Решение по дело №174/2022 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 62
Дата: 5 юли 2022 г. (в сила от 21 юли 2022 г.)
Съдия: Мария Джанкова Богданова
Дело: 20222110200174
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. А., 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., II СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
в присъствието на прокурора М. Ст. Ст.
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20222110200174 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата А.М.И., род. на *** г. в град Б., български гражданин,
живуща в село П., община А., обл.Б. с начално образование, безработна, семейна,
неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 12.03.2021 година в село П.,
община А., обл.Б. улеснила непълнолетно лице от мъжки пол, а именно сина си М.Л.И.,
роден на *** година /непълнолетен – на 17 годишна възраст, към момента на заживяване/ и
лице от женски пол – К.З.И., родена на *** година /непълнолетна – на 14 годишна възраст,
към момента на заживяване/ да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като
улесняването се състои в това, че им предоставила за ползване стая от жилището си,
находящо се в село П., община А., обл.Б., като това фактическо състояние е непроменено
към датата на привличане – престъпление по чл.191, ал.2 от Наказателния кодекс.

На осн. чл. 78а, ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА обвиняемата А.М.И., от наказателна
отговорност и й НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000,00
(хиляда) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Б.кия окръжен съд в 15-
дневен срок от днес.
1
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

към Решение № 62 / 05.07.2022г. по АНХ дело № /2020 година

на РАЙОНЕН СЪД – гр.А.

Производството е образувано по Постановление №
15000/21/10.06.2022г. на Районна прокуратура-Б., ТО- А. – с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание по
чл.78А от НК на обвиняемата А.М.И., род. на *** г. в град Б., български
гражданин, живуща в село П., община А., обл.Б. с начално образование,
безработна, семейна, неосъждана, ЕГН **********, по обвинение в това, че
на 12.03.2021 година в село П., община А., обл.Б. улеснила непълнолетно
лице от мъжки пол, а именно сина си М.Л.И., роден на *** година
/непълнолетен – на 17 годишна възраст, към момента на заживяване/ и лице
от женски пол – К.З.И., родена на *** година /непълнолетна – на 14 годишна
възраст, към момента на заживяване/ да заживеят съпружески, без да са
сключили брак, като улесняването се състои в това, че им предоставила за
ползване стая от жилището си, находящо се в село П., община А., обл.Б., като
това фактическо състояние е непроменено към датата на привличане –
престъпление по чл.191, ал.2 от Наказателния кодекс (НК).

Районна прокуратура – Б., ТО - А., чрез представителя си
прокурор М.С.-Г. в съдебно заседание поддържа постановлението. Излага
становище, че в хода на настоящото производство са събрани доказателства,
които преценявани поотделно и в тяхната съвкупност водят до извода, че
обвиняемата е извършила престъплението, за което й е повдигнато
обвинение.
Твърди, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, поради
което предлага обвиняемата да бъде призната за виновна в извършване на
престъпление по чл. 191, ал.2 от НК, след което и да бъде освободена от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба в
минималния размер от 1 000,00 /хиляда/ лева.

Обвиняемата А.М.И., редовно призована, се явява лично в
съдебно заседание. Признава вината и пледира за минимално наказание
глоба. Дава обяснения.

Предложението на РП-А. е с правно основание чл.375 от
Наказателно – процесуалния кодекс (НПК).
1

След съвкупна преценка на доказателствата, събрани по делото и
на разпоредбите на закона, Районен съд - гр.А., приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:

Обвиняемата А.М.И. е родена на *** г. в град Б., български
гражданин, живуща в село П., община А., обл.Б. с начално образование,
безработна, семейна и неосъждана, съгласно представеното справка за
съдимост.
Не е спорно по делото, че св. К.З.И., родена на *** година.
Свидетелят М.Л.И. /син на обвиняемата/ е роден на *** г., кат осъжият
живеел в дом ана родителите си – обвиняемата А.И. и Л.Р.И.. Двамата
непълнолетни – К. и М. се запознали на неустановена точно дата в социалната
мрежа „Фейсбук“. Харесали се и започнали да поддържат връзка, която
прерастнала в близко приятелство и впоследствие – в интимни отношения. На
12.03.2021г. младежите решили да заживеят заедно в дома на родителите на
М. И. в с.П.,, община А., обл. Б., като обвиняемата А.И. дала съгласие за
връзката, въпреки че синът не бил пълнолетен, а К.З.И. нямала навършени
дори 16 г. След като взели решение да заживеят, на посочената дата, К. И. и
М. И. заживели съпружески в дома на обв.А.И. и съпруга й, който обаче към
онзи момент се намирал трайно извън пределите на страната /в Германия/ и
не пребивавал в жилището. За да се случи това, двамата непълнолетни били
улеснени от обв.И.а, като същата ги подслонила в дома си и им предоставила
за ползване стая от жилището си. Освен това И.а не уведомила органите на
МВР или Дирекция „Социално подпомагане“. Обвиняемата знаела, възрастта
на сина си /към онзи момент на 17 години/, а също и възрастта на К. И. /към
онзи момент 15 г./ и въпреки това, със своите действия ги улеснила да
заживеят заедно. И.а не направила опит, да преустанови това съжителство,
като сезира органите на Дирекция „Социално подпомагане“ или органите на
МВР.
Впоследствие, двамата непълнолетни продължили да живеят
заедно. Фактическото положение останало непроменено до привличане на
обвиняемата в това и качество – 05.05.2022г. Видно от проведените разпити,
до привличането на обвиняемата, двете непълнолетни лица са продължили да
живеят заедно, като от съвместното им съжителствоК. И. забременяла и
очаквала раждането на първото си дете.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от
представените по делото писмени доказателства. Проведени са разпити на
свидетели, отразени в протоколи за разпит, приложени по ДП. Приложена е
справка за съдимост на обвиняемата, от която е видно, че не е осъждана и
освобождавана от наказателна отговорност.
Разпитана в хода на досъдебното и съдебното производство
2
обвиняемата А.И.а признава верността на гореописаната фактическа
обстановка. Изразява съжаление и обяснява поведение си със силните
чувства, които изпитвал сина й към момичето, въпреки че самата тя била
наясно с ниската им възраст.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира за
безспорно, че с извършеното А.И. е осъществила, както от обективна, така и
от субективна страна състава на престъпление чл.191 ал.2 от НК.
Налице са предпоставките на чл. 78а, ал.1 от НК, доколкото за
извършеното от дееца престъпление по чл.191 ал.2 от НК законът
предвижда наказание Лишаване от свобода, чийто размер е до „две години”
или „Пробация”. Изложеното сочи, че са налице предпоставките на чл. 78а от
НК за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност, като за
извършеното деяние следва да й бъде наложено административно наказание
“глоба”, определено в границите, установени в закона в разпоредбата на чл.
78а от НК - от 1000,00 лв. до 5000,00 лв. Съдът съобрази конкретната степен
на обществена опасност на деянието и личността на дееца – майка на 17
годишен младеж и счете, че на същата следва да бъде наложена глоба към
минималния размер, а именно от 1 000,00 /хиляда/ лева.
Не са налице констатирани отегчаващи вината обстоятелства,
поради което съдът намира, че санкция в посочения размер най - добре би
постигнала необходимото предупредително и превъзпитателно въздействие.
Според настоящия състав същата съответства на характера и степента на
обществена опасност на деянието и дееца и в максимална степен обезпечава
целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл. 36 от
Наказателния кодекс.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.378,
ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а вр. чл.191, ал.4 от НК, съдът постанови
решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3