№ 19
гр. Враца , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20201420102292 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК
Производството е образувано по постъпила искова молба от адвокат Албена
Коцанкова член на АК-Враца, с адрес на кантора: 3000, гр. Враца, бул “Христо Ботев"
№43, в качеството й на процесуален представител по пълномощие на Е. А. М. с ЕГН
********** и адрес за призоваване: гр. ****. ж.к. "****" бл.**, вх. "***", ап. ***
против С. А. М. с ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр.****, ж.к. "****", бл.
****, вх. "****", ап.*** за допускане на развод по реда на чл. 49 СК.
Ищецът твърди, че с ответника са съпрузи по силата на сключен граждански брак
от 22.10.1988 г., за което е съставен Акт № ***** от същата дата на Община Враца. От
съпружеското им съжителство същите имат родени две деца, които към момента са
пълнолетни. Този брак е първи по ред и за двамата.След сключване на брака страните
се установили да живеят за кратко в дома на родителите на ответницата в гр. Враца,
след което били настанени в жилище, общинска собственост. Близо 20 години
отношенията между съпрузите се основавали на взаимно уважение, доверие и
разбирателство. След този период започнали конфликти помежду им от битово
естество. Ищецът желаел да продължи спокойно и без скандали своя живот и напуснал
семейното жилище. Не след дълго ответницата започнала работа в Италия.Към
момента повече от 10 години същите са в трайна фактическа раздяла. Не подържат
никакви контакти.Твърди, че знае от децата, че последните няколко години
ответницата работи в Германия.Всеки от тях установил свой личен живот.Ответницата
се прибира във Враца, но ищеца не знае кога и за какви периоди. Същата живее в едно
домакинство със своите деца на адреса посочен за нейн най-отгоре в исковата
молба.Твърди се също така, че съществуващата към момента брачна връзка е лишена
от нейното дължимо според закона и морала вътрешно съдържание, поради което
продължаването й би било в противоречие с интересите както на прокламираните в СК
1
принципи, така и в противоречие с интересите на обществото и тези на страните по
делото.Ищецът счита, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което
е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност
за възстановяване на брачната общност и на нормалните съпружески отношения.
Предвид всичко горепосочено се иска от съда да се произнесе с решение, с което
прекрати сключения граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство,
без да се произнася относно вината и ползването на семейното жилище.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответника. Счита, че изложените в исковата молба твърдения,
че между страните са налице конфликти, че те са в трайна фактическа раздяла, че
брачната им връзка е лишена от съдържание са необосновани. В тази насока, в
обстоятелствената част на исковата молба не са изтъкнати каквито и да са причини,
довели до разстройството на брака. Също така не се твърди страните да са правили
опити да заздравят брака си, респективно да са правили опити да продължат
съвместния си брачен живот.Поради това не е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака им, което да е без възможност за поддържане на нормални
съпружески отношения.Отправя искане за предоставяне ползването на семейното
жилище на доверителката му, находящо се в гр.****, ж.к. "****", бл. № ****, вх. "****,
ап. № ***
След преценка на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Враца
въз основа на акт за граждански брак № **** от 22.10.1988 г., съставен в гр. Враца,Е.
А. М. и С. А. С. са сключили граждански брак, като след брака съпругата приела
фамилното име на съпруга - М..
От показанията на свидетелката З. П. П. – живееща на семейни начала с ищеца, се
установява, че страните по делото не живеят заедно от отпреди 2012 г. Познава
страните по делото. С Е. живеят на семейни начала, от около 9 години, като са заедно
девет години - от 2012 г. Той отишъл да прави ремонт в къщата й и тогава още не
живеел със съпругата си. Е. живеел с майка си. Опитвали са страните да се съберат, но
не се е получавало. С Е. живеят в ж.к. "****" бл.****, под наем. Съпругата С.М. я
познава, не е разговаряла с нея, но я познава. Тя живее в Германия. Когато се връща в
България, живее в ж.к. "*****", бл.**** при децата си. Това жилище е общинско, те са
живели навремето там, докато са били женени.Посочва, че С. живее с друг човек в
Германия, той е идвал с нея в България. Техният брак според свидетелката не може да
бъде заздравен. Това го чувала още от С., от майката на Е. и от децата им. Ищецът и
ответницата не поддържат никакви взаимоотношения. С. й изпращала заплашителни
съобщения, от които се разбира, че тя живее с друг мъж, тя е виждала този човек.
Виждала ги заедно. Виждали са ги на общи събирания във гр.Враца – на кръщене. Били
поканени и двете страни на кръщене, тогава те били на единия край на залата, а
ответницата на другия край. Близки на Е., а и самия Е. казват, че не могат да заздравят
отношенията си, всичко се е изчерпало.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, като отчита и евентуалната им
заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК.
Като основания за разстройството на брака се навеждат трайната фактическа
2
раздяла между съпрузите и липсата на контакт между тях.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично
състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на нормални
духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което състояние е
непреодолимо и необратимо.
С оглед на поддържаното от ищцата и на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че между съпрузите е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, което е несъвместимо с продължаване на неговото съществуване. Брачната
връзка е изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните
живеят разделени, прекъснати са връзките помежду им, като всеки от съпрузите живее
собствен живот, с различни партньори.
Всеки от съпрузите е започнал самостоятелен живот, поради което в отношенията
им липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството. Брачната връзка е
лишена от съдържание, тъй като съпрузите в един продължителен период от време не
поддържат контакти. При това състояние на брачната връзка не може да се приеме, че
тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът
на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.
Искане за произнася по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка не
е направено, поради което съдът не дължи разглеждането на този въпрос.В този смисъл
неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ответника, че съдът е
длъжен да изследва вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака служебно.
Според чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите
и фамилното име. Децата на страните са навършили пълнолетие, поради което съдът не
следва да се произнася относно родителските права, личните отношения и издръжката
на децата. Страните не претендират издръжка един от друг, поради което тези въпроси
също не следва да се разглеждат с решението по делото.На основание чл. 322, ал. 2
ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния
иск за фамилното име на съпрузите. Ответницата не е заявила желание след
прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име, поради което съдът не
следва да се произнася и по този въпрос.
За уважаването на иска с правно основание чл. 56, ал. 1, изр. 1 от СК е
необходимо семейното жилище да не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи,
една от страните да е поискала предоставяне на ползването и същата да има жилищна
нужда. В конкретния случай в отговора на исковата молба особения представител на
ответника е посочил единствено административния адрес на семейното
жилище.Същият не ангажира доказателства, че посоченото жилище с адрес: : гр.****,
ж.к. "****", бл. № ****, вх. "****, ап. № ***е семейно по смисъла на §1, т. 1 ДР към
СК, както и наличието на жилищна нужда. При това положение съдът намира
предявения небрачен иск за недоказан, поради което същият следва да се отхвърли.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал.1, изр. 2 ГПК при липса на установена по делото вина на
съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. На
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК съдът
3
определя държавна такса в размер на 50,00 лв. за решаване на делото, вносими поравно
от страните. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между Е. А. М. с ЕГН
********** и С. А. М. с ЕГН **********, сключили граждански брак на 22.10.1988 г.,
за което е съставен акт № **** от същата дата на Община Враца, като дълбоко и
непоправимо разстроен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО с правно основание чл. 56, ал. 1, изр. 1
СК, на С. А. М. с ЕГН ********** за ПРЕДОСТАВЯНЕ ПОЛЗВАНЕТО НА
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в град ****, ж.к. "******", бл. № ***, вх.
"***", ап. № ****
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК Е. А. М. с ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Враца
сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК С. А. М. с ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Враца
сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса при решаване на делото.
КОПИЕ от решението да се връчи на страните, съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд гр. Враца.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4