ № XVII-423, кв. 10 по плана на кв. Виница, представляващо ПИ с
идентификатор 10135.2575.810 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Варна, Община Варна, одобрени със същата Заповед, последно изменение със
Заповед № КД-14-03-2821 от 30.10.2012 г. на Началника на СГКК Варна, с площ от
1329 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на
трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници на имота: имоти
с идентификатори: 10135.2575.1363, 1362, 945, 1792, 1898, 796, 1647 и 815,
основан на твърдения за придобиване чрез продажба от 1991 г., евентуално по
давност чрез владение в периода от 1996 г. до 19.11.2014 г., евентуално – за приемане за установено
правото на собственост на ищците Русеви върху 2763/10000 идеални части от
самостоятелен обект идентификатор 10135.2575.810.6.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, Община Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 год. на Изп. директор на АГКК, на
две нива, с обща застроена площ 411.38 кв. м, в новопостроената сграда в
същия поземлен имот, основан на твърдение за трансформиране правото на строеж,
предмет на главния иск, на основание
чл. 124 ГПК и Р.П.Р. и П.Б.Р. са
осъдени да заплатят на община Варна сумата 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. ал. 3 и 8 ГПК.
Въззивниците са настоявали, че решението на
окръжния съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, необоснованост и поради неправилно приложение на материалния закон.
Молили са за отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на сторените
по делото разноски. Навели са следните оплаквания: окръжният съд изложил
взаимно изключващи се мотиви в решението си, като от една страна приел, че
съществувалата сграда за търговия в имота е движима вещ, а от друга - че същата е била трайно прикрепена към земята и
представлява строеж по смисъла на & 5, т.38 от ПР на ЗУТ; при липсата на
оспорване от насрещната страна и при стабилизирано действие на
административните актове – акт за узаконяване № 162/06.08.1999 г. и решение №
992-6 на Общински съвет –Варна по протокол № 25 от заседание на 18-21. 05.2001
г., вместо да зачете обвързващото им
действие, съдът анализирал наличието на предпоставките за зачитане на
действието им; неправилен бил и изводът на съда, че правото на собственост на Р.
зависи от предвижданията на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г -193/15.05.2007 г.
на зам.кмета на община Варна, тъй като тези устройствени планове нямали
отчуждителен ефект и не създавали, респ. погасявали вещни права, а и заповедта
била нищожен административен акт, поради издаването й от некомпетентен орган;
дори, обаче и в случай, че се приеме, че правото на стоеж зависи от
предвижданията на действащия ПУП –ПРЗ за имота, в който сградата е била
изградена преди разрушаването й, то отново правото на строеж нямало да се
погаси, а да се трансформира в право на собственост върху идеални части от
новоизградената съгласно ПУП-ПРЗ сграда, като отново обосновавала неправилност
на изводите на окръжния съд за неоснователност на исковете.
Насрещната страна – община Варна не е подала
отговор на въззивната жалба.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на
окръжния съд като неизгодно за тях, редовна е и допустима.
В съдебно заседание, въззивниците Р., чрез пълномощника им адв. Наско Станев
са поддържали въззивната жалба и са претендирали присъждане на разноски.
Съдът,
като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания и
след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:
Предмет на
производството пред Варненския окръжен съд, след частичното прекратяване с определение №
384/09.02.2016 г. на производството по иска за собственост на сградата (за сграда в гр. Варна, ул. "Цар Борис ІІІ", представлявала самостоятелен обект
- сграда за търговия с идентификатор 10135.2575.810.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, Община Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-92 от 14.10.2008 год. на Изп. директор на АГКК, със застроена площ 59
кв.. м, изградена в УПИ № XVII-423, кв. 10 по плана на кв. Виница,
представляващо ПИ с идентификатор 10135.2575.810 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, Община Варна, одобрени със същата Заповед,
последно изменение със Заповед № КД-14-03-2821 от 30.10.2012 г. на Началника на
СГКК Варна, с площ от 1329 кв. м., премахната на 21.01.2015 г.) и след
присъединяване с определение № 778/22.03.2017 г. на иска, предмет на
производството по гр. д. № 2162/2016 г. по описа на Варненския съд, образувано
между същите страни (за трансформиране на правото на строеж в право на
собственост върху идеални части от самостоятелен обект в новопостроената
сграда), са предявените от Р.П.Р. и
П.Б.Р. *** за приемане за установено правото
им на строеж за сграда в гр. Варна, ул. "Цар
Борис ІІІ", представлявала самостоятелен обект - сграда за търговия с
идентификатор 10135.2575.810.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Варна, Община Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 год.
на Изп. директор на АГКК, със застроена площ 59 кв. м, изградена в УПИ №
XVII-423, кв. 10 по плана на кв. Виница, представляващо ПИ с идентификатор
10135.2575.810 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна,
Община Варна, одобрени със същата Заповед, последно изменение със Заповед №
КД-14-03-2821 от 30.10.2012 г. на Началника на СГКК Варна, с площ от 1329 кв.
м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници на имота: имоти с
идентификатори: 10135.2575.1363, 1362, 945, 1792, 1898, 796, 1647 и 815,
основан на твърдения за придобиване чрез продажба от 1991 г., евентуално по
давност чрез владение в периода от 1996 г. до 19.11.2014 г. и евентуално – за приемане за
установено правото на собственост на ищците Русеви върху 2763/10000 идеални части от самостоятелен обект идентификатор 10135.2575.810.6.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, Община Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-92 от 14.10.2008 год. на Изп. директор на АГКК, на две нива, с обща
застроена площ 411.38 кв. м, в новопостроената сграда в същия поземлен
имот, основан на твърдение за трансформиране правото на строеж, предмет на
главния иск, на основание чл. 124 ГПК.
Ответникът е оспорил исковете и молил за отхвърлянето им.
Срещу първоначално предявения иск за собственост на сградата и правото на
строеж е предявил възражение, основано на твърдение,
че обектът подлежи на премахване, тъй като за реализиране на строителството,
предвидено по ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-193 от 15.05.2007 г. на
Заместник-кмета на община Варна, въз основа на одобрен проект, е било издадено
разрешение за строеж № 74 от 07.08.2014 г. Сочил е, че обектът е бил
трансформиран в частна общинска собственост през 2007 г., а оттогава не е
изтекъл необходимият давностен срок. От своя страна ищците са предявили реплика
за недействителност на Заповед № Г-193 от 15.05.2007г., основана на твърдения
за изключителна компетентност кмета по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, евентуално,
че заповед № 399 от 18.02.2002 г., с която са делегирани правомощия на
Заместник-кмета няма действие по време на новия мандат на Общинския съвет.
Процесната постройка, премахната от общината
на 21.01.2015 г., е била ситуирана в поземлен имот първоначално държавна, а
след това и общинска собственост, като по отношение на тези факти страните не
са спорили. По делото са събрани писмени доказателства, установяващи
собствеността на държавата и общината върху имота и е изслушано заключението на
вещото лице по съдебно –техническа експертиза инж.Донка Михайлова за
заснемането на имот № 10135.25.75.810, отреждането му по подробните планове, за
приложените такива, за конструкцията на процесната постройка №2 и прикрепянето
й към терена, както и заключение по съдебно –техническа експертиза на
строителен инженер със специалност метални конструкции инж. Петранка Маринова
за начина, по който сградата – лек тип е била свързана с бетоновата основа.
Видно от приложения по делото акт за държавна
собственост № 1236 от 23.11.1951 г. с пореден номер № 1926 по актовата книга на
Сталинския градски народен съвет, той е съставен за придобита по давност от
държавата собственост върху застроено и незастроено място с площ 1000 кв. м,
парцел № ХIII в кв. 31 по плана на с. Виница, одобрен през 1920 г. и масивна
едноетажна сграда (пълномощничество) със застроена площ 60 кв. м, състояща се
от две стаи: канцеларии, склад и антре; масивна едноетажна сграда (детски дом)
със застроена площ 54 кв. м, състояща се от един салон, антре и килер; масивен
обор с навес със застроена площ 65 кв. м. Според заключението на вещото лице
Донка Михайлова уличната регулация и част от дворищната регулация по плана от
1920 г. са приложени и имотът е заснет с пл. № 418 в кв. 7. Сградите, описани в
акта за държавна собственост са пълномощничество - № 1; детски дом - № 2; обор
с навес - № 3, но заснет не като масивен, а като паянтов. По регулационния
план, одобрен със заповед № 925/1966 г. част от този имот и съседните са
отредени за изграждане на културен дом и административна сграда, като планът не
е приложен. Въз основа на билет за строеж №150/27.09.1974г., издаден от старши
архитект, на ГНС е изградена пристройка към пълномощничеството на с. Виница,
кв. 7, със застроена площ 41 кв. м. По регулационния план, одобрен със заповед
№ 105/05.05.1981г. част от имота -пл. № 418 (погрешно записан с № 416 – така
пояснението на вещото лице) и съседните са били отредени за жилищно строителство
с магазин, като и този план не е приложен. По следващия регулационен план,
одобрен със заповед № 84/20.11.1985г., имотните граници по предходния
кадастрален план са частично променени, като имотът е заснет с пл. № 423 и с
други имоти е отреден за жилищен комплекс, културен център (дом), магазини и
търговски център. По този план са заснети сградата на пълномощничеството, но
вече с пристройката (№ 1) и едноетажна полумасивна сграда (№ 2) със застроена
площ 59 кв. м, построена след премахването сградата на детския дом. Оборът с
навеса е премахнат и на негово място е отразена сграда в строеж, впоследствие
завършена и нанесена като масивна. Според експерта, едноетажната сграда пмс
(полумасивна сграда) със застроена площ
от 59 кв.м., обозначена под №2, изчислена графично е изградена след събарянето
на сградата на „Детски дом“ и тя се различава от нея по начина на ситуиране в
имота, по вид, конструкция и размери. По начина на ситуиране, тя е разположена
на около 1 метър от източната кадастрална граница на имота (процесния имот) по
действащия план от 1985 г., а по предходните два плана, действащи от 1966 г. –
1981 г. до 1985 г., сградата на „Детски дом“ е разположена на източната кадастрална
граница на имота, като тази източна граница на процесния (поземлен) имот е
идентична по трите плана по местоположение. Т.е. за първи път в плана от 1985
г. се появява процесната постройка №2, която е изградена след събарянето на
масивната сграда на Детския дом. В тази насока са и констатациите, че сградата
на детската градина е съборена, отразени в констативен протокол от 05.04.1999
г. на служители от отдел "Собственост" при Община Варна при с огледа
на имот пл. № 423 във връзка с проверка за състоянието на сградите по Акта за
държавна собственост. В насока, че процесната постройка №2 е съществувала по
време на действието на плана от 1985 г. са и показанията на разпитания по
делото свидетел В.Г. Последният е посочил, че живее в кв.
„Виница“ от 1972 г. като постройката се намирала в двора на Кметството с лице
към оградата. Свидетелят е заявил, но не е бил сигурен за годините заради отдалечеността
им във времето, че в периода 1998-99 г. в качеството на пълномощник на
студентска кооперация и планувана покупка на активи на „АБВ“ ЕООД, огледал имотите
на предприятие „АБВ“ ЕООД, включително и процесната постройка, която била в
активите на предприятието. Въпросната постройка представлявала метална барака,
поставена на височина четири стъпала или около метър, с площ около 100-120
кв.м., с лек наклон на покрива и въздушна изолация, стените били панелно
изпълнение тип „сандвич“, а основата - железобетонна. От 1998 г. постройката
станала „кръчма“, но по конструкцията и по покрива нямало промени. В периода
1998-99 г. никой не работел в обекта, а ключовете се държали в управлението на
„АБВ“ ЕООД. Постройката била купена от ищеца Р.
направо от „АБВ“ ЕООД през 1999-2000 г.
Ищецът Р.Р. е претендирал по делото, че е
закупил постройката с договор с „АБВ“ ЕООД от 1991 г., но писмен договор за продажба
не е представил. От приложената фактура № 25 от 1994 г. за закупуване на павилион в с. Виница от Р., действащ като ЕТ "Лондон-999" и от показанията на свидетеля В.Г., може да се направи извод за сключен договор за продажба на процесната постройка
- павилион през 1994 г., както и че предхождащите продажбата огледи от
свидетеля са били преди посочената година.
Вещото лице Донка Михайлова в
заключението си и при изслушването му в съдебно заседание е посочило (предвид
проектите, одобрени по-късно през 1999 г. за узаконяване и практиката около
1985 г.), че съществувалият павилион (процесната постройка) е бил изграден от сандвич
панели с дебелина около 5 см., облицовани с ламарина, което е стандартното
строителство на тоя тип павилиони и не е полумасивна сграда, както е бил заснет
по плана, но по принцип геодезистите заснемали тези павилиони като полумасивни.
Вещото лице Петранка Маринова, изготвило съдебно –техническата експертиза за
начина по който е била свързана сградата – лек тип с бетоновата основа (на база
събраните по делото доказателства, оглед на место и протокола за идентифициране
на панелите и отпадъците при премахване на сградата, подписан от страните), е
дало заключение, че павилионът е бил с обща площ от 113,68 кв.м. (с навеса пред
него, премахнат преди м. март 2012 г.) и е бил изграден по следния начин: „Изпълнени
са бетонови основи с дълбочина на 80 см. от повърхността на терена, която е с
50 см. по-ниска от нивото на павилиона. На кота 0 е изградена армирана бетонова
настилка с дебелина 10 см. Конструкцията на павилиона се състои от стоманени
колонки с планки в горната и долната част, стоманени ферми с едностранен наклон,
стоманени столици от кутиеобразнен профил – 8 и покритие с ламарина. Изпълнени
са стоманени надлъжни греди между стоманените колони по надлъжните оси и от
двете къси страни по наклона. Изпълнен е окачен таван. Ограждащите панели са
тип сандвич, изпълнени от стиропор (експандиран полистирол) с дебелина 5 см.,
от двете страни екструдиран ентернит и са обкантени със стоманен профил от U6.
В бетоновата настилка са изпълнени стоманени планки с мустаци. За тях са заварени
планките на стоманените колонки. Между стоманените планки на колоните е
изпълнен стоманен профил от U 8. В горния край на колоните също е изпълнен такъв
профил. Ограждащите панели се поставят между двата профила“. Според същото вещо лице, събарянето на
павилиона е извършено на 21.01.2015 г., като този вид сгради метални
едноетажни, сглобяемо-разглобяеми с малка трайност имат експлоатационна годност
40 години. Ако същият е бил изграден през 1985 г. (най-късно, предвид
отразяването му за първи път в плана), то за изминалите 30 години на
експлоатация, амортизацията на конструкцията на сградата е 75 %, а ограждащите
сандвич панели към 2015 г. са били морално и физически остарели и не е
съществувала възможност да се запазят сандвич панелите и носещата конструкция.
В заключение вещото лице е посочило категорично, че павилионът е бил
сглобяемо-разглобяем. Ако демонтирането му е било извършено през неговата
експлоатационна годност, е било необходимо да се демонтират в следната
последователност елементите от неговата конструкция: покривната ламарина,
стоманените столици, стоманените ферми, ограждащите и разпределителни панели.
След това се изрязват заварките между планките на стоманените колони и
забетонираните в бетоновата настилка планки. Изрязват се заварките между
подложните планки и водещите стоманени профили от U 8. На място остават бетоновите
основи и армираната бетонова настилка.
От изложеното категорично се
установява, че процесната постройка – павилион (закрепен на плочата посредством
планки - пластини, които лежат върху плочата, стабилно свързани с
нея чрез мустаци) не е била трайно прикрепена
към земята и е могла да бъде отделена от нея без съществено увреждане на имота
или на вещта, поради което същата представлява движима вещ. Този й характер не
се променя нито от факта на нанасянето по плана от 1985 г. като полумасивна
постройка, нито от начина на фактически извършеното й премахване от ответника (предвид
значителното й овехтяване), нито от извършеното с акт № 162 от 06.08.1999 г.,
издаден от главния архитект на район "Приморски", на основание чл. 231б ППЗТСУ във вр. с чл. 120,
ал. 4 ППЗТСУ, „узаконяване на търговски
павилион (бистро) със застроена площ 113.68 кв. м в имот пл. № 423 в кв. 10 на
ищеца“.
От приетите писмени доказателства и
от заключението на вещото лице Донка Михайлова се установява, че със заповед № Р-129/22.05.1995 г. на Кмета на община Варна е одобрено частично изменение на ЗРП на кв.Виница от 1985 г. на парцел I-за жилищен комплекс, културен дом, магазини и търговски
център, кв. 10 по плана на кв. "Виница" при което са обособени
парцели, сред които и индивидуален парцел № XVII-423 (процесния имот)-
общински, отреден за кметство, поща и банка.
Междувременно, на 01.06.1999 г. е влязъл в
сила Закона за общинската собственост, в
чл. 2, ал.1, т.6 от който е посочено, че са общинска собственост
обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните
потребности на общините, както за здравно, образователно, културно, търговско,
битово, спортно или комунално обслужване
на населението на съответната община. В чл. 3, ал.2 от ЗОС са посочени
обектите, които представляват публична общинска собственост, като в т.2 са
включени имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от общинско значение. Безспорно е по делото, че сградата на
пълномощничеството (по АДС) се е
ползвала за кметство.
Водена е била кореспонденция между кмета на
община Варна и Областния управител на Варненска област във връзка с производство
по отписване на мястото и сградите от актовите книги за държавни имоти, което е
приключило със заповед № 1934/07.09.1999 г. от Областния управител на Варненска
област за отписване от актовите книги на поземления имот и на сградата на
пълномощничеството. На 30.11.1999 г. е бил съставен и акт № 1450/30.11.1999г.
за публична общинска собственост върху масивната едноетажна сграда и
пристройката и дворното място с площ 1415 кв. м. Изложеното налага извода, че
ответникът е придобил собствеността върху терена, в който е бил разположен
павилиона.
По делото е представен акт № 162 от
06.08.1999 г., изд. от главния архитект на район "Приморски", на основание чл. 231б ППЗТСУ във вр. с чл. 120,
ал. 4 ППЗТСУ, за узаконяване на търговски павилион (бистро) със застроена площ
113.68 кв. м. в имот пл. № 423 в кв. 10 на името на Р.П.Р., както и заверени копия от
заснемания: на фасада и разрез А-А с отбелязване за одобряване от районния
архитект на 06.08.1999 г. за процесния павилион, издаден във връзка с преписка
за възстановяване на строителни книжа вх.№ РД -921 от 16.06.1999 г. В мотивите на
акта, главният архитект е посочил, че лицето Р.Р. е закупил търговски павилион
от „Книгоразпространение АБВ“ ЕООД, което в момента не съществува като предприятие
и не могат да се намерят строителните книжа, както и че същият има договор за
наем с бившето кметство Виница от 1989 г. и с район Приморски от 1996 г. по
чл.120, ал.4 от ППЗТСУ. Установено е по делото, че оригиналите от посочените
документи не се съхраняват в община Варна и в район
"Приморски", където няма и преписка и не се пази и регистър на
актовете за узаконяване, издадени през 1999 г., поради което съдът приема, че
същите са изгубени или унищожени, доколкото не са били оспорени от ответника. Целта
на акта по чл. 231б, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) е да се снабди строежът с описание на
разпределението и конструкцията, така че да може да се прецени предметът на
следващи сделки и допустимостта на следващи преустройства, а не да се замести
липсващо разрешение за строеж, като процедурата по чл. 231б ППЗТСУ (отм.)
предполага вече издадено такова. В случая, обаче разрешение за строеж или за
поставяне на временен обект не е посочено от главния архитект, а и по делото не
е установено да е издадено такова. С производството за възстановяване на
строителните книжа, не може да се замести липсващото разрешение за строеж или
за поставяне на временна постройка. Одобряването на заснеманията на процесния
павилион също нямат характер на възстановяване на липсващо разрешение за строеж
или за поставяне.
По делото е приложена водената между страните кореспонденция
по повод подадена от Р.Р., действащ като
ЕТ "Лондон 999", до Общинския съвет – Варна молба вх. №
ОС-1-9901(12)/28.04.2001 г. за започване на процедура за изменение на
градоустройствения план с цел продажбата на правото на строеж на собственика на
постройката. В молбата си, ищецът Р. е посочил, че е собственик на временен
обект – павилион с площ от 113,68 кв.м. в гр.Варна, кв.10, имот пл.№ 423 по
плана на КВ.“Виница“, ул.“ СВ. Димитър Солунски“ №1 (посочен по скица), който
той закупил от ЕООД „Книгоразпространение –АБВ“ с фактура № 25/1994 г. Посочил
е също, че обектът бил изграден от праводателя му на осн. чл..120 , ал.4 (отм)
от ППЗТСУ, както и че на осн. чл. 231б от ППЗТСУ са му възстановени
строителните книжа за същия с акта за узаконяване от 06.08.1999 г., като
молбата си е отправил на осн. чл. § 17, ал.2 от ЗУТ. С решение № 992-6 на
Общинския съвет - Варна по Протокол № 25 от заседание, проведено на 18, 21.05.2001г.
(л. 52, 53), е дадено съгласие за започване производство за изменение на
действащия градоустройствен план за временния обект на ищеца, като жалбата на
кмета срещу решението на общинския съвет е била оттеглена и образуваното
производство пред административния съд - прекратено. Кореспонденцията между
страните е продължила по молби на ищеца с настояване за провеждане на
процедурата за даване на траен устройствен статут на павилиона и закупуване на
земята, като с решение по протокол № 22/25.05.2005 г. на ЕСУТ при Община Варна,
молбата на Р.Р. е оставена без уважение със становище за недопустимост
изработването на ПУП за имот № 423 по целесъобразност и заради публичната
общинска собственост с препоръка да се подготви проект за предписание за отказ
от главния архитект. От изложеното се
налага извода, че траен градоустройствен статут на павилиона на ищеца не е даден.
Към този момент, поземленият имот е бил отреден за кметството, което се е
помещавало в изградената в него масивна сграда №1 (пълномощничеството) и е имал
статута на публична общинска собственост.
От събраните по делото доказателства се
установява и водена кореспонденция във връзка с
деактуване на имота като публична общинска собственост и актуването му
като частна общинска собственост и допускане изработване на ПУП - ПРЗ за
административна сграда, банка, полиция и други обслужващи помещения във връзка
с последващо предприемане от Общинския съвет на строителство. По предложение на
кмета имотът да бъде актуван като частна общинска собственост, тъй като
предстои изграждане на нова административна сграда, общинският съвет - Варна с решение № 4635-3 по Протокол № 50 от
проведено заседание на 24.01.2007г. е
дал съгласие имотът да бъде актуван като частна общинска собственост.
Според заключението на вещото лице Донка
Михайлова, със заповед №Г-193/15.05.2007 г. на зам. кмета на община Варна, е
одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ № XVII-423, кв.10
по плана на кв.Виница, гр.Варна, като се променя отреждането от „за кметство,
поща и банка“ в отреждане „за административно-търговски център“. Изготвена е
кадастрална карта на гр.Варна, в която е включен и района на кв.Виница, район
Приморски, одобрена със заповед № РД – 18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК и последно изменение със заповед КД 14-03-2821/30.10.2012 г.
на началника на СГКК –Варна. Процесният поземлен имот по КК е с идентификатор
10135.2575.810 с площ 1329 кв.м., приложена е регулацията съгласно ПУП ІПРЗ от
2007 г., като от имот пл.№ 423 по предходния план се образуват два имота,
единият от които е процесния. По
действащата кадастрална карта павилионът е нанесен като самостоятелен обект - сграда за търговия с идентификатор
10135.2575.810.2.
По ПУП –ПРЗ за УПИ № XVII-423, кв.10 по плана
на кв.Виница, гр.Варна е съставен и акт № 4426/29.05.2007 г. за частна общинска
собственост за масивната сграда от 60 кв.м. (от 1930 г.) и пристройката от 41 кв.м. (от 1974 г.), като в забележка е посочен
договор № Д-7-9200(2022) 28.12.2007 г. за отстъпено право на строеж в полза на
трето за спора лице за изграждане на сграда срещу обезщетение на общината.
Договорът и анексите към него са приложени в приложение към приобщеното дело.
Предвиденият по плана от 2007 г. административно -търговски център в имота на
ответника попада върху павилиона на ищеца Р., който е съборен на 21.01.2015 г.,
а строителството на новата сграда към момента е извършено.
Неоснователни са възраженията на ищците за
недействителност на заповед №Г-193/15.05.2007 г. на зам. кмета на община Варна
за одобряване ПУП-ПРЗ за УПИ № XVII-423, поради изключителната компетентност на
кмета по чл. 129, ал. 2 ЗУТ и евентуално, че заповед № 399 от
18.02.2002 г. на кмета, с която са делегирани правомощия на заместник-кмета
няма действие по време на новия мандат на Общинския съвет. Заповедта е издадена
от компетентен орган и това е така, тъй като тази компетентност не е
изключителна, като същата може да бъде делегирана съгласно § 1, ал.3 от ДР на
ЗУТ, който гласи, че кметът на общината може да
предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект
на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация.
Съгласно тази норма липсва ограничение, действието на взетото от общинския съвет решение и заповедта на кмета на
общината да се преустановява с изтичане
на мандата на тези органи и прекратяване на тези функции, като нормата не
съдържа ограничение делегирането на правомощията да се осъществява само в
рамките на мандата.
Предвид изложеното, съдът прави следните изводи:
Правото на строеж е ограничено вещно право, по
силата на което едно лице може да построи сграда върху чужда земя и да стане
собственик на постройката. Съгласно чл. 55 от ЗС, вещни права върху чужда вещ,
доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Най-често
срещаната правна сделка за придобиване на право на строеж е договорът за учредяване на право на строеж. Право да се
построи сграда в чужд имот може да се придобие и по давност. Няма закони пречки
то да се учреди със съдебно решение, а може да възникне и като последица от
административен акт с гражданскоправно действие. Характерно за способите за
придобиване на вещни права, включително и на правото на строеж, е това, че те
са установени в закон. С оглед правна сигурност правните субекти нямат
свободата да уговарят други юридически факти или фактически състави.
По делото ищецът е претендирал да е придобил
собствеността върху правото на строеж по договор за продажба от 1991 г., евентуално по давност чрез владение в периода от 1996 г. до 19.11.2014 г. Както бе посочено, павилионът е представлявал движима
вещ и той е закупен от ищеца Р. с фактура № 25/1994 г. от „АБВ“ ЕООД. Към
момента на закупуването му, павилионът е бил поставен върху имот държавна
собственост. С покупката на павилиона ищецът не придобива право на строеж върху
земята, а само право на собственост върху павилиона. Няма никакви данни по
делото, право на строеж да е било учредено от държавата (имотът е бил държавна
собственост) - на праводателя му и той от своя страна по силата на договор за
продажба, сключен в предвидената от закона форма за действителност
(доколкото се касае за вещно право върху
недвижим имот), да е прехвърлил на ищеца Р.. Затова неоснователен е искът по
чл. 124 от ГПК за придобиване на право на строеж по силата на сключения договор
за продажба.
Независимо от горното, следва да бъде посочено, че дори
да би се приело (предвид посоченото в мотивите на акта на главния архитект № 162 от 06.08.1999 г., издаден на основание на
основание чл. 231б ППЗТСУ за възстановяване на строителните книжа, че ищецът е сключил договор за наем (на земята) с
кметство Виница от 1989 г. и с района от 1996 г. по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ,
както и предвид последващата документация по молбата
на ищеца Р. от 2001 г. за образуване на производство по § 17 от ПР към ЗУТ), че
за павилиона е имало издадено разрешение по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) на
праводателя му за поставяне на временен обект, то ищецът отново не е придобил
правото на строеж, защото за постройката не е даден траен градостройствен
статут и не е сключен договор за отстъпване на право на строеж с общината -
собственик на терена към този момент.
С разпоредбата на чл. 120, ал.4 от ППЗТСУ (отм., в
редакцията й от 1985 г., когато за пръв път се установява съществуването на
павилиона), се предвижда възможността по изключение, във връзка с възникнали
обществени нужди главният архитект (инженер) при окръжния (общинския) народен
съвет да разрешава в терени, предназначени за мероприятия на държавата,
кооперации и обществени организации, да се правят необходими временни
постройки. При заемане на терена за предвиденото ново строителство временните
постройки се събарят от организацията, която ги е ползвала, без да се заплащат.
Като временни обекти по реда на чл.120, ал.4 ППЗТСУ (отм.) могат да се
изграждат, респ. поставят както недвижими, така и движими вещи (решение № 152
от 07.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 831/2009 г., II г.о.). С изм. и доп. на ППЗТСУ (ДВ,
бр.6 от 16.01.1998 г.) новият текст на § 6а от ПР на ППЗТСУ предвижда
премахването на тези временни постройки без заплащане, след изтичане на срока,
за който са разрешени, но не по-късно от изтичане на 3 години от датата на
изменението, освен ако чрез частични изменения на застроителните и регулационни
планове е възможно установяване на траен градоустройствен статут в
съществуващия им вид. След това следва нова разпоредба в ПЗР на ЗТСУ - §50а
(ДВ, бр.124/98 г.), в който е предвиден по-кратък срок – 6 месеца, т.е. до
27.04.1999 г. (Следва да бъде посочено, че процесният павилион е бил заварен от
тази уредба, но молба в срока не е била подадена от ищеца Р..). С ал.2 на чл.17
от ПР към ЗУТ е предвиден 6 месечен срок от влизане в сила на ЗУТ (т.е. до
30.09.2001 г.), в който могат да се допускат процедури за изменение на ЗРП.
След установяване на траен устройствен статут на собствениците на
съществуващите строежи се учредява право на строеж при условията и реда по ЗДС
и ЗОС. От обсъдените по-горе доказателства се установява, че в този срок (молбата
на ищеца Р., действащ като ЕТ
"Лондон 999" е подадена на 28.04.2001
г.) е взето решение от общинския съвет (№ 992-6 на Общинския съвет - Варна по
Протокол № 25 от заседание, проведено на 18, 21.05.2001г.) за започване на
процедура за изменение на действащия градоустройствен план за временния обект
на ищеца, но изменение не е последвало и не е даден траен градоустройствен
статут на павилиона. Освен това към този момент имотът е бил публична общинска
собственост, отреден с изменението на плана от 95 г. и за кметство и масивната
сграда се е ползвала за тази цел, което също е пречка за положително решение по
искането на ищеца за даване на траен устройствен статут на павилиона. Следователно,
след като не е бил даден траен устройствен статут на павилиона и не е било учредено
право на строеж на собственика му по условията и реда на ЗОС, ищците не са придобили
право на строеж върху общинския имот и в процедурата по § 17, ал.2 от ПР към
ЗУТ.
Неоснователен е и евентуалният иск за придобиване на
правото на строеж по давност в периода от 1996 г. до 19.11.2014 г. не само защото павилионът е движима вещ и ищците не са
владели право на строеж за него, но и защото имотът, върху който се претендира
придобиване на вещно право на строеж, е бил държавна собственост, а след 01.06.1999
г. (влизане в сила на ЗОС) до 29.05.2007 г. - публична общинска собственост,
което изключва възможността за придобиване на вещни права върху него (съгласно
чл. 86 от ЗС и чл. 7, ал.1 ЗОС), а след 2007 г. до 19.11.2014 г. не е изтекъл десетгодишния давностен срок, а и давността по отношение на
имотите и вещните права частна общинска собственост е спряна до края на 2017 г.
като още през 2015 г. павилионът е премахнат. Освен това, при евентуално
приетото за изграждане на павилиона с разрешение по чл. 120, ал.4 от ППЗТСУ
(отм.) той би бил временна постройка без
траен градоустройствен статут, което изключва възможността собственикът му да притежава право на строеж
или да придобие такова въз основа на давностно владение. Собствеността на
временна постройка, която не е придобила траен градоустройствен статут (както е в настоящия случай) дава възможност
само за ползването на постройката до настъпване на предпоставките за
премахването й, като собственикът на терена запазва правото на строеж.
Нормативно предвиденото условие до настъпването на което е допустимо
съществуването на временен строеж – възникване на инвестиционна ивнициатива с
реализиране на предвижданията на подробния устройствен план, изключва
възможността правото на строеж да бъде придобито по давност чрез осъществяване
на владение върху временния строеж (решение № №127 от 25.11.2014 г. по гр.д. №
3190/2014 г. на ВКС, II г.о. ).
Доколкото не са придобили правото на строеж върху
общинския имот по договора и по давност, ищците не са придобили и претендираните
идеални части от построения в общинското място обект чрез трансформирането му,
след премахване на павилиона, поради което и евентуалния им иск също е
неоснователен.
Поради пълното съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
за неоснователност на всички искове, решението на окръжния съд е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Разноски не са претендирани от ответника за настоящата
инстанция.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 997 от 20.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1016/2015 г. по описа на
Варненския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от
връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: