№ 2261
/населено място/, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110163419 по описа за 2022 година
Н. Н. Д. е предявил срещу Б. В. З. установителен иск по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 36, ал.1 ЗА, с искане да
се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 5000 лева, представляващо незаплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ от 28.05.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 18.05.2022 г. до изплащане на вземането, за която
сумa е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 26017/2022г. по описа на
СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на 28.05.2021г. между него като довереник и
ответника като доверител е сключен договор за правна помощ с предмет
извършване на всички нужни действия, вкл. процесуални такива, досежно
получаване на застрахователно обезщетение по ГО за причинени на ответника
телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 22.05.2021г. в /населено
място/. Уговореното възнаграждение за довереника възлизало на 20 % от
размера на полученото застрахователно обезщетение. Ищецът навежда
доводи за изпълнение на задълженията си по договора добросъвестно и
професионално, вкл. подавайки исковата молба пред СГС, за което било
образувано гр.д. № 1889/2022г. На 01.03.2022г. ответникът оттеглил
пълномощията на ищеца, като не е заплатил дължимото възнаграждение от
5000 лв. – 20% от 25000 лв., какъвто е размерът на застрахователното
обезщетение. Поддържа, че оттеглянето на поръчката не е основание да се
приеме, че уговореното възнаграждение не се дължи. Твърди, че е налице
неоснователно оттегляне на пълномощията. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата си молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност прави
1
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Поддържа, че процесният договор касае правна помощ за настъпило
ПТП в /населено място/, а не в /населено място/, т.е. извършените от ищеца
действия не се отнасят до предмета на процесния договор. Твърди, че
застрахователят не е изплатил обезщетение, предвид което възнаграждение не
се дължи. Навежда доводи за неизпълнение на задълженията от страна на
ищеца по договора за правна помощ, довело и до оттегляне на пълномощията
и преустановяване на облигационната връзка. Сочи, че против нейната воля
ищецът е депозирал искова молба пред СГС, която впоследствие била
оттеглена на ответника, като тези действия според последния са
недобросъвестни. Навежда доводи и за наличие на основание за разваляне на
договора. Твърди, че претенцията на ищеца е прекомерна и евентуално се
дължи възнаграждение за конкретно извършената работа /подадени няколко
молби/, а не цялостно, като за подаването на исковата молба възнаграждение
не се следва, тъй като пълномощията към този момент вече са били
оттеглени. Сочи, че не е имала възможност да повлияе и уговори различен
размер на възнаграждение по процесния договор, както и че е налице
злоупотреба с правно от страна на ищеца. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа отговора на исковата си молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството се развива след постъпване на възражения против
заповед за изпълнение, издадена в полза на Н. Н. Д.. Предвид разпоредбата на
чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По делото е представен договор за правна помощ от 28.05.2021 г.,
сключен между Б. В. З., в качеството й на пострадало лице от ПТП от
22.05.2021 г. в /населено място/, спирка „Училище“ и адвокат Н. Н. Д.,
съгласно който на довереника е възложено да предостави адвокатско
помощта, изразяваща се в съдействие при водене на дело и уреждането на
застрахователната претенция за настъпилото и описаното по-горе в
настоящия договор застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което от
доверителя били претърпени имуществени и неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, както и разходите за лечение. Съгласно
договора е възложено на довереника да заведе съдебна и/или извънсъдебна
претенция пред Гаранционния фонд, НББАЗ или други застрахователи в
Република България във връзка с гореописаното ПТП и претърпените
неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
както и разходи за лечение, като довереникът приемал да осъществи
процесуалното представителство по образуваното впоследствие гражданско
дело пред всички съдебни инстанции до неговото завършване. Съгласно чл. 1,
2
ал. 3 от договора е предвидено възнаграждение за извършване на тези услуги
в размер на 20 % от полученото обезщетение от доверителя.
Представени са два боря молби до СРП, до 06 РУП и до началника на
отдел „Пътна полиция“ за изискване на информация и документи във връзка с
процесния инцидент.
По делото е представена кореспонденция по електронната поща между Е.
З. и адв. Г.Р. проведена в периода от 27.05.2021 г. до 23.06.2021 г., която не е
оспорена, от която се установява, че е предоставена медицинска
документация на ответницата, определен е на ответницата ден за връзка, а
именно понеделник, както и на 23.06.2021 г. е представена застрахователната
претенция до Фирма, от която е видно че е поискано заплащането на
застрахователно обезщетение в размер на 80000 лв. за претърпени
неимуществени вреди във връзка с процесния инцидент. Като видно от
самата претенция същата е подписана от адв. адвокат Н. Н. Д. и адв. Г.Р.. В
периода от 26.12.2021 г. до 22.01.2022 г. отново е осъществена
кореспонденция между Е. З. и адв. Г.Р. във връзка с превод на документи,
както и представяне на допълнителни документи. С писмо по електронната
поща от 11.02.2022 г. адв. Г.Р. е посочил, че след проведено общо събрани на
кантората е взето решение да се сътрудничи с новия процесуален
представител на ищцата, като с ново писмо от 18.02.2022 г. са изпратени
наличните документи и е изразена готовност за подаване на искова молба. С
ново писмо по електронната поща от адв. Г.Р. е отправено искане за
заплащане на сумата от 16000 лв. във връзка с осъществената правна защита и
съдействие, като е представена проформа фактура от 24.02.2022 г., както и
доказателства за предявяване на исковата претенция пред СГС, а именно
искова молба с вх. № 10680 от 23.02.2022 г.
Представенa е и кореспонденция по електронната поща между адв. Г.Р. и
представители на Фирма проведена в периода от 13.01.2022 г. до 09.02.2022 г.
във връзка със застрахователната претенция на ищцата.
Представена кореспонденция по електронната поща между адв. Г.Р. и
преводаческа агенция във връзка с извършване на превод на медицинската
документация на ищцата, както и проформа фактура от 28.06.2021 г. във
връзка с представената услуга.
По делото е представено заявление от 01.03.2022 г. от ответницата за
оттегляне на адв. Н. Д. и на адв. Г.Р.. Като по делото не се спори, че е
получено по електронната поща на адв. Г.Р. на 01.03.2022 г.
По делото е представен и приемо-предавателен протокол от 16.03.2022 г.
съставен между адв. Й. Л. и адв. Н. Д., съгласно който ищецът е предал цялата
налична документация за извършени действия във връзка с претърпените от
ответницата увреждания.
По делото е представена кореспонденция по електронната поща между
адв. Г.Р. и новия процесуален представител проведена в периода от
15.09.2022 г. до 03.11.2022 г. във връзка с доброволното уреждане на спора.
Представена е и застрахователната преписка по процесната претенция до
Фирма, от която е видно, че на 08.02.2022 г. е отказано заплащането на
3
застрахователно обезщетение.
От представената справка от 26.09.2023 г. от СГС се установява, че за
периода от 01.01.2009 г. до 20.09.2023 г. в СГС между Б. В. З. и Фирма са
образувани дела, а именно: гр. д. № 1889/2022 г. и 10656/2022 г.
Приложено е за послужване и гр. д. № 1889/2022 г. поописа на СГС, I-4
състав, от което е видно, че исковата молба е подадена на 23.02.2022 г. от
името на Б. З., чрез адв. Н. Д. и адв. Г.Р.. Към исковата молба е приложено и
пълномощно от 28.05.2021 г. от Б. В. З. за осъществяване на процесуално
представителство от адв. Н. Д. и адв. Г.Р.. По делото е депозирана молба от
24.03.2022 от страна на Б. В. З., с която се оттеглят исковите претнции, като
производството е прекратено с определение от 04.04.2022 г.
Като свидетел по делото е разпитван Г.Р., който посочва, че се познавал с
ответницата, тъй като в края на май месец 2021 г. се била свързала с адв. Д.,
във връзка с водене на дело, при което била пострадала при ПТП. Посочва, че
бил адвокати, като имали общи дела с адв. Д., както и имали договорка с адв.
Д. да го подпомага, като били работили по случая съвместено, но
преимуществено бил работил адв. Д.. Посочва, че разговаряли с Б. З. по
телефона, тя била в тежко състояние след настъпил пътен инцидент, поради
което свидетелят отишъл в „Пирогов“, където им предоставил пълномощно и
договор за правна помощ, които същата подписала. Впоследствие се били
разбрали кореспонденцията да се води по имейл, на който имейла се
изпратила докладна, с копие от молбите до ОД на МВР, „Пътна полиция“, до
СРП, като на този документ следвало да се уведоми клиента за извършените
действия. Посочва, че била входирана застрахователна претенция пред
Фирма, на стойност 80 – 90 000 лв., която също била изпратена на посочения
имейл. Застрахователната претенция и молбите ги бил изготви адв. Н. Д., а
свидетелят също се подписал на тях. Посочва, че всички разговори с
ответницата били съгласувани с него като на част от тях бил присъствал и
адв. Д., тъй като били провеждани на високоговорител. Свидетелят водил
разговори с ответницата по имейл, за да бъде по – лесно като комуникация.
Посочва, че адв. Д. бил следил и развитието на досъдебното производство, за
което била информирана ответницата. Твърди, че адв. Д. му се обадил и му
казал, че имало определено застрахователно обезщетение в размер на
25000,00 лв. и го помолил да уведоми ответницата, от което обезщетение тя
не била доволна и адв. Д. започнал да си подготвя документите за подаване на
искова молба, която била подадена. Посочва, че преди това получили
обаждане от Б. и Е. Зареви, които ги уведомили, че имало и друг колега
адвокат, но нямало волеизявление за оттегляне на пълномощията. След нова
година им посочили имената на новия адвокат, като ответницата потвърдила,
че искат и нов адвокат по делото, за да имали евентуално повече адвокати,
които да защитават интереса им, като нямало индикация за оттегляне на
пълномощия. Като на новия адвокат били предоставени документите по
делото. Посочва, че след образуване на делото по имейл било направено
волеизявление за оттегляне на пълномощията. Посочва, че ответницата била
уведомена за делото като било посочено, че следващата стъпка е искова
молба, но свидетелят не може точно да каже дали конкретно са уведомени, че
4
ще се подаде в този период исковата молба. Посочва, че от кореспонденцията
си спомнял, че оттеглянето било направено във връзка със срокове и
забавянията.
Разпитван е и свидетелят Е. З., чийто показания съдът цени по чл. 172 от
ГПК, доколкото същата се явява дъщеря на ответницата. Посочва, че майка й
действително била подписала договор за правна помощ, но не познавала адв.
Д.. Посочва, че докато майка й била в „Пирогов“ дошъл представител на адв.
Д. с договора, в който било предвидено възнаграждение в размер на 20 % от
изплатеното обезщетение, като клаузите по договора не били променяни.
Свидетелката посочва, че живеела в Германия и взела майка си при нея.
Посочва, че си дала телефона и имейла за осъществяване на контакт с г-н Р.,
който дошъл в болницата. Посочва, че комуникацията била осъществена
посредством нейния имейл, тъй като майка й нямала собствен имейл.
Посочва, че лицето, с което общували било Р., като никога не били
осъществили контакт с Д.. Посочва, че впоследствие Р. спрял да си вдига
телефона и да отговаря, като само в понеделник имала възможност да звънна
на секретарката в канцеларията, но спряла да звънни, тъй като била
многократно отпращана. Твърди, че в последствие Р. се бил обадил по
телефона на ответницата и бил казал, че нещата можели да приключат, като
нищо не й било обяснявано. Посочва, че ответницата била оттеглила
пълномощните, за което било изпратено съобщение по електронната поща.
Посочва, че адвокатът никога не бил на линия не можели да се свържат с него,
опитвали са да общуват по телефона за съвет, като с това бездействие бил
изгуби доверието на ответницата, която в този момент живеела в Германия и
единствено с имейли можела да комуникира с него. Посочва, че било
обещано процедурата да приключи в рамките на една година, като било
гарантирано да бъде получено обезщетение в рамките на 50000 лв. Посочва,
че през месец декември било съобщено на Р. по телефона, че не желаят да ги
представлява повече. Посочва, че януари месец била изпратила по имейл до
имената посочени в договора за правна помощ собственоръчно написано от
ответницата волеизявление. Твърди, че никой не се бил свързвал с тях за
подаване на исковата молба, като за това разбрали през месец май или месец
юни. Посочва, че били водили разговори за евентуалното заплащане на труда
на адвоката, като поисканата сума от 16000 лв. била прекомерна.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правна квалификация с чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 от ЗА е да установи следните
обстоятелства: наличието на валидно правоотношение по договор за правна
помощ между страните със соченото в исковата молба съдържание, по което
ищецът е изпълнил точно задълженията си, т.е. оказал е адвокатска помощ
чрез съдействие при водене на дело и уреждане на застрахователна претенция
за настъпили вреди вследствие ПТП, а за ответника е възникнало задължение
за заплащане на дължимото възнаграждение, както и размер на същото. В
доказателствена тежест на ответника при установяване на тези обстоятелства
е да докаже, че е погасил претендираното вземане, както и възраженията си, в
т.ч. основателност на оттеглянето на поръчката поради неточното й
изпълнение.
5
По своята същност договорът между клиента и адвоката може да се
определи като договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, като с него
клиентът възлага на адвоката да извърши определени правни действия във
връзка със защитата на правата на клиента, а адвокатът се съгласява да стори
това срещу възнаграждение. Отношенията между адвокат и клиент по повод
оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално
представителство, се уреждат при специалната регламентация по Закона за
адвокатурата /ЗА/. Поначало законът предполага дължимото възнаграждение
за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор – чл. 36, ал. 2 ЗА,
но това не е императивно изискване – договор може и да няма, без това да
лишава адвоката от правото да получи възнаграждение – чл. 36, ал. 3 ЗА. За
разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да
е в писмена форма /а устно само по изключение – чл. 25, ал. 1 ЗА/, за
договора между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието
е валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът дали договорът по чл. 36
ЗА е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са представени
по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие,
няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати
адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може да
бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в
писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото,
по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие. В отклонение
от общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за
изпълнение на поръчката се дължи само, когато е уговорено, възнаграждение
по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи
винаги и за всяка инстанция – чл. 36, ал. 1 ЗА. Нормалното развитие на
отношенията между клиента и адвоката изисква клиентът да възложи на
адвоката опредЕ. работа за защита на интересите му и адвокатът да се съгласи
да я извърши. С постигане на това съгласие се сключва и договорът за
поръчка между клиента и адвоката, тъй като договорът за поръчка е
консенсуален и законът не изисква форма за действителността му. Липсва
изискване за форма за договора между адвоката и клиента, поради което
договорът може да се сключи и устно.
По делото не се спори, че страните са били обвързани от договор за
правна помощ от 28.05.2021 г. с предмет предоставяне на адвокатско
помощта, изразяваща се в съдействие при водене на дело и уреждането на
застрахователната претенция за настъпило и описано в договора
застрахователно събитие – ПТП на дата 22.05.2021 г., вследствие на което от
доверителя били претърпени имуществени и неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, както и разходите за лечение, като
съгласно чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено възнаграждение за извършване
на тези услуги в размер на 20 % от полученото обезщетение от доверителя.
Неоснователни са оплакванията в отговора на исковата молба във връзка с
неточното посочване на мястото на настъпване на процесното събитие в
договора за правна помощ от 28.05.2021 г., доколкото по делото са безспорно
установени обстоятелствата, поради който е сключен процесния договор, в
6
който смисъл са и показанията на свидетелите Р. и Е. З.. Още повече, че по
делото не се установява, а не са и навеждани твърдения, че на дата 22.05.2021
г. ответницата е претърпяла и друго ПТП.
Наличието на сключен договор с уговорено възнаграждение, обаче, не е
само по себе си достатъчно за уважаване на исковата претенция ако не е
установено изпълнението на поетите по договора задължения. В тази насока
съобразно твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, ищецът по
силата на процесния договор е подал застрахователната претенция на
23.06.2021 г. до Фирма, от която е видно че е поискано заплащането на
застрахователно обезщетение в размер на 80000 лв. за претърпени
неимуществени вреди във връзка с процесния инцидент, като също така от
приложеното по настоящото дело гр. д. № 1889/2022 г. по описа на СГС, I-4
състав, се установява, че същото е било образувано по искова молба подадена
на 23.02.2022 г. от името на Б. З., чрез адв. Н. Д. и адв. Г.Р.. Други
процесуални действия по делото не са извършвани от страна на ищеца, като с
депозирана молба от 24.03.2022 г. от страна на Б. В. З. са оттеглени исковите
претенции, като производството е прекратено с определение от 04.04.2022 г.
Със заявление от 01.03.2022 г., ответницата е оттеглила дадените правомощия
за осъществяване на процесуално представителство от страна на адв. Н. Д. и
адв. Г.Р., като не е спорно, че заявлението е достигнало до ищеца
посредством електронната поща на 01.03.2022 г. В тази връзка съдът не
кредитира показанията на свидетелката Е. З., в частта, в която посочва, че
през месец декември било съобщено на адв. Р. по телефона, че не желаят да
ги представляват повече, доколкото показанията на свидетелката в тази си
част противоречат на събраните по делото писмени доказателства, в т. ч.
както на подаденото заявление от самата ответница, така и на представената
кореспонденция по електронната поща в периода от 26.12.2021 г. до
22.01.2022 г. във връзка с превод на документи, както и представяне на
допълнителни документи от страна на ответницата. В която кореспонденция
не се установява оттегляне на пълномощията на ищеца тъкмо обратното
продължено е изпращането на документи. С оглед на което по делото не се
установява пълномощията на ищеца са били оттеглени преди 01.03.2022 г.
Договорът за правна защита и съдействие представлява разновидност на
договора за поръчка, а извършеното от доверителя оттегляне на
пълномощията на адвоката има правния ефект на отказ от поръчката, водещ
до едностранно прекратяване на договора, съгласно разпоредбата на чл. 287,
пр. 1 от ЗЗД. Приложимият в случая по делото Закон за адвокатурата съдържа
специална уредба на последиците от отказа от поръчка в чл. 36, ал. 1 и чл. 26,
ал. 1 и ал. 2 ЗА, с оглед особеностите на договора за правна защита и
съдействие между довереника и неговия адвокат, като възнаграждение на
адвоката се дължи винаги /чл. 36, ал. 1 ЗА/. Клиентът може по всяко време да
оттегли пълномощията /чл. 26, ал. 1, ЗА/, като при неоснователно оттегляне
адвокатът има право на възнаграждението в пълен размер /чл. 26, ал. 2, предл
първо/, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за
положения труд /чл. 26, ал. 2, предл. второ/ - в този смисъл е и съдебната
практика, изразена в решение № 74 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
7
1495/2010 г., IV г. о., ГК и определение № 46 от 18.01.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 2550/2018 г., III г. о., ГК. В конкретната хипотеза ответникът е навел в
процеса наличието на основателни причини за оттегляне на пълномощията.
Упражняването на адвокатската професия, съгласно определението в чл.
2 от ЗА, е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и
законните интереси на физическите и юридическите лица. Съгласно чл. 24 от
ЗА, тя включва устни и писмени консултации и становища по правни
въпроси, изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани
с възложената от клиента работа, представителство на доверителите и
подзащитните пред органите на съдебната власт, пред физически и
юридически лица срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение
/чл. 36 ЗА/. Изложените основни характеристики на адвокатската дейност
дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се
определят като най-близки. Характерът на договора за адвокатска услуга
почива на принципа на доверието. То се съдържа основно в комуникацията в
хода на изпълнение на задълженията на адвоката по договора и може да бъде
установено с изявленията на страните по делото. В настоящия случай, в
отговора на исковата молба ответникът като основание за оттегляне на
пълномощията е посочил именно загуба на доверие. В случая от показанията
на свидетелката Е. З. се установява, че ответницата не познавала адв. Д. нито
е осъществявала каквато и да е комуникация с него, като договорът бил
донесен от свидетеля Р. в болницата и комуникацията била осъществена
посредством нейния имейл, тъй като майка й нямала собствен имейл, като
общували единствено със свидетеля Р., като никога не били осъществили
контакт с адв. Д.. В този смисъл са и показанията на свидетеля Р., който
посочва, че той водил разговори с ответницата по имейл. Като свидетелката
З. посочва, че дори и тази комуникация била трудно осъществила, тъй като
адвокат Р. никога не бил на линия не можели да се свържат с него, опитвали
са да общуват по телефона за съвет, дори когато звъняла в канцеларията била
многократно отпращана и спряла да звъни, като с това бил изгуби доверието
на ответницата, като не се бил осъществил и обещания резултат. Които
обстоятелства се установяват и от представената от страна на ищеца
електронна кореспонденция, като в случая е видно, че цялата комуникация на
ответницата е осъществяване чрез адв. Р., като дори преговорите за
доброволно уреждане на процесния спор са осъществени от него. Още
повече, че видно и от представени документи по делото в т. ч. и от
застрахователната претенция и от исковата молба по гр. д. № 1889/2022 г.
поописа на СГС, I-4 състав всички документи са подписани и от адв. Р., а не
само от ищеца, който всъщност е страна по процесния договор. В случая
съдът не кредитира показанията на свидетеля Р., в частта им относно
взаимоотношенията с ищеца, доколкото противоречат на събраните по делото
доказателства, в т. ч. и на писмо по електронната поща от 11.02.2022 г., с
което адв. Г.Р. е уведомил ответницата за взето решение от общото събрание
на адвокатското дружество. Като дори да се приемат за достоверни
показанията на свидетеля Р. в частта, в която посочва, че разговорите по
телефона с ответницата били съгласувани с адв. Д. и на някой той дори
8
присъствал, тъй като били провеждани на високо говорител, то те отново са
били провеждани между Р. и ответницата, като последната не е имала
възможност да разговаря с адв. Д., с който всъщност е сключила договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Етичен кодекс на адвоката,
взаимоотношенията между адвоката и неговия клиент се градят на основата
на доверието. От изложеното по-горе се установява не само нарушена
комуникация в специфичната връзка клиент – адвокат, а липса на такава,
доколкото по делото не са събрани никакви доказателства за осъществена
такава между страните по договор за правна помощ от 28.05.2021 г., което
само по себе си е основание пълномощията да бъдат оттеглени. Поради
изложеното, съдът счита, че оттеглянето на пълномощията е основателно,
като съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗА, при основателно оттегляне
на пълномощията, на адвоката се дължи възнаграждение само за положения
труд.
Доколкото съдът приема, че искът се явява основателен до размера на
дължимото възнаграждение за положение труд, то на основание чл. 162 ГПК
следва да се определи неговият размер, доколкото в договора за правна
защита и съдействие страните са уговорили възнаграждение с оглед на
крайния изход на делото, касаещо заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. В случая обаче се установява, че пълномощията на
адвоката са оттеглени и производството по делото е прекратено съответно
възнаграждението не би могло да се определи по този начин, като приложима
е редакцията на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г./ към датата на
извършване на действията. По отношение на действията на адв. Д. за
изискване на информация от МВР и СРП, както и по заявяване на претенции
пред застрахователя, то същото е във връзка с депозираната впоследствие
искова молба. Още повече, че видно от електронната кореспонденция със
застрахователя същата е била осъществена чрез адв. Р.. Доколкото не се
установява ответницата да е оттеглила пълномощията си преди депозиране на
исковата молба, то съдът приема, че в положения от адвоката труд се
включва изготвяне на исковата молба и проучване на делото, в който случай
възнагражденията следва да се определят на основание чл. 9 от Наредбата, в
размер на 2386.50 лв., в която част предявеният иск се явява основателен, а в
останалата до пълния предявен размер от 5000 лв. следва да се отхвърли.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят /ищец/
има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 100 лв. държавна такса в исковото
производство /доколкото това е действителния размер на дължимата
държавна такса/ и 100 лв. платена държавна такса в заповедното
производство. С оглед частичната основателност на исковите претенции на
ищецът следва да му бъде присъдена сумата в размер на 95.46 лв. На
9
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца се
дължат разноски за първата инстанция в размер на 381.84 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение както и сумата от 245.14 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното производство. На
основани чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, като
страната претендира сумата от 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
в исковото производство. Настоящият състав намира за неоснователно
възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5
ГПК, поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения същото следва да бъде оставено без
уважение. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди сумата
от 418.16 лв. По отношение на претенцията за разноски на ответника в
заповедното производство настоящият състав намира, че заповедното
производство е уредено като едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от
НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК
/в приложимата към казуса редакция/ е основание за отпочване на исков
процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания
до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната
защита на длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за
процесуално представителство на длъжника в заповедното производство по
смисъла на чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд
отчитайки обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК
по своя характер все пак представлява действие по подаване на молба,
намира, че следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение /в
приложимата й редакция/ в размер на по 50 лева за длъжника. С оглед изхода
на спора на ответника следва да се присъди сумата от 16.13 лв., като при
определяне на размера на възнаграждението настоящият състав съобрази вече
присъдените разноски на ответника в заповедното производство с оглед на
частичното обезсилване на заповедта за изпълнение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Н. Н. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес /населено място/, /административен адрес/,
чрез адв. Б. А. срещу Б. В. З., ЕГН **********, със съдебен адрес /населено
място/, /административен адрес/ чрез адв. Й. Л.-П., по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК с правно основание л. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 36, ал.1 ЗА, че Б. В. З. дължи
10
на Н. Н. Д. сумата от 2386.50 лева, представляващо незаплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ от 28.05.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 18.05.2022 г. до изплащане на вземането, за която
сумa е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 26017/2022г. по описа на
СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер от
2386.50 лв., до пълния претендиран размер от 5000 лв., ведно със законна
лихва за период от 18.05.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б. В. З., ЕГН **********, със съдебен адрес /населено място/,
/административен адрес/ чрез адв. Й. Л.-П., да заплати на Н. Н. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес /населено място/, /административен адрес/,
чрез адв. Б. А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 95.46 лв.,
разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА Б. В. З., ЕГН **********, със съдебен адрес /населено място/,
/административен адрес/ чрез адв. Й. Л.-П., да заплати на адв. Б. А. А., със
съдебен адрес /населено място/, /административен адрес/, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 626.98 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Н. Н.
Д. пред СРС в исковото и заповедното производство
ОСЪЖДА Н. Н. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес /населено
място/, /административен адрес/, чрез адв. Б. А., да заплати на Б. В. З., ЕГН
**********, със съдебен адрес /населено място/, /административен адрес/
чрез адв. Й. Л.-П., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 434.29 лв.
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11