РЕШЕНИЕ
№ 4126
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110109554 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т...” ЕАД срещу ответниците В. Г. Г. и Д. М. С. – Г.а –
разделно отговорни длъжници при равни квоти, обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗД, чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания: за сумата от 389.85 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за м.07.2019 г.
– м. 04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул. ... I, ..., за
сумата от 77.15 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на
главния дълг за периода 31.03.2020 г. – 14.11.2022 г., сумата от 3.37 лв.,
представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за
периода от м.02.2020 г. до м.06.2020 г. и сумата от 0.83 лв. – мораторна лихва
за периода от 31.03.2020 г. до 14.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 18.11.2022 г. до плащането. Претендира направените по делото
разноски.
Ищецът навежда доводи, че ответниците притежават качеството
„потребител на ТЕ за стопански нужди” за топлоснабден имот, находящ се в –
гр.София, ул. ... I, ..., като между страните по делото не бил подписан договор
за продажба на ТЕ при Общи условия (ОУ) за продажба на ТЕ за стопански
1
нужди по чл. 149, ал. 1, т.3 ЗЕ, поради което ответниците са се обогатили
неоснователно за сметка на ищеца.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната
парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответниците В. Г. Г. и Д. М. С. – Г.а, са
депозирали отговор на исковата молба, в който се оспорват изложените
обстоятелства и предявените искове. Навеждат доводи, че не притежават
качеството потребител на топлинна енергия за процесния период, тъй като
посоченото в исковата молба помещение през процесния период било
отдадено под наем на „Н..“ ЕООД, като наемателят имал сключен договор за
продажба на топлинна енергия с ищеца „Т...” ЕАД. Претендират разноски.
„М..” ООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответниците В. Г. Г. и Д. М. С. – Г.а
– разделно отговорни длъжници при равни квоти, в полза на ищеца на
20.12.2022 г. по ч.гр.д.№62869/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 с-в е
издадена заповед за изпълнение за техни задължения за доставена ТЕ и сума
за разпределение на ТЕ (с лихви и разноски) в периода м.07.2019 г. – м.
04.2021 г. в имот, находящ се в гр.София, ул. ... I, ....
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на
възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
облигационно правоотношение между „Т...” и ответника с предмет доставяне
на топлинна енергия за битови нужди при действие на общите условия на
ищцовото дружество (няма доказателства за сключено индивидуално
споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ). Подаването на
топлинна енергия към сградата, в която се намира процесния имот, в периода
2
от м.07.2019 г. – м. 04.2021 г., се установява от приетите като писмени
доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за
отдадена топлинна енергия, съставени от трето за правоотношението лице -
„М..” ООД (измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „М..” ООД с договор).
Видно от представеното по делото Заявление от 22.03.2018 г. подадено
от „Н..“ ЕООД до „Т...” ЕАД, дружеството е изразило желание за сключване
на договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Т...” ЕАД на потребители в гр. София по чл.149, ал.1, т.3 от Закона
за енергетиката за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул. ... I, ....
Основният спорен по делото въпрос е дали е налице възникнало
облигационно правоотношение между страните по делото по продажба на
топлинна енергия, респ. дали ответниците В. Г. Г. и Д. М. С. – Г.а се явяват
потребители на топлинна енергия за битови или стопански нужди.
По силата на чл. § 1, т. 43 ДР на ЗЕ „Потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди” е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1,
т.3 от Закона за енергетиката продажбата на ТЕ за стопански нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява въз основа на писмени
договори при Общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ответниците В.
Г. Г. и Д. М. С. – Г.а притежават правото на собственост върху
топлоснабдения недвижим имот.
Обстоятелството, че ответниците са носители на правото на собственост
върху топлоснабдения имот, не изключва възможността друго лице,
включително и ползвател на имота да придобие качеството на
потребител/клиент на топлинна енергия. Това качество може да бъде
придобито поради притежаването на правото на ползване или при наличието
3
на наемно правоотношение за топлоснабдявания имот, и при изрично
изявление на съответния полвател, че желае партидата да се води на негово
име. Изрично в чл.59, ал.1 от ОУ на ищеца е предвидена възможност при
смяна на собствеността да се извърши промяна на партидата на името на
новия собственик, чрез подаване на заявление до доставчика.
По делото не се твърди и не се установява между ответниците В. Г. Г. и
Д. М. С. – Г.а и „Т...” ЕАД да е бил сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди за процесния период, а от друга страна
видно от представеното по делото Заявление от от 22.03.2018 г. подадено от
„Н..“ ЕООД, дружеството е изразило желание за сключване на договор при
общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т...”
ЕАД на потребители в гр. София по чл.149, ал.1, т.3 от Закона за енергетиката
за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул. ... I, ....
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че за процесния период
ответниците В. Г. Г. и Д. М. С. – Г.а не са потребител/клиент на топлинна
енергия и не са пасивнолегитимирани да отговарят за процесния период,
което обуславя неоснователност на предявените искове за цена на
топлоенергия и предоставена услуга дялото разпределение, и обезщетение за
забавеното им плащане.
По разноските
При този изход на делото ищецът дължи на всеки от ответниците на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сторените разноски в размер на 400.00 лв.
(заплатено адвокатско възнаграждение). Дължимите по заповедното
производство разноски са в размер на 400.00 лв. за всеки от ответниците
(заплатено адвокатско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. .., срещу В. Г. Г., ЕГН ********** и Д. М. С. –
Г.А, ЕГН **********, разделно отговорни длъжници при равни квоти, и
двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. .. – адв. Р. П., искове с правна
квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗД,
4
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че дължат на ищеца
следните суми: сумата от 389.85 лв., представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода м.07.2019 г. – м. 04.2021 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул. ... I, ..., сумата от 77.15 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода 31.03.2020 г. – 14.11.2022 г., сумата от 3.37 лв., представляваща цена
за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.02.2020 г. до
м.06.2020 г. и сумата от 0.83 лв. – мораторна лихва за периода от 31.03.2020
г. до 14.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2022
г. до плащането, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т...” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул...., да заплати на В. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. .. – адв. Р. П., сумата от 400.00 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното
производство в размер на 400.00 лв.
ОСЪЖДА „Т...” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул...., да заплати на Д. М. С. – Г.А , ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. .. – адв. Р. П., сумата от 400.00 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното
производство в размер на 400.00 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „М..” ООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5