Решение по дело №9020/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 261772

 

гр. Пловдив,  18.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на  девети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   9020 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124 във вр. с чл. 439 ГПК, предявени от В.Г.М., ЕГН ********** и В.Г.Г., ЕГН ********** против „Експресбанк“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, район Одесос, бул. „Владислав Варненчик“ № 92, понастоящем „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ № 19 и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, кв. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 5, сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6 за признаване на установено в отношенията между страните, че В.Г.М., ЕГН ********** и В.Г.Г., ЕГН ********** не дължат като погасени по давност на Експресбанк АД сумата в размер на 4836, 40 лв., съгласно изпълнителен лист от 22.07.2011 г. по ч.гр.д. № 13462/2011 г. по описа на ПРС и че не дължат, като погасени по давност и при условията на евентуалност поради несъобщаване на цесията  на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 18654,80 лв., съгласно издаден в полза на Райфайзенбанк ЕАД изпълнителен лист от 22.03.2012 г. по частно гражданско дело № 3486/2012 г. по описа на ПРС. Претендират се и разноски по делото. 

Ищците посочват, че на основание влязла в сила заповед за изпълнение № *** от 22.07.2011 г. по ч.гр.д. № 13462/2011 г. на ПРС заявителят „Експресбанк“ АД се е снабдил с изпълнителен лист от 22.07.2011 г. за следните неплатени суми – главница – 4836,40 лв., лихва за периода от 30.04.2010 г. до 19.07.2011 г. в размер на 833,41 лв., такса – 24,01 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.07.2011 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 113,88 лв.- разноски по делото. 

С молба от 12.12.2011 г.  въз основа на изпълнителния лист от 22.07.2011 г. „Експресбанк“ АД  е образувало изпълнително дело № ***. По така образуваното изпълнително производство се посочва, че са връчени покани за доброволно изпълнение на ищците и с молба от 07.05.2012 г. е поискано вписване на възбрана на притежаван от ищците имот.

РЎ молба РѕС‚ 06.06.2012 Рі. „Райфайзен банк“ ЕАД – присъединен взискател РїРѕ делото РЅР° основание чл. 456, ал. 2 ГПК Рµ представил изпълнителен лист срещу ищците РѕС‚ 22.03.2012 Рі. РїРѕ С‡.РіСЂ.Рґ. в„– 3486/2012 Рі. РїРѕ РѕРїРёСЃР° РЅР° РџР РЎ Р·Р° сумата РѕС‚ 33204,40 евро – главница, 3 452,91 евро – редовна лихва Р·Р° периода РѕС‚ 05.02.2011 Рі. РґРѕ 01.03.2012 Рі. , 107,85 евро – наказателна лихва, 3139,96 евро – лихва РїРѕ чл. 7, 165,15 евро РєРѕРјРёСЃРёРѕРЅРЅР°, ведно СЃСЉСЃ законна лихва РІСЉСЂС…Сѓ главницата, както Рё разноски РїРѕ делото РІ размер РЅР° 1567,41 лв. Рё юрисконсултско възнаграждение РІ размер РѕС‚ 1175 лв.

С молба от 02.04.2014 г. се сочи, че  „Райфайзен банк“ ЕАД е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника В.Г..

С молба от 27.09.2016 г. „Експресбанк“ АД е поискал определяне на дата за опис на движимо имущество.

С молба от 02.01.2018 г. „Райфайзен банк“ ЕАД е уведомило ЧСИ, че е прехвърлило вземането си по гореописания изпълнителен лист на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, който е конституиран като взискател по делото.

По отношение на първия ответник „Експресбанк“ АД се посочва, че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност. Сочи се, че  считано от образуване на изпълнителното производство на 12.12.2011 г. до 12.12.2013 г. не са  предприети изпълнителни действия, като изпълнителното производство е прекратено по право, като от 12.12.2011 г. до 12.12.2016 г. е изтекъл предвидения в закона петгодишен срок на погасителната давност по отношение на процесните вземания.

Относно втория ответник „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се посочва, че считано от датата на искането за налагане на запор на трудовото възнаграждение – 02.04.2014 г. в период от две години не са предприети изпълнителни действия, като производството е прекратено по право. Считано от тази дата до датата на депозиране на исковата молба се посочва, че е изтекъл петгодишния срок на погасителната давност. Освен това при условията на евентуалност се твърди, че претендираните от този ответник суми не се дължат и поради липса на съобщаване за цесията.

Относно действията, извършени след перемиране на изпълнителното производство се посочва, че същите не са валидни такива и съответно не водят до прекъсване на срока на погасителната давност.

 На основание изложените съображения се моли исковете да се уважат. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът  Банка ДСК АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията, като недопустима по изложените в отговора на исковата молба съображения. Цитира се съдебна практика, като се сочи, че не става ясно в какво се изразява искането, както и че липсва правен интерес от предявяване на иск за установяване на недължимост на вземането поради погасяването му по давност. Сочи се, че не е изтекъл предвидения в закона срок на погасителната давност. Твърди се, че по изпълнителното дело са извършвани действия, които са прекъснали срока на погасителната давност, а именно: наложени запори на банковите сметки – 27.04.2012 г., запор на МПС – собственост на В.М. на 11.05.2012 г., възбрана на 17.05.2012 г. върху имот, собственост на същото лице. Освен това на 06.06.2012 г. е присъединен кредитора Райфайзенбанк, като същият е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия. Извършен е опис на недвижим имот и е насрочена публична продан на същия за периода от 05.10.2012 г. до 05.11.2012 г. От кредиторите по изпълнителното дело са подадени молби за насрочване на нова публична продан, като същата е насрочена за периода от 12.02.2013 г. до 13.03.2013 г. Впоследствие е постигнато споразумение с длъжниците за извънсъдебна реализация на описания недвижим имот. Поискано е налагане на запор на трудово възнаграждение на М. и същото е наложено на 02.04.2014 г. На 26.03.2014 г. В.М. е подал молба за доброволни плащания и отлагане на изпълнителните действия. Поискано е също така и опис на движими вещи, собственост на длъжниците, впоследствие през 2016 г. и 2018 г. са искани изпълнителни действия срещу имуществото на длъжниците. С оглед на изложеното се сочи, че давността е била прекъсната с всяко искане от страна на взискателя за извършване на изпълни действия по изпълнителното дело многократно. Сочи се, че изпълнителното дело не може да се перемира на различни дати спрямо всеки един от кредиторите, като това твърдение на ищците не намира основание нито в закона, нито в съдебната практика. Сочи се, че изпълнителните действия, извършени от един от кредиторите ползва и останалите и поддържа висящността на изпълнителното дело. Освен това се посочва, че отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 г., с което се приема, че давността спира по време на изпълнителното производство, има действие до датата на постановяване на тълкувателното решение с противоположно тълкуване т.е. до 26.06.2015 г. На основание подробно изложените съображения се моли искът да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Относно искането за присъждане на разноски счита, че същите не се дължат дори и при уважаване на исковата претенция, тъй като не е станал повод за завеждане на делото. Твърди се, че ищците са могли да направят възражение за погасяване по давност пред съдебния изпълнител. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

 Ответникът  „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.  Не оспорва наличието на сключен договор за цесия с Райфайзенбанк ЕАД за процесното вземане, както и че длъжниците не са уведомени за цесията, като в тази връзка представя към отговора на исковата молба уведомления за цесия, чието връчване да се приеме, като факт, възникнал в хода на делото. Твърди се, че е надлежно упълномощен от цедента за уведомяване за прехвърляне на вземането. Оспорва иска, като недопустим, поради факта, че вземането, което е погасено по давност продължава да съществува, но липсва право на принудително изпълнение. Моли производството да се прекрати, а при условията на евентуалност да се отхвърли, като неоснователен, недоказан и необоснован. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното от фактическа и правна страна:

 С изпълнителен лист от 22.07.2011г. по ч.гр.д. № 13462/2011 г. по описа , Експресбанк АД сумата от 4836, 40 лв.- главница, 833,41 лв.- лихва за периода от 30.04.2010 г. до 19.07.2011 г., 24,07 лв.- такса, ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от 20.07.2011 г. до изплащане на вземането, както и 113,88 лв.- разноски за платена държавна такса.

 На 12.12.2011 г. въз основа на молба от кредитора по гореописания изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ***.  С молбата е поискано предприемане на конкретни действия по принудително изпълнение, с оглед на което съдът приема, че срокът на погасителната давност се прекъсва с депозирането й.

След образуването на изпълнителното дело са направени множество справки за имущественото състояние на ищците, които не представляват действия, с които се прекъсва срока на погасителната давност.

На 25.04.2012 г. са връчени на третите задължени лица БАНКА ДСК, ПРОКРЕДИТ БАНК БЪЛГАРИЯ АД, УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ОББ АД, РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД  запорни съобщения за налагане на запор на вземанията на ищците по банковите сметки, открити в тези банки.  ПО изпълнителното дело са постъпили писма от Банка ДСК, Прокредит банк България АД, Уникредит Булбанк АД, в които се сочи, че ищците нямат открити сметки и наети сейфове в банките и не са клиенти.

На 11.05.2012 г. на длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение, ведно със съобщения за наложените запори на банковите сметки, като е насрочен и опис на движими вещи, тяхна собственост на адрес: ***. Уведомяват се длъжниците, че е наложен запор на МПС.

 На 17.05.2012 г.  е вписана възбрана на имот, собственост на длъжниците, като е изпратено съобщение до ипотекарния кредитор Райфайзенбанк България ЕАД.

На 06.06.2012 г. на длъжниците са връчени призовки за принудително изпълнение, с което се съобщава за наложената възбрана.

На 06.06.2012 г. по изпълнителното дело е депозирана молба от Райфайзенбанк (България) ЕАД в качеството на присъединен взискател по право на основание чл. 459 ГПК. В молбата се сочи, че на основание чл.456, ал. 2 ГПК се представят следните изпълнителни основания по вземания на Райфайзенбанк България ЕАД – заповед и изпълнителен лист по ч.гр.д. 3486/2012 г.  по описа на ПРС за главница в размер на 33204,40 евро, 3452,91 евро – просрочена редовна лихва, 107,85 евро – лихва, 3139,96 евро – лихва и 165, 15 евро годишна комисионно за управление, както и разноски по съдебното производство, както и заповед и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3485/2012 г. по описа на ПРС – подробно описани в молбата, както и по заповед и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4226/2012 г. по описа на ПРС. Поискано е присъединяване за тези вземания по изпълнително дело № 2369/2011 г. по описа на ПРС, както и насрочване на опис на възбранения недвижим имот.  Представени са изпълнителните листове и заповеди, описани в молбата за присъединяване.

На 07.06.2012 г. на ищците, като длъжници по изпълнителното дело са връчени съобщения за насрочване на опис на възбранения имот.

На 25.06.2012 г. на длъжниците са връчени призовки за доброволно изпълнение по отношение на вземанията, описани в молбата за присъединяване на Райфайзенбанк България ЕАД, като се сочи, че взискателят е присъединен за описаните вземания по изпълнително дело № 2369/2011 г. Общият размер на задължението е 116937,56 лв.  С призовката е връчено съобщение за насрочен опис на възбранения имот за 19.07.2012 г.  Връчени са съобщения за описа и на двамата взискатели.

На 19.07.2012 г.  е извършен опис на възбранения имот, съгласно изготвения протокол, който е подписан от представители на взискателите и длъжниците.

На 27.07.2012 г. е изготвено и представено по изпълнителното дело експертно заключение за пазарна стойност на недвижимия имот.

На 24.08.2012 г. е изготвено разпределение  на платена доброволно от В.Г. сума в размер на 2160 лв., като е съобщено на взискателите и на длъжника за разпределението, като то е предявено на 17.09.2012 г.

 С Протокол от 28.09.2012 г. е насрочена е публична продан на описания възбранен недвижим имот за периода от 05.10.2012 г. до 05.11.2012 г., като са връчени съобщения за насрочената публична продан на взискателите и длъжниците, както и са залепени съобщения на съответните места в сградата на Община Пловдив,  по местонахождение на недвижимия имот, в сградата на ПРС, в кантората на съдебния изпълнител и в съответния сайт. С оглед липсата на наддавателни предложения с Протокол от 06.11.2012 г. публичната продан е обявена за нестанала.

На 16.11.2012 г. са депозирани молби от Райфайзенбанк България ЕАД и Сосиете Женерал Експресбанк АД за насрочване на нова публична продан на недвижимия имот. Въз основа на молбата е насрочена нова публична продан за периода  от 12.02.2013 г. до 12.03.2013 г.  Връчени са съобщения до взискателите и до длъжниците.  Залепени са уведомления на съответните места.  С оглед липсата на наддавателни предложения с Протокол от 13.03.2013 г. публичната продан е обявена за нестанала.

На 25.03.2013 г. е депозирана молба от взискателя Райфайзенбанк България ЕАД за определяне на нова начална цена на недвижимия имот и насрочване на нова публична продан.

На 29.03.2013 г. е  депозирана молба от взискателя  Сосиете Женерал Експресабанк АД за определяне на нова начална цена на недвижимия имот и насрочване на нова публична продан.

На 08.08.2013 г. взискателят Сосиете Женерал Експресабанк АД е депозирал молба до съдебния изпълнител за заличаване на вписаната възбрана на недвижимия имот.

На 09.09.2013 г. взискателят Райфайзенбанк България ЕАД е депозирал молба до съдебния изпълнител за заличаване на вписаната възбрана на недвижимия имот.

На 10.09.2013 г. съдебният изпълнител е депозирал молби да Служба по вписванията за заличаване на вписаните възбрани, които е вписани на същата дата.

На 10.12.2013 г. е постъпила молба от взискателя Райфайзенбанк България ЕАД, в която сочи, че на 26.07.2013 г. длъжниците са сключили с взискателя споразумение за доброволна продажба на ипотекирания недвижим имот.  С постъпилата сума от продажбата на апартамента са погасени част от задълженията, като са останали  по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4226/2012 г. по описа на ПРС  задължение в размер на 3708,49 лв. и по ч.гр.д. № 3486/2012 г. по описа на ПРС задължение в размер от 3120,63 лв.

На 21.03.2014 г. на длъжниците са връчени съобщения за насрочен опис на движими вещи в дома им за 01.04.2014 г. Депозирана е молба от В.Г. от 26.03.2014 г., с която се иска да бъде отменен насрочения опис на движими вещи.  Препис от молбата е изпратен на взискателите, които дават съгласие за отмяна на описа и доброволно заплащане на задълженията от длъжника.

На 01.04.2014 г. е изпратено запорно съобщение до *** ООД за налагане на запор на трудовото възнаграждение, получавано от В.Г., получено на 02.04.2014 г.  Депозирана е молба от взискателя Райфайзенбанк България ЕАД за налагане на запор на трудово възнаграждение на 02.04.2014 г., като съдебният изпълнител е отразил, че запорът е наложен.  

На 26.09.2016 г. е депозирана молба от взискателя Сосиете Женерал Експресбанк АД за извършване на опис на движими вещи в жилището на длъжниците, както и аз проучване на имущественото състояние и налагане на запори и възбрани върху открито имущество.

На 11.11.2016 г. са връчени съобщения до длъжниците за насрочен опис на движимо имущество за 23.11.2016 г.

На 02.01.2018 г. по изпълнителното дело е депозирана молба от взискателя Райфайзенбанк България ЕАД ,  с която уведомява съдебния изпълнител, че с  рамков договор за прехвърляне на вземания  вземането към ищците е прехвърлено на цесионера ЕОС МАТРИКС ЕООД, считано от 19.12.2017 г.

На 02.04.2018 г. е депозирана молба  от ЕОС МАТРИКС ЕООД за конституирането му като взискател по образуваното изпълнително производство. Поискано е и предприемане на действия по принудително изпълнение. С постановление от 27.04. 2018 г. съдебният изпълнител е конституирал цесионера, като взискател по делото за прехвърлено вземане в размер от 18654,80 лв.

На 23.04.2020 г. Райфайзенбанк България ЕАД е депозирала молба за предприемане на действия по принудително изпълнение.

С Постановление от 13.10.2020 г. частният съдебен изпълнител е констатирал, че изпълнителното производство е перемирано, поради непоискване и неизвършване на изпълнителни действия  в период повече от две години и на основание чл. 433, т.8 ГПК изпълнителното производство е прекратено.

РЎСЉСЃ задължителните Р·Р° съдилищата разяснения, дадени СЃ С‚. 10 РѕС‚ РўСЉР»РєСѓРІР°С‚елно решение в„– Рђ2 РѕС‚ 26.06.2015 Рі. РЅР° Р’РљРЎ РїРѕ тълк. Рґ. в„– 2/2013 Рі. РЅР° ОСГТК РЅР° Р’РљРЎ Рµ прието, че прекъсва давността предприемането РЅР° РєРѕРµ РґР° Рµ изпълнително действие РІ рамките РЅР° определен изпълнителен СЃРїРѕСЃРѕР± (независимо РѕС‚ това дали прилагането РјСѓ Рµ поискано РѕС‚ взискателя Рё или Рµ предприето РїРѕ инициатива на  съдебния изпълнител РїРѕ възлагане РЅР° взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването РЅР° изпълнението чрез налагане РЅР° запор или възбрана, присъединяването РЅР° кредитора, възлагането РЅР° вземане Р·Р° събиране или вместо плащане, извършване РЅР° РѕРїРёСЃ Рё оценка РЅР° вещ, назначаването РЅР° пазач, насрочването Рё извършването РЅР° продан Рё С‚.РЅ. РґРѕ постъпването РЅР° парични СЃСѓРјРё РѕС‚ проданта или РЅР° плащания РѕС‚ трети задължени лица. Прието Рµ, че РЅРµ СЃР° изпълнителни действия Рё РЅРµ прекъсват давността образуването РЅР° изпълнителното производство,  изпращането Рё връчването РЅР° покана Р·Р° доброволно изпълнение, проучването РЅР° имущественото състояние РЅР° длъжника, извършването РЅР° справки, набавянето РЅР° документи, книжа Рё РґСЂ., назначаването РЅР° експертиза Р·Р° определяне непогасения остатък РѕС‚ дълга, извършването РЅР° разпределение, плащането РІСЉР· РѕСЃРЅРѕРІР° РЅР° влязлото РІ сила разпределение Рё РґСЂ. Посочено Рµ, че РїСЂРё изпълнителния процес давността СЃРµ прекъсва многократно – СЃ предприемането РЅР° всеки отделен изпълнителен СЃРїРѕСЃРѕР± Рё СЃ извършването РЅР° РІСЃСЏРєРѕ изпълнително действие, изграждащо съответния СЃРїРѕСЃРѕР±. Искането РґР° Р±СЉРґРµ приложен определен изпълнителен СЃРїРѕСЃРѕР± прекъсва давността, защото съдебният изпълнител Рµ длъжен РґР° РіРѕ приложи, РЅРѕ РїРѕ изричната разпоредба РЅР° закона давността СЃРµ прекъсва СЃ предприемането РЅР° РІСЃСЏРєРѕ действие Р·Р° принудително изпълнение. Прието Рµ, че РЅРѕРІР° давност започва РґР° тече СЃ предприемането РЅР° РІСЃСЏРєРѕ действие Р·Р° принудително изпълнение.

На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на взискателя, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

С даденото по т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и не прекъсва давността за вземането. Разяснено е, че производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. не е част от исковия процес, а негова алтернатива. С него не се започва принудително изпълнение, а негов предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение, като с крайния акт се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение. Съгласно чл. 323, ал. 2 ГПК (отм.) принудителното изпълнение започва по молба на кредитора въз основа на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.

Следователно Рё РІ настоящия случай погасителната давност Р·Р° вземането, предмет РЅР° издадения изпълнителен лист, Рµ била прекъсната едва РїСЂРё образуване РЅР° изпълнителното производство, Р° именно РЅР° 12.12.2011 Рі. СЃ депозиране РЅР° молба РЅР° взискателя Р·Р° образуване РЅР° изпълнителното производство,  доколкото СЃ нея СЃР° направени искания Р·Р° предприемане РЅР° действия РїРѕ принудително изпълнение. В В 

РћС‚ изложеното РїРѕ – РіРѕСЂРµ РїРѕ РїРѕРІРѕРґ РЅР° извършените изпълнителни действие, СЃСЉРґСЉС‚ счита, че последното изпълнително действие, СЃ което Рµ прекъсната давността Рµ налагане РЅР° запор РЅР° трудовото възнаграждение, получавано РѕС‚ ответника Р’.Р“. РЅР° 02.04.2014 Рі. РќР° тази дата Рµ депозирана Рё молба РѕС‚ 02.04.2014 Рі.В  Р·Р° предприемане РЅР° действия РїРѕ принудително изпълнение чрез налагане РЅР° запор РѕС‚ взискателя  Райфайзенбанк България ЕАД.В    След тази дата  РІ период РѕС‚ повече РѕС‚ 2 РіРѕРґРёРЅРё РЅРµ СЃР° поискани РѕС‚ РЅРёРєРѕР№ РѕС‚ взискателите, нито СЃР° предприети РІСЉР· РѕСЃРЅРѕРІР° РЅР° възлагането РѕС‚ взискателя изпълнителни действия, които РґР° прекъснат СЃСЂРѕРєР° РЅР° погасителната давност, като РЅР° 03.04.2016 Рі. изпълнителното производство Рµ прекратено РїРѕ силата РЅР° закона. РўСЉР№ като обаче това прекратяване Рµ след приемане РЅР° РўР  в„– 2/26.06.2015 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ОСГТК Рё то РїРѕ отношение РЅР° погасителната давност следва СЃР° СЃРµ приложи тълкуването, дадено именно РІ това тълкувателно решение, Р° РЅРµ РІ предшестващото РџРџР’РЎ в„– 3/1980 Рі.  Цитираната РѕС‚ ответника съдебна практика касае случаи, РїСЂРё които изпълнителното производство Рµ прекратено преди постановяване РЅР° тълкувателното решение. Р’ какъвто СЃРјРёСЃСЉР» Рµ Рё Решение  в„– 252/17.07.2020 Рі. РїРѕ дело в„– 1609/2019 Рі. РїРѕ РѕРїРёСЃР° РЅР° Р’РљРЎ, РІ което СЃРµ приема, че  Р°РєРѕ преди постановяване РЅР° новото тълкувателно решение СЃР° СЃРµ осъществили факти, които СЃР° РѕС‚ значение Р·Р° спорното между страните правоотношение Рё СЃР° породили правните СЃРё последици, то тези последици следва РґР° бъдат преценявани СЃ оглед обвързващото РёРј тълкуване, дадено Рё действащо РєСЉРј момента РЅР° настъпването РёРј. Р—Р° заварените като висящи РѕС‚ РўР  в„– 2/26.06.2015 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ОСГТК производства РїРѕ принудително изпълнение Рё СЃРїСЂСЏРјРѕ осъществените РїРѕ тях факти РґРѕ посочената дата следва РґР° намери приложимост задължителното тълкуване, дадено СЃ РџРџР’РЎ в„– 3/18.11.1980 Рі., според което през времетраенето РЅР° изпълнителното производство – РѕС‚ датата РЅР° образуването РјСѓ, РґРѕ датата РЅР° приемане РЅР° последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване РЅР° последиците РЅР° давността РїСЂРё висящност РЅР° изпълнителния процес), погасителната давност Рµ спряла, като давността започва РґР° тече след прекратяване РЅР° изпълнителното производство РїРѕ силата РЅР° закона С‚.Рµ. след изтичане РЅР° двугодишния СЃСЂРѕРє. Както доктрината, така Рё съдебната практика несъмнено СЃР° приемали, РІРєР». Рё преди РўР  в„– 2/2015 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ОСГТК, че РІ случаите, когато взискателят РЅРµ Рµ поискал извършването РЅР° изпълнителни действия РІ продължение РЅР° 2 РіРѕРґРёРЅРё, изпълнителното производство СЃРµ прекратява РЅР° основание чл. 433, ал. 1, С‚. 8 ГПК, поради С‚. нар. „перемпция“ Рё то РїРѕ силата РЅР° закона, независимо дали съдебният изпълнител Рµ издал постановление РІ този СЃРјРёСЃСЉР», имащо декларативно, Р° РЅРµ конститутивно действие. Различието Рµ относно датата, РѕС‚ която започва РґР° тече новата погасителна давност Р·Р° вземането РІ тези случаи (според постановките РїРѕ С‚. 10 РѕС‚ РўР  в„– 2/26.06.2015 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ОСГТК това Рµ датата, РЅР° която Рµ поискано или Рµ предприето последното валидно изпълнително действие). РђРєРѕ Рµ налице осъществен състав РїРѕ чл. 433, ал. 1, С‚. 8 ГПК РєСЉРј дата, предхождаща датата 26.06.2015 Рі., новата погасителна давност Р·Р° вземането започва РґР° тече РѕС‚ датата РЅР° изтичане на  (двугодишен) СЃСЂРѕРє.

В настоящия случай обаче към датата на постановяване на цитираното тълкувателно решение съставът на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е бил осъществен, поради и което съдът счита, че съгласно гореизложеното следва да се приложи тълкувателното решение, а не ППВС№  3 / 18.11.1980 г.

Към датите на депозиране на последващите молби от взискатели – на 26.09.2016 г. - от взискателя Сосиете Женерал Експресбанк АД; на 11.11.2016г.- връчване на съобщения за опис; конституиране на цесионера като взискател от  02.04.2018 г. и молба от Райфайзенбанк България ЕАД от 23.04.2020 г. изпълнителното производство е прекратено по право. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Извършените след прекратяването изпълнителни действия не са валидни такива и съответно не биха могли да доведат до прекъсване на срока на погасителната давност.

На основание гореизложените доводи съдът счита, че към датата  на  депозиране на исковата молба и към настоящия момент е изтекъл предвидения в закона петгодишен срок на погасителната давност по отношение на вземанията за главница и тригодишния по отношение на акцесорните вземания. Давността е изтекла на 03.04.2019 г.- пет години след  налагане на запор на трудовото възнаграждение, получавано от единия от длъжниците, а по отношения на другия длъжник на  връването на съобщение за насрочване на опис – седмица преди това.

С оглед изхода на спора в полза на ищците следва да се присъдят разноски, съобразно представения и приет списък и доказателства за извършването им в размер на 939,65 лв. – платена държавна такса.  Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.   Неговият размер съдът определя на осн.чл.7, ал.2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо на стойност  от  1234 лв., като тази сума следва да се присъди в полза на процесуалния представител на ищците.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Г.М., ЕГН ********** и В.Г.Г., ЕГН ********** не дължат на  „Експресбанк“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, район Одесос, бул. „Владислав Варненчик“ № 92, понастоящем „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ № 19 и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, кв. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 5, сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6 като погасени по давност на Експресбанк АД сумата в размер на 4836, 40 лв., съгласно изпълнителен лист от 22.07.2011 г. по ч.гр.д. № 13462/2011 г. по описа на ПРС и че не дължат, като погасени по давност и при условията на евентуалност поради несъобщаване на цесията  на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 18654,80 лв., съгласно издаден в полза на Райфайзенбанк ЕАД изпълнителен лист от 22.03.2012 г. по частно гражданско дело № 3486/2012 г. по описа на ПРС.

 ОСЪЖДА „Експресбанк“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, район Одесос, бул. „Владислав Варненчик“ № 92, понастоящем „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ № 19 и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, кв. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 5, сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6 да заплатят на В.Г.М., ЕГН ********** и В.Г.Г., ЕГН **********  разноски в размер на платена държавна такса от  939,65 лв.

ОСЪЖДА   „Експресбанк“ АД, ЕИК *********, гр. Варна, район Одесос, бул. „Владислав Варненчик“ № 92, понастоящем „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ № 19 и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, кв. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 5, сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6  да заплатят на *** с личен адвокатски номер *** сумата от 1234 лв.- адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

   Препис от решението да се връчи на страните.                                                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

РџРњ