МОТИВИ
към Присъда №26 от 18.02.2016г.
постановена по НОХД №1266/2015г. по
описа на Окръжен съд-Бургас
Бургаска
окръжна прокуратура е внесла в Бургаски окръжен съд обвинителен акт срещу А.Г.Д., ЕГН : **********, роден
на ***г***, българин, български гражданин, с висше
образование, неосъждан, женен, гр. София, живущ ***,за
това ,че на 18.07.2014 г. около 22.00ч. на главен път
1-9, на 202.3 км посока гр. Бургас, срещу
жилищна сграда „Марак 2“ в К.К.
„Слънчев бряг“, след кръстовището за с. Тънково общ. Несебър, при управление на
МПС марка „Н.“ модел **** с рег.№ ********, нарушил
правилата за движени по ЗДвП - чл. 20 (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.; (2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условя, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението; чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“, в
резултат на което виновно допуснал пътнотранспортно произшествие между
управляваното от него МПС и участник в движението - неправилно пресичащ пътното
платно пешеходец, и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Д.
род. на ***г. в И., настъпила вследствие на тежка черепно-мозъчна
травма, като деецът е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343,
ал.3, б. „Б“, вр. чл.342, ал.1
от НК, вр. чл.20, вр. чл.116 от ЗДвП.
Съдебното производство се проведе по реда
на съкратено съдебно следствие-чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият Д. се призна за
виновен,призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения
представителят на държавното обвинение
пледира за доказаност на обвинението по категоричен и
несъмнен начин. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на три години, което след редукцията с една трета да се
определи на лишаване от свобода за срок от две години,като изпълнението на
наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години. Предложи
подсъдимия да бъде лишен от правоуправление за срок от две години, а
веществените доказателства да бъдат унищожени като негодни,а лекият автомобил
върнат на собственика.
Повереникът на пострадалите –адв.В. пледира за доказаност на
обвинението и моли подсъдимият да му бъде наложено наказание лишаване от свобода
над средния предвиден размер, което да бъде изтърпяно ефективно, както и да
бъде лишен от правоуправление за определен от съда срок.
Защитата пледира на подсъдимият Д. да бъде
наложено наказание към предвидения в закона минимум, изпълнението на което да
бъде отложено с определен от съда изпитателен срок.
Подсъдимият А.Д.
в последната си дума посочва,че съжалява
за извършеното деяние. След този инцидент започнал да помага с дрехи и
храни на детски приют в Нови хан, осъзнал грешката си. Не е е съдействал за
идентифицирането си като извършител на конкретния инцидент на органите на разследването няколко дни след
произшествието, тъй като се страхувал, но мислел да го направи.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият А.Г.Д.,
е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, женен, има
собствен бизнес. Същият е правоспособен водач на ППС от 1991г. Видно от
приложена Справка за нарушител /стр.210
от ДП/ до настоящият момент има констатирани девет административни нарушения,за
които е ангажирана административно-наказателната му отговорност, като последното
такова е от 20.05.2014г. /два месеца преди инцидента/ за управление на МПС с превишена скорост,
като нарушенията по чл.21 ал.1 от ЗДП
преобладават в приложената справка .
На 18.07.2014г. около 22.00 часа, в РУП - гр. Несебър настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/
на главен път 1-9, на 202.33 км посока гр. Варна - гр. Бургас. На място
пристигнали полицейските служители свидетелите К.Д.и М.М.. Те констатирали, че отдясно на пътното платно посока
гр. Бургас, в банкета срещу жилищна сграда „Марак 2“,
по очи в безсъзнание лежи жена. Пред нея на около 20 метра установили, че седи
мъж с разкъсно-контузна рана на дясното ухо. Установено е, че на 18.07.2014г., подсъдимият А.Г.Д.,
е управлявал лек автомобил марка „Н.“ модел **** с рег.№**********,
собственост на „*****************- гр. София.
Движил се е по главен път 1-9, на 202.33 км посока гр. Варна - гр. Бургас.
Около 22.00 часа на 18.07.2014 г. той е посетил бензиностанция „ОМВ“, която се
намира на главния път до к.к. „Слънчев бряг“. За
кратко престоял в района на бензиностанцията, след което е потеглил с
управлявания от него автомобил в посока гр. Бургас. Подсъдимият управлявал
автомобила на прав пътен участък с крайпътни обекти, при сухо и ясно време. На
светофарите на кръстовището за с. Тънково, подс. Д. спрял автомобила при червена светлина.
Автомобилът, който управлявал подсъдимият бил първа кола на светофара. На зелен
сигнал на светофара, Д. потеглил. Ускорил е до около 50 км/ч . В този момент,
подсъдимият решил да си пусне музика и отклонил вниманието си от управлението
на автомобила, като насочил същото към пускането на музика в автомобила. В
следващият момент, когато си вдигнал погледа,
усетил удар. Подсъдимият спрял и
излязъл от автомобила. После влязъл в автомобила и продължил в посока гр.
Бургас. След като наближил гр. Ахелой, страничното огледало на автомобила се
отчупило. Тогава подсъдимият спрял автомобила и го огледал. Видял, че и
предното обзорно стъкло на автомобила е счупено. Подсъдимият Д. решил да
потегли за гр. Варна и завил на кръстовището в гр. Ахелой в посока гр.
Каблешково и през „Дюленския проход“ се прибирал в
гр. Варна, където паркирал автомобила в подземен паркинг в гараж .
Около 22.00 часа на 18.07.2014г., пострадалата Р. Д. и свидетелят Б.Д. предприели
пресичане на главен път 1-9, на 202.33 км посока гр. Варна - гр. Бургас, от
ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил управляван от
подсъдимия Д.. Свидетелят Б.Д. и пострадалата Р. Д. се прибирали в жилището си в к/с
„Съни Дей 3“. Когато се
намирали срещу базата на фирма „Перота“, спрели на
банкета и решили да пресекат главния път гр. Бургас - гр. Варна. Пътното платно
е широко 12 метра и разделено на три ленти: лява (най-близката пред тях) за гр.
Варна с ширина 4,0 метра, средна за завиване наляво и дясна за движение към гр.
Бургас, с ширина 3,40 метра. При пресичането на пътя, св. Б.Д.
се движел малко по - напред, а пострадалата Р. Д.
била от лявата му страна. Двамата навлезли в дясната лента в посока гр. Бургас
и тогава последвал първият удар на св.Б.Д. в
автомобила, което е станало на около 1,0 метър преди края на пътя, и тогава
последвал вторият удар между автомобила управляван от Д. и пострадалата Р. Д.,
което станало на около 1,50 метра преди края на пътя, в края на пресичането на
пътя от пострадалата. Ударът между пресичащите пътното платно и автомобила е,
за св. Б.Д. между него и дясната странична част на
автомобила, а за пострадалата Р. Д., между нея
и предна челна част на автомобила. След него тялото й попаднало върху предния капак, ударило се в предното
обзорно стъкло и паднало върху десния банкет . В момента на удара скоростта на
л. автомобил управляван от Д. била около
52,5 км/ час.
В момента на сблъсъка, св. Б.Д.
бил в изправен ръст. За него удара е страничен - тангенциален, нанесен с
дясната странична част на лекия автомобил. Тялото му се завъртяло надясно около
вертикалната ос, и е изхвърлено напред и надясно, по посоката на движение на
автомобила.
В момента на удара , пострадалата Р. Д.
била в изправен ръст
и с дясна
странична част към
автомобила. Предвид заключението
на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, травмата на таза
на пострадалата е от съприкосновението с предният ръб на капака на автомобила,
а тежката черепно - мозъчна травма, която е причината за настъпилата смърт на
пострадалата, е от удара на главата на пострадалата в предно обзорно стъкло,
където при извършените огледи на местопроизшествие, са намерени косми от
главата на пострадалата.
Установено е в хода на разследването, че св. Б.Д. бил облечен с тъмносиня тениска на бяло райе и сини
дънкови панталони, а Р. Д. е била
облечена със синя рокля.
От назначената в хода на разследването
съдебно-медицинска експертиза - л. 179 от делото, е установено, че на св. Б.Д. са причинени, разкъсно контузна рана на главата в
дясно, контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно контузна рана на
дясна ушна мида, охлузвания по лицето, които наранявания представляват
„временно разстройство на здравето неопасно за живота“ - леки телесни повреди.
Същите са в резултат на удара - съприкосновението от автомобила и последвалото
падане на терена.
От назначената в хода на разследването
съдебно-медицинска експертиза - л. 36 от делото, е установено, че на
пострадалата Р. Д. са причинени
тежка черепно мозъчна травма с разкъсно контузна рана на главата в дясно, многофрагментно счупване на черепа под раната и черепната
основа, контузия на мозъка с тънък субарахноиден
кръвоизлив, тежък мозъчен отток, диасхиза на срамните
кости с кръвонасядане на меките тъкани в таза, а
непосредствената причина за смъртта на пострадалата е тежката черепно мозъчна травма, довела до
оток на мозъка и потискане на дейността на жизнено важни центрове на мозъка.
Описаните от експертизата увреждания са в резултат на съприкосновението -
сблъсъка с автомобила управляван от подсъдимия Д., като посоката на причиняване
на уврежданията е от дясно на ляво странично, спрямо тялото на пострадалата и
автомобила.
От назначената в хода на разследването
автотехническа експертиза -л. 184 от делото, е
установено, че скоростта на движение на лекия автомобил управляван от подс. Д., към момента на настъпването на ПТП е била 52,5
км/ час, при позволена скорост на движение 90 км/ час. Според автотехническата
експертиза, когато пешеходците /пострадалата/
предприели пресичането, който момент следва да се приеме за начален за
възникване на опасността, лекия автомобил се е намирал на около 123-124 метра
.Това разстояние е по-голямо от опасната му зона за спиране-34 метра. В този
смисъл Д. е имал обективна възможност да възприеме препятствието на пътя ,
респективно да намали скоростта и да
спре, за да пропусне започналите вече да пресичат двама пешеходци,единият от
които е пострадалата.
От друга страна подсъдимият е можело да възприеме обектите - пешеходците
пресичащи пътното платно когато те са се намирали и на 35 метра пред автомобила
в осветената част на пътя от фаровете му, както и че опасната зона на л. автомобил „Н.“ при спиране
от скорост на движение 52,5 км/ час, била около 34 метра и Д. е могло да
възприеме пресичащата пострадала на разстояние 35 метра пред автомобила, който
е управлявал, което е с един метър пред опасната му зона за спиране, при което
той е могъл да спре движението на автомобила безопасно и да не настъпи ПТП. На
пострадалата е оставало да измине още около 1,5 метра за около една секунда.
От показанията на св.С. Я.се установява,
че същата е пряк очевидец на инцидента.
Тя е била трети автомобил в колоната на светофара на кръстовището за с.Тънково
в посока гр.Бургас на инкриминираната дата. Тя твърди в показанията си, че докато са чакали на светофара с оранжевият
автомобил, който бил първи в колоната, възприела
същите двама пешеходци да пресичат пътното платно от ляво на дясно, като
въпреки,че било в тъмната част на деня, било достатъчно осветено цялото
кръстовище , като имало много ясна видимост да се възприеме движението на пешеходци
по двата срещуположни банкета на платното от водачите на автомобили, чакащи на
светофара . При потеглянето на автомобилите, след зелен сигнал на светофара, св.Я. възприела
лично как ярко оранжевият автомобил блъска двамата пешеходци и те хвръкнали във
въздуха.
От показанията на св.Н. Н. се установява,че тя е възприела как подсъдимият спрял автомобила си, излезнал
от него, видял, че две лица лежат на земята, но не предприел
никакви действия , качил се в автомобила си
и потеглил. На банкета са лежали само двамата пострадали, нямало е други
хора към този момент.
От показанията на св.Д. и св.М., полицейски служители посетили
местопроизшествието непосредствено след получаване на сигнал за него се
установява, че на място са заварили легнала на банкета на земята
жена по лице, която била в безсъзнание, а в близост до
нея седнал на земята стоял мъж, който бил в шок и успял само да си каже името –Б.. Бил ранен и имал рани
по главата.
Горната фактическа обстановка се подкрепя и от от
другите доказателствени средства -
извършените огледи на местопроизшествие, от извършените огледи на
веществени доказателства, от разпитите на разпитаните в хода на разследването
свидетели, и от заключенията на вещите лица по назначените съдебно-автотехническа,
трасологична, техническа фоторепортерна
и идентификационна, дактилоскопна, биологична и
съдебномедицинска експертизи и от приложените към тях скици и фотоалбуми.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
От събраният по делото доказателствен материал се
установява по безспорен и категоричен начин, че А.Г.Д.
е извършил както от обективна така и от субективна страна престъпление по чл.
343 ал.3, б. „Б“, вр. чл.342 ал.1
от НК, вр. чл.20 ал.2 предл.второ, вр. чл.116 от ЗДвП, а именно на 18.07.2014 г.
около 22.00ч. на главен път 1-9, на 202.3 км посока гр. Бургас, срещу жилищна
сграда „Марак 2“ в К.К.
„Слънчев бряг“, след кръстовището за с. Тънково общ. Несебър, при управление на
МПС марка „Н.“ модел **** с рег.№ ************, нарушил правилата за движение по ЗДвП - чл. 20 ал.(2) предл.второ - Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл.
116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците“, в резултат на което допуснал пътнотранспортно произшествие между управляваното от него МПС и участник в
движението - неправилно пресичащ пътното платно пешеходец и по непредпазливост
причинил смъртта на Р. Д. род. на ***г. в И., настъпила
вследствие на тежка черепно-мозъчна травма, като деецът е избягал от
местопроизшествието.
От обективна страна са налице всички елементи от
състава на престъплението по чл. 343, ал.3, б. „Б НК
, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.20
предл.второ , вр. чл. 116 от ЗДвП.
На първо място безспорно установен е
квалифициращия по чл. 343, ал.3, б. „Б“ НК обективен признак, а именно
подсъдимият е избягал от
местопроизшествието. В тази насока са показанията на св.Д., св.М. ,св.Н. Д., св.Б.Д.. Безспорно подсъдимият е напуснал
местопроизшествието с цел да се укрие,
макар и временно да заличи участието си в транспортното произшествие или да
укрие някои доказателства за установяване на фактическата обстановка. Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част, в която твърди, че
е напуснал произшествието, тъй като
страшно се притеснил и помислил, че някой
инсценира удар, за да го обере на пътя. Това е така, тъй като поведението и действията му безспорно
разкриват едно осъзнато, адекватно и последователно поведение по предприемане
действия по бягане от местопроизшествието и впоследствие укриване от
правосъдието. Д. е слязъл от автомобила си и е видял двама души на земята
ударени от него, след което той напуска
местопроизшествието, продължава пътя си за Бургас, но неочаквано отбива по
черен път, за да осмисли още по-внимателно поведението си по укриване, след което се връща във Варна и скрива автомобила в
гараж. Действията му са организирани и целенасочени. След това се прибира в
София със самолет и три дни той се укрива и не оказва никакво съдействие на
разследването, за да се идентифицира извършителя на деянието. Едва, когато
полицията сама стига до него, той прави признания.
Предвид гореизложеното от
доказателствения материал може да се направи обоснован и категоричен извод, че
подсъдимият е избягъл от местопроизшествието и е
осъществил от обективна страна
квалифициращия признак по чл.343 ал.3 – „ деецът е избягъл
от местопроизшествието“.
На
следващо място безспорно от събрания по
делото доказателствен материал се установи, че подс.Д.
е нарушил нормата на чл.20 ал.2
предл. второ от ЗДП. Тази разпоредба въвежда
задължение за водачите на ППС при
възникване на опасност за движението да намалят
скоростта и при необходимост да спрат. Установи се по категоричен начин от
събраните доказателства, че подсъдимият Д. е могъл да възприеме пешеходците-пострадалата
и св.Б. от момента на стъпването им на пътното
платно, който е и началния момент на възникване на опасността. ВЛ посочва,че
дори когато те са се намирали на 35 метра пред самия автомобил в осветената
част на пътя от фаровете му, в неговата лента за движение , е могло да се възприеме от подсъдимия пресичащата
пострадала на разстояние 35 метра пред автомобила, което е с един метър пред
опасната му зона за спиране, при което той е могъл да спре движението на
автомобила безопасно и да не настъпи ПТП. Безспорно пострадалата е пресичала на
необозначено за това място - на това място няма пешеходна пътека , което
категорично е нарушение от страна на
пострадалата, като самата тя е довела до съпричиняване
на вредоносния резултат. Въпреки, че пострадалата е пресичала пътно платно на
необозначените за това места, подсъдимият е бил длъжен да възприеме
възникналата опасност за движението-пешеходката и да спре преди мястото на
удара. Още повече, че трети автомобил след него в колоната на чакащите на
светофара /св.С. Я./ е възприела
двамата пешеходци, от момента на предприемане на пресичането на пострадалата, тъй като целия
път е бил осветен и това е логично, тъй като има светофарна
уредба, която допълнително всеобхватно осветява
кръстовището. Подсъдимият Д. е бил първа кола в колоната чакащи зелен
светофар, дори и да се е навел да пусне радиото си в автомобила, както твърди
той,това би му отнело 2-3 секунди. Същият е имал
достатъчно време да възприеме възникналата опасност още от слизането на пострадалата на пътното
платно, тъй като светофарната уредба държи червен сигнал достатъчно дълго време, а от друга
страна пътното платно е достатъчно широко и осветено. В този смисъл подсъдимият
е имал пълната възможност като първа
кола в чакащата колона на светофара да наблюдава изцяло движението на
пострадалата пешеходка от разстояние 124 метра ,което е достатъчно да го
предупреди, че трябва да намали скоростта или да спре, за да пропусне
пешеходката. Независимо от това Д. не е изпълнил задължението си да намали
скоростта или да спре, за да пропусне навлязлата вече дори в неговата пътна лента пострадала пешеходка. Това поведение на
подсъдимия говори за едно фриволно неглижиране правилата за движение, липса на
проява на концентрация и внимание на пътя. Водачът трябва по всяко време да е
готов да спре пред възникнало препятствие, което изисква наличие на
съсредоточеност и повишено внимание при управление на ППС. Според
автотехническата експертиза, когато пешеходците предприели пресичането, който
момент следва да се приеме за начален за възникване на опасността, лекия
автомобил се е намирал на около 123-124 метра . Това разстояние е по-голямо от
опасната му зона за спиране-34 метра. В този смисъл Д. е имал възможност да
възприеме опасността и да реагира своевременно на тази опасност, като спре и
изчака пешеходците да преминат, въпреки,че не преминават на обозначените за
това места.
В този смисъл съдът приема за безспорно
доказано извършено нарушение на чл.20
ал.2 изр.2 от ЗДП, тъй като, когато пешеходец стъпи на пътното платно
показвайки,че има намерение да пресича или
започне да пресича пътното платно, какъвто е настоящия казус, винаги се касае до едно
възникващо пътно препятствие за движението и водачът във всички случаи е длъжен
да го възприеме и да предотврати
сблъсъка. Винаги когато късно се реагира на опасността или изобщо не се
реагира, при обективна възможност да бъде възприета същата своевременно, това представлява нарушение по чл.20 ал.2 предл.второ
от ЗДП.
На следващо място съдът призна за виновен
подсъдимия за това, че е извършил нарушение и на чл.116
ал.1 от ЗДП, а именно
„Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“.
Следва да се отбележи, че въпреки,че на кръстовището за с.Тънково да е нямало
място отредено по ЗДП за преминаване на
пешеходци , самото местоположение на местопроизшествието е специфично. Въпреки,
че се води извън населено място, по цялото протежение на пътя
има изградени множество хотели и търговски обекти ,които в летния сезон,
какъвто е бил инкриминирания момент /18.07.2014 г./ са
населявани от много хора, дошли да почиват по Черноморието. В близост има
заведения,магазини,жилища за живеене на туристи, хотели и
т.н. Това обстоятелство е от
изключително важно значение, тъй като подсъдимият е следвало
да има предвид, че преминава през път, от двете страни на който има
засилен поток от пешеходци, движение на
хора и е в силен летен сезон. Именно само поради това обстоятелство, той е
следвало да бъде внимателен и много предпазлив при управлението на автомобила
си в този пътен участък ,с ясното съзнание, че всеки момент може да се появи
препятствие на пътя и той трябва да реагира своевременно. Безспорно Д. не е
проявил необходимото внимание и предпазливост към движещите се в близост
пешеходци,като впоследствие един от тях е станал негова жертва.
Причинна връзка между извършените две
нарушения и настъпилия съставомерен резултат е
налице, защото безспорно е установена възможността на подсъдимия да възприеме
пострадалата още от момента на навлизането й на пътното платно, както и от момента на навлизането й в дясната му лента за движение,както и
възможността му дори от този момент да
предприеме действия да намали
скоростта и да спре до мястото на удара.
Същият е имал техническа възможност да възприеме пешеходката в едни по-ранен
момент. Липсва дори спирачен път на автомобила, което доказва, че подсъдимият
не е предприел никакви мерки за предотвратяване на ПТП поради обективно
възникналото препятствие на пътя. Намалил скоростта и спрял автомобила едва след като е ударил двете
тела.
Съдът оправда подсъдимият да е извършил
нарушения по чл.20 ал.1 и ал.2 предл.първо от ЗДП, тъй като счете, че тези правила за
движение не са в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствата не сочат, че подсъдимият
е изгубил контрол върху
автомобила си, нито пък е следвало да се съобразява със специфични атмосферни условия, релеф на местността,с
превозван товар и т.н. Времето е било сухо, ясно, осветено място на
местопроизшествието, лятно време в тъмната част на деня,а
пътя без неизправности.
От субективна страна подсъдимият Д. е
извършил деянието по непредпазливост при
форма на вина небрежност. Не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да предвиди, че вследствие на неспазването на императивни разпоредби на
ЗДП, тези вредоносни последици могат да настъпят. Д. е
могъл да предвиди, че мястото е доста оживено от почиващи хора през летния
сезон,че от двете страни има търговски обекти и хотели, часът към 22,00 часа
през юли месец предполага един засилен интензитет на пешеходци в такъв район,
че туристите имат ограничени
задръжки,употребяват алкохол и имат по-фриволно поведение. Въпреки това обаче
същият не е проявил достатъчно внимание
и предпазливост ,както и не е бил
готов ако възникне опасност за движението да спре.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За настоящото престъпление се предвижда
наказание от 3 години до 10 години лишаване от свобода.
Съдът определи на подсъдимият Д. наказание
лишаване от свобода за срок от три години, което след
редукцията по реда на чл.58 ал.1 от НК с една трета определи на
две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим в
затворническо общежитие от открит тип. Това наказание
бе определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, което обоснова извод за налагане в определения от
закона минимум.
При определяне на наказанието съдът отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия Д., ниската му степен на обществена
опасност като личност, служебна и семейна ангажираност, изразено съжаление,
които обстоятелства счете като смекчаващи такива. Съдът определи наказанието
към предвидения в закона минимум, отчитайки и допуснатото съпричиняване
от страна на пострадалата Р. Д. за
настъпване на вредоносния резултат, като е пресичала пътното платно на
неразрешени за това места и също е нарушила ЗДП.
От друга страна съдът отчете високата степен на обществена опасност на
деянието, завършило със смъртен резултат. Отчете, че този вид
престъпления бележат значителна динамика в последно време. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете и причинената лека телесна повреда
на св.Б.Д. в резултат на извършеното ПТП, с което му
е причинено „временно разстройство на здравето неопасно за живота“, въпреки, че това деяние
е несъставомерно. От друга страна като негативен щрих
към личностната характеристика на подсъдимия съдът констатира, че въпреки да е
видял и осъзнал, че е блъснал двама човека, които лежат на земята, очевадно имат нужда от помощ и
то своевременно ги изоставя на пътя. Безспорно личността на подсъдимия Д.
,за да се превъзпита и предупреди има нужда от една по сериозна санкция. Видно от приложената по делото Справка от КАТ
, съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство многобройните наказания на
подсъдимия Д. за допуснати административни нарушения по ЗДП, от които преобладават
нарушенията свързани с управление на МПС с превишена скорост /чл.21 ал.1
ЗДП/,както и има допуснато нарушение по чл.174 ал.1 т.“Б“от ЗДП-управление в
пияно състояние, като му е била наложена глоба и отнето свидетелството за
правоуправление за срок от 5 месеца. Следва да се отбележи, че последното нарушение на подсъдимия Д. преди процесното е само два месеца по-рано /на
20.05.2014г./, свързано отново с движение с превишена скорост. Явно
всички наложени наказания по административен ред /девет на брой/ не са
оказали своя възпиращ и превъзпитателен
ефект върху подсъдимия. С оглед проявената упоритост и системно
неглижиране на правилата за движение от
страна на подсъдимият А.Д., настоящият съдебен състав
счете, че с оглед постигане целите на генералната и
специална превенция, подсъдимият следва
да изтърпи ефективно наложеното
наказание лишаване от свобода. Това ще въздейства поправително-възпитателно и
въздържащо за в бъдеще същия да спазва стриктно правилата за движение. При
определяне вида на изтърпяване на наказанието, съдът
взе предвид и поведението на подсъдимия след ПТП-то, а именно същия се е укрил от правосъдието за няколко
дни, като ако не бе идентифициран от разследващите органи, Д. не би съдействал
на разследването. Именно поради това съдът счете, че за превъзпитанието
личността на А.Д. е необходимо наказанието да бъде
изтърпяно ефективно, като отлагане
изпълнението на наказанието по чл.66 ал.1 от НК би било един необоснован
толеранс към дееца,
както и не би имало необходимия
превъзпитателен и възпиращ ефект върху личността му.
Независимо от липсата на формални пречки
за приложението на чл.66 ал.1
от НК, с отлагане изпълнението на наказанието съдът счита, че с него няма да се постигнат целите на наказанието
предвидени в чл.36 от НК. Безотговорното системно игнориране от страна на
подсъдимия на правилата за движение разкрива, че подсъдимият Д. е изградил едно
трайно отношение на пренебрегване на закона и е безотговорен към околните
участници в движението. В закона е заложено разбирането, че приложението на чл.66 ал.1 от НК не е формално, макар и да зависи поначало от формални предпоставки
като отсъствието на предишно осъждане за престъпление от общ характер и от
размера на наказанието лишаване от свобода. Третата предпоставка за
приложението на този институт е обаче изцяло оценъчна. Тя е свързана с преценка
на съда доколко е наложително ефективното изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на дееца, както и за предупредителното му въздействие сред
обществото. В конкретния случай подсъдимият е показал склонност към нарушаване
на няколко правила за движение. Предходните му санкции наложени по
административен ред, описни по-горе по ЗДП, без да се
съобрази с понесената за тях отговорност е проява на трайно /девет нарушения/
незачитане на тези правила. В този смисъл поведението на пътя на подсъдимия
има нужда от сериозна корекция, за да се
предотвратят последващи подобни инциденти и за му се окаже възпиращо действие.
Недопустимо е да си санкциониран четири пъти за превишена скорост по
административен ред и да продължаваш да вършиш същото нарушение многократно,
въпреки, че тук се касае за различни нарушения, но всички те по характер са
правила за движение на пътя. Явно тези административни наказания не са
допринесли по никакъв начин към превъзпитание на дееца към спазване правилата
за движение. Според настоящия състав и условна присъда не би постигнала целите
на наказанието в конкретния случай.
Съдът на
основание на основание чл.343г от НК вр. с
чл.37 т.7 от НК лиши подсъдимия А.Г.Д. , от правото
да управлява моторно превозно средство
за срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила. Съдът определи по продължителен период на лишаване
от правоуправление предвид данните по делото, за допуснати многобройни
административни нарушения по ЗДП, с оглед
проявената от него упоритост да не спазва правилата за движение, въпреки
наложените му до момента административни санкции.Необходим е по-продължителен
срок на лишаване от правоуправление според съдебния състав,за да има възможност
подсъдимият да осъзнае и осмисли по-задълбочено,че правилата на пътя трябва да
се спазват .
Съдът относно веществените
доказателства по делото постанови :
1.Да бъдат върнати на „**************, с ЕИК:***********,седалище
и адрес на управление:гр.С.бул.“*****************“
№***, ет.* , представлявано от управителя Г. М. В. , предадените
като веществени доказателства л.а. марка „********************“ с рег.№************** с номер на рамата
*********************, оранжев на цвят, който се намира на съхранение на
паркинга на ОДМВР
- Бургас, ведно с ключ за л.а. марка „**********************“ с рег.№***************, както и Черна пластмасова част около 25х5см. с
надпис „*************, регистрационна табела *************, обложка /пластмасова / от
регистрационна табела;
2. Да бъдат унищожени след
влизане на присъдата в законна сила следните ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
-Плик съдържащ тъкан от асфалта на
5.60м. от „02“
-Плик съдържащ червеникава течност на
8м. от „02“
-Плик съдържащ червеникава течност на
17.5м. от „02“
-Полиетиленов плик с малки отлюспени
парченца оранжева боя.
-Пластмасови парчета.
-Два косъма всеки с дължина около 3 см.
-Косми
Предадени с протокол за вземане на
сравнителни образци от Б.Д.Д. от 22.07.2015г.
- лист № 51:
-Косми от главата.
-Косми от ръцете.
-Косми от крак;
-Запечатан стъклен буркан съдържащ одорологични следи;
-марля /проба/;
3.Диск съдържащ запис от системата за
видеоконтрол на бензиностанция „ОМВ -1085“- к.к.
„Слънчев бряг“ – лист № 165 в ДП да остане на съхранение по делото. ;
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът постанови
подсъдимият А.Г.Д., ЕГН:**********
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД-МВР-Бургас сумата
от 748,85 лв. / седемстотин четиридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки / ,
представляващи разноски по досъдебното производство,както и сума в размер на 15 лв./петнадесет лева/
представляваща разноски за извършен устен превод по телефон с
пострадалите-частни обвинители в И. в съдебното
производство.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: