Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 2020 година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание
на единадесети февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 5895
по описа на ВРС за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Н.К.К.-ЕГН **********,***-001358
/ 06.12.2019г. на Началника на сектор към ОД на МВР-Варна- Четвърто РУ, с
което на въз.К. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 250 / двеста и петдесет/
лв., на основание чл. 638 ал.1т.1вр.чл.461 т.1 от КЗ , за нарушение на чл. 483
ал.1т.1 от КЗ .
Съдът намира, че жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и като допустима, е
приета за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е
незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, оспорват се констатациите в АУАН, оспорва се авторството на
нарушението и се твърди, че не е ясно кой точно е нарушителят, твърди се, че
процесното МПС не е било управлявано към датата и часа, в който се приема, че
има извършено нарушение, а е било паркирано и друг водач на МПС е предизвикал
настъпването на ПТП, сочи се, че не въззивникът, като физическо лице, а
дружество е собственик на процесното МПС и съответно жалбоподателят не би могъл
да бъде извършител на процесното нарушение, визират се като нарушени нормите на
чл. 57 ал.1т.4 и т.5 от ЗАНН и в заключение се иска отмяна на НП, като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Въз К., редовно
призован, се явява в с.з. и се
представлява от адв.Г., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният
представител поддържа жалбата и допълненията към същата, ангажира доказателства
в подкрепа на жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП,
като незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
визирани в допълнителната молба, като освен горното отново излага аргументи в
подкрепа на становището си, че въззивникът не е собственик на процесното МПС и
не го е управлявал на процесната дата, като в
заключение моли за отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на органа издал НП, оспорва жалбата, не
ангажира доказателства в подкрепа на констатациите в НП, а в хода на делото по
същество моли жалбата да бъде оставена без уважение, като счита, че дали
процесното МПС е било управлявано от нарушителя е ирелевантен
факт, като в конкретния случай счита, че е ангажирана отговорността на
собственика на процесното МПС, като се излагат аргументи за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
След
преценка на доказателствата по делото,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 20.10.2019г., в ПУ
–гр.Долни чифлик към Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна бил получен сигнал, че около
18,00ч., в с.Пчелник, на ул.”Марица” до дом №48 е настъпило ПТП, като един от
участниците в произшествието е напуснал мястото на настъпване на
ПТП.Местопроизшествието било посетено от полицейски екип, в който участвал и
св.М..На место горепосоченият свидетел установил, че има паркиран автомобил за
пътна помощ с рег.№ В 8844РН, чието
предно стъкло на левия фар било пукнато.Обяснено било на свидетеля, че друг лек
автомобил, неустановен в хода на разследването, при маневра е предизвикал
настъпването на ПТП, като е блъснал паркираното МПС с горепосочения рег.№ и е
напуснал местопроизшествието.При допълнителна проверка било установено, че към
датата на произшествието за МПС с рег.№
В 8844РН не е имало валиден и действащ договор за застраховка „ГО”.
Предвид факта, че за процесният автомвобил няма валиден
договор за сключена застраховка „Гражданска отговоронст”
към момента на проверката и тъй като горното съставлявало нарушение на чл.483 ал.1т.1
от КЗ, срещу въз.К. бил съставен АУАН,
тъй като било прието, че той, като едноличен търговец, притежаващ процесното МПС,
не е сключил процесният договор за застраховка „ГО”.
Актът бил съставен в присъствието и предявен на нарушителя и видно от
съдържанието му, жалбоподателят го подписал без да впише някакви възражения.Срещу
горепосочения АУАН не били депозирани и писмени възражения в законоустановения
срок, поради което, въз основа на материалите по преписката на 06.12.2019г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
В хода на съдебното
производство се приобщиха доказателства, от които се установи, че процесният автомобил към процесната
дата е собственост на „НИК –ДОР
КОМЕРС“ЕООД-С.Пчелник,представлявано от Илияна Костова и че въззивникът няма
никакво касателство към собствеността на този
автомобил.
Безспорно по делото е установено,
че процесният автомобил, за който не е имало сключен
и действащ договор за застраховка „ГО”, към процесната
дата и в процесния час не е бил в движение и е бил
паркиран и кога за последно е бил в движение доказателства по делото не се
ангажираха.
Съдът изцяло кредитира
показанията на св.М.
и св.Аврамов, дадени в с.з., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви, искрени
и взаимно допълващи се, а и липсват доказателства, които да ги оборват.
Съдът изцяло кредитира всички
писмени доказателства, приобщени по делото, тъй като същите са непротиворечиви
по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Гореописаното се установява от приобщените
материали по делото- НП, АУАН, копие на свидетелство за регистрация на МПС,
справка от ТР, справка за нарушител и др. писмени доказателства по делото,
както и от гласните доказателства по делото, които съдът е посочил, че
кредитира.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на
акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият
състав на ВРС, достигна до следните
правни изводи.
По приложението на процесуалния закон:
Проверяваното НП е
издадено от компетентен орган, съгласно
представената и приета от съда заповед, като АУАН също е съставен от
компетентен служител.Двата акта са издадени при спазване на зоконустановените
срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН .
Срещу АУАН не са били подадени конкретни
възражения, не е била представена и застрахователна полица, поради което АНО не
е провеждал разследване на спорни обстоятелства.
Въпреки горното съдът
счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон.
Посочената като нарушена норма на чл. 483
ал.1т.1 от КЗ, гласи следното:
Договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което:
1. притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;
Видно от съдържанието на съставения
АУАН, в същия се сочи, че въззивникът, като ЕТ, притежаващ МПС, не е изпълнил
процесното задължение, а в НП се сочи, че въззивникът, в качеството си на ФЛ,
собственик на горепосоченото МПС, не е изпълнил процесното задължение, което
съществено ограничава правото на защита на нарушителя, който е лишен от
възможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен.Освен
горното са основателни и възраженията, че от фактическа страна АНО е приел
единствено, че въззивникът е управлявал процесното МПС, а от правна страна е
посочено, че К., като ФЛ- собственик на процесното МПС, не е сключил договор за
застраховка „ГО“, каквито факти липсват, а това несъответствие между описанието
на нарушението от фактическа и правна страна също сериозно рефлектира върху
правото на защита на нарушителя, както и възможността съдът да прецени за какво
точно нарушение АНО е приел, че следва да се санкционира жалбоподателя и
правилно ли е бил приложен материалния закон.
Безспорно по делото са
събрани доказателства, че въззивникът не
е собственик на процесното МПС като ФЛ и че няма никакво касателство
към управлението и представителството на дружеството, собственик на това МПС
към датата, на която е прието, че има извършено нарушение, поради което и
същият не би могъл да бъде субект на нарушение по чл.638 ал.1т.1вр. чл.461 т.1
от КЗ, тъй като задължението за сключване на застраховка „ГО”, съгласно
посочената като нарушена норма и визираните в НП факти, е за собственика на
процесното МПС.
Освен горното въз.К. е
наказан от фактическа страна за това, че е управлявал процесното МПС на процесната дата, но безспорно от всички гласни
доказателства по делото е установено, че на тази дата, процесният
автомобил е бил паркиран и не е бил
управляван от никой.
Предвид факта, че
въззивникът не е собственик на процесното МПС и че същото не е било в движение
към датата на нарушението съдът намира, че на К. е наложено наказание за
нарушение, което той не би могъл да извърши, тъй като за него не са
съществували задължения, които да не е изпълнил и в този смисъл неправилно е
бил приложен материалния закон, което е абсолютно основание за отмяна на НП.
Искането за присъждане на разноски от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като
последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното
НП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От
съдържанието на приложения на л. 25 договор за правна защита и съдействие от
30.01.2020 г., приложените пълномощно и списък с разноски се установява, че
въз.К. е възложил на адвокат Г. оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по
обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер
на 300 лева (минимално предвиденото
в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения) и е заплатено в брой при
подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен
съд, поради което ОД на МВР-Варна следва да заплати на Н.К.К.-ЕГН
********** процесната сума от 300 лв., като
възраженията за прекомерност са неоснователни.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че НП е издадено при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0442-001358 /
06.12.2019г. на Началника на сектор
към ОД на МВР-Варна- Четвърто РУ, с което
на въз. Н.К.К.-ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 250 / двеста и петдесет/
лв., на основание чл. 638 ал.1т.1вр.чл.461 т.1 от КЗ , за нарушение на чл. 483
ал.1т.1 от КЗ .
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна следва да заплати
на Н.К.К.-ЕГН ********** сумата от 300 лв., представляваща
направени от дружеството в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
Решението подлежи на
касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок
от съобщението до страните.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.
СЪДИЯ при
ВРС