Решение по дело №15267/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 793
Дата: 15 февруари 2024 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Георгиев
Дело: 20231110215267
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 793
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. Г. Г.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от М. Г. Г. Административно наказателно дело
№ 20231110215267 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Т.С.” ЕАД срещу наказателно постановление (НП) № *** от ***
г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ -
София, с което на основание чл. 69, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/
вр. чл. 20, ал. 1 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане
или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения, за нарушение на част 1, т. 6 към чл. 5, ал. 1
от Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах,
изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, му е наложена еднократна санкция
в размер на 1956,12 лева.
В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като: не
е издаден акт за установяване на административно нарушение; не е посочена нарушената
правна норма, тъй като чл. 5, ал. 1 от наредбата не съдържа състав на нарушение; липсва
описание на нарушението и не е ясно защо е прието, че дата на извършването му е *** г., а
се сочат общо 28 дати. Алтернативно, поддържа, се че случаят е маловажен. Моли за отмяна
на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. Твърди и, че деянието е извършено при
крайна необходимост. Моли НП да бъде отменено и претендира разноски.
Пълномощник на наказващият орган оспорва жалбата. Твърди, че нарушението е
специфично и не може да се посочи конкретна дата и при използването на формулата за
изчисляване на санкцията се използват стойности на превишаванията от цялата година.
1
Моли съда да потвърди НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„Т.С.” ЕАД, обект *** притежавало комплексно разрешително № ***/***г. за експлоатация
на горивна инсталация с номинална топлинна мощност 2014,4 MWth- производство на
топлоенергия, включваща 7 броя енергийно парогенератори и 8 броя водогрейни котли и
инсталация за производство на водород. Комин *** на обект *** включвал емисиите от
вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от дейността на водогрейни котли 1,2, 3
и 4 на гориво природен газ, явяващи се горивни инсталации, изгарящи природен газ, с
изключение на газови турбини и газови двигатели. Режимът на работа на обекта е
непрекъснат.
На *** г. дружеството представило в РИОСВ годишен доклад за 2022 г. за емисиите на
вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от Комин *** на обект ***. Докладът бил
проверен от св. А. – главен експерт, който установил, че в него било отразено превишаване
на три броя средномесечни стойности на нормите на допустими емисии на азотни оксиди –
за месеците януари /средномесечна стойност 105,2 mg/Nm3 при норма за допустима емисия
100 mg/Nm3/, март /111,8 mg/Nm3/ и май /104,3 mg/Nm3/. Установил и, че били отразени
превишавания на 28 броя среднодневни стойности на нормите на допустими емисии на
азотни оксиди – на *** г; *** г.; *** г.; *** г. *** г.; *** г.; *** г.; ***.; *** г.; от *** до
***г.; *** г.; *** г. и *** г.
За проверката св. А. изготвил констативен протокол № ***/***г., в който отразил тези
превишавания. Във връзка с констатираните превишавания на нормите на допустими емисии
на азотни оксиди, на *** г. изготвил предложение до директора на РИОСВ-София за
налагане на еднократна санкция на „Т.С.” ЕАД за извършено на *** г. нарушение на чл. 69,
ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ вр. чл. 20, ал. 1 от Наредбата за вида,
размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната
среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения, за нарушение на част 1, т. 6 към чл. 5, ал. 1 от Наредба за норми за допустими
емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи
горивни инсталации.
Въз основа на констативния протокол и предложението е издадено и обжалваното НП. С
него е прието, че нарушението е извършено на ***г.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. А., както и
2
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Показанията на свидетеля внесоха яснота относно извършената проверка и
направените констатации. Твърденията му намират опора в писмените доказателства.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество–
чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя– арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на
това си правомощие съдът служебно констатира, че при издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното:
На първо място, налице е нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН относно
описанието на нарушението и конкретно на времето на извършването му. Посочено е, че са
допуснати превишаване на три броя средномесечни стойности на нормите на допустими
емисии на азотни оксиди /за месеците януари, март и май/ и превишавания на 28 броя
среднодневни стойности, за които са посочени 28 конкретни дати. Същевременно, прието е,
че нарушението е извършено на *** г. Това е последната от 28-те дати, за които се твърди,
че е налице превишаване на среднодневната стойност. При това положение, неясно е защо
се посочва, че са налице 28 превишавания в 28 дни, като се поддържа, че е налице
нарушение само при едно от тях. Неясно е и какво отношение към нарушение, извършено на
***г., има превишаването на средномесечните стойности за януари, март и май.
Посочването на всички тези обстоятелства при положение, че за време на нарушението се
приема конкретна дата, а не период от време /иначе описан в НП/, създава неяснота относно
това защо е приета за дата на нарушението *** г. и в какво конкретно се изразява самото
нарушение – превишаване на среднодневните стойности само за тази дата или за всички
изброени 28 дати, включва ли нарушението превишаването на трите броя средномесечни
стойности.
На следващо място, налице е и непълно описание на нарушението, като липсват
съставомерни признаци. Относно превишаването на три броя средномесечни стойности на
нормите на допустими емисии на азотни оксиди се сочи с колко е превишен допустимият
праг. Не е така обаче при описанието на 28-те превишавания на среднодневните стойности.
Посочено е колко е нормата допустима емисия /100 mg/Nm3/ и, че са установени 28
среднодневни стойности, превишаващи 110 % нормите на допустими емисии, но не и какво
е превишаването за всеки конкретен цитиран в НП ден. А това е нужно, за да е ясно дали
има превишаване или не. Дори да се приеме, че се приема за нарушение само превишаването
на *** г. /възприета с НП за дата на нарушението/, то и за тази дата липсва отразяване колко
3
са били измерените среднодневните стойности, така че да е ясно има ли превишаване и с
колко. С други думи, не е посочен признак от обективната страна на нарушението.
Отсъствието на тези обстоятелства при описанието на нарушението води до непълно и
неясно описание на фактическата му страна. На всеки нарушител следва да му бъдат
предявени с НП всички факти, относими към това негово поведение, с което се твърди, че е
осъществил нарушението. В случая, това не е било сторено в нарушение на изискванията на
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което съставлява съществено процесуално нарушение.
Допуснатото нарушение е съществено, защото ограничава правото на защита на наказаното
лице, доколкото на него не са му предявени всички факти, по които то следва да се защитава
и на които да противопостави своите възражения.
Друго процесуално нарушение касае съответствието между приетата дата на извършване на
нарушението и механизма на определяне на санцкията.
НП е издадено на база констативния протокол и предложението по чл. 69а ЗООС, като в
конкретния случай и при условията на специалния закон не се съставя акт за установяване
на административно нарушение. Предложението съдържа данни за вида и
продължителността замърсяването или увреждането на околната среда, които по смисъла на
чл. 69а, ал. 1, т. 4 от закона са задължителни негови реквизити.
Санцкията е еднократна по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредбата за санкциите /по данни
от извършени собствени непрекъснати измервания (СНИ)/ и е наложена на основание чл. 20,
ал. 1 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения и по реда на чл. 20, ал. 4 вр. т. 2.3.1 от
приложение № 2.
В т. 2.3.1 от приложение № 2 е посочена формулата, по която се изчислява санкцията, която
е използвана и в процесния случай и е вписана в НП.
Един от показателите във формулата е А - размерът на санкцията в левове за периода, за
който се налага (една календарна година).
Друг от показателите във формулата е Т = 1,0 - времето за определяне на една средночасова
стойност (в h).
Друг показател е j = 1, 2, ..., m - броят на средночасовите стойности през една календарна
година, за които за съответния i-ти замърсител е установена емисия над НДЕ.
В НП е посочено, че при изчисление на еднократната санкция са използвани предоставените
от оператора средночасови стойности на концентрацията на азотни оксиди и дебит на димни
газове за периода от 00:00 ч. на *** г. до 23:00 ч. на *** г.
Същевременно, в с НП е прието, че деянието е извършено на *** г. Това поставя въпроса
защо е използвана формула, при която има показатели, съдържащи стойности за една
календарна година, при положение, че се касае за деяние, извършено на конкретна дата и не
би ли следвало да са вземе предвид броя часове за деня, в който е извършено процесното
4
деяние респ. да се използва друга формула. Напротив, използван е времеви показател, без да
е съобразено, че се касае за един-единствен ден.
Тоест, налице е противоречие между твърдението в НП, че се касае за нарушение,
извършено на конкретна дата /*** г./ и използваната формула за изчисление на санкцията,
съдържаща показатели със стойности за една година.
Посоченото противоречие нарушава изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 7 ЗАНН, тъй като
наказващият орган не е извършил дължимото описание на нарушението от гледна точка на
всички съставомерни елементи от обективна страна, така, че да е налице съответствие с
механизма на определяне на еднократната санкция. В случая, описанието съдържа
противоречие, с което той е лишил жалбоподателя от възможността да оспори размера на
санкцията. Правото на защита в случая е нарушено, тъй като описанието на деянието е
непълно, некоректно и неясно, като санкционираният субект е лишен изначално от
възможността да разбере начина на формиране на санкцията в контекста на твърдението за
времето на нарушението.
Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното
производство и винаги съставляват предпоставка за отмяна на атакуваното НП на формално
основание без да е необходимо обсъждането на спора по същество.
По изложените по – горе доводи, съдът намира, че НП, трябва да бъде отменено.

ЗА РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на
жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото следва да се
определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ – в границите от 80 до 150 лева. Съдът намира, че размерът
му следва да е под средния, защото казусът не е труден от фактическа страна и делото
приключи в едно заседание. Доколкото обаче не е и елементарен от правна страна, размерът
не следва и да е минималният. За адекватен размер съдът прие сумата от 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № *** от *** г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите - София.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 1 ЗАНН Регионална инспекция по околната среда и водите
- София да заплати на „Т.С.” ЕАД 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и в
случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото
възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване
на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
Софийски районен съд.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6