Р Е Ш Е Н И Е
№ 809 03.05.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесети май, две
хиляди двадесета и първа година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар:
Сийка Хардалова
прокурор: Дарин
Христов
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 1026 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Победа“, ул. „Ген. Владимир
Вазов“ № 3, чрез главен юрисконсулт Д.З.,
против Решение № 260249/18.03.2021г. по НАХД № 331/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 112/18.12.2020г.,
издадено от директора на РИОСВ Бургас, с което на касатора, за нарушение по чл.46,
ал.1, т.3, буква "б" от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.2 от с.з, на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв.
Касаторът счита решението
за неправилно. Не споделя мотивите на съда, обосновали потвърждаване на издаденото
наказателно постановление, като излага подробни доводи в тази насока. Иска се
отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателното
постановление, алтернативно се иска НП да бъде изменено в частта относно
наложената имуществена санкция.
В
съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище поддържа
подадената касационна жалба на сочените в нея основания.
Ответникът
– Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас, редовно призован,
не изпраща представител. В представено по делото писмено становище излага
доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното
решение.
Представителят
на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването,
счита че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил Наказателно постановление
№ 112/18.12.2020г., издадено от директора на РИОСВ Бургас, с което на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, за нарушение по чл.46, ал.1, т.3, буква
"б" от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.2 от с.з, на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв.
Касаторът
е санкциониран за това, че при извършена на 20.08.2020г. проверка от
контролните длъжностни лица при Басейнова дирекция "Черноморски
район" - Варна, РИОСВ – Бургас,
Община Бургас и Регионална лаборатория Бургас 03, е установено, че се извършва
заустване на отпадъчни води, формирани от дейността на канализационната мрежа
на кв. „Крайморие“ гр.Бургас в Черно море, в точка с географски координати N:
42°26'30,8" Е: 027°30'03, 2", без съответното разрешително за
ползване на водния обект.
За установеното от проверката е
съставен констативен протокол и акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), връчени на упълномощено лице. В АУАН са изложени възражения
относно реконструкция и доизграждане на КС на кв. „Крайморие“ по сключен
договор за БФП в изпълнение на интегриран воден проект за гр.Бургас. Въз основа
на АУАН е издадено процесното НП.
За
да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел
за установена описаната в НП фактическа обстановка. След анализ на
доказателствата съдът е приел, че дадената правна квалификация кореспондира на
установените факти. Мотивиран от гореизложеното районния съд е потвърдил НП.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените
в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като
същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Настоящият съдебен състав споделя установената от
районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея
правни изводи.
Не се констатираха в първоинстанционното производство да са
допуснати процесуални нарушения. От анализа на доказателствата по делото се
установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Неоснователно е възражението, че липсва
яснота, кога е извършено нарушението. Нарушението е установено на 20.08.2020г.,
когато е бил съставен констативния протокол за извършената проверка и именно
това е датата на нарушението, което с оглед неговото естество е процес,
продължаващ във времето. Ясно е конкретизиран както проверявания обект, където
е установено нарушението, така и мястото където се извършва самото заустване.
Неоснователни са и наведените с жалбата възражения относно
приложението на материалния закон.
Съгласно чл.9,
ал.1 от Наредба № 2 от 08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на
отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване, разрешителното се издава въз
основа на заявление, подадено от лице - титуляр на разрешителното, което ще
зауства отпадъчни води в повърхностни води и ще изпълнява условията в
разрешителното. От доказателствата по делото, в частност договор № Д-21-4 от
25.02.2016г., сключен на основание чл.185п, ал.1 от ЗВ между "Асоциация по
ВиК на обособената територия, обслужвана от "ВиК" ЕАД гр. Бургас и
"ВиК" ЕАД гр. Бургас и изричният текст на чл.4. 1 (а) от същия, с
който на оператора е предоставено изключителното право да стопанисва, поддържа
и експлоатира всички съществуващи и бъдещи активи при спазване на изискванията
и ограниченията по ЗВ и Закона за опазване на околната среда, безспорно се
установява, че по отношение на дружеството е налице учредено право на ползване,
с оглед на което именно негово е задължението за изпълнение на изискванията на
разрешителното за заустване, в какъвто смисъл е и текста на чл.3. 6(б) от
Договора.
Не се споделят и възраженията във връзка с размера на
наложената имуществена санкция, доколкото същата е определена към предвидения
от закона минимален размер, съответства на характера и степента на извършеното
нарушение и в максимална степен би способствала за постигане целите на специалната
и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Преценявайки фактите РС-Бургас е анализирал правилно фактическата
обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което неговото
решение е правилно и законосъобразно.
С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за
отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила,
като валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260249/18.03.2021г.
по НАХД № 331/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.