№ 216
гр. Пловдив, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000578 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от Н. Н. ВР., чрез адвокат К.О., срещу постановеното
решение №260229 от 31.05.2021 г. по търг.дело №851/2019 г. по описа на О.С.
П. в частта му, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение за разликата над присъдените 40 200 лв. до
претендираните 70 000 лв. в резултат на претърпени неимуществени вреди от
ПТП от 26.12.2016 г., както и в частта за разноските.
Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение в
обжалваната му част, като го счита за неправилно, поради несъответствие с
материалния закон – чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД. Изложил е подробни
съображения относно общия размер на обезщетението, вкл. приетата
фактическа обстановка, наличие на застрахователно събитие и размер на
обезщетението, както и относно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Моли да се отмени решението в обжалваната отхвърлителна част, след
1
което се уважи исковата претенция до пълния и претендиран размер.за
разликата над 10 000 до 70 000 лв. Претендира разноските, както и се иска
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чрл.38,ал.2 ат ЗАдв.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ЗД Б.И. АД, чрез
адвокат Т.В., в който се изразява становище за неоснователност на
оплакванията във въззивната жалба и се моли да не се уважава. Претендира
разноски за въззивното производство.
Третото лице помагач на страната на застрахователното дружество Б.
М. Ш. не е представил отговор.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на
07.06.2021 г. Въззивната жалба е подадена на 15.06.2021 г. в двуседмичен
срок от връчване на решението. Ето защо е депозирана в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Отнася
се до размера на присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на ПТП и до наличие на съпричиняване от страна на ищцата
за вредоносния резултат.
Видно от данните по делото, ищцата претендира заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки
и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие ПТП от
26.12.2016 г., причинено с участието на водача Б. М. Ш. при управление на
лек автомобил Ф.П., с рег.№** **** **, застрахован при ответното
застрахователно дружество със застраховка Гражданска отговорност със
застрахователна полица №**/**/************. Посочва, че е отправила
покана до застрахователя на 26.06.2019 г., по която няма произнасяне.
Поради което към датата на исковата молба 14.10.2019 г. и на основание
чл.498,ал.3 от КЗ възниква правото и да предяви настоящия пряк иск срещу
застрахователя. Претендира 70 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от
датата на настъпване на ПТП - 26.12.2016 г. до окончателното изплащане.
Твърди, че по случая е образувано НОХД №3281/2017 г. на РС П.,
приключило със споразумение от 13.07.2017 г. относно това, че Б. М. Ш.
виновно е извършил престъпление по чл.343,ал.3,предл.4 и
2
предл.7,б.А,предл.2, във вр. с ал.1,б.Б,предл.2, във вр. с чл.342,ал.1,предл.3 от
НК при управление на лекия автомобил, като е нарушил правилата за
движение по пътищата, в следствие на което е причинил телесни повреди на
повече от едно лице, вкл. и на нея.
Ищцата твърди, че в резултат на посоченото ПТП била
хоспитализирана по спешност в УМБАЛ С.Г., а организмът и понесъл
телесни повреди, които не са отшумели и ще останат с нея завинаги.
Изключително подробно описва състоянието си от първите спомени след
преобръщането на лекия автомобил, идването на линейката, болките, които е
изпитала в този момент.
Посочва причинените и увреждания, както следва:
- счупване на дъгите на първи и седми шийни прешлени и на ляво
краче на втори шиен прешлен, довело до трайно затрудняване на движението
на врата за срок, повече от един месец,
- счупване телата на шести и седми гръдни прешлени, довело до
трайно затрудняване движенията на снагата,
- частично навлизане на въздух в лявата гръдна половина, което
наложило извършване на спешна оперативна интервенция / левостранна
торакоцентеза/, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота,
- счупване на три ребра в ляво,
- две разкъсно контурни рани в окосмената част на главата,
- една разкъсно – контурна рана, обхващаща дясната ушна мида,
- контузия на главата и тялото,
- контузия на ляво рамо,
- контузия на дясна предмишница, които са довели до трайно
затрудняване на движението на врата и снагата за срок, повече от един месец,
а частичното навлизане на въздух в лявата гръдна половина - до
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Твърди, че е изпитала изключително силни болки, особено пред
първите 72 часа, не можела да спи, плачела и стенела, не знаела дали е ден
или нощ, всичко било сюрреалистично. За първичното и възстановяване
3
прекарала в болница 12 дни, след което и предписали да носи полутвърда яка
по Шанц в продължение на три месеца, да приема тримадол/силно
обезболяващо/ и цефтриксон/антибиотик/. Засегнатата ушна мида показали
признаци на некроза. Не можела да познае ухото си.
След изписването и от болница преминала през крайно травмиращ и
унизителен едномесечен период на възстановяване, крайно чужд и объркващ
за човек доскоро в разцвета на силите си. Била и необходима чужда помощ,
като майка и се грижила за нея. Едва в средата на м.март успяла да се изправи
и започнала да се движи самостоятелно. Била последна година в училище,
като започнала да ходи там с кола и съучениците и помагали по стълбите.
Изпитвала силни болки в гърба, шината и причинила изкривяване на врата -
изправена лордоза, настъпили щети върху нервните окончания, като усеща
болка особено при натоварвания. Настъпили са и незаличими рани в
психиката и – станала изключително страхлива, не шофира, изпитва
панически страх от вземане на решения, срам и огромна вина, посещава
психиатър, който и поставя диагноза паническо разстройство и предписва
антидепресанти. Периодът на възстановяване съвпада с кандидат
студентската и подготовка, като не успява да кандидатства на желаната и
специалност.
Ответното застрахователно дружество оспорва исковата молба и
прави възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД, включващо и липса
на поставен предпазен обезопасителен колан.
Първоинстаннионният съд приема, че се дължи застрахователно
обезщетение в размер на 67 000 лв. от пълния претендиран размер 70 000 лв.
Отчита съпричиняване от страна на ищцата, която е била без поставен
обезопасителен колан в размер на 40 % и и присъжда сумата от 40 200 лв.
С оглед оплакванията във въззивната жалба, в настоящото
производство следва да се прецени размерът на присъденото застрахователно
обезщетение спрямо критериите за справедливост и събраните по делото
доказателства, и има ли съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на
телесните увреждания, изразяващо се в непоставяне на предпазен
обезопасителен колан, евентуално процент на съпричиняване.
По делото са представени писмени доказателства, назначени са
комплексна автотехническа и медицинска експертиза за установяване
4
механизма на ПТП и причинените увреждания, тройна съдебно медицинска
експертиза относно възможността причинените увреждания да се получат
при правилно поставен предпазен колан и възможно ли е той да не остави
следи върху тялото на пострадалата. Разпитани са и свидетели за състоянието
на ищцата, които имат непосредствени впечатления. Това са майката на
ищцата и една от пътничките в лекия автомобил, който е катастрофирал.
Така по делото се установяват деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, установени по НОХД, които следва да се вземат
предвид при разрешаване на гражданските последици от деянието. Видно от
констатациите на комплексната експертиза, описан е най-вероятният
механизъм на ПТП, като причина за настъпването на ПТП от техническа
гледна точка е, че водачът на лек автомобил Ф.П. Б. М. Ш. е загубил контрол
над автомобила по начин и място, когато това не е било безопасно.
Автомобилът е напуснал платното за движение отдясно, където се е движил,
отклонил се е наляво, напуснал е платното за движение отляво, последвал е
удар с предната част на автомобила в ров с дълбочина до 1,4 м. /първи удар/,
след което е започнала ротация на автомобила, обратна на часовниковата
стрелка с преобръщане по оста на автомобила, при което той със задната си
част се е насочил към крайпътно дърво и е последвал втори удар. Установява
се, че автомобилът е бил оборудван с обезопасителни колани - предни
триточкови, два задни триточкови и един среден заден двуточков, като не се
откриват данни тези колани да са били технически неизправни. Ищцата, като
пътник в автомобила, е била на задна дясна седалка без правилно поставен
предпазен колан. Изготвени са динамични мащабни скици на ПТП преди, по
време и след настъпването му, както и за местоположението на ищцата към
тези моменти. Описаните травматични увреждания в исковата молба е
възможно да са получени при станалото ПТП – най-вероятно от интериорни
части вътре в купето на автомобила. Частичното наличие на въздух в лявата
гръдна половина, счупването на три ребра, както и контузията на ляво рамо и
дясна подмишница са травми, получени от удар и/или притискане на
предната част на ищцата в задната облегалка на предната дясна седалка.
Останалите травми - счупване дъгите на два шийни прешлена и на лявото
краче на 2 шиен прешлен, счупване телата на 6 и 7 гръдни прешлени,
разкъсно контурни рани в окосмената част на главата и дясната ушна мида,
контузия на главата и на тялото, са настъпили от удар и/или притискане на
5
задната част на ищцата и деформирани части и отломки от задната част на
автомобила. Всички травми са в причинно-следствена връзка с ПТП.
Процесът на възстановяване на ищцата е в пряка зависимост от правилно
провеждане на физиотерапия и рехабилитация. Обичайно възстановителният
период при затрудненото движение на шията и снагата е около 3 – 5 месеца.
Няма данни за описани следи и белези от предпазен колан, както и
травматични увреждания, причинени от него. Първата група описани травми
е технически възможно да са настъпили от първия удар на автомобила, ако
пострадалата е била без правилно поставен предпазен колан. Втората група –
останалите травми посочени по-горе, е получена при удара на автомобила в
крайпътно дърво и са възможни както при наличието на правилно поставен
предпазен колан, така и без наличието на такова обезопасяване. В съдебното
заседание вещите лице допълнително обосновават защо травмите от първия
удар е възможно да са получени, тъй като не е бил поставен обезопасителен
колан. Крайният извод е, че като съвкупност всичките установени
увреждания не могат да се получат, ако ищцата е била с поставен предпазен
колан.
За това дали уврежданията могат да се обяснят с липсата на поставен
предпазен колан е назначена и тройна съдебно-медицинска експертиза.
Вещите лица са категорични, че получените увреждания могат да се обяснят с
липсата на поставен предпазен обезопасителен колан. Според тях, ако е била с
поставен предпазен колан ищцата е щяла да получи само шийната травма и
евентуално контузия на тялото и дясната предмишница. Доказателства за този
извод са наличието на големи размачкани и отслоени рани в окосмената част
на главата, признак за директен удар със значителна кинетична енергия,
концентриран в тази област, както и наличието на травматични увреждания
на телата на 6 и 7 гръдни прешлени в областта на предните ръбове – признак
за разпостранение на енергията на удара по хода на гръбначния стълб. Ако
тялото на ищцата е било фиксирано с колан, не би имало условия за такова
въздействие.
От показанията на разпитаните свидетели се установява състоянието на
ищцата след ПТП. Свидетелката В., нейна майка, е започнала да се грижи за
нея още в болницата, след като я изписали от реанимацията и прехвърлили в
неврологично отделение. Описва грижите, които е полагала, тъй като ищцата
не можела да става и да си движи главата, както и състоянието и. Чувствала
6
се много зле, депресирана, разпитвала за приятелката си И., защото дочула
коментари от лекарите, че била много зле и животът и нямало да бъде същия,
плачела за приятелката си и се обвинявала по някакъв начин за това. След
изписването от болницата лечението продължило вкъщи, дъщеря и трябвало
да бъде обездвижена, заради врата и яката. Променила се, като от
жизнерадостно момиче изпаднала в депресия, не могла да се подготви за
кандидатстване за желаната от нея специалност право в С.У.. По нейно
настояване кандидатствала финанси в П.. Емоционално била рухнала,
обвинявала се. При пътуване в кола изпадала в паника, треперела, не можела
да диша от притеснение. Посещавала психолог и психиатър.
От показанията на свидетелката И.А., се установява, че пътували
заедно с ищцата на задната седалка. Нямала спомен да е видяла ищцата да си
поставя колан.
Така събраните доказателства следва да бъдат преценени по отделно и
в тяхната съвкупност. Страните не спорят, че на ищцата следва да се заплати
застрахователно обезщетение, т.е. за основанието на иска. Спорят за неговия
размер и за наличие на съпричиняване – липса на поставен предпазен колан
съобразно въведения предмет на въззивното обжалване.
Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за
увреждането, обезщетението може да се намали. Това означава, че той с
конкретно установено действие или бездействие трябва да е оказал влияние
върху вредите, т.е да има причинно следствена връзка между неговото
поведение и настъпилите вреди. В случая възражението на ответника включва
и, че ищцата не е поставила предпазен колан, като от събраните доказателства
по делото това възражение се установява. Съгласно констатациите на
комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза, и на
тройната съдебно медицинска експертиза, част от уврежданията си ищцата е
получила, поради липсата на поставен предпазен обезопасителен колан.
Вещите лица и от двете експертизи са категорични в този извод.
Констатациите им са непротиворечиви и обосновани. Вещите лица са
посочили доказателствата, въз основа на които правят този извод.
Мотивирали са се. Ето защо и на база изготвените заключения, следва да се
приеме по делото, че ищцата при ПТП е била без поставен обезопасителен
колан, с което е допринесла за настъпването на вредоносния резултат.
7
Следва да се пристъпи към преценяване размера на
застрахователното обезщетение и процента на съпричиняване по смисъла на
чл.51,ал.2 от ЗЗД, като се имат предвид свидетелските показания и
заключенията на експертизите по делото.
Така при преценяване на събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност се установяват настъпилите увреждания на ищцата в
резултат на ПТП, посочени в исковата молба, както претърпените болки и
страдания непосредствено след инцидента, по време на болничното лечение и
след това по време на оздравителния процес. Установява се клиничната
картина, която се характеризира се със силна болезненост за всяка една от
травмите особено в началото след произшествието, временната опасност за
живота на пострадалата, причиненото и трайно затруднение на движението на
врата и снагата. Установява се психическият срив на ищцата, настъпилата
промяна в резултат на ПТП, която от жизнерадостно момиче, абитуриентка
пристъпила към употреба на антидепресанти, не могла да се подготви за
кандидатстване на желаната професия от нея. Животът и се е преобърнал и
променил по различен начин от нейните планове и възможности. Установява
се продължителността на оздравителния процес – различен при различните
травми.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания в резултат на увреждането от ПТП следва да се определи
по критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД на база преценка на
конкретните обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото,
като се отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета му, влиянието
му върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните
болки при възникване на ПТП, на лечението и към настоящия момент,
възрастта и жизнеспособността на пострадалия, нормативно определените
лимити на застрахователните компании, социално икономическите условия в
страната, както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в
конкретния случай. При отчитане на всички тези критерии, справедлив
размер в съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 70 000 лв.
В същото време ищцата е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат. Като се отчетат уврежданията и сериозността на част
от тях - счупване на дъги на шийни прешлени и на ляво краче на 2 шиен
8
прешлен, телата на 6 и 7 гръдни прешлени, 3 ребра в ляво и частичното
навлизане на въздух, обстоятелството, че част от тях не биха настъпили, ако
ищцата е била с поставен предпазен колан, следва да се определи процент на
съпричиняване 25 % или 17 500 лв. от определеното обезщетение в размер на
70 000 лв. Така, на ищцата следва да бъде заплатена сумата от 52 500 лв.
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и
страдания от ПТП на 26.12.2016 г.
Върху така посочената сума се дължи законната лихва на основание
разпоредбата на чл.493,ал.1,т.5 от КЗ, предвиждаща покриване на лихвите от
страна на застрахователя в рамките на застрахователната сума. Началният
момент, от който се дължи, е посочен в чл.429,ал.3 от КЗ. Това е по-ранната
измежду двете дати - датата на уведомяване от застрахования за настъпилото
застрахователно събитие или датата на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице. В случая се съдържат само данни за втората
дата на предявяване на застрахователната претенция от ищцата, която е
26.06.2019 г. Ето защо, законната лихва е дължима, считано от тази дата.
С оглед гореизложеното, решението в обжалваната му
отхвърлителна част следва да бъде отменено частично – за разликата над
40 200 лв. до 52 500 лв. /или за 12 300 лв./, като в тази част се уважи исковата
претенция. В останалата отхвърлителна част – за разликата над 52 500 лв. до
70 000 лв. и за искането за присъждане на законна лихва за посочения период
следва да се потвърди. Въззивна жалба се явява частично основателна по
отношение размера на застрахователното обезщетение и по отношение на
определяне процента на съпричиняване на вредоносния резултат.
По отношение на разноските -
Претендирано е адвокатско възнаграждение за пълномощника на
жалбоподателя, което и на основание чл.32,ал.2 от ЗАдв. във вр. с чл.7,ал.2,т.4
от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения е 2 105 лв., или общо
за две инстанции – 4 210 лв.
Ответникът застрахователно дружество е претендирал разноските,
които съразмерно отхвърлената част на иска са в размер на 3 334,50 лв. за две
инстанции. В този размер е включено заплатеното адвокатско възнаграждение
пред първата инстанция, което с оглед на фактическата и правна сложност по
делото не е прекомерно.
9
Следва да се осъди ответника да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на ПАС на основание чл.78,ал.6 от ГПК ДТ в
размер на 246 лв. за уважената част на въззивната жалба.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №260229 от 31.05.2021 г. по
търг.дело №851/2019 г. по описа на О.С. П. в частта му, с която е отхвърлена
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата над
присъдените 40 200 лв. до претендираните 52 500 лв. в резултат на
претърпени неимуществени вреди от ПТП от 26.12.2016 г., както и в частта
за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД да заплати на Н. Н. ВР. сумата,
представляваща разликата над 40 200 лв. до 52 500 лв. /или още 12 300 лв./,
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от
ПТП, състояло се на 26.12.2016 г., причинено от Б. М. Ш. при управление на
лек автомобил Ф.П., с рег.№** **** **, застрахован със застраховка
Гражданска отговорност с полица №**/**/************, ведно със законната
лихва, начиная от 26.06.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260229 от 31.05.2021 г.
по търг.дело №851/2019 г. по описа на О.С. П. в частта му, с която е
отхвърлена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за
разликата над 52 500 лв. до 70 000 лв. в резултат на претърпени
неимуществени вреди от ПТП от 26.12.2016 г., както и за искането да се
присъди законна лихва за периода 12.12.2016 г. – 26.06.2019 г.
Осъжда ЗД Б.И. АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметката на ПАС на основание чл.78,ал.6 от ГПК ДТ в размер на 246 лв.
Осъжда ЗД Б.И. АД да заплати на адвокат К. О. адвокатско
възнаграждение в размер на 4 210 лв. за две инстанции на основание
чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Осъжда Н. Н. ВР. да заплати на ЗД Б.И. АД направените разноски за
две инстанции в размер на 3 334,50 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
10
застрахователното дружество Б. М. Ш..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11