РЕШЕНИЕ
№ 10209
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110120714 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК
от Т. Л. В. срещу „Топлофикация София“ ЕАД с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи поради изтекла погасителна давност сумата от 2291,16
лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от 14.05.2010г. до
м.04.2012г. и сумата от 218,31 лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2010г. до
15.04.2013г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.05.2020г. по ч.гр.д. №
7829/2013г. по описа на СРС, 117-ти състав и е образувано изп.д. № 20208560401366 по
описа на ЧСИ Биляна Богданова, рег. № 856 в КЧСИ.
Ищцата твърди, че спрямо нея било проведено успешно съдебно производство,
приключило с влизане в сила на заповед за изпълнение от 16.05.2013г. и въз основа на нея
бил издаден изпълнителен лист от 28.05.2020г. по ч.гр.д. № 7829/2013г. по описа на СРС,
117-ти състав. По изпълнителния лист било образувано процесното изпълнително дело.
Давността била започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение и била
приложима тригодишната погасителна давност, евентуално общата петгодишна давност.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение не били предприемани изпълнителни
действия, поради което вземанията били погасени, а изпълнителното дело било прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с която
оспорва предявения иск. Сочи, че ищцата била подала възражение срещу заповедта за
изпълнение и се било развило исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
приключило с Решение № 4603 от 14.04.2016г. по гр.д. № 18551/2014г. по описа на СРС,
113-ти състав, което било потвърдено с Решение № 1996 от 27.03.2017г. по в.гр.д. №
8389/2016г. по описа на СРС, IV-A въззивен състав. Процесните вземания били установени
по силата на влезлите в сила съдебни решения, поради което същите се погасявали с общата
1
петгодишна давност, считано от датата на постановяване на необжалваемото въззивно
решение -27.03.2017г. С молба от 04.08.2020г. ответникът бил поискал образуване на
изпълнително дело и на 24.08.2020г. бил наложен запор върху банковите сметки на ищцата.
На 17.08.2022г. ответникът бил подал молба за извършване на опис на движими вещи. Сочи,
че всички тези обстоятелства водели до прекъсване на давността и същата не била изтекла.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата на неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения. Тъй като производството по така
предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на
ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила,
независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето
защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай с определението от 27.01.2023г. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че срещу Т. В. е издаден изпълнителен лист от 28.05.2020г. по ч.гр. дело №
7829/2013г. по описа на СРС, 117-ти състав за процесните суми и въз основа на него е
образувано изп. дело № 20208560401366 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, рег. № 856 към
КЧСИ.
С оглед на издадения срещу ищеца изпълнителен лист и образуваното срещу него
изпълнително дело, съдът намира, че за ищеца съществува правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
При предявен отрицателен установителен иск, основан на изтекла погасителна
давност, в тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давностния срок. В тази насока от приетите преписи от съдебни решения се установява, че с
Решение № 4603 от 14.04.2016г., постановено по гр. дело № 18551 по описа за 2013г. на
СРС, 113-ти състав е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Т. Л. В. дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2302,77 лева- главница за доставена в периода от
14.05.2010г. до м.04.2012г. топлинна енергия в имот с абонатен № 313834, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2013г. до изплащането на вземането и
сумата 218,31 лева- лихва за забава върху главното вземане от 14.05.2010г. до 15.04.2013г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.05.2013г. по ч.гр. дело
№ 7829/2013г. по описа на СРС, 117-ти състав, като е отхвърлен иска за главница за
разликата над 2302,77 лева до пълния предявен размер и за периода от м.12.2009г. до
14.05.2010г., както и иска за лихва за разликата над 218,31 лева до пълния предявен размер и
за периода от 31.01.2010г. до 14.05.2010г.
С Решение № 1966 от 27.03.2017г., постановено по в.гр. дело № 8389/2016г. по описа
2
на СГС, IV-А въззивен състав е отменено решение № 4603 от 14.04.2016г. на СРС, 113-ти
състав, постановено по гр. дело № 18551/2013г. в обжалваната част, с която е признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че Т. Л. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
главница за предоставена в периода 14.05.2010г.- м.04.2012г. топлинна енергия в имот с
абонатен № 31384 за разликата над 2291,16 лева до пълния предявен размер от 2302,77 лева,
както и в частта, с която Т. В. е осъдена да заплати разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото- за разликата над 1208,88 лева до 1215,72 лева и разноски за
заповедното производство- за разликата над 234,14 лева до 242,86 лева, като е отхвърлен
предявения по реда на чл. 422 ГПК иск на „Топлофикация София“ ЕАД за признаване за
установено, че Т. В. дължи главница за доставена в периода 14.05.2010г.-м.04.2012г.
топлинна енергия в имот с абонатен № 313834 за разликата над 2291,16 лева до пълния
уважен размер от 2302,77 лева. С въззивното решение е потвърдено решение №
4603/14.04.2016г. на СРС, 113-ти състав, постановено по гр. дело № 18551/2013г. в
обжалваната част, с която е признато за установено, че Т. В. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 2291,16 лева- главница за доставена в периода от 14.05.2010г. –
м.04.2012г. топлинна енергия в имот с абонатен № 31384, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.05.2013г. до изплащане на вземането, и сумата 218,31 лева- лихва
за забава върху главното вземане от 14.05.2010г. до 15.04.2013г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.05.2013г. по ч.гр. дело № 7829/2013г. по описа
на СРС, 117-ти състав, както и в частта, с която Т. В. е осъдена да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД разноски в размер на 1208,88 лева в първоинстанционното
производство и 234,14 лева- разноски в заповедното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД погасителната давност за вземания,
установени с влязло в сила съдебно решение е винаги 5-годишна, независимо дали става
въпрос за вземания, които принципно се погасяват с 3-годишна давност /периодични
вземания, лихви за забава/. В този смисъл са Постановление № 2 от 21.12.1981г., Пленум на
ВС, Тълкувателно решение № 51 от 01.04.1966г. по гр. д. № 17/1966г. на ОСГК на ВС,
решение № 235 от 21.09.2012г. по гр. д. № 1762/2011г., ГК, ІІІ ГО на ВКС и решение № 51
от 21.02.2019г. по гр. д. № 2917/18г. на ВКС, IV ГО. В конкретния случай производството е
приключило окончателно с Решение от 27.03.2017г., постановено по гр. дело № 8389/2016г.
по описа на СГС, IV-а въззивен състав, с оглед на което съдът намира, че вземането за което
е издаден процесният изпълнителен лист е установено по съдебен ред въз основа на влязло в
сила решение и приложимата давност е 5-годишна на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Следователно за периода от влизане в сила на решението, от който момент започва да тече
давностният срок /27.03.2017г./ до датата на молбата за образуване на изпълнителното
производство /04.08.2020г./, с която давността е била прекъсната, погасителната давност не
е изтекла.
На следващо място от приетия по делото препис от образуваното въз основа на
процесния изпълнителен лист изп. дело № 20208560401366 по описа на ЧСИ Биляна
Богданова, рег. № 856 към КЧСИ се установява, че същото е образувано по молба от
3
04.08.2020г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД. С молбата е поискано да бъде
извършена справка в РБСС за банковите сметки и сейфове, както и да бъде наложен запор
върху откритите такива; да бъде извършена справка в НОИ за действащите трудови
договори с оглед налагането на запор върху същите; в случай че не са открити банкови
сметки и трудови договори – да се насочи изпълнението към опис и оценка на движимите
вещи с цел изнасянето им на публична продан. С молбата на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е
възложено изцяло проучване на имущественото състояние на длъжника, да се правят
справки, да се набавят документи, книжа и други, както и да се определи начина на
изпълнението. С разпореждане от 04.08.2020г. съдебният изпълнител е образувал
изпълнително дело въз основа на молбата и представения изпълнителен лист от 28.05.2020г.
На 27.08.2020г. са изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ АД и „Централна
кооперативна банка“ АД, с които е наложен запор върху настоящи и бъдещи вземания по
всички притежавани от Т. В. банкови сметки.
На 17.08.2022г. е постъпила молба от взискателя- ответник в настоящото
производство, с която е поискано да се насочи изпълнение към опис и оценка на собствените
на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.
От така изложената хронология се установява, че за релевантния период от датата на
образуване на изпълнителното дело до приключването на съдебното дирене пред
настоящата инстанция липсва период от две последователни години, в рамките на който да
не е поискано или предприето действие по изпълнението. Следва да бъде посочено, че
висящността на изпълнителното производство (за разлика от исковото такова) следва да
бъде поддържана от взискателя чрез искания за предприемане на съответните изпълнителни
действия. Основание за прекратяване на делото е бездействието на взискателя и съдебния
изпълнител в хипотезата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да поддържат тази висящност. Действията,
които поддържат висящността на производството са тези, които изграждат определен
изпълнителен способ. В конкретния случай изпълнителното дело е образувано с молба от
04.08.2020г. По делото са наложени запори с разпореждане от 27.08.2020г., подадена е
молба от „Топлофикация София“ ЕАД от 17.08.2022г. с искане за извършване на
изпълнителни действия, с които действия е поддържана висящността на изпълнителното
дело и е прекъсвано течението на погасителната давност. Считано от датата на последното
прекъсване, погасителната давност следва да изтече на 27.08.2027г.
Следователно към датата на приключване на съдебното дирене в настоящата
инстация, погасителната давност за процесните вземания не е изтекла. Предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответникът. Същият претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева с оглед липсата на фактическа и правна сложност
на делото. Ето защо на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева.
4
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Л. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Т“ № ет. ,
офис , срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.
С, ул. „Я“ № Б, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че Т. Л. В. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД поради
изтекла погасителна давност сумата от 2291,16 лева, представляваща главница за потребена
топлинна енергия за периода от 14.05.2010г. до м.04.2012г. и сумата от 218,31 лева –
мораторна лихва за периода от 14.05.2010г. до 15.04.2013г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 28.05.2020г. по ч.гр.д. № 7829/2013г. по описа на СРС, 117-ти състав и
е образувано изп.д. № 20208560401366 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, рег. № 856 в
КЧСИ.
ОСЪЖДА Т. Л. В. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 100 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5