О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …. 10.02.2021 г. гр. Гълъбово
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на десети февруари две
хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ
ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гр. д. № 422 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
По делото е определен нов съдия –
докладчик на 04.02.2021 г.
Новоопределеният съдия - докладчик, след
като констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна
и след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК, на
основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира следното:
Доколкото с отговора на исковата молба е
направено искане по чл. 213 ГПК за съединяване на шест на брой дела (гр.д. №
422/2020г., гр.д. № 423/2020г., гр.д. № 424/2020г. гр.д. № 425/2020г., гр.д. №
426/2020г. и гр.д. № 427/2020г. всички по описа на РС-гр.Гълъбово) между същите
страни и за прекратяване на производството пред РС – Гълъбово и изпращане на
делото по правилата на родовата подсъдност на ОС – Стара Загора, то съдът
намира, че първо следва да се произнесе по тези искания. Действително,
гореизброените дела са с ищец „Техномет – КМ“ ЕООД и ответник „Брикел“ ЕАД,
образувани по искови молби, с които са предявени искове по реда на чл. 422,
ал.1 ГПК за установяване на вземания за цени на продадени стоки и лихви за
забава в плащането на цените, сборът на които надхвърля сумата от 25 000
лева. Макар ищецът да твърди, че са в трайни търговски отношения, никоя от страните
не твърди наличие на един единен договор с периодични доставки (продажби) по
него. Това е видно, както от изложеното в исковата молба, така и от изложеното в отговора на ответника. При
отсъствие на договор отделните услуги/стоки, за които са издавани фактурите, не
могат да се разглеждат като престации по изпълнение на една единна сделка, а
следва да се квалифицират като престации по изпълнение на самостоятелни
договори, всеки от които индивидуализиран в съставена за целта фактура. Още
повече, че самият ответник (на л.5 от отговора, абзац втори и трети) оспорва
наличие на сключен между страните договор въобще и оттам твърди липса на
основание за заплащане на продажна цена. Оттук следва, че не се касае за един
иск с цена над 25 000 лева, поради което не са налице предпоставките за
съединяване на делата и изпращане на делото в ОС – Стара Загора. /В този смисъл
Определение № 603 от 20.09.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2847/2013 г., II т. о.,
ТК, Определение № 201 от 13.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 475/2016 г., II т. о.,
ТК, и др./ Затова исканията на ищеца за това следва да бъдат оставени без
уважение.
Предвид горното, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и
съобщен на страните проекта за доклад по същото.
Следва да бъдат приети като допустими,
относими и необходими писмени доказателства
по делото приложените към исковата молба документи.
Следва да бъде приложено по настоящото
дело ч.гр.д. № 298/2020 г. по описа на РС-Гълъбово, в каквато насока е
направено искане и от ищеца.
Следва да бъде оставено без уважение
искането на ответника за задължаване на ищеца, на основание чл.190, ал.1 от ГПК,
да представи писмения договор, „от който произтичало предявеното с иска вземане“,
предвид това че ищецът не твърди наличие на такъв писмен договор, а по реда на
чл. 190 ГПК могат да бъдат изискани само документи, за които съществуват доказателства,
че се намират у другата страна по спора.
По искането на ищеца за допускане
изслушване на съдебно – счетоводна експертиза и на двама свидетели, съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание, след изслушване на становището на
ответника дали оспорва осчетоводяването на фактурата и предаването на стоките,
доколкото в отговора това не е ясно заявено. Неоснователно е позоваването на
ответника за забрана на свидетелски показания по чл. 164, ал.1, т.3 ГПК, тъй
като обстоятелствата, за установяването на които се искат свидетелите е за
осъществяване на доставката на стоките
(т.е. за предаване на стоката), а не за доказване сключване на договор.
Търговската продажба е консенсуален, а не реален договор и предаването на
стоките не е елемент от фактическия му състав. Така че произнасянето по тези
доказателствени искания на ищеца са обусловени от становището на ответника кои
обстоятелства са спорни и безспорни между страните, с оглед ненатоварването им
с допълнителни разноски по делото, в каквато насока има и искане на ответника,
затова съдът отлага произнасянето по тях в открито съдебно заседание.
Следва страните да бъдат напътени към
доброволно уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника по чл. 213 ГПК за
съединяване на шест на брой дела (гр.д. № 422/2020г., гр.д. № 423/2020г., гр.д.
№ 424/2020г. гр.д. № 425/2020г., гр.д. № 426/2020г. и гр.д. № 427/2020г. всички
по описа на РС-гр.Гълъбово) между същите страни и за прекратяване на
производството пред РС – Гълъбово и изпращане на делото по правилата на
родовата подсъдност на ОС – Стара Загора.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 23.03.2021 год., от 13,30 часа, за
която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА
си за ДОКЛАД, както
следва:
„Предявени
са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК
във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във
връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„ТЕХНОМЕТ - КМ” ЕООД твърди, че с „БРИКЕЛ“ ЕАД били в трайни търговски
отношения, в резултат на които ищецът доставял на ответника стоки, чието
изплащане се договаряло да бъде отложено за определена дата. Заяваване на
количество и вид стока ставало обичайно посредством телефонни разговори и по-рядко
чрез електронна кореспонденция. По този начин „Брикел“ ЕАД пожелало да му бъдат
доставени от ищеца 320 кг. неръждаема ламарина – размер б-4,0х1000х2000мм на
стойност 5,00 лева за килограм и 1440 кг. неръждаема ламарина – размер
б-5,0х1500х3000мм на стойност 5,00 лева за килограм. Стоката била доставена от
ищеца на ответника на 01.04.2019 г. с транспорт на продавача до обект на
купувача, за което бил съставен Приемо-предавателен протокол № 0017/01.04.2019
г. За извършената доставка на стоки била издадена фактура № **********/04.04.2019
г. на стойност 10 560,00 лева с ДДС. Договореното плащане следвало да бъде
извършено в срок до 04.05.2019 г. Поради неплащане в срок, ответникът изпаднал
в забава от 05.05.2019 г., от която дата дължал и лихва за забава.
Между
страните били водени разговори относно неиздълженото плащане, включително и
чрез размяна на книжа по електронен път. С писмо изх. № 633/25.04.2019 г. от
изп.директор Янилин Павлов на „Брикел“ ЕАД, получено по ел.поща, същият признавал
неизплатените задължения. В последствие били отправяни още покани за доброволно
изпълнение от страна на ищеца към ответника (заявление за потвърждаване на
салдо, изпратено по електронен път, покана за доброволно изпълнение изх. №
314/17.06.2019 г., покана за доброволно изпълнение изх. № 324/30.09.2019 г.,
отправена по ел.път до ответника, покана за доброволно изпълнение изх. №
327/31.10.2019 г., покана за доброволно изпълнение изх. № 337/11.05.2020 г.),
но ответникът не заплатил дължимата суми.
Затова ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ЧГД № 298/2020 г. по описа на Районен
съд – Гълъбово, с която било разпоредено ответникът „БРИКЕЛ“ ЕАД да заплати на „ТЕХНОМЕТ
– КМ“ ЕООД сумата от 10 560,00 лева, представляваща главница по фактура №
**********/04.04.2019г., ведно с лихва за забава в размер на 1314,13 лева за
периода от 05.05.2019 г. до 25.07.2020 г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -
27.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените
разноски в по ЧГД № 298/2020 г. в размер на 237,48 лева (двеста тридесет и
седем лева и 48 стотинки), представляваща заплатена държавна такса и 889,66
лева (осемстотин осемдесет и девет лева и 66 стотинки) за заплатено адвокатско
възнаграждение. Срещу така издадената заповед за изпълнение постъпило
възражение от длъжника, което обуславяло правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Искането
на ищеца до съда е да постанови решение, с което да признае за установено, че
„БРИКЕЛ“ ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр.Гълъбово,
кв.“Индустриална зона“ № 1, представлявано от Янилин Павлов, дължи на „ТЕХНОМЕТ – КМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №
127, ап.5, представлявано от управителя Красимир Кирев, сумата от
11 874,13 лева /единадесет хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и 13
стотинки/, от които 10 560,00 лева, представляващи главница по фактура №
********** от 04.04.2019г., сумата от 1314,13 лева /хиляда триста и
четиринадесет лева и 13 стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от
05.05.2019 г. до 25.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, а именно от 27.07.2020
г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски, както в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
Сочи следната банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: *** „Райфайзен Банк“ с титуляр „ТЕХНОМЕТ –
КМ“ ЕООД.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът
„БРИКЕЛ“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете.
Прави искане по чл. 213 ГПК за
съединяване на гр.д. № 422, гр.д. № 423, гр.д. № 424, гр.д. № 425,
гр.д. № 426 и гр.д. № 427 по описа на съда за 2020г. и изпращане на така
съединените дела в едно дело на ОС – Стара Загора за разглеждане по правилата
на родовата подсъдност. Твърди, че се касаело за периодично изпълнени доставки
на стоки, като за всяка една доставка се издавало фактура. Касаело се за идентични
правни спорове между идентични страни, които щели да бъдат разрешени по
идентичен начин и затова следвало да бъдат разгледани в едно производство.
Излага
подробни съображения за недобросъвестно упражняване на права от процесуалния
представител на ищеца, който образувал шест производства, с цел да увеличи
няколкократно възнаграждението си за представителството, вместо да бъде образувано
едно такова. Разбиването на отделни производства за вземане, което следвало да
се предяви в едно производство пред Окръжен съд Стара Загора, било реализирано
единствено със спекулативна, меркантилна цел. Прави възражение относно размера
на адвокатското възнаграждение.
По
съществото на делото ответникът излага следните съображения:
Липсвали
доказателства, че вземането било изискуемо, липсвали надлежни писмени
доказателства за претендираните договорни отношения между страните по смисъла
на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, недопускащ свидетелски показания за установяване
на договори на стойност над 5000.00 лева.
Не били приложени
никакви доказателства, че между страните реално съществували „трайни търговски отношения“. В случая ищецът не бил представил
писмен договор, т.е. липсвал писмен документ относно сключването на такъв
договор. Липсата на договор означавало и липса на основание, поради което
самият иск бил заведен при липса на основание и подлежал на отхвърляне. Само
голословните твърдения на ищеца не били достатъчни и не били в състояние да
ангажират отговорността на дружеството. От недължимостта на главницата следвало,
че не били дължими и всички други акцесорни вземания, включително
претендираната законна лихва за забава.Липсвали каквито и да било
доказателства, че посочената дата на падежа на плащане била определена по
съгласие на страните, а оттук и вземането не било изискуемо.
Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както следва:
Ищецът следва
да докаже, при условията на пълно и главно доказване
обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед по
чл.410 ГПК. В случая това означава, че по иска по чл.422, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 327, ал.1 ТЗ, ищецът следва да докаже, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за продажба на стоки, неговото съдържание и
предаването на стоките, предмет на договора. А по иска по чл. 422, ал.1 ГПК връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че изискуемостта на главното вземане е настъпила, датата на падежа, както
и размера на претендираното обезщетение за забава.
Ответникът
следва да докаже своите възражения
/правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на
вземането, респ. неговата изискуемост.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото всички
приложени към исковата молба заверени преписи от документи, от л.7 – 24 по
делото, а именно: Фактура №********** от 14.10.2020 г., фактура № ********** от
04.04.2019г., Приемно-предавателен протокол № 0017/01.04.2019 г., Писмо с изх.№
633/25.04.2019г. от изпълн.директор на „Брикел“ ЕАД гр.Гълъбово до управителя
на „Техномет КМ“ ЕООД гр.Стара Загора, получено по ел.поща, Писмо за
потвърждение на салдото от „Техномет КМ“ ЕООД гр.Стара Загора до „Брикел“ ЕАД
гр.Гълъбово, получено по ел.поща, Покана за доброволно изпълнение изх.№
314/17.06.2019 г. от „Техномет КМ“ ЕООД гр.Стара Загора до „Брикел“ ЕАД
гр.Гълъбово, получено по ел.поща, Покана за доброволно изпълнение изх.№
324/30.09.2019 г. от „Техномет КМ“ ЕООД гр.Стара Загора до „Брикел“ ЕАД
гр.Гълъбово, получено по ел.поща, Покана за доброволно изпълнение изх.№
327/31.10.2019 г. от „Техномет КМ“ ЕООД гр.Стара Загора до „Брикел“ ЕАД
гр.Гълъбово, получено по ел.поща, Покана за доброволно изпълнение изх.№
337/11.05.2020 г. от „Техномет КМ“ ЕООД гр.Стара Загора до „Брикел“ ЕАД
гр.Гълъбово, получено по ел.поща, Справка за актуално състояние от Търговския
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на „Техномет КМ“
ЕООД гр.Стара Загора към дата 14.10.2020г. и Справка за актуално състояние от
Търговския регистър на юридическите лица с нестопанска цел на „Брикел“ ЕАД към
дата 14.10.20220 г.
ПРИЛАГА
по настоящото дело
ч.гр.д.№ 298/2020 г. по описа на РС-Гълъбово.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника за задължаване на ищеца, на основание чл.190, ал.1 от ГПК, да
представи писмения договор, от който произтичало предявеното с иска вземане.
По
искането на ищеца за допускане изслушване на съдебно – счетоводна експертиза и
на двама свидетели, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след
изслушване на становището на ответника.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в
случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се
прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на
обжалване и съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ
НА ИЩЕЦА препис от отговора на ответника,
като му се укаже, че може да изрази становище и да ангажира доказателства във
връзка с отговора в първото по делото съдебно заседание.
На
основание чл.146, във връзка с чл.140, ал. 3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване
на делото, ведно с проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най – късно в първото по
делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: