Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН Д.
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Д. гр. дело №
268 по описа на 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове –
главен с правно основание чл. 55,ал.1,предл. трето от ЗЗД и евентуален с правно
основание чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът „Ф.С. ” ЕООД твърди, че в
края на 2013 г. Народното събрание на Р.Б. приема Закона за държавния бюджет на
Р.Б. за 2014 г. (обн., ДВ, бр. 109 от 20.12.2013 г., в сила от 1.01.2014 г.),
като с § 6, т. 2 и 3 от Заключителните разпоредби на този закон е променен
Закона за енергията от възобновяеми източници, като в него са включени нови чл.
35а - 356 и чл. 73. С тези нови разпоредби се въведе такса за производство на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, размерът на която се
изчислява по записаната в закона формула и съставлява 20% от преференциалната
цена на изкупуваната енергия без ДДС за цялото количество изкупена енергия от
съответния производител.
Законът определя производителите на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия като задължени лица за тази
такса. За лица, които удържат и внасят тази такса, законът определя обществения
доставчик, съответно крайния снабдител,в случая " ЕВН Б.Е." ЕАД.
Твърди, че на 31.07.2014 г.
Конституционният съд на Р.Б. постановява решение по конституционно дело №
1/2014 г. , с което обявява за противоконституционни въпросните точки 2 и 3 от
§ 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ,
бр. 109/2013 г), с които се създават чл.
35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73,
ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, като
по този начин обявява за противоконституционна въпросната такса за
производство. Решението е обнародвано в "Държавен вестник", бр.
65/06.08.2014 г. Съгласно чл. 151, ал. 2, пр. 2 от Конституцията на Р.Б. /КРБ/
и чл. 14, ал. 3 от Закона за Конституционен съд /ЗКС/ и е влязло в сила от
10.08.2014 г. и съгласно чл. 151, ал. 2,
пр. 3 от КРБ и чл. 22 от ЗКС, считано от тази дата, горепосочените
противоконституционни разпоредби не се прилагат.
Твърди още, че за периода от влизането
в сила на посочената промяна в Закона за енергията от възобновяеми източници -
01.01.2014 г. до влизането в сила на посоченото решение на Конституционния съд
- 10.08.2014 г. крайният снабдител " ЕВН Б.Е." ЕАД е удържал от „Ф.С. ” ЕООД противоконституционната
такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в
общ размер 143 704.58 лева.
Моли съда да постанови съдебно решение
с което да осъди ответникът да му заплати горната сума, ведно със законната
лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът Д.,
представлявана
от М.НА Ф.оспорва предявените главен и евентуален иск и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че
сумите заплатени от ищеца са били внесени в държавния бюджет на валидно правно основание и не е
налице реализиране на фактическия състав на института на неоснователното
обогатяване
на отпаднало основание по смисъла
на чл. 55, ал. 1,предл.
трето ЗЗД. Това важи в пълна степен и за иска по чл. 59 ЗЗД предявен при условията на евентуалност. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът като взе предвид становищата и
доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Към исковата молба са приложени 8
фактури - Фактура № ********** от 31.01.2014 г., Фактура № ********** от г.,
Фактура № ********** от 31.03.2014 г., Фактура № ********** от 30.04.2014 г., Фактура №
********** от 31.05.2014 г., Фактура № ********** от 30.06.2014 г., Фактура №
********** от 31.07.2014 г., Фактура № ********** от 31.08.2014 г. ведно с
протоколи за електрическа енергия, подписани между ищцовото дружество и снабдителя
„ЕВН Б.Е.“ ЕАД,от които се установява,че ищцовото дружество е продало на
снабдителя електрическа енергия на обща стойност е 979 242.32 лв. с вкл.ДДС.
От представените по делото осем
платежни нареждания/л.79-86/, справка от КЕВР на л.108 и такава от ЕВН Б.Е."
ЕАД,както и от заключението на ССЕ се установява,че от горната сума в общ
размер на 142 710.45 лв. е удържана като такса съгласно чл.35а,ал.2 от
ЗЕВИ, т.е. реално по тези фактури ищецът е получил сумата от 827 762.80
лв.
По горната фактическа обстановка спор
практически няма.
От правна страна по искът с основание чл.55,ал.1,предл. трето ЗЗД съдът
намира следното:
Спорът по делото е дали Д. се е
обогатила неоснователно с горните суми за сметка на ищеца с оглед обявената
противоконституционност на разпоредбите по силата на които са събрани таксите ,
което е направено с Решение № 13 от 31.06.2014 г. по конституционно дело от
2014 г.,обн. в ДВ. бр.65 от 6 август 2014 г. и влязло в сила на 09.08.2014 год.
Според чл. 151, ал.2 от Конституцията
на Р.Б., решенията на Конституционния съд, с които се обявява
противоконституционност на закон, имат действие занапред.
За успешно провеждане на иск за неоснователното
обогатяване при отпаднало основание ищецът следва да докаже плащането,
основанието за извършването му, към момента на получаването на престацията от
ответника, както и фактите, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила.
В случая плащането е доказано по
безспорен начин,основанието за извършването му-също. Липсва законовото
изискване отпадането на основанието да е с обратна сила /виж Постановление № 1
от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. Това е така, тъй като по
изрична разпоредба на чл. 151, ал.2,предл. второ от Конституцията на Р.Б. актът,
който бъде обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането
на решението в сила,т.е. решението на Конституционния съд действа само занапред.
Ето защо претенцията с правно
основание чл.55,ал.1,предложение трето ЗЗД за заплащане/връщане на сумата от1 42 710.45
лв. е неоснователна и следва да се отхвърли.
Във връзка с липсата на ретроактивно
действие на решението на КС следва да се отбележи,че съдебната практика,която
наложи становището,че въпросния вид искове следва да се гледат по общия
граждански ред, а не по административен, сякаш не се съобразява с тази
норма,след като приема,че след постановяването на решението за обявяване на
противоконституционност публичната норма за събиране на налог/такса , придобива
вид едва ли не статута на договорна клауза.
По
евентуалния иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поставен на разположение
на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити
нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито
въобще с друг иск. Съгласно
тази разпоредба обеднелия следва да докаже своето обедняване , обогатяването на
ответника, а също и общите факти, от които произтичат обедняването и
обогатяването.
Както се спомена по-горе фактът,че
ищецът е обеднял с отнемането чрез държавна такса на 20% от дължимата му цена
на продадена електрическа енергия,а съответно ответникът се е обогатил с тази
сума,която е постъпила в държавния бюджет, е установен категорично.
Общите факти,които едновременно са
довели до обедняването на първия и обогатяването на втория са по хронология
разпоредбата на чл.35а,ал.2 от ЗЕВИ ,с която е събрана такса за производството
на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия и решението на
Конституционния съд,с което тази норма е обявена за противоконституционна.
Поради изложеното предявеният евентуален
иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи в
претендирания от ищеца размер,който размер е установен както документално,така
и от заключението на ССЕ -142 710.45 лв.
Над този размер до претендирания от 143 704.58 лева искът е неоснователен
и следва да се отхвърли.
При този изход на спора ответника следва
да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК 99% от направените по
делото разноски за държавна такса,адвокатска защита и за експертиза в общ
размер от 8512 лв.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „Ф.С. ” ЕООД, ЕИК ********съд.адрес
*** чрез А.Д.„П., М. и П.” ПРОТИВ Д., представлявана от М.НА Ф.на Р.Б., съдебен адрес:*** чрез
юрисконсулт Д.Й.К. иск с правно основание чл.55,ал.1,предложение трето ЗЗД за
връщане на отпаднало основание на сумата от 143 704.58 лева по Фактура № ********** от 31.01.2014 г., Фактура
№ ********** от г., Фактура № ********** от 31.03.2014 г., Фактура № ********** от 30.04.2014 г., Фактура №
********** от 31.05.2014 г., Фактура № ********** от 30.06.2014 г., Фактура №
********** от 31.07.2014 г., Фактура № ********** от 31.08.2014 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д., представлявана от М.НА Ф.на Р.Б., съдебен адрес:*** чрез
юрисконсулт Д.Й.К. да заплати на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД на „Ф.С. ” ЕООД, ЕИК ********съд.адрес ***
чрез А.Д.„П., М. и П.”сумата 142 710.45
лв , с която ищецът е обеднял за сметка на обогатяването на ответника без основание по отменения като
противоконституционен чл.35а,ал.2
от ЗЕВИ ,чрез удържане на 20% от стойността по Фактура № ********** от
31.01.2014 г., Фактура № ********** от г., Фактура № ********** от 31.03.2014
г., Фактура № ********** от 30.04.2014
г., Фактура № ********** от 31.05.2014 г., Фактура № ********** от 30.06.2014
г., Фактура № ********** от 31.07.2014 г., Фактура № ********** от 31.08.2014
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 09.01.2015 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата 8512 лв. разноски
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над
уважения размер до претендирания такъв от 143 704.58 лева като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: