РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Девня, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20223120100135 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС от М. М. К., ЕГН:
**********, с адрес: с. Б., обл. Варна, ул. „П.“№* против Д. Я. Н., ЕГН:
**********, с адрес: гр. **** с искане да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик недвижим имот с
административен адрес: гр. ******, съставляващ имот с идентификатор ***
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-85/17.09.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с предназначение
жилище, апартамент, при съседи на същия етаж: самостоятелни обекти е
идентификатори ***, ***, под обекта ***, над обекта *** по силата на
упражнявано десетгодишно давностно владение в периода от 2006 г. до 2021
г. и същият да бъде осъден да й предаде владението върху имота, който той
владее без правно основание.
Ищцата твърди в исковата молба, че от 2006 г. до датата на
депозиране на исковата молба непрекъснато, открито и необезпокоявано
владее процесния недвижим имот, описан по – горе, в резултат на което е
придобила по давност правото на собственост върхунего. Излага, че е
закупила имота през 2006 г. от лице на име П. Т. П., който живеел в него до
деня на сделката. Твърди, че въпреки, че изплатила своевременно стойността
на имота и се нанесла в него, страните не успели да изповядат сделката пред
нотариус, поради което към момента ищцата не притежавала документ за
1
собственост на имота - нотариален акт. Сочи и причините, поради които не се
е стигнало до прехвърляне собствеността на имота по съответния законов ред.
Твърди се в исковата молба, че ищцата повече от 15 години живее
непрекъснато в апартамента, който счита за свой. Извършила е множество
ремонти и подобрения в него, обзавела го е според потребностите си и тези на
семейството й, вкл. двете й деца, които се родили, след като закупила
жилището. Заплащала е редовно всички сметки за ток и вода, но по партидата
на предишния собственик П., тъй като не притежава нотариален акт. Излага,
че през пролетта на 2020 г. заминала за Франция, където останала до есента
на 2021 г. Тъй като с ответника Д. Я. Н. се намирали в близки приятелски
отношения ищцата му предоставила ключ за апартамента, с цел да го
наглежда в нейно отсъствие и евентуално да може да реагира в случай на
авария и др. необходимост. При завръщането си в началото на м. септември
2021 г. установила, че не може да влезе в дома си, тъй като ключалката на
входната врата била подменена. При разговор с ответника последният не
отрекъл, че е използвал апартамента на ищцата поради временна жилищна
нужда, настъпила в резултат на семейни проблеми, пренесъл е там част от
личните си вещи и е подменил ключалката е цел безопасност, както и че в
близките три - четири - дни ще освободи имота и ще й предаде ключовете от
него. Въпреки многократните разговори това не се случило и ответникът
продължил неоснователно да владее имота на ищцата, като препятствал
достъпът й до него. Също така заявил, че няма намерение да го освободи, тъй
като му е нужен. Поради това за ищцата възникнал правен интерес от
завеждане на настоящия иск, като моли за неговото уважаване. Претендира
разноски в производството.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор отговор на
исковата молба от ответника.
В с.з. ищцата се представлява от редовно упълномощени проц.
представители, които поддържат исковата молба, намират иска за доказан и
молят за положително произнасяне по него. В хода на устните състезания
молят съдът да постанови неприсъствено решение по делото предвид
процесуалното поведение на ответника.
Ответникът, редовно призован не се явява, не изпраща представител
и не представя писмено становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
прави следните фактически констатации:
Видно от представената схема № 15-738337-12.10.2018 г. на
самостоятелен обект в сграда, е че по КККР, одобрени със Заповед РД – 18-
85/17.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, имот с идентификатор
*** е с административен адрес: гр. *************, намира се в сграда №3,
2
разположен е в поземлен имот с идентификатор ***, предназначен е за
жилище, апартамент и собственик по данни на КККР е „СИ – ИНЖЕНЕРИНГ
– СОФИЯ“ООД въз основа на акт за частна държавна собственост №311 от
22.03.1980 г.
