Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Русе, 22.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ИЛИЕВА
При секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело№ 2041 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.405, ал.1 от КЗ.
Ищецът А.Н. Е.
твърди, че е собственик на л.а.“БМВ 535 Д“ с рег.№ Р 1777 ВК и за периода
29.03.2018 г. – 28.03.2019 г. автомобилът бил застрахован по имуществена застраховка
„Каско на МПС" в ЗК„Лев Инс“АД. На 27.12.2018 г., в 23.20 ч. в гр.Р, по бул.“Х.Б.“,
срещу хотел „Шанс“, ищецът управлявал собственото си МПС и в резултат на удар с
друг автомобил, чиито водач не изпълнил задълженията си на участник в ПТП да спре,
установи щетите и да изчака пристигането на контролните органи, настъпило ПТП. Ищецът
спрял незабавно, позвънил на тел.112, уведомил за пътния инцидент и изчакал на място
пристигането на полицейските служители, без да мести автомобила. Съставен бил протокол
за ПТП от мл.автоконтрольор П.П., като на място пристигнали и служители на застрахователната
компания, които също огледали и заснели автомобила. Въз основа на подаденото от
А.Е. заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, била образувана щета
0017-1201-18-452436/27.12.2018 г. Служител на ответника огледал увредения автомобил
и съставил Опис на щетите, чиито общ размер, според ищеца, включващ консумативи
и труд, възлизал на 7000 лв. С писмо от 17.01.2019 г. ответникът, позовавайки се
на т.27 във вр. с т.27.3. от приетите от първия ОУ за застраховане на сухопътни
превозни средства, уведомил ищеца, че липсвало основание да му заплати претендираното
застрахователно обезщетение. А.Е. счита, че в случая не са налице нито установените
в КЗ, нито предвидените в ОУ на ответника предпоставки последният да откаже изплащането
на обезщетение. По време на пътния инцидент същият не е управлявал след употреба
на алкохол или друго упойващо вещество, не е напуснал мястото на ПТП и не е осуетил или неспазил указанията на компетентните органи.
Претендира да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата 7000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор
за имуществена застраховка „Каско на МПС“ за причинени имуществени вреди на л.а.“БМВ
535 Д“ с рег.№ Р 1777 ВК при ПТП на 27.12.2018 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска и направените по делото разноски.
Ответникът ЗК„Лев Инс“АД в срока по чл.131
от ГПК е депозиралотговор, с който оспорва изцяло претенцията по основание и размер.
Твърди, че ищецът не е участвал в ПТП с друг автомобил и в тази връзка оспорва механизма
на ПТП, описан в исковата молба. В случай, че се установи наличие на ПТП с друг автомобил твърди, че виновен
за него бил ищецът, който ударил другото ППС отзад. Счита за основателни съображенията
на застрахователната компания за отказа по щетата.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия
закон, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложената
застрахователна полица № 930001810025324 се установява, че между ищеца и ответника е
сключена Застраховка „Каско" на МПСна л.а.“БМВ 535 Д“ с рег.№ Р 1777 ВК, съссрок
на действие на договора: 29.03.2018 г. - 28.03.2019 г. и застрахователна стойност
на автомобила 13800 лева.
Депозиран
е Протокол за ПТП № 1690144/27.12.2018 г., от който се установява, че на същата
дата, в 23.20 ч. в гр.Р, по бул.“Х.Б.“, срещу хотел „Шанс“, участник 1 /ищецът А.Е./
със застрахованото МПС се блъска в неизвестно препятствие на пътното платно. В приложения
опис на щетите при извършения на 05.01.2019 г. втори оглед на автомобила от представител
на „ЗД Лев Инс“ са описани подробно констатираните щети по автомобила, общо 35 на
брой.
На
17.01.2019 г. до ищеца е изпратено писмо от застрахователя, че по заведената при
него щета № 0017-1201-18-452436 липсвало основание за изплащане на претендираното
застрахователно обезщетение, позовавайки се и цитирайки разпоредбата на т.27, във
вр.с т.27.3 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства на
ЗК“Лев Инс“АД. След последвалата покана от ищеца за изплащане на обезщетение, с
писмо от 15.02.2019 г. ответното застрахователно дружество го уведомява, че с цел
изясняване на случая е изпратено писмо до компетентните органи.
В качеството
на свидетел по делото е разпитан полицейският служител П.П., изготвил протокола
за ПТП и посетил местопроизшествието. На място той установил, че автомобилът се
намирал на пътното платно с материални щети по предната му част и разпръснати части
в различни цветове. Шофьорът обяснил, че се е сблъскал с друго МПС, на което не
видял рег.номер. Тъй като нямало оцевидци на инцидента, не е видял самото произшествие
и не бил убеден, че именно ищецът е управлявал автомобила си, полицейският служител
написал неизвестен втори водач и не тествал А.Е. за алкохол. На местопроизшествието
пристигнали и двама души от застрахователната компания, а на тротоара имало две
жени, с които разговарял ищецът.
Свид.Н.А. – баща
на ищеца от своя страна излага твърдения, че на 27.12.2018 г. около 23,30 ч. синът
му звъннал по телефона и му съобщил, че се е блъснал с някакъв автомобил на бул.“Х.Б.“,
който му пресякъл пътя, рязко намалил и след това изчезнал. А. не успял да му види
номера, защото при удара се отворил аербега. Свидетелят веднага отишъл там и намерил
колата много ударена, не можела да се движи. Малко по-късно пристигнали жена му
и дъщеря му. На пътното платно свидетелят видял разпилени части от автомобил, които
не били на „БМВ“-то. След извършения повторен оглед на щетите от застрахователя
няколко дни по-късно, със сина си избрали сервиз в гр.Бяла и там ремонтирали автомобила,
като вложените в ремонта части били нови и втора употреба.
Във връзка с
исковата претенция по делото е назначена съдебна автотехническа експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице, прието от съда като компетентно и обективно, пазарната
стойност на имуществените вреди по л.а.“БМВ 535 Д“ с рег.№ Р 1777 ВК към момента
на увреждането е определена на 7 173.80 лв. Експертът е съобразил вложените
нови и употребявани части в ремонта на автомобила, материали и консумативи, и труд.
Съобразявайки приложения протокол за ПТП и свидетелските показания, вещото лице
описва механизма на пътния инцидент. Според него увреденият автомобил се е движил
в средната лента за движение, а предният автомобил се е движил с по-ниска скорост
в дясната пътна лента, след включване в движението по бул.“Х.Б.“ на предходното
кръстовище. Същият рязко навлязъл в средната лента за движение и вследствие разликата
в скоростта на двата автомобила водачът на л.а.„БМВ“ не е имал време за реакция
и се е блъснал челно в задната част на другия автомобил. Скоростта на движение на
л.а.„БМВ“ е била около 80 км/ч, а на предния автомобил около 45 км/ч.
При така установеното
от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, което по смисъла
на чл. 386, ал. 2 КЗ, е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието. А според текста на чл.
400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения /решение № 6/02.02.2011 г. по т. д.
№ 293/2010 г. на ВКС, I т.о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г.
на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г.,
I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т.
о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о./, постановени при действието
на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай. Според цитираната практика за възстановителна
стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна
цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент
за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ
от същото качество и количество като увредената вещ.
При така установеното
от фактическа страна за наличие на валидно застрахователно правоотношение, възникване
на застрахователно събитие, конкретни по вид и стойност щети, констатирани след
сключване на застрахователния договор, като взе предвид приетото експертно заключение,
съдът намира предявеният иск за основателен.
Ответното дружество
не е доказало да са налице основания, изключващи отговорността му по застраховката
„Каско” на МПС. В чл. 408 КЗ са изброени хипотезите, при които застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение – при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застрахования или от трето ползващо се лице, при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително
с оглед интереса на застрахователя, или в други случаи, предвидени със закон. В
случая не е доказана нито една от тези предпоставки. Същото се отнася и до предпоставките
по т.27.3 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без
релсови превозни средства, приети от застрахователното дружество. В писмото, с което
застрахователят уведомява ищеца за отказа си за изплащане на застрахвателно обезщетение,
горният текст от ОУ само е цитиран, без да е посочено конкретното основание за постановения
отказ. В отговора на исковата молба ответникът отново само цитира т.27.3 от Общите
условия, като едва в съдебно заседание неговият пълномощник заявява, че основанието
да откажат плащане е дали са спазени основанията за медицински изследвания. В протокола
за ПТП не било посочено дали му е правена проба, пишело само, че има друг неизвестен
участник. Съгласно цитирания текст, застрахователят не обезщетява щети, възникнали
по причина или вследствие управлението на МПС след употреба на алкохол или други
упойващи вещества, отказ за извършване на проба за алкохол, самоволно напускане
на ПТП, както и осуетяване или неспазване указанията на компетентните органи за
медицински изследвания, констатирано с документ от съответните органи. Не само,
че такава констатация липсва в протокола за ПТП, а от показанията на полицейския
служител П. се установява, че по негова преценка, тъй като не е възприел самия инцидент,
не е и тествал ищеца за алкохол и не го е изпратил за кръвни изследвания. Като участник
в ПТП, А.Е. е изпълнил задълженията, вменени му в КЗ и ОУ на ЗК“Лев Инс“ да остане
на място, да сигнализира компетентните органи и застрахователя си и да не мести
автомобила до тяхното пристигане. Недопустимо е напускането на местопроизшествието
от втория участник в него да бъде в ущърб на първия и повод за неизплащане на дължимото
му се застрахователно обезщетение. Не отговаря на действителността и заявеното от
пълномощника на ответника в с.з., че още с писмото до ищеца изискали допълнителни
нови обстоятелства, но все още не са получили информация както от него, така и от
компетентните органи. От приложените към исковата молба писма, изходящи от ответника,
до А.Е. не личи да са изисквани от него допълнителни доказателства за инцидента.
Липсват каквито и да било данни застрахователят от своя страна да е изпращал писмо
до компетентните органи „с цел изясняване на случая“.
От друга страна
ищецът в настоящото производство установява, че вследствие настъпило застрахователно
събитие – ПТП на 28.03.2019 г.е претърпял имуществени вреди на стойност 7 173.80
лв., за които ответникът дължи застрахователно обезщетение. Тъй като такова се претендира
в по-нисък размер от 7 000 лв., съдът намира предявеният иск за основателен
и доказан по размер.
На основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената сума се дължи и законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
съдебни разноски в настоящото производство в общ размер 400лв., съгласно представения
списък по чл.80 ГПК, включващи: 280лв. заплатена държавна
такса,20лв. депозит за свидетел и 100 лв. възнаграждение за вещо лице. На основание
чл.38, ал.2 ЗА, ответникът дължи на адв.В.В. 680лв. адвокатско възнаграждение, определено
съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“,с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Черни връх“51, представлявано от изп.директори Мария Масларова-Гъркова
и Павел Димитров, да заплати на А.Н.Е., с ЕГН **********, от гр.Русе,
сумата 7 000лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
щета № 0017-1201-18-452436 по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“
за причинени имуществени вреди на л.а.“БМВ 535 Д“ с рег.№ Р 1777 ВК при ПТП на
27.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 08.04.2019 г. до окончателното
й изплащане, както и 400 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Черни връх“51, представлявано от изп.директори Мария Масларова-Гъркова
и Павел Димитров, да заплати на адв.В.В. ***, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, 680 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивнообжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: