№ 2504
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100502170 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на С. И. К. срещу решение № 17322/24.10.2023
г. по гр.д. № 60269/2021 г. по описа на СРС, 47 състав, в частта, с която е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както
следва: сумата от 366,08 лв., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
19.01.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 45,21 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 18.03.2018 г.
до 11.01.2021 г., и сумата от 30,74 лв., представляваща цена за извършена услуга
„дялово разпределение“ за периода от м.12.2017 г. до м.07.2020 г., ведно със законната
лихва от 19.01.2021 г. до окончателното изплащане, за които на 02.02.2021 г. по ч.гр.д.
№ 2783/2021 г. по описа на СРС, 47 състав, е издадена заповед за изпълнение.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че не е
потребител на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължи заплащането
на цената им. Счита също така, че в имота не е предоставена топлинна услуга с цена в
размер на присъдената сума. Оспорва дължимостта на присъдената главница за дялово
1
разпределение, както и обстоятелството, че е изпаднал в забава. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноските.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските.
Третото лице помагач – „Х. и Р.“ ЕООД, не подава отговор на въззивната жалба
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът С. И. К. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
366,08 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 243239,
ведно със законната лихва от 19.01.2021 г. до погасяването; сумата в размер на 45,21
лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 18.03.2018 г. до
11.01.2021 г.; сумата в размер на 30,74 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от м.12.2017 г. до м.07.2020 г., ведно със законната лихва от 19.01.2021 г. до
погасяването; сумата в размер на 7,32 лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г. до 11.01.2021 г.
Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: 366,08 лв. – главница за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 243239, ведно със законната лихва от
19.01.2021 г. до погасяването; сумата в размер на 45,21 лв. – мораторна лихва върху
посочената главница за периода от 18.03.2018 г. до 11.01.2021 г.; сумата в размер на
30,74 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.12.2017 г. до м.07.2020 г.,
ведно със законната лихва от 19.01.2021 г. до погасяването.
Решението е обжалвано от ответника в частта, с която предявените срещу него
искове са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционното решение съдържа подробни
мотиви във връзка с основателността на претенциите в уважената от районния съд
размер, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК
2
препраща към тях.
Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
78/04.11.2010 г. по н.д. № 456/2010 г. по описа на нотариус Й.Л., ответницата С. И. К. е
придобила собствеността по отношение на процесния имот.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на
топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота
има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното,
съдът приема, че в периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г. между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както
и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в
имота, а ответникът – да заплаща цената ѝ.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за
процесния период възлиза на 913,15 лв. (1217,15 лв. – фактурирано количество и 304
лв. за възстановяване след изготвяне на изравнителната сметка). В заключението е
посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните периоди и по
3
компоненти. Начислените суми са съгласно действащата през исковия период
нормативна уредба в областта на енергетиката, като същото е извършено на база
прогнозна стойност, коригирана след извършен реален отчет от дружеството,
извършващо дялово разпределение, за което са представени и приети в
първоинстанционното производство писмени доказателства.
Съгласно съдебното-счетоводната експертиза, непогасената част от дължимата
цена за топлинна енергия е в размер на 366,08 лв., като вещото лице е съобразило
извършените плащания от страна на ответника, с които е погасено част от
задължението в исковия период.
Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за
предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както
беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33,
ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат
в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на потребление
(чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД). Следователно,
моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се
считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на „Топлофикация София” ЕАД
за изпадане в забава не е необходимо публикуване на сметките на интернет страницата
на доставчика на топлинни услуги, а потребителите са в забава след изтичане на 45-
дневен срок от издаването на общите фактури. Следователно, неоснователно е
възражението, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение заплащане на
задължението за потребена топлинна енергия, като дължимата лихва за забава е в
размер на 45,21 лв. за периода от 18.03.2018 г. до 11.01.2021 г.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е налице основание за
„Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за
осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от
действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД,
потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна
енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания
от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
4
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за
имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето
основание. Размерът на дължимата цена за дялово разпределение за периода от
м.12.2017 г. до м.07.2020 г. е 30,74 лв., до която сума искът се явява основателен.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17322/24.10.2023 г. по гр.д. № 60269/2021 г. по
описа на СРС, 47 състав, в частта, с която е признато за установено, че С. И. К. дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 366,08 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г.
до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 19.01.2021 г. до окончателното
изплащане, сумата от 45,21 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 18.03.2018 г. до 11.01.2021 г., и сумата от
30,74 лв., представляваща цена за извършена услуга „дялово разпределение“ за
периода от м.12.2017 г. до м.07.2020 г., ведно със законната лихва от 19.01.2021 г. до
окончателното изплащане, за които на 02.02.2021 г. по ч. гр. д. № 2783/2021 г. по описа
на СРС, 47 състав, е издадена заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100
лв. – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Х. и Р.“
ЕООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6