Р Е Ш
Е Н И Е
№ 643
12.10.2022г.,гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав
СЪДИЯ:
Цветомира Д.
Секретар: Йорданка Попова ………………………………………………………………….
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 276 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Предмет на разглеждане в съдебното производство е жалбата на Т.Й.Г. *** насочена против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, с изх. № 02-260-6500/12990 от 04.08.2021г. издадено от Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“ .
В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно, като постановено при липса на мотиви, неразбираемо и противоречащо на целите на ОСП и целите на подпомагането, и преди всичко на регламентите на ЕС, вкл. и постановяващо противозаконно рестрикции изразяващи се в принудително и предварително санкциониране срещу земеделските субсидии, представляващи неподлежащи на принудително изпълнение вземания.
Сочи се, че дори липсата на мотиви е основание да бъде обявен за нищожен оспорения акт. Допълнителните разминавания в цифрите посочени без абсолютно никакви обяснения, посочените рестрикции и санкции, принципно отразени като „прихванати суми“, но без конкретно посочване на повода за същото прихващане, съчетани с липсата на мотиви за намаленията и прихващанията, водели до заключение за административен произвол, вкл. и некомпетентност, поради нарушение на закона. Не били изложени и мотиви относно осъществените намаления и наложени санкции.
Предвид формалистичния подход, нарушаващ целите на ОСП, както и целите на подпомагането, вкл. поради неправомерното административно поведение на ответника, се моли уведомителното писмо да бъде обявено за нищожно, поради липса на мотиви и липса на компетентност, евентуално същото да бъде отменено, като бъде задължен ответникът да извърши незабавно дължимите плащания към земеделския производител. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – Заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител – в съдебно заседание и в „становище“ от 13.05.2022г.(л.47) излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Т.Й.Г., в качеството му на земеделски производител, е подал на 09.05.2019г. заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019г.(л. 61), по следните схеми и мерки: СЕПП, СПП, ЗДП, МЗС, СП(основна)ПНДП, Мярка 10, и Подмярка 13.2/НР2(Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения) с приложение в табличен вид – (л.63 и сл.) за използваните парцели в землището на с. М. и с. С., обл.Х..
При подаване
на заявлението била извършена автоматична проверка на въведените данни по заявлението за подпомагане(л.68 ).
На 13.09.2019г. Т.Г. е депозирал
заявление вх. № 02-261-6500/656/13.09.2019г. (л.71), с което е оттеглил изцяло заявените за подпомагане Парцел
68727-94-2-1 с площ 5 ха, и Парцел 68727-92-15-1 с площ 3 ха., с приложена нова таблица за
заявените за подпомагане парцели и ново заявление за подпомагане за кампания
2019г. с редакция на схеми и мерки. С последното било заявено подпомагане по
схеми/мерки: СЕПП, СПП, ЗДП, МЗС, СП(основна),
ПНДП, мярка Агроекология и климат(Мярка 10)
и Подмярка 13.2/НР2.
На 04.08.2022г.от Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” е издадено процесното Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/12990 от 04.08.2021г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. (л.42), с което са извършени намаления на исканите субсидии по следните заявени от жалбоподателя схеми и мерки за подпомагане – Подмярка 13.2/НР 2, СЕПП, СПП, СП(основна) , ЗДП и МЗС, не са изплатени суми, вкл. по единствено оторизираните такива по схема ЗДП, тъй като същите са прихванати, наложени са санкции по схеми Базирани на площ, администрирани съгласно чл. от Делегиран парламент № 640/2014 на Комисията за кампания 2020г. в размер на 30 360.48 лева по СП(Основна) и санкции по чл. 19а от същия регламент в размер на: 3434.34 по СЕПП, 2421.93 по СПП и 1035.6 по Подмярка 13.2/НР 2.
Уведомителното писмо е съобщено на адресата си на 20.03.2022г.(л.46).
Жалбата срещу уведомителното писмо е депозирана пред АдмС-Хасково на 01.04.2022г. по електронна поща и заведена с вх. № 1957 от 04.04.2022г.
По делото
е представена Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021г.(2) на Изпълнителния Директор
на ДФЗ за делегиране на правомощия на Зам. изпълнителния
директор на ДФ“Земеделие“ – П. Д. С. да издава и подписва уведомителни писма по
схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за
подпомагане.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, както и такива, имащи отношение към съществото на спора.
Съдът като взе предвид съдържанието на административния акт, твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за оспорващото лице. Оспорването е депозирано в законоустановения 14 – дневен срок, освен това със същото се претендира и прогласяване нищожността на обжалваният акт, в който случай оспорването не е ограничено със срок. Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Уведомителното писмо е обжалвано, както с доводи за унищожаемост,
така и с доводи за нищожност. Преценката си за валидността и
законосъобразността на обжалван административен акт съдът гради върху
основанията посочени в чл. 146 от АПК, а именно: актът да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материално - правните разпоредби и да съответства на
целта на закона. Съгласно чл.168, ал.2 от АПК съдът може да обяви
нищожност на акта дори при липса на искане за това. В закона няма легална дефиниция
на понятията „унищожаемост“ и „нищожност“. Трайно съдебната практика и
теория приемат, че акт издаден от
некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен винаги е
нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на
административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова
съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради
противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание.
Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може
да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от
акта са нетърпими от правовия ред.
Обществените отношения, свързани с
прилагането на Програмите за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г. и 2014г. - 2020г. са предмет на уреждане от Закона за
подпомагане на земеделските производители - чл. 1, т. 7 от закона. С него се
определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките
и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната
компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата
на чл. 11а, ал. 1 т. 1 и т.2 от ЗПЗП органът, който приема, проверява и
взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания
и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска
политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и
мерки на Общата политика по рибарство и извършва разплащания по схемите и
мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика е
Разплащателната агенция. В т. 13 от § 1
от ДР на ЗПЗП, изрично е посочено, че
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 11, ал. 2 т. 4 от ЗПЗП изпълнението на
функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акт за акредитация
се възлага на Държавен фонд „ Земеделие”, чиято структура и организация на
работа като Разплащателна агенция са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в
неговия Устройствен правилник. Съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция,
който представлява същата, а разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от Устройственият
правилник на ДФ „Земеделие” установява правомощие на Изпълнителния директор да
взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на
Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно ал.4 на чл. 20а от ЗПЗП
Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от
правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и
такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. Със
Заповед№03-РД/2891#2/16.06.2021г.
на Изпълнителния Директор на ДФЗ изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е
делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и
мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане. Предвид изложеното оспореният акт се явява издаден от компетентен орган.
ИАА е издаден в изискуемият писмен вид,
съдържа разпоредителна част и подпис на
издателя си. Следователно налице е валидно волеизявление на административен
орган.
Законосъобразността на един
административен акт се проверява съобразно изложените в него фактически
съображения. Т.е. наличието или липсата им
е от значение само за преценка
законосъобразността на съответния административен акт. В Уведомителното писмо в
табличен вид са посочени схемите, по които жалбоподателят е кандидатствал,
оторизираните по тях суми, респ. извършените
намаления, размера на неосъществените
плащания, съобразно извършените прихващания и вида, и размера на наложените
санкции.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му. В разглеждания случай в
уведомителното писмо не са изложени никакви конкретни фактически съображения относно
материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане по всяка една от
посочените в писмото схеми и мерки, за които кандидата е заявил подпомагане,
размера на наложените санкции и необходимостта от извършване на прихващане,
поради което реално на жалбоподателя не
са изплатени суми. Данните в Таблица 1 за оторизирани суми; поясненията на
колона 1 - колона 6 към Таблица 1, посочването
на ставките за съответните заявени схеми/мерки за кампания 2019 г.; Таблица 2 с
посочени прихванати суми в размер на оторизираните такива, поясненията на
колона 1 - колона 6 към Таблица 2 са непълни, неконкретизирани, и от тяхното
съдържание не се достига извод, обосноваващ извършеното намаление на исканата
от дружеството сума по посочените схеми и мерки за подпомагане и
обстоятелствата поради които не са изплатени оторизираните суми, а вместо това
същите са прихванати и съответно са наложени санкции. Фактическите
основания за издаване на акта обаче следва да са изложени или в самия
административен акт или в други подготвителни документи по издаването му(допустим
начин на мотивиране съгласно ТР№16/75г., а на ОСГК на ВС), и същите следва да са
конкретни и да са относими към приложимото материално право, а когато актът е
издаден по искане на адресата, т.е. издаването му не е предоставено на
преценката на административният орган, както е и в конкретния случай, то мотивите
следва да кореспондират с искането, поради което в тях
трябва да е ясно изразено становището на административният орган по
основателността на отправената претенция на съответното лице. В тази връзка следва да се посочи, че в случая не би могло да се приеме, и че
мотивите към акта се съдържат в подготвителен документ от представената по
делото административна преписка, по начин по който да са достатъчни по обем,
яснота и характер, и да могат да се извлекат доводите на органа,
поради които е приел, че следва да
намали подлежащите на плащане субсидии по всяка от посочените в административният
акт 6 бр. схеми и мерки, да не изплати оторизираните по същите схеми и мерки
суми, а вместо това да прихване същите, и да наложи санкции за бъдещ период по схемите
и мерките базирани на площ чл. 19 и чл.19а от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на
Комисията, за кампания 2019. В случая това изискване не е изпълнено надлежно от органа,
поради което и обжалваното уведомително писмо не отговаря на изискванията на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Липсата на надлежни мотиви води до невъзможност
съдът да извърши адекватен съдебен контрол за законосъобразност на акта, а
освен това по този начин се затруднява
възможността адресата на обжалваното писмо да разбере по какви причини спрямо
него са въведени неблагоприятните последици на последното и оттук да организира
правото си на защита. На практика едва в хода на съдебното производство, след представяне
на отговор по жалбата наименуван „становище“ с рег. № 02-260-6500/12990#2 от 13.05.2022г., изготвено
почти девет месеца след постановяване на акта и в хода на образуваното съдебно
производство, и от представеното по делото писмо изх. № 11-331/24.06.2022г. на
Директор Дирекция“ ИЗП“ при МЗ и писмената информация получена от ОС“Земеделие“-Х.,
офис С. се установява, какви евентуално биха могли да са съображенията на
органа за издаване на акта, в частта на
извършените намаления и наложени
санкции, и че те са свързани с попадане на части от заявените парцели извън допустимия слой и заявяване за
подпомагане на площи без правно основание, поради което е прието, че е налице
100 процента наддеклариране. Мотивиране на административен акт по този начин – чрез изготвяне на становища и
изискване на информация от трети лица съставена също в хода на съдебното
производство е недопустимо, тъй като адресата му е лишен от възможността да
ангажира доказателства опровергаващи доводите на органа, понеже към датата на
депозиране на жалбата същият не знае
какви са съображенията на последния.
Изцяло неизяснени по делото са съображенията на ответника, вкл. от цитираните по-горе становище и писмо на Директор дирекция“ИЗП“ при МЗ и информация на ОС“Земеделие“ да приеме, че следва да извърши прихващане и да не изплати оторизираните на кандидата суми. Нито се твърди от административният орган, нито по делото са представени доказателства по отношение на кандидата за подпомагане да са наложени санкции или недължимо да са били оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или да се приспадат суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.
С оглед искането в жалбата оспореният акт да се прогласи за нищожен, в допълнение следва да се посочи, че по делото не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до липса на волеизявление, уведомителното писмо е издадено въз основа на законова делегация – по силата на ЗПЗП, т.е. актът не е лишен от законова опора, поради което същият не е нищожен на основание несъответствие с целта на закона или поради пълна липса на условията и предпоставките на нормите на ЗПЗП.
Ето защо обжалваното уведомително писмо не е нищожно, но същото е незаконосъобразно, поради немотивираност и следва да бъде отменено, поради наличието на основание по чл. 146, т.2 от АПК, а преписката следва да бъде върната на административният орган, за ново произнасяне по подаденото от Т.Й.Г. заявление за подпомагане за кампания 2019г., съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона, а именно с издаване на мотивиран акт.
В този смисъл трайната
практика на Върховният административен съд, сформирана по идентични случаи, вкл.
най-новата такава, изразена в : Решение № 7740/19.08.2022 г.
постановено по адм. дело № 1604/2022г. по описа на ВАС, Решение
№ 7084/13.07.2022г. постановено по адм.дело № 2899/2022г., Решение № 5897 от 15.06.2022г.
постановено по адм. дело № 2366 по описана ВАС за 2022г. и мн.други.
Предвид изхода на спора,
основателна съгласно чл.143, ал.1 от АПК
се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски и такива следва да му се присъдят в установения по делото действително
сторен размер от 10.00 лева, представляващи действително внесена ДТ(л.14).
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от оспорващата страна е допустимо, като заявено в срок, но по същество неоснователно, предвид факта, че до изтичане на преклузивния срок – последното по делото о.с.з., по делото е представено само пълномощно удостоверяващо представителната власт на процесуалния представител на жалбоподателя, но не и договор за правна защита и съдействие, или други документи удостоверяващи действително заплащане на адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 172
ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, с изх. № 02-260-6500/12990 от 04.08.2021г. издадено от Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“ .
ВРЪЩА преписката на административният орган – Заместник –
изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“ - РА, гр.С. за ново произнасяне по подаденото от Т.Й.Г. за кампания 2019г., по схеми и мерки : Подмярка
13.2/НР 2, СЕПП, СПП, СП(основна), ЗДП и МЗС съобразно указанията на съда дадени в
мотивната част на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Т.Й.Г., с ЕГН **********,***, разноски по адм.дело № 276/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 10.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: