Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.Варна, 21.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав в публично заседание
проведено на пети октомври през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря С.Р. сложи за разглеждане гр. дело № 2387 по описа за 2016 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени
от ищеца Т.Й.Т. против И.А.Г. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 280 лева, дължима на отпаднало
основание по силата на извънсъдебно разваляне от страна на ищеца на сключения
между страните Договор за поръчка от 08.02.2013г., по който сумата е авансово
заплатена, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 01.03.2016г. до окончателното заплащане, както и иск с
правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 400 лева - уговорена в чл.8 от Договора за поръчка от
08.02.2013г. неустойка при неизпълнение, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.03.2016г. до окончателното
изплащане, а в условията на евентуалност за заплащане на сумата от 84,33 лева,
представляваща лихва за забава върху сумата от 280 лева, начислена за периода
от 16.03.2013г. до 01.03.2016г.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника
е сключен Договор за поръчка на 08.02.2013г., по силата на който ищецът е
възложил на ответника, а последният се е задължил да изпълни от името и за
сметка на ищеца всички законни и официални действия по разделяне, чрез
извършване на делба на описания в договора имот, както и вписване на
извършената делба в съответните държавни институции, законово обединяване и
вписване във всички държавни институции на притежаваните от ищеца имоти в един
единствен имот. Договорено е възнаграждение в размер на 550 лева, от които 280
лева са били заплатени на ответника в деня на подписване на договора, а
останалата разлика е следвало да бъде заплатена при приемане на извършената
работа. Уговорен бил и срок за приемане на работата – до 30 работни дни ,
считано от датата на подписване на договора. Ищецът твърди, че ответникът не е
започнал действия по изпълнение на договорните му задължения, поради което след
изтичане на договорения срок е изпаднал в забава. Поради изминалия дълъг период
от време, в което изпълнение не е последвало, за ищеца изпълнението е станало
безполезно, поради което и на основание чл.87 от ЗЗД разваля договора и моли
платената сума от 280 лева да му бъде възстановена от ответника, поради
отпадане на основанието за даването й. Отделно от това твърди, че е договорена
неустойка при неизпълнение в размер на 400 лева, която също претендира, а в
условията на евентуалност – мораторна лихва в размер
на 84,33 лева върху сумата от 280 лева дължима за периода от 16.03.2013г. до
01.03.2016г. Моли съда да уважи предявените искове и да присъди сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И.Г., чрез назначеният му особен
представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди, че договорът е нищожен, тъй като на ответника е
възложена за изпълнение работа, за която той не е компетентно лице. Освен това
посочва, че договорът за поръчка предполагащ придобиване на вещни права следва да бъде с нотариална заверка на подписите,
а в случая тази форма не е спазена. Излага, че ищецът не е дал пълномощно на
ответника, без което изпълнението на договорните задължения е било немислимо.
В съдебно заседание ищецът Т.Т., чрез процесуалния си представител поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени. Излага, че развалянето на договора е станало с
исковата молба, поради това, че с оглед забавянето му е станал безпредметен за
ищеца.
Ответникът И.Г. не се явява лично в
съдебно заседание и не изпраща представител.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения
по делото договор за поръчка от 08.02.2013г., Т.Т. е
възложил на И.А.Г. да извърши действия по законно и официално разделяне чрез
извършване на делба на описания в чл.1, „Б” имот, както и вписване в
съответните държавни институции, община, кметство, кадастър и данъчна
служба и др. както и законно обединяване
и вписване на собствените на възложителя имоти в един единствен имот. Посочено
е, че имотите са два апартамента разположени в Жилищна сграда, находяща се в гр.Варнна, кв.”Св. И.
*** от договора е посочено, че доверителят следва да изпълни поръчката в срок
до 30 работни дни от подписване на договора, а съгласно чл.8, ако довереникът не
изпълни задълженията си по договора, той дължи връщане на договореното
възнаграждение в 7-дневен срок от изтичане срока на договора, а в случай, че не изпълни това си задължение
дължи неустойка в размер на 400 лева. В чл.3 от договора е уговорено
възнаграждение в размер на 550 лева, от които в деня на подписване на договора
е заплатена в полза на довереника сумата от 280 лева.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Изложената в исковата молба
фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум
на исковата претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
280 лева дадена на отпаднало основание предвид развалянето на договора между
страните обуславя извод за предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ГПК. Основателното му провеждане възлага в тежест
на ищеца да установи, че е предоставил на ответника сумата предмет на исковата
претенция на основание задължение по сключения между него и ответника договор
за поръчка от 08.02.2013г., както и че е развалил същия поради неизпълнението
на ответника.
Съдът намира, че
представеният по делото договор за поръчка е валиден и е породил за ответника
задължения да предприеме действия по заявяване на обстоятелства пред СГКК,
както и предприемане на административни действия по обединяване на двата имота
на ищеца – апартамент Б.6.3 и апартамент Б.6.2 в един и отразяването му в
кадастъра. Дали за извършването на тези действия е било необходимо надлежно
упълномощаване на ответника от ищеца е въпрос, който в случая не подлежи на обсъждане,
доколкото ответникът не твърди и не доказва, че е искал от ищеца да му учреди
представителна власт във връзка с изпълнение на договорните му задължения. Ответникът,
в случай че твърди да е изправна страна по договор е следвало да установи, че в
рамките на предоставения с договора срок за изпълнение е изпълнил поръчката,
респективно че не я е изпълнил поради липса на съдействие на ищеца – липса на
упълномощаване, липса на документи или
друго. По делото не са ангажирани доказателства в този смисъл, поради което
съдът приема, че е налице пълно неизпълнение на договорното задължение на
ответника по чл.1 от договора, което е породило правото на ищеца да развали
извънсъдебно договора. Същото е сторено под формата на изявление за разваляне
на договора с исковата молба, което е достигнало до ответника с получаването на
книжата по чл.131 от ГПК.
Няма спор между страните, че
сумата от 280 лева е заплатена от ищеца в полза на ответника в деня на
сключване на договора – 08.02.2013г. и в този смисъл съгласно уговорката в чл.3
от договора същият има характер на разписка и удостоверява получаването на
сумата. Предвид развалянето на договора поради неизпълнение е отпаднало
основанието за даването й, което прави предявеният иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за връщането й
основателен. Съобразно направеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
я заплати ведно със законната лихва върху нея считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 01.03.2016г. до окончателното и изплащане.
По отношение на иска за
неустойка, съобразно формулировката й в чл.8 от договора, съдът приема, че
страните са уговорили същата да се дължи при неизпълнение на задължението на
ответника /довереник/ да върне платеното по договора възнаграждение. Падежът на
вземането за неустойка е 7 дни от прекратяване действието на договора и в
случая настъпва в хода на настоящото производство, доколкото договорът е
развален с исковата молба, за което ответникът е редовно уведомен по аргумент
от чл.47, ал.5 от ГПК. Неустойката има за цел да компенсира вредите настъпили
за правоимащия от неизпълнението на задължението на
ответника да върне дадената на отпаднало основание сума в рамките на уговорения
7-дневен срок от отпадане действието на договора. Следователно настъпилият в
хода на процеса падеж на вземането за неустойка е факт, който следва да бъде
съобразен на основание чл.235, ал.3 от ГПК и доколкото не е налице доброволно
изпълнение на ответника за връщане на предоставената по договора сума, то
предявеният иск с правно основание чл.92 от ЗЗД се явява основателен и следва
да бъде уважен за сумата на договорената неустойка от 400 лева. И тази сума
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 01.03.2016г. до окончателното заплащане.
Ищецът е направил искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, което с оглед изхода на спора се явява основателно
за сумата от 1300 лева, включваща заплатена държавна такса в размер на 100
лева, адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и 600 лева – заплатен от
ищеца депозит за назначаване на особен представител, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА И.А.Г., ЕГН
********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Й.Т., ЕГН ********** с адрес: *** сумата
от 280 /двеста и осемдесет/ лева,
дължима на отпаднало основание по силата на извънсъдебно разваляне от страна на
ищеца на сключения между страните Договор за поръчка от 08.02.2013г., по който
сумата е авансово заплатена, ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 01.03.2016г. до окончателното заплащане, на основание чл.55, ал.1, т.3 от ГПК, както
и сумата от 400 /четиристотин/ лева
- уговорена в чл.8 от Договора за поръчка от 08.02.2013г. неустойка при
неизпълнение на задължението за връщане на дадената по договора сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
01.03.2016г. до окончателното изплащане, на
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.А.Г., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Й.Т., ЕГН **********
с адрес: *** сумата от 1300 /хиляда и триста/ лева, представляваща сторени разноски в
производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: