ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1078
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500734 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба на „Теленор България“ ЕАД,ЕИК *********,
чрез пълномощника му адв.В.Г. против Разпореждане,инкорпорирано в Заповед №
10707/17.12.21г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.
№ 19704/21г. по описа на Пловдивски районен съд,4-ти гр.с.,с което е отхвърлено
подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу Й. АВГ. ВЛ.,ЕГН-**********, за присъждане на сумата
от 128,49лв.,представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за услуги от 22.10.18г.за ползване на мобилен номер
+359*********,ненадвишаваща размера на три месечни абонаментни такси и начислена
фактура № **********/01.06.20г.В частната жалба се излагат доводи за неправилност на
обжалваното разпореждане,като се иска същото да бъде отменено и се постанови съдебен
акт,с който да се уважи претенцията на „Теленор България“ ЕАД.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
доводите на жалбоподателя,намира за установено следното:
За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендираното
вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договорния
абонамент,първоинстанционният съд е изложил съображения,че клаузите в договорите,
предвиждащи дължимост на претендираната неустойка са нищожни и установени в
противоречие с добрите нрави,поради което не пораждат задължения за потребителя на
мобилни услуги.Намерил е същите и за неравноправни на осн.чл.143,ал.1 от ЗЗП във вр.с
чл.143,ал.2,т.6 от ЗЗП.
Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК,съдът следва да откаже
издаването на заповед за изпълнение,ако искането противоречи на закона или добрите
нрави,и ако се основава на неравноправна клауза в договор,сключен с потребител,или е
1
налице обоснована вероятност за това. Съгласно формираната съдебната практика при
произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност поради
противоречие със закона или добрите нрави на клаузата от договора, в която същата е била
уговорена.
В случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за вземане за
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги,предвиждаща че в
случай на прекратяването му преди изтичане на срока по вина или искане на
потребителя,той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок
месечни абонаменти по техния стандартен размер.С договора максималният размер на
неустойката е ограничен до трикратния размер на месечните абонаменти.
Настоящият състав на съда споделя изложените от първоинстанционния съд
съображения за нищожност на посочената клауза поради противоречието й с добрите
нрави,тъй като така уговорена неустойката действително няма присъщите й
обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции,а се превръща в средство за
неоснователно обогатяване за оператора,който получава правото да претендира и получи
уговорените месечни абонаментни такси по техния т.нар. „стандартен“ размер, който е по-
висок от уговорения в договора, без да предоставя насрещната услуга за тях.
Поради изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице
предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за вземането за неустойка,тъй като
същото противоречи на добрите нрави.
Правилни са и изводите на първостепенният съд,че с оглед начина,по който е
уговорена процесната неустойка,размерът й и условията,при които се дължи,тя противоречи
на разпоредбите на чл.143,ал.1 във вр.с ал.2,т.6 от ЗЗП.Според настоящия състав на съда е
налице обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни както съгласно
цитираната разпоредба,така и с оглед разпоредбата на чл.143,ал.2,т.5 и 15 от
ЗЗП.Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни
месечни абонамента е необосновано висока,тъй като не е съобразена с размера на
евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Последните не следва да се съизмерват
с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти,тъй като получаването на последните
е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната,които след прекратяването на
договора вече няма да бъдат предоставяни и за предоставянето на които не съществува
пречка да бъде сключен договор с друг абонат.Още повече,че в случая размерът на
неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар. „стандартни“ месечни
абонаменти, които са в по- висок размер.
При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на
кредитора,тъй като в ситуация,при която до изтичане на срока на договора остават три и по-
малко месеца,той ще има право да получи от потребителя обезщетение,надвишаващо
сумата,която би получил при изпълнение на договора.
При получаването на неустойката би се заобиколила и нормата на чл.143, ал.2, т.15 от
ЗЗП,доколкото потребителят би бил задължен да изпълни задълженията си по договора,като
заплаща абонаментните такси,без операторът да изпълнява своите, предоставяйки му
услугата. Ето защо заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания за
неустойки поради предсрочното прекратяване на договорите не следва да бъде издавана и
по тези съображения.
Предвид изложеното въззивната инстанция намира частната жалба за неоснователна,а
обжалваното разпореждане като правилно следва да се потвърди.
Така мотивиран,Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 10707/17.12.21г.за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 19704/21г. по
описа на Пловдивски районен съд,4-ти гр.с.,с което е отхвърлено подаденото от
дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу Й. АВГ. ВЛ.,ЕГН-**********, за присъждане на сумата от
128,49лв.,представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договорен абонамент
за услуги от 22.10.18г.за ползване на мобилен номер +359*********,ненадвишаваща размера
на три месечни абонаментни такси и начислена фактура № **********/01.06.20г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3