РЕШЕНИЕ
105/19.2.2020г.
19.02.2020 год. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, първи състав
На двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Емилиян Ангелов
Секретар:
В. С.
Като
разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №2516 по описа на ШРС за 2019 год., За да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Подадена е жалба от Н.Р.Н. *** срещу Наказателно постановление № 26-67/16.09.2019г.
. на Началника на Отдел „Рибарство и
контрол“. Централен Дунав гр.Русе към Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ гр.Бургас, с което на жалбоподателя
, било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600/шестстотин/
лева, на основание чл..75 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите Жалбоподателят счита, че не е налице
неизпълнение на административно задължение, като привежда и доводи за наличие
на маловажен случай, поради което моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
В открито съдебно заседание жалбоподателя се явява лично, като по
същество поддържа депозираната жалба. Административнонаказващият орган не
изпраща представител в съдебно заседание, като в придружаващото жалбата писмо
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена
без уважение.
Съдът като се
запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в
жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери,
че са налице основания за неговата отмяна
по следните съображения:
В АУАН и НП е посочено, че
те се издават за това, че на 07.08.2019г. около 20:00 часа във водите на язовир
Дибич, обл.Шумен, жалбоподателя Н.. извършвал любителски риболов с една въдица
, поставена в работно положение, като
запазва в кофичка риба от следните видове: шаран 2 броя с размери , съответно
12 и 13 сантиметра, които размери са по-малки от минимално допустимите съгласно
приложение № 2 към чл. 38. ал. 1 от ЗРА,
с което извършва административно нарушение по чл. 38 ал. 1 от ЗРА, като рибата е върната обратно в язовира.
Тези приети за установени в
АУАН и НП фактически положения, съдът намира за отговарящи на действителността,
доколкото кореспондират на събраните по делото доказателства: разпит на актосъставителя б. и свид. П. и И.,
които в съдебно заседание изрично заявиха , че поддържат отразеното в АУАН.
При правилно
установена фактическа обстановка, незаконосъобразен е изводът, че деецът следва
да понесе административно-наказателна отговорност. Действително от приетите за
установени факти може да се направи извод, че погледнато чисто формално деецът
е осъществил нарушението, за което е санкциониран по чл. 38, ал.1. Подобен
подход обаче не би държал сметка за действителната обществена опасност на
деянието.
Съгласно
разрешението дадено с ТР 1/2007 по
тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС, че
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, то изводът,
че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса, позволява ли констатираната обществена
опасност на деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо
дееца.
Настоящия
състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен следва да се
констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на
дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според
настоящия състав конкретното нарушение е именно такова, което разкрива по-ниска
степен на обществена опасност на
деянието и дееца от типичните нарушения, санкционирани по реда на чл.
38, ал.1 ЗРА.
По-ниската
степен на обществена опасност на деянието произтича от предмета на нарушението,
а именно касае се за само два на брой
риби, за които в АУАН изрично е отбелязано, че са върнати във водата. Тоест от извършеното нарушение
реално не са настъпили никакви вредни последици за обществените отношения
охраняващи нормалното развитие на рибните ресурси в страната.
По
ниската степен на обществена опасност на дееца се извежда от липсата на каквито и да било данни за
извършени от него други нарушения на ЗРА, както и на други противообществени
прояви, така и на пенсионната възраст, в която се намира .
Гореизложеното
налага извод, че и най-лекото предвидено в закона административно наказание-
600 лева се явява несъразмерно тежко с
оглед конкретната обществена опасност на деянието и дееца. Поради това на
основание чл. 28 ЗАНН административно-наказателната му отговорност не следва да
бъде ангажираната, като според настоящия състав за постигане целите на
наказанието е достатъчно жалбоподателят
да бъде предупреден, че при извършване на други нарушения, отговорността му ще
бъде ангажирана.
Поради изложените съображения , съдът намира, че издаденото наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 26-67/16.09.2019г. . на Началника на Отдел „Рибарство и контрол“. Централен Дунав
гр.Русе към Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури /ИАРА/ гр.Бургас
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: