РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 09.12.2021 г. в
състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Е. Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Ковачев в.гр. дело N. 1062 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от „БДЖ – П.П.“ЕООД срещу Решение II-55-20242152/ 03.11.2020г. по гр. д. 48107/2019г. на
Софийски районен съд, 55 с-в, в частта, с която е уважен иск по чл. 200 от КТ
до размер на сумата 7000,00 лева, предявен от Е.Д. за обезщетяване на
неимуществени вреди от трудова злополука на 14.09.2018г. - нанесен му от
непознати лица побой по време на изпълнение на служебните му задължения.
Изложени са оплаквания за неправилност на решението
поради неговата необоснованост и за завишен
размер на обезщетението.
Счита, че ищецът се е възстановил напълно до
29.11.2018г., защото болничните след тази дата не били за „трудова злополука“,
а за „общо заболяване“ и периода след тази дата нямал връзка с трудовата
злополука. По делото нямало доказателства за рехабилитация, за усложнения след
злополуката. Счита, че при установените по делото обстоятелства размера е
завишен.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и
се взема становище за потвърждаване на решението като справедливо при
установените факти.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, а решението правилно и ще следва да се
потвърди по следните съображения:
Между страните се спори само за размера на дължимото
обезщетение съобразно критерия по чл. 52 ЗЗД.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, досежно
несъобразяване на решението с обстоятелството, че издаваните след 29.11.2018 г.
болнични листове за временна неработоспособност са поради общо заболяване. Тези
болнични листи са издавани заради заболяванията на ищеца (диабет; увреждания на
опорно двигателния апарат и хипертония), за които заболявания СРС изрично е
приел, че нямат връзка с трудовата злополука. Следователно не е приемал
по-голям период на неработоспособност (свързан със злополуката) от този
възприет и от ответника – до 29.11.2018г.
Неоснователно е и оплакването, че не била взета
предвид липсата на вина у работодателя за настъпване на инцидента. Дали
ответника (чрез свои служители) има вина за инцидента е без значение, защото се
касае за вреди от трудова злополука и отговорността е по чл. 200 от КТ, която е
обективна отговорност на работодателя и няма значение въпросът за вина на други
негови служители.
Според настоящият състав на СГС първата инстанция е
съобразила относимите за определяне на размера на обезщетението обстоятелства:
вид и степен на уврежданията; продължителност на възстановителен период, данни
за усложнения или пълно възстановяване; интензивност на болките и страданията;
преживения от нападението (извършено от три лица едновременно) уплах; възраст
на пострадалия; необходимостта от чужда помощ през възстановителния период
предвид имобилизацията на ръката и становището на вещите лица, че в случая
периода на възстановяване е продължил повече от обичайното. Взето е предвид и
успешното в крайна сметка възстановяване на ищеца.
Освен тези критерии СГС намира намира, че следва да се
вземе предвид и икономическата обстановка в страната, която към момента на
злополуката се характеризира с покачване на жизнения стандарт (ръст на
минималната и средна работна заплата по данни на НСИ спрямо предишните две
години – през 2016 средна годишна заплата 11379, 00 лева, а през 2018 е
13755,00 лева; ниска инфлация-под 3 % годишно; намаляващо ниво на безработни
6,2 % през 2017 до 5,1 % през 2018г.).
Следва да се съобрази и съдебната практика относно
размера на присъжданите обезщетения за увреждания сходни с процесните- така с Решение
№ 177 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2016 г., III г. о., ГК, за на практика идентични увреждания (изключая
разклащане на зъби и увреждания по долна устна) ВКС е присъдил 10000,00 лева,
но при по-лоши обществено икономически условия и за увреждане настъпило 2015г.
С Решение № 183 от 30.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2016 г., IV г. о., ГК
са присъдени 22000,00 като обаче са били налични много по-тежки увреди (счупени
са двете лъчеви кости, пет операции, много голям възстановителен период). С
Решение № 60180 от 24.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2393/2020 г., I т. о., ТК са
присъдени 30000,00 лева, но също за значително по-тежък случай (освен лъчева
кост има фрактури и предмишници, има оперативни интервенции и поставяне на
остеосинтези и по дълъг възстановителен период)
Определения от СРС размер е доста под определените от
ВКС обезщетения за подобни случаи, което отразява и разликите в уврежданията и
другите фактори, като отчита конкретиката на случая (счупване без оперативни
намеси, липса на данни за усложнения към момента; по дълъг от обичайния (до 30
дни обичайно според комплексната СМЕ) възстановителен период и според настоящият
състав на СГС е налице правилно определен размер на обезщетението, който
противно на твърденията в жалбата не води до неоснователно обогатяване на
ищеца, като от друга страна е достатъчен за репариране на претърпените от
трудовата злополука неимуществени вреди.
Предвид горното решението следва да се потвърди.
Следва да се отбележи, че в мотивите на решението на
СРС ясно е формирана воля на съда за отхвърляне на предявения иск над сумата от
7000,00 лева до пълния размер на иска от 20000,00 лева, като съобразно волята
за отхвърляне на иска над 7000,00 лева е разпределена и отговорността за
разноски и в диспозитива на решението на ответника са присъдени разноски
съобразно размера за който в мотивите иска е приет за неоснователен.
В диспозитива обаче липсва отхвърлителна част по
отношение на самото вземане за разликата над 7000,00 до пълния размер на иска.
Това съставлява ОФГ, която следва да се поправи от СРС
след връщане на делото на СРС (при влизане в сила на настоящото решение,
евентуално след изчерпване на инстанционния контрол).
По разноските:
При този изход на спора във въззивното производство
право на разноски за въззивна инстанция има само ищецът - въззиваем, който
претендира и доказва (договор на л. 17 от настоящото дело) 1400,00 лева за
адвокат.
Водим от горното СГС, II-А с-в
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение II-55-20242152/
03.11.2020г. по гр. д. 48107/2019г. на Софийски районен съд, 55 с-в, в частта,
с която е уважен иск по чл. 200 от КТ до размер на сумата 7000,00 лева,
предявен от Е.С.Д. срещу „БДЖ – П.П.“ЕООД за обезщетяване на неимуществени
вреди от трудова злополука на 14.09.2018г-нанесен му от непознати лица побой по
време на изпълнение на служебните му задължения.
ОСЪЖДА „БДЖ – П.П.“ЕООД да заплати на Е.С.Д. с ЕГН **********
сумата от 1400,00 лева разноски за адвокат във въззивното дело.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.