№ 104
гр. Кърджали, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200173 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2100021 от 20.12.2021 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.79, ал.4
вр. чл.77, ал.2 от ЗТМТМ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 3 000 лв. на „***” ЕООД ****, в качеството му на работодател, за нарушение на
чл.13, ал.1 от ЗТМТМ.
Жалбоподателят „***” ЕООД гр.Кърджали намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно. Твърди, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение не кореспондирал с установената фактическа обстановка.
Лицето С. Л. бил допуснат до търговския обект по договор за обучение на персонал.
Дружеството не било нарушило разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ. Излага съображения
за приложимост на чл.28 от ЗАНН, уреждащ маловажните случаи на административни
нарушения. Наказателното постановление било издадено в противоречие на материалния
закон, необосновано и при допуснати съществени процесуални нарушения. Затова моли
съдът да го отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата. Моли съдът да отмени атакувания акт и да присъди направените от
жалбоподателя разноски по делото. Твърди, че съгласно спогодба между правителствата на
Република България и Република Македония за взаимните пътувания на гражданите,
гражданите на Македония имали свободен достъп до страната ни със съответните документи
за самоличност. Като гражданин на Македония, С. Л. пребивавал законно в Република
България и не отговарял на условията на чл.15 от ЗТМТМ. Освен това, установило се, че С.
1
Л. не е работил по трудов договор в пицария „***“, а бил нает от управителя на
дружеството да обучава персонала. Затова наказателното постановление се явявало
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Намира нарушението за безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. С. Л. нямал законно пребиваване на територията на Република България по
смисъла на ЗТМТМ и с приемането му на работа от жалбоподателя било извършено
процесното нарушение. В периода от месец март до месец юни 2021 г. той бил в трудови
правоотношения с дружеството, с трудова функция готвач. По време на проверката Л.
изпълнявал същата трудова дейност в полза на жалбоподателя. Моли да бъде присъдено
юрисконсултско възнарграждение в полза на наказващия орган, като прави и възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита, в
която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 08.10.2021 г. около 18.48 часа свидетелите Х.Ч., К.С. и Н.Н. – инспектори в Д”ИТ”
гр.Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни
места в обект: пицария „***“, намиращ се в ****, стопанисван от „***” ЕООД гр.Кърджали.
В хода на проверката свидетелите установили, че в обекта е нает на работа С. Л., роден на
*** г., гражданин на Република Северна Македония, с паспорт № ****, издаден на *** г. от
органите на Република Северна Македония. Той извършвал трудова дейност – работел в
кухнята на обекта, където приготвял храна на скарата. В декларация, която контролните
органи му предоставили, С. Л. декларирал писмено, че от пет дни работи като помощник-
готвач в пицария „***“ в гр.Кърджали, за фирма „***” ЕООД, с работно време от 12.00 до
20.00 часа, при месечно трудово възнаграждение в размер на 1 700 лв., с един почивен ден
по график, и почивка в работния ден половин час. В декларацията отразил също, че няма
сключен трудов или граждански договор и не е получил копие от заверено уведомление и
екземпляр от сключен писмен трудов договор. Проверката продължила и по документи в
Д”ИТ” гр.Кърджали, като контролните органи изискали от ОД МВР-Кърджали информация
относно статута на пребиваване на С. Л.. В отговор от ОД МВР-Кърджали постъпило писмо
УРИ:292000-16008/27.10.2021 г., с което Д”ИТ” гр.Кърджали била уведомена, че на
20.10.2021 г. в група „Миграция“ при ОД МВР-Кърджали за С. Л., гражданин на Република
Северна Македония, роден на *** г., паспорт № ****, е подадено заявление № 1520 за
издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за
пребиваване и работа“. До момента на изготвяне на справката – 27.10.2021 г., лицето не
било подавало други заявления за издаване на разрешение за пребиваване в Република
България и не му било издавано разрешение за пребиваване в страната. Затова контролните
2
органи приели, че към момента на наемането му на работа в „***” ЕООД – 08.10.2021 г., С.
Л. нямал законно пребиваване в Република България. За констатираното нарушение на
09.11.2021 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.13, ал.1
от ЗТМТМ, връчен същия ден на управителя на „***” ЕООД гр.Кърджали, който го
подписал без възражение. На 15.11.2021 г. постъпило писмено възражение срещу
съставения акт. Същото не било уважено и на 20.12.2021 г. наказващият орган издал
процесното наказателно постановление, с което на основание чл.79, ал.4 вр. чл.77, ал.2 от
ЗТМТМ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 3 000 лв. за нарушение на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ.
Описаната фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните
свидетели Х.Ч., К.С. и Н.Н., на които съдът дава вяра изцяло. Те са очевидци, извършили
проверката по работни места и установили лицето С. Л. да извършва трудова дейност в
обекта, стопанисван от жалбоподателя. Възприели са непосредствено лицето да полага труд,
събрали са данни в тази насока на място и от самия работник. Показанията на свидетелите
Ч., С. и Н. са последователни, логични и кореспондиращи помежду си, както и с писмените
доказателства по делото. Разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели М.Д. и Е.Л.С.
не успяха да опровергаят описаните в наказателното постановление обстоятелства.
Напротив, техните показания също потвърждават факта, че С. Л. е полагал труд в
проверения обект. Гореизложената фактическа обстановка се потвърждават напълно и от
приложените по делото писмени доказателства – Акт за установяване на административно
нарушение от 09.11.2021 г.; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2133086/08.11.2021
г.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 08.10.2021 г.; Декларация, съдържаща сведение по
чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 08.10.2021 г. от С. Л.; Констативен протокол от
08.10.2021 г.; Декларация от 15.10.2021 г. на П.З.-счетоводител в „***” ЕООД; писмо
УРИ:292000-16008/27.10.2021 г. на ОД МВР-Кърджали; Писмо от 22.10.2021 г. на Д„ИТ“
гр.Кърджали; Възражение срещу АУАН от 09.11.2021 г.; Становище от 17.11.2021 г.;
Справка от ТР относно актуалното състояние на „***” ЕООД; Справка от Информационна
система на ИА„ГИТ“ към 21.03.2022 г.; Справка за актуално състояние на всички трудови
договори към 21.03.2022 г.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
Разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ гласи, че не се разрешава наемането на работа
на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети
държави. За съставомерността на нарушението по този текст е без значение дали с лицето е
имало или не сключен трудов договор, достатъчно е да е бил установен факта на трудовото
правоотношение посредством полагането на труд, работното време и място, както и че
пребивава незаконно. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се
3
установява, че санкционираното дружество е осъществило състава на административното
нарушение по чл.13, ал.1 от ЗТМТМ, тъй като е наело на работа лицето С. Л. - гражданин на
Република Северна Македония. На 08.10.2021 г. последният е предоставял работна сила за
жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обект стопанисван от него. От
приложеното писмо на ОД МВР-Кърджали се установява също и факта, че С. Л. към
процесната дата не е имал предоставен статут за пребиваване в Република България, което
означава, че се явява незаконно пребиваващ на територията на страната по смисъла на §1,
т.14 от ДР на ЗТМТМ във вр. с §1, т.3б от ДР на ЗЧРБ. Ето защо и с оглед на
констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на „***” ЕООД гр.Кърджали на основание чл.77, ал.2 от ЗТМТМ, предвиждащ
наказание имуществена санкция в размер от 3 000 до 30 000 лв. за работодател-юридическо
лице, който наруши забраната на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ. Доколкото се касае за нарушение
извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и
безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли
и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна
норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо
лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да
понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложената санкция е
минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27,
ал.5 от ЗАНН.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните
правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци,
посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е
и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена
правна норма на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ, както и на санкционната такава по чл.77, ал.2 от
ЗТМТМ. Нарушението се явява доказано, за което вече бяха изложени съображения.
Процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от
ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената
материалноправна разпоредба. Освен това, деянието е формално, на просто извършване, за
съставомерността му вредни последици не са необходими, а й конкретното извършеното не
4
се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.
Неправилно е разбирането на защитата за липса на осъществен състав на нарушение, тъй
като гражданите на Македония имали свободен достъп до страната ни със съответните
документи за самоличност. Дори пребиваването на територията на България да е възможно
за определено време без издаване на виза, когато това пребиваване е свързано с работа и
полагане на труд, следва да се съблюдават изискванията на специалните разпоредби по
ЗТМТМ и ЗЧРБ, едно от които е лицето да има разрешен статут на пребиваване. Предвид
това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган,
изготвил е и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище
град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-2100021 от 20.12.2021 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на
основание чл.79, ал.4 вр. чл.77, ал.2 от ЗТМТМ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на „***” ЕООД ****, в качеството му на
работодател, за нарушение на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ.
ОСЪЖДА „***” ЕООД ****, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5