№ 381
гр. Перник, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря КР.А.И.
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720104800 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу
С. А. А., с ЕГН: ********** /фамилното име, уточнено в допълнителна молба
вх. № 19401/29.09.2022 г./, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 2535.73 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за
имот – апартамент № 72, находящ се в гр. *****, от които главница в размер
на 2311.41 лева за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл., и 224.32 лева
– обезщетение за забава за периода от 09.02.2021 г. до 26.05.2022 г. вкл.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 3585/2022 г. на Пернишкия РС –
20.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези
аргументи се иска уважаване на исковите претенции.
1
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и
копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В хода на производството по делото са представени и приети: копие от
декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 21.03.2016 г. от С. А. А. и М.М. А.а и копие
от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за
държавните имоти от 23.10.1990 г.
Препис от исковата молба е връчен на ответника лично. В срока по чл.
131 от ГПК от страна на ответника е депозиран писмен отговор, в който
исковете се оспорват като недопустими, евентуално като неоснователни.
По отношение на допустимостта се твърди, че исковете били предявени
от нелегитимен субект, доколкото ищцовото дружество не било посочено в
Закона за енергетиката, където като субекти били посочени единствено
„енергийно предприятие“ и „топлопреносно предприятие“.
По отношение на основателността се твърди, че общите условия на
дружеството били „фиктивен“ и „несъществуващ“ документ, който уреждал
незаконна и непоискана доставка на топлинна енергия. Оспорва се
възникването на облигационно отношение по силата на тези общи условия.
Излагат се подробни доводи, че твърдяната доставка на топлинна енергия
била фиктивна и нереална. Излагат се и подробни доводи за противоречие на
общите условия на дружеството с редица международни правни документи и
законодателството на ЕС.
От ответника са постъпили и допълнително писмено становище, както и
писмени бележки. Ответникът представя в копия и множество касови
бележки като твърди, че плаща непосилни суми от години, в това число за
процесния период. Поддържа, че е невъзможно в домакинството му да са
потребени начислените му количества – доколкото в имота живеели двама
души, а и често било дори студено.
В хода на производството е извършена и съдебно техническа експертиза
/СТЕ/.
В съдебно заседание, проведено на 13.03.2023 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.
Ответникът – редовно призован изразява становище за отхвърляне на
исковете. Поддържа че му са начислени количества за доставена топлинна
енергия и вода, твърде високи за едно домакинство от двама души. Посочва,
че измервателните уреди на отоплителните тела не са подменяни от много
години, но и никой никога не го е уведомявал за необходимостта от
подмяната им при извършване на отчет /какъвто отчет имало само веднъж
годишно/.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
2
вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2159/20.06.2022 г. по
ч.гр.д. № 3585/2022 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника чрез лице от домашните /син/.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
Страните не спорят, а и от представено по делото копие от договор за
продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от
23.10.1990 г. се установява, че имот с адрес: гр. *****, ап. 72 е придобит от
ответника чрез покупка на 23.10.1990 г. Посоченият имот съгласно
декларацията по чл. 14 от ЗМДТ обаче е деклариран като собствен освен на
ответника и на още едно лице – М.М. А.а при равни дялове. В тази връзка в
съдебно заседание, проведено на 27.01.2023 г. ответникът заявява изрично, че
М.М. А.а е негова съпруга към момента на придобиване на имота като
двамата продължават да са женени и към настоящия момент.
От служебно изисканата от съда справка за постоянен и настоящ адрес
на ответника от Национална база данни „Население” по ч.гр.д. № 3585/2022 г.
по описа на РС Перник се установява, че същият е адресно регистриран на
адреса – гр. *****, ап. 72 от 1980 г. като настоящ адрес и от 2001 г. като
постоянен адрес.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза. От
същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда,
където е въведена улугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма
за дялово разпределение /ФДР/ „Нелбо“ ЕАД. Последната изготвя
изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2006
г., от когато и вещото лице счита, че е налице договор между СЕС и ФДР.
Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през
процесния период.
Налице е и договор /№ 99 от 08.12.2011 г./ между ищцовото дружество
и фирмата за дялово разпределение, считано от 08.12.2011 г., със срок една
година, но и клауза за безсрочно продължение с по още година при липса на
възражения. По отношение на годността на измервателните уреди вещото
лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал
задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип,
годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се
счетат за достоверни. Тази констатация се отнася до топломера в абонатната
станция на СЕС /не за индивидуални уреди в дома на ответника/.
Отразено е, че количеството на топлинна енергия за СЕС е определено
правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно
3
нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи
на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално
отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата
се установява, че главницата на задълженията за процесния период е в размер
на 2311.41 лева и съвпада с исковата претенция. Сумата от 2311.41 лева е
формирана от потребена битова гореща вода /БГВ/ на стойност 416.75 лева,
отопление сградна инсталация и отопление имот – 906.77 лева, 987.77 лева –
изравнителна сметка и 12.30 лева – вноска дялово разпределение /2.46 лева
месечно/. Отразена е и отстъпка от 12.18 лева поради прекъсване на
отоплението. Съгласно експертизата в имота има три помещения: кухня,
дневна и стая като отчетите са по индивидуални разпределителни уреди
/ИРУ/, а начисленията са по отчет. На последно място от заключението е
видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени
отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените
суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че изравнителните сметки
са на значителна стойност и произтичат от потребена топла вода.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз
основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия.
По делото са представени и множество касови бонове, с плащания,
както следва:
касов бон стр. 44 от делото – по блокирана сметка /съдебно дело/ - сума
в размер на 3032.45 лева – от м. 5 2021 до м. 9 2022 г. – неотносими към
настоящото дело периоди;
3 броя касови бонове на стр. 45 – първи бон – не се чете; втори бон – за
консумирана ел. енергия за м. 09.2020 г.; трети бон – за консумирана ел.
енергия за м.10.2020 г. – неотносими към настоящото дело периоди;
2 броя касови бонове на стр. 46 –първи бон – за консумирана ел. енергия
за м. 11.2020 г.; втори бон – за консумирана ел. енергия за м. 08.2020 г.
– неотносими към настоящото дело периоди;
2 броя касови бонове на стр. 76 –първи бон – за консумирана ел. енергия
за м. 6.2020 г. – неотносим към настоящото дело период; втори бон –
за консумирана ел. енергия за м. 12.2020 г. – размер на платената сума
8.72 лева – като сумата е отнесена за погасяване на лихва;
3 броя касови бонове на стр. 77 – първи бон – не се чете; втори бон – по
блокирана сметка /друго съдебно дело/; трети бон – за консумирана ел.
енергия за м.06.2019 г. – неотносими към настоящото дело периоди;
3 броя касови бонове на стр. 78 –първи бон – за консумирана ел. енергия
за м. 11.2020 г.; втори бон – за консумирана ел. енергия за м. 10.2019 г.;
4
трети бон – за консумирана ел. енергия за м. 09.2019 г. – неотносими
към настоящото дело периоди;
3 броя касови бонове на стр. 79 – първи бон – за консумирана ел.
енергия за м. 12.2020 г. – размер на платената сума 100 лева – като
цялото задължение по фактурата е било в общ размер от 276.97 лева;
втори бон – за консумирана ел. енергия за м. 11.2020 г. – неотносим към
настоящото дело период; трети бон – не се чете;
3 броя касови бонове на стр. 80 –първи бон – за консумирана ел. енергия
за м. 06.2020 г.; втори бон – за консумирана ел. енергия за м.07.2020 г.-
неотносими към настоящото дело периоди; трети бон – по блокирана
сметка /друго съдебно дело/.
3 броя касови бонове на стр. 81 –първи бон – за консумирана ел.
енергия за м. 05.2020 г. – неотносим към настоящото дело период;
втори и трети бон – по блокирана сметка /друго съдебно дело/;
В тази връзка и като съобрази извлечението от сметка, представено по
делото, съдът установи, че сумата за първия процесен месец – а именно м.
12.2020 г. – възлиза на 176.97 лева тлавница. Същевременно от относимия
касовия бон се установи, че фактурата е била с първоначален размер от 276.
97 лева. Поради това съдът намира, че плащането от 100 лева, извършено от
ответника, е съобразено от дружеството. Другата сума от 8.72 лева – е
отишла за погасяване на натрупаната лихва за забава. Поради това и
процесната лихва за забава за този отчетен период е в остатъчен размер от
едва 3.20 лева.
Останалите, извършени от ответника, плащания, както подробно се
установи по-горе по касови бонове, не са относими към процесните периоди и
суми на настоящото съдебно дело.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед №
2159/20.06.2022 г. по ч.гр.д. № 3585/2022 г. на Пернишкия РС за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като
същият е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило
даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му
е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
5
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален
договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 21.03.2016 г. от С.
А. А. и М.М. А.а и копие от договор за продажба на държавен недвижим имот
по Наредбата за държавните имоти от 23.10.1990 г., както и ОУ на ищцовото
дружество/ следва извод, че ответникът има качеството на потребител на
топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит
чрез покупко-продажба от страна на ответника – още на 23.10.1990 г. В тази
връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно
облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби
на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството
и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че същата е собственик на
топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от
топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени
конкретни възражения. Не бяха въведени и други възражения въобще за
промени във вещноправния статут на имота след придобиването му. По
делото се установи и че общите условия на дружеството са валидни и
действащи в процесния период – доколкото на съда е ноторно известно, че
същите са публикувани в централен и местен ежедневник - в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. и в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г. В тази връзка ответникът
следва да отговаря за пълния размер на задълженията за имота.
6
Само за пълнота следва да се отбележи, че по делото действително се
установи, че топлоснабденият имот има и втори собственик – лицето М.М.
А.а. Последната обаче е съпруга на ответника, като последният не оспорва, че
двамата са били женени към датата на придобиване на имота и посочва, че
бракът не е прекратен. Доколкото липсват данни за режим на имуществени
отношения и предвид приложимите разпоредби на Семейния кодекс /СК/,
действал към момента на придобиване на имота, съдът приема, че процесният
имот, закупен през 1990 г., е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност /СИО/ между ответника и съпругата му М.М. А.а. Съгласно чл. 32 от
СК обаче разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от
двамата съпрузи, като те отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че
основен признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят
солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи,
какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия. В тази връзка
кредиторът по вземания, насочени срещу солидарни длъжници, има правото
сам да определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези
длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на
предявените искови претенции. По тези съображения съдът намира, че
ответникът следва да отговаря за пълния размер на вземанията на ищеца за
топлинна енергия, доколкото същият е предявил именно срещу него исковите
си претенции /в този смисъл Решение № 36 от 5.02.2018 г. на ОС - Перник по
в. гр. д. № 595/2017 г. /. В този смисъл и обстоятелството кой от двамата
съпрузи е посочен като титуляр на партидата при ищцовото дружество е без
правно значение.
Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е
извършено законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
видно от изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение е налице валиден договор за услугата
„дялово разпределение“. От експертното изследване е видно и че сумите за
топлинна енергия са начислявани правилно съгласно утвърдената методика, а
монтираните измервателни уреди са били в изправност в процесния период.
Освен това при положение, че между ФДР и СЕС също е налице договор за
извършване на услугата дялово разпределение, то сградата е топлофицирана.
Това се потвърждава и от факта, че ответникът сам твърди, че ползва топла
вода и топлинна енергия за отопление /макар доставката да била непоискана/,
което се установява и от експертизата. В тази връзка съдът отбелязва, че
ответникът следва да дължи суми за отопление сградна инсталация. В тази
връзка следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени
дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания
съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.
7
Действително ответникът наведе данни, че ИРУ в имота му са остарели,
но евентуалната им подмяна е отговорност именно на ответника, който при
получаване на първите по-големи сметки е следвало да се обърне към ФДР, за
да извърши проверка на уредите, което същият не е сторил.
На следващо място съгласно общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 -
дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка,
както се отбеляза и по-горе, дружеството следва да установи и размера на
претендираната сума. Съобразно така разпределената доказателствена тежест
по делото се изслуша заключение на вещо лице, въз основа на което съдът
прие за установено, че стойността на потребената топлинна енергия за
периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл. е 2311.41 лева /формирана за
БГВ, дялово разпределение и отопление на сградна инсталация и имот/.
Последната видно от експертите изследвания е правилно изчислена и липсва
плащане на същата от страна на ответника – с изключение на съобразената
сума от 100 лева по един от касовите бонове, както се разясни по-горе –
относно м.12.2020 г. В тази връзка и исковата претенция за посочения период
е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо
число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
настоящият състав намира, че обезщетението за забава е в размер на 224.32,
считано от 09.02.2021 г. до 26.05.2022 г. вкл., за която сума искът следва да
бъде уважен. Сумата, платена по един от касовите бонове, отново както се
отбеляза и по-горе, е съобразена за периода на м.12.2020 г.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба. Предвид
разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват
с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.06.2022 г. и началната
да на процесния период – 01.12.2020 г. такава давност не е изтекла по
отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенции за основателни и доказани в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
8
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 3585/2022 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 100.71 лева, от които 50.71 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски
следва да бъдат присъдени изцяло.
По разноските в производството по гр.д. № 4800/2022 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 50.71 лева държавна такса, 250 лева – възнаграждение за вещо лице,
100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 10 лева – такса за два броя
съдебни удостоверения, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно
от представените по делото платежни документи претендирани разноски са
действително извършени. В тази връзка и на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 410.71 лева изцяло.
Ответната страна не претендира разноски и не представя доказателства
да е извършила такива.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. А. А., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. *****, ап. 72, ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“, сумата от общо 2535.73 лева, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот –
апартамент № 72, находящ се в гр. *****, от които главница в размер на
2311.41 лева за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл., и 224.32 лева –
обезщетение за забава за периода от 09.02.2021 г. до 26.05.2022 г. вкл., както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 3585/2022 г. на Пернишкия РС –
20.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 3585/2022 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА С. А. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. *****, ап. 72 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“ сумата от общо 100.71 лева, представляваща
9
разноски в производството по ч.гр.д. № 3585/2022 г. по описа на Пернишкия
РС и сумата от общо 410.71 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 4800/2022 г. на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 3585 по описа за 2022 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10