От представеното удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/08.04.2022 г., издадено от Община Девня, се установява, че
данъчната оценка на имот, находящ се на адрес: гр. **********,
представляващ жилище е 5 243, 70 лева. В удостоверението не е вписан
идентификатор на имота, поради несъответствие между посочения от ищцата
идентификатор и административен адрес на имота в база данните на КАИС на
АГКК, като в същата на посочения от ищцата идентификатор *** съответства
имот с административен адрес: гр. ************. Същото обстоятелство е
видно и от представената в с.з. от ищцовата страна справка – извлечение от
КАИС на АГКК.
Представена в с.з. и приета по делото е и справка
№1303087/10.10.2022 г. чрез отдалечен достъп по данни за имот за
вписванията, отбелязванията и заличаванията в СВ – гр. Девня за периода от
01.01.2001 г. до 10.10.2022 г., където също имот с идентификатор *** е
записан с адрес: обл. ************
Представено е и писмо – уведомление от „Енерго – Про
Продажби“АД, адресирано до П. Т. П., ********** за фактурирано
потребление по отчет за първо календарно шестмесечие на 2017 г.
В настоящото производство са събрани и гласни доказателства,
посредством разпита на един свидетел по искане на ищцовата страна - М. Р.
А., която потвърждава изложените в исковата молба факти, досежно
придобиването на имота от ищцата през 2006 г. чрез покупката му от лицето
П. И., непрекъснатото и безпрепятственото му ползване от ищцата и нейното
семейство от тогава до 2021 г. Съдът цени показанията на свид. А. в
светлината на близката връзка между нея и ищцата. Същата е майка на
мъжът, с когото ищцата съжителства на семейни начала поне от 2006 г.,
поради което обстоятелство съдът не кредитира нейните твърдения
безрезервно.
При така визираните фактически констатации, съдът прави
следните правни изводи:
На първо място следва да се отбележи следното:
Искането за постановяване на неприсъствено решение е направено
от процесуалния представител на ищцата несвоевременно - едва в хода на
устните състезания, то не обвързва съдът да се произнесе по този процесуален
ред. Действително законът не сочи точно крайния срок, до който ищцовата
3
страна може да поиска съдът да постанови неприсъствено решение, но
определено следва да се приеме, че това е възможно до приключване на
съдебното дирене /в много решения дори се приема, че това искане следва да
се направи в първото по делото с.з./. Исканията на страните в хода на устните
състезания по делото не обвързват съда, а и съдът не е длъжен да отмени
определението си, с което е бил даден ход на устните състезания и то при
заявления на страните, че са изчерпали доказателствените си искания. При
това положение, съдът следва да постанови решение по общия ред.
Предявеният иск е допустим. Допустимостта на иска се преценява
от гледна точка на процесуалната легитимация. За да се легитимират като
надлежни ищци по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, достатъчни са само
техните твърдения, че са собственици на процесния имот. А невладеещият
имота собственик винаги има правен интерес от предявяването на този иск,
който се изразява в това, че посредством провеждането му, той ще си
възстанови отнетото му правомощие да владее собствения си имот. В този
смисъл е и задължителната практика на ВКС /Определение № 113 от
22.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1300/2018 г., I г. о., ГК/, съгласно която
„Искът с правно основание чл. 108 ЗС е осъдителен по своя характер. Ищците
по осъдителните искове винаги имат правен интерес от предявяването им.
Той се изразява в необходимостта да им бъде присъдена една дължима
престация или вещ /движима или недвижима/. Дори и когато от твърденията
в обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищецът не е
собственик на претендирания имот, искът по чл. 108 ЗС е допустим. Доколко
ищецът е собственик на имота на претендираното от него основание е въпрос,
относим към основателността, а не към допустимостта на иска”.
Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните, като от волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в
какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. В случая
ищцата е избрала да защити накърненото си право чрез иск с правно
основание чл. 108 от ЗС по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.
Девня, обл. Варна, с идентификатор 20482.306.372.3.22 по КККР на гр. Девня,
представляващ жилище – апартамент с административен адрес: гр.
**********, върху които ищцата твърди, че притежава право на собственост
въз основа на давностно владение, който понастоящем се владее от ответника
без правно сонование.
Искът за собственост по чл. 108 от ЗС е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. За уважаването на
ревандикационен иск е необходимо безспорно да се установи, че ищецът е
собственик на вещта, че последната се намира във владение или държане на
ответника, който я държи или владее, без да има правно основание. Липсата
4
на която и да е от трите предпоставки е основание за отхвърляне на исковата
претенция. По принцип в тежест на ищеца по предявения иск е установяване
правото му на собственост, като придобито по посочения в исковата молба
придобивен способ и владението му от ответника.
В рамките на настоящото производство ищцата не представи
убедителни доказателства за установяване правота си на собственост
върху процесния имот, както и относно начина на придобиването
му. Единственото доказателство, ангажирано от ищцата в подкрепа на
изложените в исковата молба твърдения - че е придобила имота закупувайки
го от лицето П.Па. и, че го е владяла явно и непрекъснато в продължение на
повече от 10 години, са показанията на свид. М. А.. Вярно е, че с гласни
доказателства е допустимо да се установява упражняване на фактическа власт
върху недвижим имот, явно, непрекъснато, несъмнено и спокойно в
продължение на установен от закона срок, като основание за придобиване на
имота по давност. В случаят обаче показанията на един единствен свидетел, и
то намиращ се в близка връзка със страна по делото, съвсем не е достатъчно,
тъй като свид. А. би могла да се счита заинтересована от изхода на делото по
смисъла на чл. 172 от ГПК. Затова и съдът преценява показанията й с оглед
всички други доказателства по делото. Ищцата не ангажира никакви други
доказателства в подкрепа на твърденията си, изложени в исковата молба.
Въпреки, че в доклада на съда изрично й е указано за кои обстоятелства не
сочи доказателства, ищцата не ангажира такива в хода на съдебното дирене.
Не представя квитанции за заплатени от нея данъци за имота през процесния
период или такси за битови отпадъци, нито разходи за ел. енергия, вода и др.,
въпреки изрично дадените й указания в тази връзка. Представените
документи не доказват по никакъв начин правото на собственост на ищцата
върху процесния имот, нито факта на необезпокоявано, непрекъснато, явно и
спокойно владение от нейна страна, продължило повече от 10 години.
Напротив, в представената ведно с исковата молба схема имот с
идентификатор *** е записан на друг собственик – „СИ – Инженеринг –
София“ООД. Ищцата не ангажира доказателства за това, че така отразените
данни в кадастралните регистри не са актуални. Не представя доказателства
за идентичност на имота, фигуриращ в актуалната справка от електронната
система на АГКК и процесния недвижим имот, предмет на исковата
претенция, доколкото в представената в с.з. актуална справка – извлечение от
ел. регистър на АГКК имота е записан като ап. 24, а се претендира
собственост върху ап. 22. С оглед на това следва да се приеме, че
ангажираните от ищцата гласни доказателства освен, че са оскъдни и
необективни не кореспондират с останалия доказателствен материал по
делото.
5
Недоказано остана и твърдението на ищцата, че в продължение на
повече от 15 години тя не е успяла да изповяда сделката нотариално, ако не с
бившия собственик на имота, то с неговите наследници след смъртта му.
Съдът не намира пречка същите да се ангажират като свидетели от ищцовата
страна, за да подкрепят твърдяните от нея факти относно придобиването на
имота, нещо, което не е сторено по делото. Освен голословно едно такова
твърдение звучи нелогично, житейски неоправдано, а от там и
неправдоподобно.
Не се доказва по делото и че към настоящия момент процесния
апартамент се владее и ползва именно от ответника, като категорични
сведения в тази връзка не дава дори ангажираната от ищцата свидетелка.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че по делото липсват
доказателства, установяващи правото на собственост на ищцата върху
процесния имот, както и факта, че същият се владее и ползва от ответника без
правно основани. Същата не е провела доказването на фактите по чл. 154 от
ГПК, от които черпи правата си, поради което и предявеният от нея иск се
явява недоказан и неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на делото разноски на ищцата не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. К., ЕГН: ********** иск с правно
основание чл. 108 от ЗС срещу Д. Я. Н., ЕГН: ********** за приемане за
установено, че ищцата е собственик на недвижим имот с административен
адрес: гр. Д**********, съставляващ имот с идентификатор *** по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-85/17.09.2008 г. на Изпълнителен директор на
АГКК, с предназначение жилище, апартамент, при съседи на същия етаж:
самостоятелни обекти е идентификатори ***, 2***, под обекта ***, над
обекта *** въз основа на давностно владение и за осъждането му да й предаде
владението върху имота, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6