Решение по дело №696/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 октомври 2019 г. (в сила от 7 октомври 2019 г.)
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20192230100696
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  1033   

     /неприсъствено/

 

                                  07.10.2019 година, град Сливен

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД      VІ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на 19.09.2019 г., в следния състав:

 

                                                                  председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

 

секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело 696 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит № **********/ 14.08.2017г., „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е предоставила на К.М.К. *** кредит в размер на 3 000лв., която сума му била преведена по банков път. С това за последния възникнало задължение след ползването й да я върне, заедно с договорна лихва и други вземания за кредитора- еднократна такса за оценяване на риска, дължима в деня на подписване на договора, както и 421.40лв.- такса за сключената по желание на мъжа застраховка „Живот”, в общ размер 6 142.79лв., съгласно погасителен план, на 60 вноски в размер на по 170.63лв. всяка. Твърди се, че след няколко плащания ответника ги преустановил, като не изпълнил три поредни падежирали вноски- на 15.12.2017г., 15.01.2018г. и 15.02.2018г. Поради това целия кредит се превърнал, на основание конкретна договорна разпоредба, автоматично в предсрочно изискуем. Въпреки тази клауза кредитора уведомил, с нарочно писмено изявление, К., че поради неплащането на вноските счита кредита за предсрочно изискуем.

Тъй като и след него не последвало изпълнение, търговското дружество се обърнало към съда със заявление по чл.410 от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, за следните суми: главница от 3 704.25лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозирането му – 31.07.2018г. и до окончателното й изплащане и 2 096.79лв.- договорна лихва за периода 15.12.2017г.- 16.07.2018г.

Заповедта е издадена, а с нея на ответника е разпоредено да заплати и разноски в размер на 121.80лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50лв. До изп.лист обаче не се е стигнало, защото ответника не е намерен от съда, да за му бъде връчена заповедта. По тази причина и в условията на чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, заповедния съд е дал указания на дружеството, че за да запази правата си върху паричните вземания, трябва да предяви установителен иск за тях. Точно това „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е сторило; претендира съда с решението си да установи, че К. му дължи горните суми. Претендира и сторените по настоящото дело, а и в ч.гр.д.№ 3758/2018г. на СлРС, разноски.

 

На ответникът бе връчен препис от исковата молба, но писмен отговор не е депозиран.

 

В проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.  В него, в което и бяха приключени съдебното дирене и устните състезания, съда взе становище и по искането „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД за постановяване на неприсъствено решение, като указва, че в случая са налице предпоставките за това. Ето защо и на основание чл. 239 ал. 2, изр. второ от ГПК съда указва в настоящия съдебен акт, че той се основава на наличието на тези предпоставки и няма да излага други доводи като обосновка.

 

С оглед изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят всички сторени от него- както в настоящото, така и в заповедното, производства, разноски.

Разноските на ищеца в настоящото дело са в размер на заплатената от него сума  за държавната такса за образуването му - в случая 160.24лв. В заповедното са както е записано в заповедта за изпълнение. В двете има право и на юрисконсултско възнаграждение- защото е юридическо лице и бе представляван от юрисконсулт. За исковия процес съда определя размер на това възнаграждение, след като взе предвид предмета на делото и обстоятелството, че се произнася с неприсъствено решение, т.е. без подробно да се изследват всички факти по делото /тъй като е достатъчно исковете да са вероятно основателни/, на 100лв.- чл.78 ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за адвокатурата и съгл. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Въз основа на изложеното и на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, Сливенски районен съд

 

                                            Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, че К.М.К. с ЕГН: ********** дължи на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК *********; със седалище гр.София и адресна управление на дейността: ул.”Дим.Хаджикоцев”52-54, сумите, за които на последното е издадена, в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 3758/2018г. на Сл,РС, заповед за изпълнение № 2021/ 02.08.2018г., а именно: главница в размер 3 704.25лв. / три хиляди седемстотин и четири лева и двадесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2018г. до окончателното й изплащане и договорна лихва в размер 2 096.79лв./две хиляди и деветдесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/, за периода 15.12.2017г.- 16.02.2018г.

 

ОСЪЖДА К.М.К. с ЕГН: ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК *********, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, сторените от последното разноски в настоящото гр.д.№ 696/2019г. – 160.24 лв. (сто и шестдесет лева и двадесет и четири стотинки)- заплатена държавна такса за образуването му.

ОСЪЖДА К.М.К. с ЕГН: ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК *********, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, сторените от последното разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 3758/2018г. – 121.80 лв. (сто и двадесет и един лева и осемдесет стотинки)- заплатена държавна такса за образуването му.

 

ОСЪЖДА К.М.К. с ЕГН: ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК *********, на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗА вр. чл. 25 ал.1 Наредбата за заплащане на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв. (сто лева), за представляването му от юрискосулт в гр.д.№ 696/2019г. на СлРС.

ОСЪЖДА К.М.К. с ЕГН: ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК *********, на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лв. (петдесет лева), за представляването му от юрискосулт в ч.гр.д.№ 3758/2018г. на СлРС.

 

Дължимите суми К.М.К. с ЕГН: ********** може да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК ********* по банкова сметка *** № BG 27 TBIB 9310 10 00000109 в „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от връчването му, страната срещу която е постановено, може да поиска отмяната му, ако е била лишена от възможността да участва в делото при някоя от предпоставките по чл. 240 ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: