Решение по дело №7745/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                              13.12.2016г.                                   Град     С.                                                           

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                  Първо ГО, 15 състав                                                  

На четиринадесети октомври                                                                         Година 2016

В публичното заседание в състав:                        

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

и секретар АНТОАНЕТА МЕТОДИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 7745 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищците Т.Ю.Н. и Б.Н.Н. твърдят, че са претърпели подробно индивидуализирани в исковата молба вреди от смъртта на сина си Н. Б. Н., починал при ПТП, осъществило се на 07.12.2014г. около 5.20 часа в гр. С., на бул. „Д. Н.“, около бензиностанция Ромпетрол, където в нарушение на правилата за движение по пътищата водачът на л.а. „Опел Зафира“ с per. № ******* Г.И.Д. блъска пресичащия пътното платно на пешеходна пътека син на ищците, след което напуснал местопроизшествието. Поддържат, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника - ЗАД „ОЗК - З.“, поради което предявяват искове с правно основание чл. 226, ал. 1 и чл.223, ал.2 от КЗ /отм./, съответно за сумите 230 000 лв. за всеки от ищците, предявени като частични от пълния им размер от 300 000 за всеки от ищците, ведно със законната лихва за забава от датата на деликта до окончателното изплащане.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Поддържа, че не са налице всички елементи, обуславящи отговорността на застрахователя. Оспорва механизма на ПТП, както е описан в исковата молба. Прави общо и неконкретизирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателя на ищците. Оспорва причинната връзка между процесното ПТП и смъртта на Н.Н.. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва претенцията за лихва.

       Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

Процесното ПТП е настъпило на 07.12.2014г. около 5:20 часа сутринта. Лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *******, управляван от Г.И.Д.,*** с посока на движение от бул. „В. Левски“ към бул. „Мадрид“. В района на номер 36, където се намира бензиностанция „Ромпетрол“, движейки се по пешеходна пътека, Н. Б. Н. предприел пресичане на пътното платно. Пътният участък е трилентов, като л.а. се е движел в средната лента за движение, а пешеходецът е пресичал платното от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Поради движението на автомобила със значително превишена скорост, не по-малка от 119 км/ч, водачът Д. не успял да предприеме действия по спиране с цел пропускане на движещия се по пешеходната пътека Н., при което реализирал удар с предна челна част на автомобила, от което тялото на пешеходеца се покачило върху капака на автомобила, до предно челно стъкло, счупило последното, било носено от автомобила в продължение на над 82 метра, изпаднало вдясно от него, след което автомобилът спрял на около 5-6 метра след задиране на предно ляво колело в бордюра. Предвид скоростта на движение на автомобила, ударът е бил непредотвратим. Предвид ограничената видимост в тъмната част на денонощието, ударът би бил предотвратим при скорост на движение до 83 км/ч с включени дълги светлини и до 72 км/ч на къси светлини. Горното се установява от приетите по делото писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК и от приетото заключение на автотехническата експертиза на вещото лице А.М., което съдът кредитира като компетентно изготвено. Към момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно, автомобилът е отстоял на разстояние от 77.60 м. от местоудара, при което е могъл да бъде възприет от същия. Н. обаче не е имал възможността да прецени скоростта на движение на автомобила, превишаваща значително максимално разрешената скорост, поради което съдът приема от фактическа страна, че единствената причина за настъпилото произшествие е поведението на водача, като с действията си пешеходецът не е допринесъл по никакъв начин за настъпилото ПТП.

От процесното ПТП за Н.Н. са настъпили прежизнени травматични увреждания, които са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП и са довели до неизбежна смърт, което се установява от заключението на вещо лице Б., което съдът кредитира изцяло.

От показанията на разпитания по делото свидетел Р. Д. се установява, че починалият приживе е живял заедно с родителите си. Подпомагал домакинството финансово, т.к. баща му бил пенсионер. Родителите били съсипани от смъртта на детето си, плачели непрекъснато, молели се той да се върне всеки ден ходели на гробища. Запазили стаята му във вида, в който била, докато той още бил жив. Влошили се здравословно, свидетеля купувал успокоителни за бащата. Мъката им само се увеличавала с времето.

От заключението на изслушаната съдено-психологическа експертиза на вещо лице Г.А. се установява, че у ищците се констатират симптоми на психо-емоционален стрес, в основата на който стои внезапната смърт на сина им. Те все още не са успели да се справят с травмата от загубата. Живеят с мъчителни спомени, дистанцирали са се от близки и приятели. Предвид здравословното им състояние и тяхната възраст – 71 години за бащата, съответно 61 години за майката – предполагащи засилваща се нужда от обгрижване и помощ в бъдеще, се очаква негативните емоции да се засилват. Социалната изолация, в която семейството се е поставило в скръбта си, засилва тяхното страдание и повишава тяхната тревожност. Съпрузите не са успели все още да отработят травмата от загубата на сина си.

Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното МПС, към момента на деликта.

От удостоверение за наследници от 19.12.2014г. на Столична община , р-н Подуяне, се установява, че ищците са родители и наследници на починали на -7.12.2014г. Н. Б. Н..

       При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

       Предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са частично основателни.

       Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. С действията си, водачът Д. е нарушил правилата за движение по пътищата и по-конкретно чл.21, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Ищците, в качеството на баща и майка на починалия, са активно легитимирани по така предявените искове, тъй като са сред кръга от лица, посочени в Постановления № 4 от 1961г. и № 5 от 1969г. на Пленума на ВС. Претърпените  от ищците  неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от загубата на сина им, посочено по – горе при излагане на фактическата страна по казуса. Техният размер, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата,  продължителността и интензивността на болките и страданията, предвид необратимия характер на загубата и нейната внезапност,  младата възраст на пострадалия – 31 г. и възрастта на ищците, добрите отношения, създадени в семейството през годините и подържаната топла връзка между починалия и родителите му приживе, ведно с обстоятелството, че болката от загубата на дете е непреодолима и като съобрази факта, че ищците и починалия са живели в едно домакинство и последният им е оказвал емоционална и финансова опора приживе, от която ищците са лишени вследствие на неговата смърт, но и факта, че съгласно изложеното от самия ищец в хода на делото по същество, а именно – че семейството има още двама сина, при което родителите не са изцяло сами в мъката си и напълно лишени от подкрепа, като съобрази социално-икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че сума в размер на 150 000 лева за всеки от тях е подходяща за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди.

Неоснователно и недоказано, с оглед указаната от съда доказателствена тежест, е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Включително до края на първото по делото заседание възражението е останало неконкретизирано от фактическа страна – тоест ответникът не е посочил с кои свои конкретни действия починалият е допринесъл за настъпването на вредите. При изслушването в съдебно заседание вещото лице пояснява, че под „внезапно навлизане“ от страна на пешеходеца на пътното платно е имал предвид, че същото е било внезапно, съобразно скоростта на водача на увреждащото МПС, който не е могъл да реагира и да възприеме пешеходеца като опасност на пътното платно именно поради избраната скорост на движение. Доколкото от заключението се установява, че при по-ниска скорост на движение водачът е имал обективната възможност да възприеме визуално пешеходеца и своевременно да спре, както и че от своя страна пешеходецът не е имал обективната възможност да прецени скоростта на движение на автомобила, съдът намира, че не се установява с категоричност нарушение от страна на пешеходеца на правилата за движение, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат. Ето защо възражението за съпричиняване е неоснователно.

       Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение от момента на смъртта – 07.12.2014г.

       С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н.Д. - САК, сумата 9 345,65 лв., съставляваща адвокатски хонорар.

       На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и съобразно отхвърлената част от исковете, а именно сума в размер на 5 073,04  лева.

       На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищците от задължението за внасяне на държавна такса по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса и разноски в размер на 12 228,26 лв.

       На основание изложеното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :    

 

       ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Т.Ю.Н., ЕГН ********** и Б.Н.Н., ЕГН **********,*** сумата от по 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ на всеки по отделно, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им Н. Б. Н., причинена при ПТП, настъпило на 07.12.2014г., ведно със законната лихва, считано от 07.12.2014г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над присъдения размер от по 150 000 лв. до предявения размер от по 230 000 лв. за всеки от тях, като частична претенция от пълния размер на исковете от 300 000 лв. за всеки родител.

       ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на СГС, сумата 12 228,26 лв. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

      ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Н.Д. от САК,  адрес *** сумата 9 345,65 лв., съставляваща адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

       ОСЪЖДА Т.Ю.Н., ЕГН ********** и Б.Н.Н., ЕГН **********,***, да заплатят на ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 5 073,04  лева разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: