Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.06.2015
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На осемнадесети
май две хиляди и петнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар В.Т.
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 1068 по описа за 2012 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
„ХХІХ” ГПК във фаза по допускане на делбата.
Образувано
е въз основа на искова молба подадена от Р.С.А., ЕГН ********** срещу С.С.С.,
ЕГН **********, Т.С.С., ЕГН **********, С.Г.Л.,
ЕГН **********, В.Д.Л., ЕГН **********, Д.Д.Л.Е.,
ЕГН **********, Н.В.Д., ЕГН **********, Е.В.Д. ЕГН **********,
И.Г.М. ЕГН **********, С.Г.И. ЕГН **********, П.Г.И. ЕГН **********, Е.Н.В. ЕГН
**********, Д.Н.Р. ЕГН **********, М.Г.А. ЕГН **********, И.Г.П. ЕГН **********,
Ж.С.С. ЕГН **********, М.Н.Г. (Н.) ЕГН **********, и
Д.Д.С. ЕГН **********, с която се
претендира да бъде допусната делба на недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, ул. „П.Х.” № **, представляващ УПИ с идентификатор **********, с
площ от
В
исковата молба се сочи, че поземления имот
е придобит от техния дядо С. ***, починал на 09.02.1943 г., по силата на издаден н.а. № 54, том VІ, д. № 1063 от
По
делото е подаден отговор по чл. 131 от ГПК от С.Г.Л., с които твърди,
че когато се запознала със съпруга си,
семейството му живеело на ул. „П.Х.“ №**, гр. Варна, в стаята към улицата
заедно с баба му Е. - майка на свекърва й Р. Л.. В малка
пристроена стаичка с прилежащ склад живеел С. Г. с жена си и двете си деца.
Впоследствие разбрала, че тази стоя всъщност е построена от свекърва й, която
взела съгласието на братята и сестрите си, и
им наплатила по 1000 лв. за отказ от наследство. Твърди се, че през
По
делото е подаден отговор от ответника В.Д.Л., в който
твърди, че познава процесния имот от дете, когато го е посещавал с баба си Р. Л.,
която се грижела за своята майка Е.Г.. От баба си знаел, че до
По
делото е постъпил отговор от Е.Н.В., с
който твърди, че права имат всички наследници на С. Б.. Като
деца със сестра си Д. постоянно ходели на гости на баба си Е.. Живеели наблизо.
При баба Е. живеела дъщеря й Р. Л.. Последната построила в имота към улицата
голяма стая с антре и живяла там, а С. останал в старите постройки. Със сина на
Р. – М. били връстници и често си играели заедно в процесния имот. С. постоянно
им се карал. Имал гълъбарници навсякъде. Докато
леля й Р. живяла там помагала материално на майка си Е. и брат си С.. Братята и
сестрите на С. го оставили да живее в имота, тъй като нямал доходи и къде
другаде да живее. При опити да се посети имота С. и синовете му се държали
грубо и агресивно, заплашвали ги, че ще ги убият. През
По
делото е постъпил отговор от Д.Н.Р., в който изразява становище, че като малка
е ходила при баба си Е., но винаги се е страхувала от чичо си С.. Често
минавала покрай процесния имот на път за работа. Никога не е влизала в стаята,
която С. е обитавал. През
По
делото е постъпил отговор от П.Г.И., в който сочи,
че като дете е посещавал имота с майка си, за да гостуват на баба му Е.. Чичо
му С. и синът му С. ги гонели и обиждали. След смъртта на баба си почти не е
ходил там. Знае, че леля му Р. е построила там стая с антре и е плащала
данъците на имота, докато е живяла там. После се преместила, но продължила да
се грижи за майка си Е.. През
По
делото е постъпил отговор от И.Г.М., в който твърди, че всички деца на С. Б. и Е.Г.
са живели в имота докато са се задомили. След това само
най-малката дъщеря Р. и най-малкият син С. са останали да живеят в имота. Р.
построила стая с антре, където живяла заедно с майка си. С. обитавал старите
постройки. След смъртта на баба Е. Р. се преместила, имотът не се поддържал и
се занемарил. Станало неприятно да ходят да виждат вуйчо си С. и семейството
му, а и постоянно имало караници и скандали. Никой не е плащал данъци през
годините. Никой не се е грижил като добър стопанин за имота, а при опит от
страна на останалите наследници да направят нещо са срещали отпор от С..
Оспорва Р., която не е живяла в имота от 30 години да е станала собственик по
давност. Поддържа становище за съдебна делба.
По
делото е постъпил отговор от С.Г.И., в който излага, че през годините е ходил с
майка си да посещава баба си Е.,*** заедно с малката си дъщеря Р.. След смъртта
на Е., вуйчо му С. не се грижел за имота,
къщата се срутвала, дворът бил пълен с натурии, гълъбарници и мръсотия. Вуйчо
му С. е идвал на гости у тях, заедно с дъщеря си Р.. Твърди, че леля му Р. е
построила една стая с антре, плащала е данъци и такси докато е живяла там със
съпруга си. След преместаването на Р. имотът бил изоставен. Преди
години всички наследници дали съгласие да се построи блок на мястото, като
вуйчо му влезе в апартамент, а наследниците да си получат полагащите им се дялове,
но вуйчо му категорично отказал. Поради
това, че е един
от наследниците не желае доброволно да се откаже от наследството си. Не е
съгласен Р. да получи имота, тъй като тя е излязла от имота преди 30 години и
всички наследници имат еднакви права върху имота. Фактът, че вуйчо му и
семейството му са били оставени да живеят в имота толкова години е било само от
съжаление. Оспорва Р. да е станала собственик по давност. Поддържа становище за
съдебна делба.
По
делото е постъпил отговор от И.Г.П., в който излага становище, че имотът следва
да бъде допуснат до делба между всички наследници на С. Б. при съответните
наследствени квоти. Оспорва изцяло фактическата обстановка,
изложена в исковата молба, че С. Г. и неговите наследници са придобили имота
въз основа изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като фактът, че
останалите наследници на С. Б. не живеят и не ползват имота не означава, че са
изгубили собствеността. Оспорват твърденията, че ответникът С.С. е построил в
имота сгради с идентификатори **********.2 и
**********.3, като се твърди, че тези сгради са построени от общия им
наследодател. Оспорва факта, че С. Г. и неговите наследници са владеели
имота непрекъснато и необезпокоявано. Оспорва се да е съществувала уговорка
между С. Б. и неговите деца в имота да остане да живее само С. Г., който да
поеме гледането на родителите и да стане изключителен собственик на имота. Към
момента на смъртта на С. Б., С. Г. е бил едва на 7 години и не е било възможно да се поемат
такива ангажименти, защото самият той се е нуждаел от грижи и възпитание.
По
делото е постъпил отговор от Н.В.Д., в който излага, че през годините е ходил с
родителите си и сестра си да гостува на баба си. След смъртта на баба му,
дворът не се поддържал от вуйчо му и бил
пълен с натурии. Преди години се събрали всички наследници и дали съгласие да се построи блок на мястото, но
вуйчо му категорично отказал. Твърди, че е наследник и че не се отказва от
полагаемата му се част от наследствения имот. Вуйчо му живеел в имота със семейството
си от съжаление, тъй като нямал къде другаде да отиде. Оспорва претенциите на
ищцата да придобиване на процесния имот по давност,
тъй като тя не е живяла там от 30 години и моли да се
извърши съдебна
делба.
По
делото е постъпил отговор от М.Н.Г., чрез назначения и особен представител адв.
Т.М.С., в който оспорва твърдението на ищцата за придобиване на имота по
давностно владение. Поддържа иска за делба съобразно наследствените квоти на страните.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – нот.
акт № 54/1983г.; удостоверение за наследници
с № 70867/10.06.2011г. и удостоверение за идентичност на лице с различни имена №
ЗАО 13508/19.04.2011г.; акт за смърт №
139/1943 г.; удостоверения за наследници с
№ 70494/10.06.2011г.; № 115172/04.05.2011г.; удостоверения с
№ ЗАО 745/11.01.2010г.; АУ22053МЛ/04.03.2013г.; № АУ22058МЛ/04.03.2013г.; №
6342/09.04.2013г.; № АУ37953МЛ/08.04.2013г.; № 61372/08.04.2013г.; №
63866/08.10.2013г.; № 130979/09.10.2013г.; № 140154/07.02.2014г.; № 115172/10.08.2012г.; №
ГП-28/02.07.2012г.; удостоверение
от Община Варна изх. № АУ 136042 ВН /11.12.2013г. и писмо
от Община Добрич с копие от акт за раждане; скици с
№ 5432/02.03.2012г.; № 5433/02.03.2012г.; № 5434/02.03.2012г. и
№ 5435/02.03.2012г.; удостоверение за данъчна оценка; удостоверения
от Община Варна от 12.03.2013г.; вписана
искова молба;
справка по лице от Служба Вписвания; Разпореждане № **********
от НОИ; епикриза; експертно решение на ТЕЛК 0596/18.03.2013г.; декларация за
материално и гражданско състояние; договор от 30.09.1993 г.; удостоверение за
гр. брак № 037308; удостоверение за данъчна оценка № Д0000835/11.01.2011 г.;
скица № 1733/20.01.2011г.; скица 1735/20.01.2011 г.; писмо от община Варна до Р.С.А.;***.2011г.;
удостоверение от областен управител на област Варна № ОП-11-9400-61(1)/16.03.2011г., се установява, че с нотариален
акт от 02.08.1933г., том. VІ,
№ 54, рег. 4500, дело № 1063/1933г. съставен по закон за
издаване на нотариални актове върху дадени или заети общински места от
бездомници, С.Г. Б.
е признат за собственик на дворно място с площ 259 кв.м., представялвяащо парцел № 10 в кв. 866 по плана гр. Варна. С.Г. Б. починал на
09.02.1943г. в гр. Варна, като в съставения акт за смърт бил вписан с имена С.Г. Костадинов, а в старите
семейни регистри към Община Варна бил посочен акто С.Г. Константинов. След смъртта си С.Г. Б. имал седем преживели
го деца – 1.
С. С.Г., поч. на 31.03.2009г. – син; 2.р.с.
Л., поч. на 05.01.2006г. – дъщеря; 3. к.с.
А., поч. на 30.01.2006г. - дъщеря, 4. м.с.и.,
поч. на 27.09.1999г. – дъщеря; 5. Н.С.Г.,
поч. 05.03.1989г. – син; 6. г. С.Г., поч. на 20.06.1992г. – син; 7. Д. С.Г., поч.
на 04.11.1984г. – син, и съпруга Е.А.Г. - поч. 09.04.1978г. Дъщеря му Д.Н.С. е починала преди него на
07.02.1942г. 1.С. С.Г.
имал три преживели го деца – С.С.С., Р.С.А. и Т.С.С.. 2. р.с. Л. имала едно преживяло я
дете - д.х. Л. поч. на 07.06.2012 г., който
след смъртта си оставил преживели го съпруга С.Г.Л. и две деца
- В.Д.Л. и Д.Д.Л.–Е.. 3.к.с. А. след смъртта си оставила
преживелия е две деца - Н.В.Д. и Е.В.Д.. 4.м.с.и., имала преживели я три деца - И.Г.М.,
С.Г.И. и П.Г.И.. 5.Н.С.Г. след като починал оставил
преживели го съпруга С. С. Г., поч. на 07.03.2007 г. и две деца - Е.Н.В. и Д.Н.Р.. 6.
г. С.Г. след смъртта си оставил преживели го четири деца - М.Г.А., И.Г.П., Е.Г. С. (поч. на
13.09.1989г.) - с едно преживяло я дете Ж.С.С. и Н.Г.С.,
(поч. на 14.12.2012г.) оставил преживяло го едно дете - М.Н.Г.. 7. Д.
С.Г. имал преживяли го съпруга Н.Д. Г., поч. 14.10.2000г. и дете Д.Д.С..
Според заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, сграда с идентификатор № **********.1 по действащата КК е съборена и не съществува на място. За първи път е отразена в кадастралната карта на гр.
Варна от
От показанията на водения от ищците свидетел Е.Т.Е. се установява, че
познава имота и живее
в близост на ул. „Ивайло”
86 от дете. Познава С., брат му и сестра им,
баща им
–
С. и майка им
К.. Там живеел С.
със съпругата си, занимавал се с
гълъби и други животи. Казвал му е, че има три деца и иска всичко да остане за децата му.
Докато бил жив С. ходил в
имота през един - два дена.
Не е виждал друг
освен семейството на С. да влиза в имота. С. правил
подобрения около 1980-та година -
стая със салонче към пътя, ограда, порта. Когато
бил жив С. никой не можел
да влезе в имота без негово съгласие, а след това - на Р. и С.. Виждал е техни роднини да идват в имота - Ж., който починал
отдавна. С. искал да строи, но нямал
възможности. Не знае
някой да е искал да строи със строителна фирма. Починал
някъде към 2009 година.
Ходих да го вижда, купувал
му кисело мляко, хляб. Никой друг не е живял в имота освен С. и децата му. Не си спомня
други роднини да са строили в имота. С. и Р. ходили в
имота и се грижили за баща
си. Не знае
кога се е оженил С.. Със С.
имат две години разлика. Много отдавна помни, че там е живяла баба Е., която била гледана от С. и К.. Не познава бащата
на С. – С..
От показанията на водения от ответниците свидетел С.М.Б. се установява, че Р. Л. е нейна кръстница и
към
1957-ма година, когато се запознали
живеела в имота със съпруга си Хаим. Свидетелката е ходила
в имота.
Преди 1970- та година Р.
построила стая в имота, която обитавала сина
й М. е роден там. След това се преместили, защото си взели
апартамент. Между 1970-та и 1980-
та М. Л. се оженил за С. и
искал да живее в спорния имот, но Ч. - С. не им
разрешил – като твърдял, че имота
е негов. Е. живяла
в имота с Р.. Стаята била изградена от тухли, в
началото на двора, а Ч. живеел
навътре. След като Р. напуснала имота, не е забелязала
да има промяна в построента от нея стая. Пет-шест
години след 1989г. искали да
строят, но Т. и Ч. не били
съгласни. След като се преместили,
Р. ходила там, когато
са искали да изградят общ строеж.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с
правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 69 ЗН.
Имуществено–правният
режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на имота на
общо основание се определят от основанието и момента на придобиване на правото
на собственост.
Не
е спорно в отношенията между страните, че собствеността върху поземления имот,
в който са построени процесните сгради, чиято делба се претендира е придобита
от С.Г. Б.,
по
силата на предвидено в закон правно основание – нотариален акт
от 02.08.1933г., том. VІ,
№ 54, рег. 4500, дело № 1063/1933г. съставен по закон за
издаване на нотариални актове върху дадени или заети общински места от
бездомници. Не е спорно между страните, че всички са наследници по закон на С. ***,
починал на 09.02.1943г., което съдът на осн. чл. 5 ал. 1 и чл. 9
ал. 1 ЗН намира за установено към момента на
вписване на исковата молба относно всички конституирани страни по делото и от обсъдените
по-горе официални документи – удостоверения за наследници и съдържащите се в
тях данни за роднински връзки и дати на смърт.
По
делото липсват данни или твърдения така възникналата съсобственост да е била
ликвидирана по силата на правна сделка или по съдебен път, поради което се
налага да се разгледа противопоставеното от страна на ищците възражение за
придобиването на наследените от ответниците идеални част по давност.
Придобивната
давност съгласно чл. 79 ЗС
е сложен юридически факт, който включва действията на началното установяване на
владението, т. е. на фактическото господство върху вещта с намерението да се
свои и последващо непрекъснато съществуване на така установеното фактическо
владение през определен период от време. В разпоредбата на чл. 69 от ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, до
доказване на противното, че владелецът държи вещта като своя, като оборването
на тази презумпция предполага доказването, че я държи за другиго. Константната
практика на ВКС, вкл. Тълкувателно решение № 1 от
6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК приема, че от така установената презумция е налице едно изключение в
хипотезата, когато имотът е съсобствен и съсобствеността е възникнала по пътя
на наследяването. При това положение, за да
се приеме, че наследникът, който държи
вещта
е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части
от имота, не е достатъчно да се установи само
упражняването на фактическа власт върху целия
наследствен имот. Сънаследника,
който твърди придобиване на собствеността върху целия имот на основание чл. 79 от ЗС,
следва да установи при условията на пълно доказане в процеса, че е
отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред
тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Това
следва да стане с конкретни действия на отричане правата на останалите сънаследници върху имота, които действия
да са станали достояние на тези сънаследници.
Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник
да допуска останалите сънаследници в имота,
или доведено до знанието на останалите сънаследници
намерение на сънаследника - държател да се разпореди с имота само
в своя полза, или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва
владението на останалите сънаследници.
В случая ищцата Р.С.А. твърди /уточняваща молба – л. 75/, че е придобила заедно с братята си С.С.С. и
Т.С.С. целия имот, ведно с
посторените в него сгради по силата на осъществявяно от тях давностно владение след
смъртта на майка им през 1989г., което до смъртта на баща им С. Г. през 2009г. било с негово съгласие.
Алтернативно, че родителите й са придобили делбените недвижими вещи по давност.
Видно от позицията на Т.С. /л.303/ е, че той оспорва това твърдение и сочи, че
сестра му е напуснала имота преди повече от 30г, а брат му преди 20г. От събраните
гласни доказателства не се установиха волеизявления
или действия от страна на тези трима сънаследници, или на техните праводатели - С. Г. и К. Илиева, с които ясно
и недвусмислено да е било заявено на всички други сънаследници, че своят техните
идеални части от имотите. Единствено в показанията на водения от ответниците свидетел се съдържат
данни за извършени от бащата на ищцата действия по отношение на двама от
сънаследниците – Р. Л. и Д. Л. (починали
към момента), с които демонстрирал волята си за еднолично своене на
сънаследствените вещи. Според показанията на водения от Р.А. свидетел, само тя
и С.С. са се грижили за баща си С. Г., като в тази им част противоречат на
констатацията на вещото лице, че към момента имота е във фактическата власт на Т.С..
Това обстоятелство признава и С.С. в проведеното по делото първо открито
съдебно заседание /л. 330/. В тази насока следва да се отбележи обаче безспорно
установената по делото липса на грижа за съсобствените недвижими вещи от страна
на държащия ги в своя фактическа власт сънаследник - Т.С.С., а преди това праводателя му С. Г., вследствие на което една от тях е
погинала към момента, което не сочи на намерение за своене. Не се установи и
наличието на уговорка между сънаследниците, собственик на имотите да бъде само
някой от тях. Напротив – установи се, че още един от сънаследниците – Р. Л. със
семейството си е живяла в същия имот, като в
При
така изложените съображения ВРС намира, че никой от
съделителите не проведе
успешно доказване в хода на процеса за
придобиването на идеалните части на другите
сънаследници
по силата на придобивна давност изтекла в негова полза.
Съдът намира, че сграда с идентификатор **********.1 по действащата КК следва да бъде изключена от вещите, които се допускат до
делба, тъй като според заключението на вещото лице към момента на настоящото
дело тя е съобрена и не съществува. В тази част производството по делото следва
да се прекрати. Другите посочени от вещото лице сгради с идентификатори **********.4 и **********.5, не са включени от
страните като предмет на иска и по тях съдът не дължи произнасяне.
Установената
съсобственост между страните мотивира настоящия състав да приеме, че предявения
иск за делба на останалите недвижими вещи се явява основателен и следва да бъде
уважен, като се допусне същата при квоти:
За
всеки от С.С.С., Р.С.А.,
Т.С.С., С.Г.,
В.Д.Л., Д.Д.Л.–Е., И.Г.М., С.Г.И.
и П.Г.И. по 4/84 ид.ч. (1/21).
За всеки от
Н.В.Д., Е.В.Д., Е.Н.В. и Д.Н.Р. по 6/84 ид.ч. (1/14)
За всеки от
М.Г.А., И.Г.П., Ж.С.С. и М.Н.Г. по 3/84 ид.ч. (1/28).
За Д.Д.С. - 12/84 ид.ч. (1/7)
По исканията на страните за присъждане на направените от
тях съдебно-деловодни разноски, съдът
намира, че съобразно с разпоредбата на чл. 355 ГПК следва да се произнесе с
решението по извършване на делбата, когато се извършва ликвидирането на
съсобствеността /в този смисъл и т. 9 от Постановление № 7/28.ХI.1973 г. на
Пленума на ВС/.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1068/2012г. на ВРС, в частта му за допускане до
делба на сграда с идентификатор **********.1 по КК и КР на гр. Варна, одобрени
със заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на
изп. дир. на АГКК
ДОПУСКА на основание чл. 69 ЗН ДА
БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижими имоти, находящи
се в гр. Варна, ул. „П.Х.” № **, представляващи
УПИ с идентификатор **********, с площ от
- За всеки от С.С.С.
ЕГН **********, Р.С.А. ЕГН **********, Т.С.С. ЕГН **********, С.Г.Л.
ЕГН **********, В.Д.Л. ЕГН **********, Д.Д.Л.–Е. ЕГН **********, И.Г.М.
ЕГН **********, С.Г.И. ЕГН ********** и П.Г.И. ЕГН ********** по 4/84 ид.ч.
(1/21).
За всеки от
Н.В.Д. ЕГН **********, Е.В.Д. ЕГН **********, Е.Н.В.
ЕГН ********** и Д.Н.Р. ЕГН
********** по 6/84 ид.ч. (1/14)
За всеки от
М.Г.А. ЕГН **********, И.Г.П. ЕГН **********, Ж.С.С. ЕГН ********** и М.Н.Г. (Н.) ЕГН ********** по 3/84 ид.ч. (1/28).
За Д.Д.С. ЕГН ********** - 12/84 ид.ч.
(1/7).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част,
имаща характера на определение - с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: