№ 586
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100509915 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20056124/ 02.03.2021г., постановено по гр.д. № 15204/ 2020г. по
описа на Софийския районен съд, 76 състав, “ЧЕЗ е.Б.” АД е осъдено да плати на
“Е.И.*” ООД сумата 6852,87 лева, представляваща платена без основание сума по
фактури №№ **********/ 13.03.2019г. и **********/ 12.04.2019г. за цена на
балансираща енергия за периода м. февруари 2019г.- м. март 2019г., като участник в
специална балансираща група с координатор “ЧЕЗ е.Б.” АД, съгласно договор № 126Б
от 23.01.2014г., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2020г., до окончателното
плащане на сумата; на “в.” ООД сумата 17660,37 лева, представляваща платена без
основание сума по фактури №№ **********/ 13.03.2019г. и **********/ 12.04.2019г.
за цена на балансираща енергия за периода м. февруари 2019г.- м. март 2019г., като
участник в специална балансираща група с координатор “ЧЕЗ е.Б.” АД, съгласно
договор № 84Б от 24.01.2014г., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2020г., до
окончателното плащане на сумата. Със същото решение са отхвърлени предявения от
“Е.И.*” ООД иск за сумата 8585,05 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, под формата на загуба, за периода 01.04.2019г.- 30.09.2019г., формирана като
разлика между платената на “Компания за енергетика и развитие” ООД цена на
балансираща енергия за този период и цената за балансираща енергия за същия период,
която “Е.И.*” ООД би платил, ако беше останал член на специална балансираща група
1
с координатор “ЧЕЗ е.Б.” АД; предявения от “в.” ООД иск за сумата 22122,48 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на загуба, за периода
01.04.2019г.- 30.09.2019г., формирана като разлика между платената на “Компания за
енергетика и развитие” ООД цена на балансираща енергия за този период и цената за
балансираща енергия за същия период, която “Е.И.*” ООД би платил, ако беше
останал член на специална балансираща група с координатор “ЧЕЗ е.Б.” АД.
С решение № 20114600/ 13.05.2021г., постановено по гр.д. № 15204/ 2020г. по
описа на Софийския районен съд, 76 състав, е оставена без уважение молбата на Е.И.*”
ООД и “в.” ООД за допълване на решение № 20056124/ 02.03.2021г., постановено по
гр.д. № 15204/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав.
Срещу решение № 20056124/ 02.03.2021г., постановено по гр.д. № 15204/
2020г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените искове за обезщетение за имуществени вреди, е постъпила въззивна жалба
от ищците “Е.И.*” ООД и “в.” ООД, в която са релевирани доводи за нарушение на
материалния закон. Наведени са доводи за наличие на причинно следствена връзка
между претърпените от ищците вреди, под формата на претърпяна загуба, и
изменението на Общите принципи от страна на ответника. С жалбата е отправено
искане за отмяна на съдебния акт, в атакуваната част, и за уважаване на предявените
срещу ответното дружество искови претенции.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “ЧЕЗ е.Б.”
АД. С него жалбата се оспорва като неоснователна и е направено искане същата да
бъде оставена без уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Срещу решение № 20056124/ 02.03.2021г., постановено по гр.д. № 15204/
2020г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав, в която са уважени исковете за
цена на балансираща енергия, платена при начална липса на основание, е постъпила
въззивна жалба от ответника “ЧЕЗ е.Б.” АД, в която са релевирани доводи за
нарушение на процесуалния и материалния закон. Релевирани са доводи, че не се е
обогатил неоснователно, тъй като не е запазила фактическата власт върху платената
цена, нито е получило печалба. Навежда доводи, че ищците са осчетоводили
издадените фактури и са ползвали данъчен кредит. С жалбата е отправено искане за
отмяна на съдебния акт, в атакуваната част, и за отхвърляне на предявените срещу
ответното дружество искови претенции.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “Е.И.*”
ООД и “в.” ООД . С него жалбата се оспорва като неоснователна и е направено искане
същата да бъде оставена без уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Срещу решение № 20114600/ 13.05.2021г., постановено по гр.д. № 15204/
2
2020г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав, е постъпила въззивна жалба от
“Е.И.*” ООД и “в.” ООД. С жалбата е отправено искане за отмяна на съдебния акт и за
уважаване на молбата.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “ЧЕЗ е.Б.”
АД. С него жалбата се оспорва като неоснователна и е направено искане същата да
бъде оставена без уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено.
Постъпила е частна жалба от “ЧЕЗ е.Б.” АД срещу определение , с което е
оставена без уважение молбата на “ЧЕЗ е.Б.” АД за изменение на поставеното решение
в частта за разноските.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално
легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението в неговата цялост, а по допустимостта му- в обжалваната
част, като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
правомощия, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма, като относно релевираните в подадената жалба доводи за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно и обективно съединени
искове за цена за балансираща енергия, платена при начална липса на основание и
обезщетение за имуществени вреди, под формата на претърпяна загуба.
Ищците твърдят в исковата молба, че са производители на електроенергия от
възобновяеми източници- вятър и са собственици на вятърни електроцентрали- всяка с
мощност до 4 мегавата. Твърдят, че сключили с ищеца договори за участие в специална
балансираща група, с координатор ответника, за притежаваните от тях енергийни
обекти- договор 126 Б от 23.01.2014г. и договор № 84Б/ 24.01.2014г., които прекратили,
считано от 31.03.2019г. През м. януари 2019г. ответникът уведомил ищците, че считано
от 01.02.2019г., ще влязат в сила нови Общи принципи за разпределение на
небалансите, с които се въвежда нова Методика за разпределяне на небалансите в
балансиращата група, с която отделните групи производители- ВЕЦ, ФтЕЦ, БиоЕЦ,
ВтЕЦ, ще бъдат третирани като отделни подгрупи и за всяка подгрупа ше се определя
отделна цена за балансираща енергия. Сочат, че тези общи принципи не са представени
за одобрение от КЕВР и не са одобрени от комисията. Независимо от това, от
3
01.02.2019г., ответникът начислил цена за балансиране по отношение членовете на
балансиращата група, която координира. Твърдят, че поради едностранното и
неутвърдено от КЕВР изменение на договора, ищците прекратили договора с
ответника и считано от 01.04.2019г. сключили договор с друг координатор и се
присъединили към комбинирана балансираща група.
Ищците навеждат доводи, че за ответника не съществува възможност за
едностранно изменение на договора, без общите принципи да са одобрени от КЕВР,
поради което платената цена за балансираща енергия за периода м. февруари 2019г. и
м. март 2019г. е дадено без основание и ответникът неоснователно се обогатил със
същото.
Навежда доводи, че в резулатат на изменение на договора, ищците претърпяли
имуществени вреди, под формата на загуби, изразяващи се в разликата в цената за
балансираща енергия, платена съгласно договорите участие в комбинирана
балансираща група, сключени с “Компания за енергетика и развитие” ООД и тази,
която би се дължала, съгласно договорите за участие в балансираща група, сключени с
“ЧЕЗ е.Б.” АД, преди изменение на Общите принципи.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от “ЧЕЗ
е.Б.” АД, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Релевират се доводи, че нито общите условия, нито общите принципи не предвиждат
изискване общите принципи за разпределение на небалансите да бъдат одобрени от
КЕВР, а съгласно чл. 21 ОУ, координатор има право едностранно да измени или
допълни принципите. Според ответника в нормативната уредба не съществува
задължение изменението на общите принципи да бъде одобрено от регулаторния
орган, като тълкуването на чл. 63, ал. 2 ПТЕЕ обуславя извода, че в посочената
разпоредба е поставено изискване към координатора на специализираната балансираща
група да е преминал процедура по лицензиране и да отговаря на всички общи
първоначални изисквания. В тази връзка излага доводи, че съгласно чл. 12 Наредба №
3/ 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредбата), лицето, което
кандидатства за лицензия следва да разработи общи принципи. Съгласно чл. 49 от
същата наредба, приложенията към лицензията периодично се актуализират, но не
съшествува регламентирани изискване и ред това да се утвърждава от КЕВР. Съгласно
чл. 49, ал. 3 Наредбата, актуализирането на изменението не е изменение на лицензията.
Релевира доводи, че се касае до равнопоставени отношения между търговци, между
които действа принцип на търговската свобода и избор. Във връзка с тезата си, че не е
необходимо изменението на общите принципи да бъде одобрено от КЕВР, сочи, че
съгласно чл. 58 ПТЕЕ, търговските участници имат право да се регистрират като
координатори на балансиращи групи, ако са разработили и публикували общи
принципи за разпределение на небаланси. В случая се касае до законосъобразна,
необходима, справедлива и пропорционална промяна на общите принципи. Навежда
4
доводи, че вътрешно условно самогрупиране на производителите в подгрупи, според
вида на ресурса, съществува от 2014г., като посоченото разделение не е направено от
ответника, а съществува за целия балансиращ пазар. Сочи, че общите принципи,
действащи до 01.04.2019г. също не са одобрени от ДКЕВР. Релевира доводи, че е
изпълнил задълженията си по договора, съответно, за ищците е възникнало
задължение да платят за това. В тази връзка излага доводи, че ищците са осчетоводили
издадените фактури за цена на балансираща енергия за м. февруари 2019г. и м. март
2019г. По отношение на иска за вреди релевира доводи, че съгласно чл. 10 ОУ,
ответникът не носи отг за небалансите с прекратяване на договора.
По общите факти:
Не се спори по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че, съответно между “Е.И.*” ООД и “в.” ООД, и “ЧЕЗ е.Б.” АД са сключени договори
за участие в специална балансираща група, с предмет предоставяне на услугата
отговорност за балансиране от страна на краен снабдител, в качеството му на
координатор на балансираща група. Съгласно договорите, производителят на
електрическа енергия прехвърля отговорността за балансиране на “ЧЕЗ електро” АД в
качеството му на краен снабдител и координатор на балансираща група, при условията
на Общите условия на договорите за участие на производители в специална
балансираща група на краен снабдител с координатор “ЧЕЗ е.Б.” АД. Не е спорно, че с
решение № 55/ 17.12.2018г. на Управителния съвет на “ЧЕЗ е.Б.” АД, в сила от
01.02.2019г., са изменени Общите принципи за разпределяне на небалансите на “ЧЕЗ
е.Б.” АД, в качеството му на координатор на специална балансираща група на
производители от възобновяеми източници с инсталирана мощност до 4 мегавата.
Между страните не е спорно, че посочените договори са прекратени, считано от
31.03.2019г., като ищците са сключили договори за участие в балансираща група с
“Компания за енергетика и развитие” ООД, съответно, договор за участие в
балансираща група № 206/ 05.03.2019г., скл. между “Компания за енергетика и
развитие” ООД и “Е.И.*” ООД и договор за участие в балансираща група № 210/
05.03.2019г., скл. между “Компания за енергетика и развитие” ООД и “в. 1” ООД.
По въззивната жалба на “Е.И.*” ООД и “в.” ООД срещу решение №
20056124/ 02.03.2021г., постановено по гр.д. № 15204/ 2020г. по описа на
Софийския районен съд:
Между страните не се спори, че между тях са съществувало облигационни
правоотношения, възникнали въз основа на договори за участие е специална
балансираща група. Не е спорно, че Общите принципи за разпределение на небаланса
са изменени, считано от 01.02.2019г., като договорите за участие в специализирана
балансираща група са прекратени, считано от 31.03.2019г. и ищците са сключили
договори за участие в комбинирана балансираща група, считано от 01.04.2019г.
5
Фактите и обстоятелствата при осъществяването на които правният субект е
претърпял вреда, определят основанието, от което тя произхожда. Ето защо, ако
увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно
изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, включително и
обезщетението за изправната страна, са следствие договорното правоотношение.
Договорна е още отговорността, произтичаща от всяко друго съществуваща
облигационно отношение, възникнало в тежест на длъжника.
Когато увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по
едно съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото
задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму,
тогава отговорността е деликтна.
И при договорната отговорност, и при деликтната, основанието за търсене на
обезщетение за вреди е неизпълнение на съществуващ дълг. Увреденият, обаче, не
може сам да избира основаниетото се определя от материалния закон, който се
съотнася към конкретните юридически факти.
Конкретиката на случая сочи, че ищците обосновават предявения иск с
твърдения за вреди, за които се твърди да са настъпили след прекратяване на
договорите, което обуславя извод, че отговорността на ответника би следвало да се
ангажира на плоскостта на деликтната отговорност. Касае се до прекратяване на
цитираните договори по общо съгласие на страните и до отпадане на правните им
последици, поради което отговорността на ответника не може да бъде ангажирана на
плоскостта на договорната отговорност.
Релевантните към предмета на спора въпроси са възлагане на работа от страна
на ответника; вреда, причинена при или по повод изпълнението на тази работа, т.е. в
причинна връзка с действието или бездействието на лицата, на които е възложена
работа; противоправност на действието или бездействието; вина на извършителя. От
всички посочени елементи на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД само вината се
предполага. съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в
тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване наличието
на останалите елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.
Спорните въпроси по делото са наличие на претърпени от ищците вреди, за
причинна връзка между вредите и действия на служители на ответника, както и
относно противоправността на същите. Законът в чл. 51, ал. 1 ЗЗД определя, че
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. На обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане.
Имуществената вреда е разликата между имуществото на кредитора след
засягането на негово благо и това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в
6
претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от
засягането на налични блага- погиване или отнемане на вещи, намаляване на
стойността им, понасяне на разноски и др. При имуществените вреди паричното
обезщетение се определя като разлика между паричната равностойност на
имуществото на кредитора, както е увредено и паричната му равностойност, ако не
беше увредено.
Причинната връзка между неизпълнението и вредата очертава границите на
отговорността. Кредиторът може да е понесъл всякакви загуби и да е пропуснал да
реализира различни ползи, но обезщетение се дължи само за тези от тях, които са в
причинна връзка с неизпълнението. В конкретния случай не е налице
правнорелевантната причинна връзка между неизпълнението и твърдените загуби.
В правната теория и съдебна практика безпротиворечиво се приема, че преки и
непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от
неизпълнението. Причинната връзка следва да е обуславяща и непосредствена, а
вредите- да са преки, което означава, че те следват закономерно от неизпълнението, без
да се опосредяват от действия на кредитора или на трети лица или да са резултат на
непреодолима сила. Неизпълнението е необходимо условие, когато без него в
конкретния случай вредата не би настъпила. То е достатъчно условие, когато само то
би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелства. Когато вредите се
дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника (напр. от
поведението на кредитора, трето лице или непреодолима сила) те са косвени. Косвени
са вредите, които са нетипичен резултат на неизпълнението- в конкретния случай са
настъпили, но при обичайно стечение на обстоятелствата не настъпват.
Не се спори по делото, че ищците са предприели действия за смяна на
балансиращата група, към която са присъединени по тяхна инициатива и след
изпълнение на предвидената в ПТЕЕ процедура за смяна на координатор на
балансираща група. Вредата, която ищците са претърпели от последващото сключване
на договор за присъединяване към комбинирана балансираща група, е опосредена от
техни действия (изразена конкретна воля за задължаване при определени условия) и от
волята на техния кредитор, поради което тази вреда не се явява пряка. Посочената
вреда се явява нетипична последица от неизпълнението и са следствие от поведението
на ищците. Поради това същата не би била предмет на обезщетяване. Предвид това и с
оглед принципа на свобода на договаряне, не е налице причинна връзка между
поведението на служителите на ответника и твърдените вреди.
Заплащането на по- висока цена за балансираща енергия не се явява
закономерна, естествена, присъща, необходима последица (в причинно-следствена
връзка) от виновното противоправно поведение на служители при ответника, поради
което не следва да се ангажира неговата обезпечително-гаранционна отговорност по
7
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД - за чужди виновни действия, извършени от лица
при или по повод на изпълнение на възложената от търговското дружество работа.
Изложеното обуславя извод, че не е установено наличие на причинна връзка
между действия и бездействия на служители при ответника и твърдяните вреди, както
и противоправност на действията и бездействията. Не е налице фактическият състав на
чл. 49 ЗЗД- противоправно деяние; вреда; причинна връзка между вредата и деянието,
възлагане на работа, при и по повод на която са възникнали вредите, при гаранционно-
обезпечителната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД, което обуславя извод за
неоснователност на исковете. Предвид съвпадане изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд в обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази
част.
По въззиваната жалба на “ЧЕЗ е.Б.” АД:
Според чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия
текст в него са уредени три различни специални фактически състава на неоснователно
обогатяване, което е един от източниците на облигационни отношения по българската
гражданскоправна система. При първия фактически състав се касае за получаване на
имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като валидно
правно задължение. Вторият фактически състав визира получаване на престация с
оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено, а
третият се отнася до отпаднало с обратна сила основание- в този смисъл и ППВС №
1/1979г.
Не се спори, а и се установява от събраните по писмени доказателства и
заключение на СИЕ, че ищците са платили цената за балансираща енергия за м.
февруари 2019г. и м. март 2019г., която е определена съгласно Общите принципи за
разпределение на небалансите, в сила от 01.02.2019г.
Спорният въпрос е имал ли основание ответникът да получи сумата, формирана
като разликата в цената за балансираща енергия, определена съгласно Общите
принципи за разпределение на небаланси, действащи считано от 01.02.2019г. и тези,
действащи до посочената дата. С оглед това релевантният материалноправен въпрос е
подлежи ли изменението на общите принципи на одобрение от КЕВР.
Дейността по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия е
обществено значима. Извършването на тази дейност има за цел да се осигури
качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа
енергия, като същевременно нейното упражняване трябва да има за цел и постигането
на енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване
на енергията и енергийните ресурси. Ето защо и обществените отношения, които
възникват между отделните правни субекти по повод производството, преноса и
8
разпределението на електрическа енергия, са законово регулирани с императивни
правни норми, с които е ограничена свободата на договаряне между участниците на
пазара на електрическа енергия. Такива норми се съдържат в Закона за
енергетиката (ЗЕ) и в Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), издадени
въз основа на него от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), съгласно
законовата делегация, дадена с чл. 91, ал. 2 ЗЕ.
Основен принцип на пазара на електрическа енергия, който е въведен със ЗЕ
и ПТЕЕ е осигуряване на баланс на производството и потреблението на електрическа
енергия. В чл. 99, ал. 1 ЗЕ е регламентирано, че за целите на балансиране на
производството и потреблението на електрическа енергия операторът на
електропреносната мрежа организира пазар на балансираща енергия.
Съгласно ПТЕЕ отговорността за балансиране се осъществява като се въвежда
принципа на формиране на балансиращи групи, което има следните посочени в чл. 56,
ал. 1 цели: 1) да бъде въведена нова организация при администриране на сделките с
електрическа енергия, реалното им изпълнение и сетълмент; 2) да бъде подобрено
планирането на състава на генериращите мощности и определянето на балансиращите
източници за поддържане на баланса на електроенергийната система; 3) да бъдат
разделени задълженията по физическата доставка на електрическа енергия от
финансовите взаимоотношения при отклонение на реалното производство/консумация
от предварителните прогнози, регистрирани графици и диспечерски инструкции от
независимия преносен оператор; 4) да бъдат агрегирани небалансите на търговските
участници и смекчаване на икономическите последици от цените на балансиращата
енергия; 5) да бъдат съсредоточени отговорностите по обмен на информация с
независимия преносен оператор при малък брой участници на пазара. В ПТЕЕ са
определени по императивен и изчерпателен начин видовете балансиращи групи, които
се формират, както и това кои правни субекти могат да бъдат координатори на всеки
различен вид балансираща група, както и кои субекти могат да бъдат участници в тях.
В чл. 56, ал. 2 ПТЕЕ е предвидено, че балансиращите групи, които се формират
са четири вида: 1. стандартни балансиращи групи; 2. комбинирани балансиращи групи;
3. специални балансиращи групи, които се регистрират от независимия преносен
оператор и към които се прилагат еднакви принципи за балансиране; 4. виртуална
търговска балансираща група на обществения доставчик. Специализираните
балансиращи групи са дефинирани в ПТЕЕ- чл. 56а, и разграничени от останалите
видове балансиращи групи като са посочени кои са субектите, които могат да бъдат
техни координатори и са регламентирани условията, на които трябва да отговаря едно
лице, за да има правото да участва в тях.
Предмет на договорите по чл. 11, т. 9 ПТЕЕ (договор за участие в балансираща
група) са условията за участие в балансираща група, прехвърлянето на отговорността
за балансиране и методика за разпределение на общия небаланс в балансиращата група
9
между отделните членове на балансиращата група.
Съгласно чл. 56а, ал. 1 ПТЕЕ, специалните балансиращи групи са групите с
координатори: независимия преносен оператор, обществения доставчик, крайните
снабдители, операторите на електроразпределителни мрежи, разпределителното
предприятие на тягова електрическа енергия и доставчиците от последна инстанция.
Разпоредбата на ал. 5 на същата разпоредба (в приложимата редакция), крайните
снабдители са координатори на следните специални балансиращи групи: 1. група на
битови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво
ниско напрежение, които крайният снабдител снабдява с електрическа енергия; 2.
група на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с обекти
с обща инсталирана електрическа мощност, по- малка от 4 kW, чиято енергия крайният
снабдител изкупува, когато същите не са избрали друг координатор на балансираща
група. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ПТЕЕ, в приложимата редакция, когато
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обекти с обща
инсталирана електрическа мощност, по- малка от 4 kW, каквито са ищците, не са
избрали да прехвърлят отговорността за балансиране на координатор на комбинирана
балансираща група, крайните снабдители и общественият доставчик в зависимост от
сключените договори за изкупуване на електрическа енергия ги регистрират и ги
балансират съгласно утвърдените от комисията общи принципи за разпределение
на небалансите в специалната балансираща група. В тази група не се допуска
участие на други търговски участници. С оглед изложеното, е необходимо
изменението на общите принципи да бъде одобрено от КЕВР. Няма причина и не може
да бъде обосновано становището, че режимът за изменение на общите принципи
следва да е различен от този за тяхното създаване. В подкрепа на този извод е и
систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ПТЕЕ, която се намира в
глава пета “Отговорност за балансиране”, раздел 1 “Координатори на балансиращи
групи”. В конкретния случай изменените общи принципи, действащи от 01.02.2019г.,
не са одобрени от КЕВР, което обуславя извод, че не е налице от фактическия състав,
пораждащ вземането на координатора на балансиращата група за цена на балансираща
енергия за м. януари 2019г. и м. февруари 2019г., формирана като разлика между
платената цена за балансираща енергия и тази, която ищците биха платили преди
изменението на общите принципи, считано от 01.02.2019г., поради което посочената
сума се явява платена без основание.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на въззивната жалба на “ЧЕЗ
е.Б.” АД и потвърждаване на решението на първоинстанционния съд в обжалваната
част.
Относно въззивната жалба на “Е.И.*” ООД и “в.” ООД срещу решение №
20114600/ 13.05.2021г., постановено по гр.д. № 15204/ 2020г. по описа на
10
Софийския районен съд, 76 състав:
Съгласно чл. 250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението,
ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Непълно е решението, което не
обхваща целия спорен предмет- липсва формирана воля на съда относно част от
спорното право, по някой от съединените искове или относно допълнителни искания,
свързани с главния спорен предмет (напр. за законна лихва).
Съдебната практика е константна по въпроса, че правната квалификация се дава
от съда с оглед наведените обстоятелства и петитума на исковата молба. Същата
изисква от изложените факти в исковата молба съдът да извлече точното правно
основание, въз основа на което решава конкретния правен спор.В т.см. решение № 9 от
27.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г., IV г. о., ГК, решение № 52 от 18.02.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 3754/2013 г., IV г. о., ГК, решение № 117 от 20.09.2013 г. на ВКС по
т. д. № 1254/2011 г., II т. о., ТК, решение № 231 от 11.08.2014 г. на ВКС по т. д. №
678/2012 г., II т. о., ТК, решение № 398 от 25.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 738/2009 г.,
IV г. о., ГК. По отношение на едни и същи факти е възможна само една правна
квалификация. Конкретиката на случая сочи, че ищците са обосновали исковете си за
обезщетение за вреди с доводи, че в следствие на изменението на общите принципи за
разпределение на небалансите договорите между страните са прекратени и ищците са
сключили договори за присъединяване към комбинирана балансираща група, в
резултат на което са претърпяли вреди, изразяващи се в разликата между цената за
балансираща енергия, която ищците са платили на координатора на комбинираната
балансираща група и тази, която ищците биха платили, ако бяха останали членове на
специализираната балансираща група, с координатор ответника, ако общите принципи
не бяха изменени. Съдът вече изложи мотиви по отношение на това, че и при
договорната отговорност, и при деликтната, основанието за търсене на обезщетение за
вреди е неизпълнение на съществуващ дълг, които не намира за необходимо да
преповтаря. При идентитет на фактите, на които са основани исковете, възможната
правна квалификация е една и тя се дава от съда въз основа на посочените от ищците
факти. Изложеното обуславя извод за неоснователност на молбата за допълване
постановеното решение и неоснователност на подадената въззивна жалба.
По отношение на частната жалба:
С определение № 20091461 от 12.04.2021г., постановено по гр.д. № 15204/
2020г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав, е оставил без уважение
подадената от ответника в първоинстанционно производство молба за изменение на
постановеното решение в частта на разноските.
Частната жалба е обоснована с доводи, че договореното възнаграждение е
прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, в т.ч. и осъществената
защита. Сочи се, че ищците нямат противоречиви интереси, исковете са обосновани с
11
еднакви факти, съответно ищците извършвали процесуалните си действия, подавайки
една молба.
Конкретиката на случая сочи, че ищците са сключили отделни договори за
защита с различен адвокат, всеки от които, независимо от общата линия на защита, е
направил самостоятелно проучване на делото, респективно е направил преценка на
събраните доказателства, тезата на ответника и е изградил линия на защита. С оглед
изложеното, на всеки от ищците се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на
един адвокат.
Неоснователен е доводът, че договорените възнаграждения са прекомерни
спрямо фактическата и правна сложност на делото.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на
делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на
доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните
обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното
се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от
приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения.
Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в
законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната
сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като
наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на
специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на
процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия,
както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно
развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна
страна.
В случая, като съобрази фактическата и правната сложност на делото,
осъществената защита и защитната теза на ответника, настоящият съдебен състав
счита, че възнаграждението е съответно на фактическата и правна сложност на делото.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на частната жалба.
По отношение на разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на делото, разноски не следва да бъдат присъдени и следва да
12
останат в тежест на страните, така, както са ги направили.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20056124/ 02.03.2021г., постановено по
гр.д. № 15204/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав, като правилно и
законосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20114600/ 13.05.2021г., постановено по гр.д. №
15204/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, с вх. № **********/ 21.04.2021г.
срещу определение № 20091461 от 12.04.2021г., постановено по гр.д. № 15204/ 2020г.
по описа на Софийския районен съд, 76 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, само в
частта относно предявения от “в.” ООД иск за обезщетение за имуществени вреди. В
останалата му част решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13