Р
Е
Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 22.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на осемнадесети
февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1529 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази :
Производството
е за постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237 от ГПК.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба,
подадена от „ЮБЦ”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, район „Триадица”, бул.”България”№81, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез пълномощника си адв.В.Г.
против С.Г.М. ***, в която изтъква, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, по реда на чл.410 от ГПК, срещу С.Г.М., ЕГН-********** е образувано
Ч.гр.дело №1000/2020 год. по описа на PC-гр.Ловеч. В рамките
на предвидения от законодателя тридесетдневен срок е постъпило възражение от
страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение.
В законоустановения срок и на
основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК предявява настоящия иск за
установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в
настоящото производство, като от фактическа страна заявява, че ищцовото
дружество предявява исковата си претенция срещу ответника, въз основа на
договор за цесия от дата 01.10.2019 год., с прехвърлител на вземанията
"С.Г.Груп"ООД, ЕИК : *********, което дружество, от своя страна, е
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 год., с
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания"ЕАД
/БТК”ЕАД/. Мобилният оператор с търговска марка „БТК"ЕАД е прехвърлил
вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №1
от договора, извадка от което прилага. „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК : ********* е
встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още
преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е
ищец по установителния иск. Пояснява, че ищецът-кредитор е придобил права върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
На
основание договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната №13942295002. Позовава се на
чл.29 от Общите условия на мобилния оператор, съгласно
които „ 29.(изм. 26.09.2009 год., в сила от
26.10.2009 год.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера
на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка”.
Между
„БТК”ЕАД, ЕИК : ********* и С.Г.М., ЕГН-********** е сключен договор с
клиентски номер 13942295002 от дата 03.04.2017 год., по който на ответника са
предоставяни интернет услуга и ТВ услуга при условията на избрана оферта
„Комбинирай и спести", с избран тарифен план за ТВ услугата TV GO пакет Старт с месечна
абонаментна такса 8.90 лева с ДДС и с избран тарифен план за интернет услугата VIVACOM Mobix 30
за мобилен номер 0878/591764 с месечна абонаментна такса 15.80 лева за срок от
24 месеца.
Въз
основа на гореописаните договори за предоставянето на далекосъобщителни услуги
с индивидуален клиентски номер 13942295002 от дата 03.04.2017 год. на ответника
С.Г.М. са издадени фактури №**********/01.05.2017 год., №**********/01.06.2017
год., №**********/01.07.2017 год., №**********/01.08.2017 год., за периода от
01.04.2017 год. до 31.07.2017 год. на стойност 199.09 лв.
В първата незаплатена от ответника
фактура №**********/01.05.2017 год. за отчетен период 01.05.2017 год.-31.05.2017
год. са му начислени задълженията за потребени услуги по гореописания договор с
клиентски номер 13942295002, от които за :
Интернет услуги - 59.08 лв.;
TV услуги - 9.52 лв.;
Обща стойност на услугите - 68.60 лв.;
ДДС ставка и сума 20% - 13.72 лв.;
Обща стойност с ДДС - 82.32 лв.;
Корекции, дарения и услуги от партньори - 7.60 лв.
Обща дължима сума - 89.92
лв с краен срок за плащане до 18.05.2017 год.
Във втората
незаплатена от ответника фактура № **********/01.06.2017 г. за отчетен период от
01.06.2017 год. - 30.06.2017 год. са му начислени задълженията за потребени
услуги по гореописания договор с клиентски номер 13942295002, от които за :
Интернет услуги - 26.34 лв.;
TV услуги - 4.92 лв.;
Корекции - 1.58 лв.;
Обща стойност на услугите - 32.84 лв.;
ДДС ставка и сума 20% - 6.57 лв.;
Обща стойност с ДДС - 39.41 лв.
Корекции, дарения и услуги от партньори - 7.60 лв.
Баланс от предходни периоди - 89.92 лв.
Обща дължима сума - 136.93 лв.
с краен срок за плащане до 18.06.2017 год.
В третата незаплатена от ответника
фактура №1228763 846/01.07.2017 год. за отчетен период от 22.03.2017 год.-21.04.2017
год. са му начислени задълженията за потребени услуги по гореописания договор с
клиентски номер 13942295002, от които за :
Интернет услуги - 26.34 лв.;
TV услуги - 4.92 лв.;
Обща стойност на услугите - 31.26 лв.;
ДДС ставка и сума 20% - 6.25 лв.;
Обща стойност с ДДС - 37.51 лв.;
Лихва за забавено плащане - 0.92 лв.;
Корекции, дарения и услуги от партньори - 7.60 лв.;
Баланс от предходни периоди - 136.93 лв.
Обща дължима сума - 182.96
лв. с краен срок за плащане до 18.07.2017 год.
В
четвъртата незаплатена от ответника фактура №**********/01.08.2017 год. за
отчетен период от 01.08.2017 год.-31.08.2017 год. са му начислени задълженията
за потребени услуги по гореописания договор с клиентски номер 13942295002, от
които за :
Интернет
услуги - 26.34 лв.;
TV услуги - 4.92 лв.;
Обща стойност на услугите - 31.26 лв.;
ДДС ставка и сума 20% - 6.25 лв.;
Обща стойност с ДДС - 37.51 лв.;
Лихва за забавено плащане - 1.42 лв.;
Корекции, дарения и услуги от партньори - 7.60 лв.;
Баланс от предходни периоди - 182.96 лв.
Обща дължима сума -
229.49 лв с краен срок за плащане до 18.08.2017 год.
Потребените от
абоната далекосъобщителни услуги са на обща стойност 199.09 лв., като
потреблението през всеки от горепосочените отчетни периоди се съдържа в
подробната разпечатка към всяка от посочените фактури.
От правна страна
заявява, че и двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни
и са породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения
между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях.
Няма законово
ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по
него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство счита, че не е важно за
длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено относно
уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява
момента му. Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде
уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да
плати.
В конкретният казус, ищецът извежда
своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите
имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и
юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това
не означава, че същите не са конкретизирани. Не случайно страните са избрали
принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да
се избегне нарушаването на множество закони.
В
чл.1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК"ЕАД и
„С.Г.Груп"ООД, е дадена легална дефиниция на понятието : Приложение №1-
неразделна част от договора за цесия : „Списък/таблица в
електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по
договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях,
както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор."
В чл.5.3 от договора
за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено
потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът е декларирал
в чл.3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в
Приложение №1, не съществуват други правоотношения. Представянето
на Приложение №1 в цялост би било в нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД, а
именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на по-горе посоченото, с
настоящата искова молба представя и моли, да се приеме извлечение
от Приложение №1, от което се установява, че по силата на
договор за цесия от 16.10.2018 год. „БТК"ЕАД е прехвърлител, а
„С.Г.Груп"ООД е собственик на вземането спрямо С.Г.М., което впоследствие
е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 год. между „С.
Г.Груп"ООД и „ЮБЦ"ЕООД.
Приложение №1
представлява списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки
един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес
на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и
дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане е
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване
разпоредбите на чл.2, ал.2, т.3 на Закона за защита на личните данни, за всяко
конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се задължава
да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на
договора за цесия. Документът представлява извадка на хартиен носител на
съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и
трябва да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на
прехвърлените вземания.
С оглед гореизложеното,
с настоящата искова молба представя и моли съда да приеме извлечение от
Приложение №1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от
01.10.2019 год. „С.Г.Груп"ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ"ЕООД е
собственик на вземането спрямо С.Г.М..
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии се позовава на чл.6, ал.2 от договора за цесия от дата
01.10.2019 год., според който считано от подписването му, „ЮБЦ" ЕООД има
качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Няма
никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми
длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в редица
решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина - професор А.Калайджиев - „Облигационно
право”, изд. Сиби 2007, както
и професор Кожухаров, които приемат, че упълномощаването на цесионера от
страна на цедента за уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона
правна сделка, която с нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът е
неизправен.
Към исковата молба е
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на
„С.Г.Груп"ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 16.10.2018 год. и от свое име, в качеството си на цедент
от 01.10.2019 год. Връчването на исковата молба на длъжника, към която са
приложени и документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение
№123 от
24.06.2009 год. на ВКС по т.д.№12/2009 год., II т.о.
ТК;
Решение № 3/16.04.2014 год. по т.д.№1711/2013 год., II
т.о. на ВКС; Решение №78 от 09.07.2014 год. по т.д. №2352/2013 год., II т.о. на
ВКС, е приета за правилна съдебната практика,
съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за
уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено
уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на
цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за цесия, приложено
към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от
името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване
по чл.99, ал.3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е посочено в
уведомлението. Цесионерът „С.Г.Груп"ООД
продължава да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на
длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва
упълномощителната сделка.
В настоящият случай към исковата молба
са приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019 год. е
уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява
длъжниците за извършено прехвърляне. Няма законова пречка с едно изявление да
се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че ответникът С.Г.М.
не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г.Груп"ООД към датата
на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата и момента
на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да
му позволят да плати добре - на носителя на вземането са изпълнени. Що се касае
до уведомяването, то има това значение, че стабилизира правата в лицето на
цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде известен
за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката е установена.
Длъжникът би могъл да
противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако
едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор,
за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
По отношение на този въпрос е налице единодушие и в
практиката и в доктрината. Постановени
са множество съдебни актове, в мотивите на които е възприета гореописаната теза
: Решение №50 от 07.02.201З год. на Окръжен съд
Пазарджик по в.гр.д.№1082/2012 год.; Решение №2084 от 17.12.2013 год. по
в.гр.д.№2581/2013 год. на Окръжен съд Пловдив, IX с-в; Решение №33 от
01.02.2013 год. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д.№1048/2012 год.; Решение
№480/27.11.201З год. на ОС Хасково по в.гр.д.№814/2013 год.; Решение №60 от
11.02.2013 год. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д.№1050/2012 год.; Решение от
28.02.2009 год. на Окръжен съд Плевен по в.гр.д.№1129/2012 год.; Решение №52 от
07.02.2013 год. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д.№1069/2013 год..; Решение №V-163/20.12.2013 год.
по гр.д (В) №2196/2013 V с-в на
Окръжен съд Бургас; Решение №343/21.11.201З год. на Окръжен съд- Перник по гр.д.№682/201З
год.; Решение №19/22.01.2014 год. по в.гр.д.№893/201З год. на ОС Хасково;
Решение №25/20.01.2014 год. по в.гр.д.№1017/2013 год.. на ОС Пазарджик; Решение
№92/13.02.2014 год. по в.гр.д.№988/201З год. по описа на ОС Перник.; Решение от
18.02.2014 год. по в.гр.д.№26/2014 год. по описа на ОС Плевен I възз. състав.;
Решение № 118/20.02.2014 год. на ОС Перник по в.гр.д.№995/201З год. ; Решение
на ОС Плевен от 28.02.2014 год. по в.гр.д.№1177/2013 год,. I с-в; Решение
№118/14.03.2014 год. на ОС Пазарджик по в.гр.д.№ 3/2013 год.,. IV възз. с-в;
Решение от 25.02.2014 год. по в.гр.д.№70/2014 год. на ОС Плевен IV с-в; Решение
№187/24.03.2014 год. по в.гр.д.№1026/2013 год. на ОС Перник; Решение №
132/21.03.2014 год. по в.гр.д.№151/2014 год. на ОС Пазарджик I с-в.; Решение №III-31/27.03.2014 год.. по
в.гр.д.№341/2014 год..
по описа на ОС Бургас; Решение №217/10.04.2014 гoд. по в.гр.д.№32/2014 гoд. по описа на ОС
Перник.; Решение от 25.04.2014 гoд. по в.гр.д.№ 825/201З год. по описа на
Софийски окръжен съд; Решение №250/02.06.2014 год. по в.гр.д.№ 331/2014 год. по
описа на ОС Пазарджик I с-в.; Решение №268/11.06.2014 год. по в.гр.д.№ 233/2014
год. по описа на Софийски окръжен съд, III възз. с-в; Решение №279/16.06.2014 год.
по в.гр.д.№287/2014 год. по описа на ОС Пазарджик, III възз. с-в; Решение по
в.гр.д.№ 385/2014 год. по описа на ОС Благоевград; Решение по в.гр.д.№418/2014 год.
на ОС Благоевград; Решение №435/13.10.2014 год. на ОС-Пазарджик по
в.гр.д.№509/2014 год., III възз. с-в.; Решение №418/07.10.2014 год. по
в.гр.д.№683/2014 год., I възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение №385/23.09.2014 год.
по в.гр.д.№515/2014 год., I възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение № 407/02.10.2014
год. по в.гр.д.№489/2014 год. на ОС Пазарджик, III с-в; Решение №1807 от
28.10.2014 год. по в.гр.д.№1944/2014 год. на ОС Пловдив, IX с-в.
В конкретният случай,
длъжникът-ответник С.Г.М. не е изпълнил задълженията си до датата на подаването
на заявлението по чл.410 ГПК към кредитора, както и към настоящия момент на
подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК.
В случай, че
ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото
заседание, моли съда да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и
чл. 239 от ГПК, с което да признае за установено вземането по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, както и
да присъди направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и
заплатена държавна такса.
Предвид на изложеното
по-горе и на основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК, моли съда след като се
убеди в основателността на претенцията им, да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника С.Г.М., ЕГН- **********, че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ"ЕООД, ЕИК :*********, в
размер на 199.09 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга по договор с
клиентски номер 13942295002 от дата 03.04.2017 год., сключен между длъжника и
мобилния оператор „БТК"ЕАД, ЕИК : *********, за което са издадени фактури
№**********/01.05.2017 год., №**********/01.06.2017 год., №**********/01.07.2017
год., №**********/01.08.2017 год., за периода от 01.04.2017 год. до 31.07.2017
год., ведно с мораторна лихва за забава, съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Моли
съда да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски, както и да
присъди в полза на „ЮБЦ"ЕООД, ЕИК : *********, сумата 180 лева адвокатско
възнаграждение, както и да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство и да присъдите в полза на ищцовото дружество сумата
25.00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева - възнаграждение за
адвокат по Ч.гр.д.№1000/2020 год.,
по описа на PC-гр.Ловеч, съобразно т.12 от TP №4/2013 год. на ОСГТК
на ВКС.
В
съдебно заседание ищецът „ЮБЦ”ЕООД, редовно призован, не изпраща представител,
но чрез процесулният си представител юрисконсулт Геров сезира съда с писмено
становище вх.№260948/17.02.2021 год., в което от името на доверителя си не
възразява да се даде ход на делото в отсъствие не техен представител. Поддържа
исковата молба срещу ответника С.Г.М. и я
намира за основателна и доказана. Изразява становище по съществото на делото и
моли съда да се произнесе с решение по чл.237, чл.238 и чл.239 от ГПК, в
случай, че са налице законовите основания за приложението на тези текстове от
процесуалния кодекс. Представя и списък на разноски по делото, в съответствие с
чл.80 от ГПК.
Ответникът,
редовно призован, се явява лично като подчертава, че е получил препис от
исковата молба и приложенията към нея и знае за какво е делото. Признава, че
дължи процесната сума на ищеца и помоли съда да се произнесе с решение при
признание на иска, като му даде възможност да си заплати дължимото към
„ЮБЦ”ЕООД.
Съдът
като взе предвид представените към исковата молба писмени доказателства, както
и становището на страните, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено, че в
конкретният казус са налице предпоставките за постановяване на решение при
признание на иска, на основание чл.237, ал.1 от ГПК.
Ответникът
признава, че дължи процесната сума на ищеца в проведеното публично заседание, проведено в настоящия
исков процес, така, че с оглед изричното искане на процесуалния представител на
ищеца, съдът е прекратил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.
Затова решението на първоинстанционният съд се основава само и единствено на непосредствено
направеното пред него признание на иска, което признание не може да бъде
оттеглено, на основание чл.237, ал.4 от ГПК.
Установи
се по безпорен начин, че не са налице отрицателните предпоставки, обективирани
в нормата на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, а и е признато право, с което страната може да се
разпорежда. Съдът намира, че дори напротив така постановеното решение ще е
изцяло в интерес на страните в процеса и ще даде възможност на ищеца по-бързо
да събере задължението си срещу ответника.
Имайки предвид
всички изложени дотук обстоятелства районният съд приема,
че искът, с който е сезиран, с правно основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК, се явява
изцяло основателен и доказан, което налага да се
уважи изцяло, като се
признае за установено по отношение
на ответника С.Г.М., ЕГН-**********,
че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца
„ЮБЦ"ЕООД, ЕИК :*********, в размер на сумата 199.09 лв., представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга по договор с клиентски
номер 13942295002 от дата 03.04.2017 год., сключен между длъжника
и мобилния оператор
„БТК"ЕАД, ЕИК : *********, за което са издадени
фактури №**********/01.05.2017 год.,
№**********/01.06.2017 год., №**********/01.07.2017 год., №**********/01.08.2017 год.,
за периода от 01.04.2017 год. до 31.07.2017 год., ведно с мораторна лихва за забава,
съгласно издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК №518/16.07.2020
год. по Ч.гр.дело №1000/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч, четвърти състав. Както в петитума на исковата молба, така и в писменото становище по
съществото на казуса, ищецът чрез пълномощника си не е уточнил сума и период на
мораторна лихва, с оглед на което и съдът се произнася само за сумата, с която
е надлежно сезиран.
При този изход на
процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 205 лева,
представляващи съдебно-деловодни разноски за настоящото исково производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 25 лева платена по сметка на
РС-гр.Ловеч държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение, за което по
делото е представен списък на разноски по чл.80 от ГПК.
С.Г.М.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските, направени в заповедното
производство, възлизащи в размер на сумата 205 лева, представляващи
съдебно-деловодни разноски, от които 25 лева по сметка на РС-гр.Ловеч държавна
такса и 180 лева адвокатско възнаграждение, за което по делото е представен списък
на разноски по чл.80 от ГПК.
Водим от
тези съображения и на основание чл.237 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК, по отношение
на ответника С.Г.М., ЕГН-**********,
с адрес ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„ЮБЦ"ЕООД, ЕИК :*********, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление
: гр.София, район „Триадица”, бул.”България”№81, представлявано
от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез пълномощника си адв.В.Г. в размер на сумата 199.09 /сто деветдесет и девет лева и девет стотинки/,
представляваща
незаплатена далекосъобщителна
услуга по договор с клиентски номер 13942295002 от дата 03.04.2017 год., сключен между длъжника
и мобилния оператор
„БТК"ЕАД, ЕИК : *********, за което са издадени
фактури №**********/01.05.2017 год.,
№**********/01.06.2017 год., №**********/01.07.2017 год., №**********/01.08.2017 год.,
за периода от 01.04.2017 год. до 31.07.2017 год., ведно с мораторна лихва за забава,
съгласно издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по реда
на чл.410 ГПК №518/16.07.2020 год. по Ч.гр.дело №1000/2020 год. по
описа на РС-гр.Ловеч, четвърти
състав.
ОСЪЖДА С.Г.М., ЕГН-**********, с адрес ***
да заплати на „ЮБЦ"ЕООД,
ЕИК :*********, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, район „Триадица”, бул.”България”№81, представлявано от
Юлиян Бойчев Цампаров, чрез пълномощника си адв.В.Г.
сумата 205 /двеста и пет/ лева, представляващи съдебно-деловодни разноски за
настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 25
лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък на разноски по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.М.,
ЕГН-**********, с адрес *** да заплати на „ЮБЦ"ЕООД, ЕИК :*********, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление
: гр.София, район „Триадица”, бул.”България”№81, представлявано
от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез пълномощника си адв.В.Г. сумата 205 /двеста
и пет/ лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното производство по Ч.гр.дело №1000/2020
год. по описа на РС-гр.Ловеч
за настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 25 лева платена по
сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноски
по чл.80 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане на решението в сила препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №1000/2020
год. по описа на РС-гр.Ловеч, четвърти състав.
РАЙОНЕН СЪ ДИЯ :
В две поредни заседания, ищцовото дружество, редовно
призовано, не изпраща представител, но депозира писмена молба
вх.№10554/01.10.2019 год., чрез пълномощника си юрисконсулт Гюров, в която от
името на доверителя си моли съда да проведе открито съдебно заседание в
отсъствие не техен представител. Твърди, че въпреки изразената готовност,
ответницата не е направила вноски, нито е направила опит за контакт и
доброволно уреждане на спора. Счита, че умишлено изчаква максимално дълъг срок,
преди подаване на настоящата молба. Позовава се на изразеното от ответницата в
съдебно заседание от 19.06.2019 год. и счита, че е налице признание на иска,
поради което моли съда, на основание чл.237 от ГПК, да постанови решение при признание
на иска.
Ответницата, редовно призована, се явява лично като
изтъква, че до момента не е изплатила сумата. Не отрича, че я дължи на ищеца,
но има финансови затруднения, които я възпрепятстват да бъде изряден платец. Ще
заплати исканата сума на „Изи Финанс”ЕООД до края на настоящата календарна
година, но ако е възможно на разсрочено плащане.
Съдът като взе предвид представените към исковата молба
писмени доказателства, както и становището на страните, по вътрешно убеждение и
съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установено, че в конкретният казус са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска, на основание чл.237, ал.1 от ГПК.
Ответницата е признала, че дължи процесната сума на ищеца
в двете публични заседания, проведени в настоящия исков процес, така, че с
оглед изричното искане на процесуалния представител на ищеца, съдът е прекратил
съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. Затова решението на първоинстанционният
съд се основава само и единствено на признанието на иска, което признание не
може да бъде оттеглено, на основание чл.237, ал.4 от ГПК.
Установи се по безпорен начин, че не са налице
отрицателните предпоставки, обективирани в нормата на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а и е
признато право, с което страната може да се разпорежда. Съдът намира, че дори
напротив така постановеното решение ще е изцяло в интерес на страните в процеса
и ще даде възможност на ищеца по-бързо да събере задължението си срещу
ответницата. Последната е поискала разсрочване на изпълнението, но тъй като не
е представила доказателства за имотното си състояние, съдът не може да уважи
искането й, на основание чл.241, ал.1 от ГПК.
Имайки
предвид всички изложени дотук обстоятелства районният съд приема, че искът с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, се явява изцяло основателен и доказан,
което налага да се уважи като се признае за
установено по отношение на ответника Веселина Атанасова Сиракова, ЕГН-**********,
че същата дължи на "Изи Финанс”ЕООД, ЕИК : *********, представлявано от
Борислав Николчев, чрез юрискконсулт Александър Гюров сумата от 463.30 лв., от
които : 340.00 лв. главница по предоставения кредит, 16.50 лв., претендирана със
заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода
19.03.2018 г.-14.12.2018 г., 106.80 лв., представляващи неустойка по чл.3 от
Договора за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната сума от
датата на завеждането на заповедното производство - 04.01.2019 год. до пълното
погасяване на дължимата сума, за което е издадена Заповед №3/07.01.2019 год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№4/2019 г. на PC-гр.Ловеч, 4 с-в.
При този изход на
процеса ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 425 лева,
представляващи съдебно-деловодни разноски за настоящото исково производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 125 лева платена по сметка на
РС-гр.Ловеч държавна такса и 300 лева възнаграждение за юрисконсулт, за което
по делото е представен списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и
разноските, направени в заповедното производство, възлизащи в размер на сумата
125 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното
производство, за което съдът изцяло съобрази списъка на разноски на ищеца по
чл.80 от ГПК, представен в настоящото исково производство.
Водим от тези съображения и на основание чл.237 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника Веселина Атанасова Сиракова, ЕГН-********** ***, че същата дължи на "Изи Финанс”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище
и адрес на управление : гр.София-1408, район „Триадица”, ж.к.”Иван Вазов”,
ул.”Балша”№17, ап.1, представлявано от Управителя Борислав Иванов Николчев,
чрез юрисконсулт Александър Гюров сумата от 463.30 /четиристотин шестдесет и три лева и тридесет стотинки/,
от които : 340 /триста и четиридесет/ лева главница по предоставения кредит,
16.50 /шестнадесет лева и петдесет стотинки/ претендирана със заявление по
заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 19.03.2018
г.-14.12.2018 г., 106.80 /сто и шест лева и осемдесет стотинки/, представляващи
неустойка по чл.3 от Договора за кредит, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство -
04.01.2019 год. до пълното погасяване на дължимата сума, за което е издадена
Заповед №3/07.01.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по Ч.гр.д.№4/2019 г. на PC-гр.Ловеч, 4 с-в.
ОСЪЖДА Веселина Атанасова
Сиракова, ЕГН-********** *** да заплати
на "Изи Финанс”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1408, район „Триадица”, ж.к.”Иван Вазов”, ул.”Балша”№17, ап.1,
представлявано от Управителя Борислав Иванов Николчев, чрез юрисконсулт Александър Гюров сумата 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева, представляващи съдебно-деловодни разноски за настоящото
исково производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 125 лева платена по
сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 300 лева възнаграждение за юрисконсулт, за което по делото
е представен списък на разноски по
чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА Веселина Атанасова
Сиракова, ЕГН-********** *** да заплати
на "Изи Финанс”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1408, район „Триадица”, ж.к.”Иван Вазов”, ул.”Балша”№17, ап.1,
представлявано от Управителя Борислав Иванов Николчев, чрез юрисконсулт Александър Гюров сумата 125 /сто двадесет и пет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски,
направени в заповедното производство, съгласно представен списък на разноски по
чл.80 от ГПК, представен в настоящото исково производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила препис от него да се приложи
по Ч.гр.дело №4/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
РАЙОНЕН СЪ ДИЯ :