Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, …...03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 7169 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение от 12.03.2020 г. по гр. д. № 17344/2019 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 88 състав, е признато за установено по
предявените от Г.С.Х., ЕГН **********, против
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, във вр. с чл. 143
и чл. 146 ЗЗП, че клаузите в чл. 3, ал.
5 и чл. 12, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 23 в Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № НL 36002/27.06.2008 г., сключен между Г.С.Х. и А.Х.Х.– в
качеството им на кредитополучатели и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, са нищожни като
неравноправни. Осъдено е „Ю.Б.“ АД да заплати на Г.С.Х. на основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД сумата от 17 918,97 лв. -
надплатена сума поради валутна разлика за периода от 14.04.2014 г. до
14.03.2019 г. между швейцарския франк и лева по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № НL 36002/27.06.2008 г.,
сключен между Г.С.Х. и А.Х.Х.– в качеството им на кредитополучатели и „Ю.И
Е.Д.Б.“ АД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
25.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 18 049.93 лв. Осъдено е „Ю.Б.“ АД да
заплати на Г.С.Х. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 4437,15 швейцарски
франка, представляваща платени под формата на възнаградителни лихви при начална
липса на основание през периода от 14.04.2014 г. до 14.03.2019 г. по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № НL 36002/27.06.2008 г., сключен между Г.С.Х.
и А.Х.Х.– в качеството им на кредитополучатели и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 25.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата. Със същото решение са отхвърлени предявените
от Г.С.Х. против „Ю.Б.“ АД искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 3898,21 лв. – мораторна лихва начислена върху главницата от 18 049,93
лв. за периода от 25.03.2016 г. до датата на исковата молба – 25.03.2019 г.,
както и за сумата от 948,12 швейцарски франка – мораторна лихва, начислена върху главницата от 4437,15
швейцарски франка за периода от 25.03.2016 г. до датата на исковата молба –
25.03.2019 г., като неоснователни. Осъдено е „Ю.Б.“ АД да заплати на Г.С.Х. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4 593,55 лв. – разноски в производството, осъдена е Г.С.Х. да заплати на „Ю.Б.“
АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1217,62 лв. – съдебни разноски.
Срещу така постановеното решение в частите, с които са уважени исковете
по чл. 26 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е депозирана въззивна жалба вх. № 5057151/19.05.2020
г. от ответника „Ю.Б.“ АД, чрез адвокат М.К., с доводи за неправилност поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Твърди се, че всички оспорени клаузи на договора за
кредит са уговорени индивидуално между страните – ищцата е имала възможност да
влияе върху съдържанието на проекта на договор за кредит (налице са
доказателства, че основните елементи по договора като валутата на кредита и
лихвата са индивидуално договорени между страните – документи, подписани от
страните в хода на преговорите по сключване на договора за кредит – напр.
искане за жилищен – ипотечен кредит, искане за промяна първоначално
дефинираните параметри по кредита), съставени са по ясен и недвусмислен начин и
не са неравноправни, не нарушават изискването за добросъвестност по смисъла на
чл. 143 ЗЗП и не създават значително неравновесие между правата на Банката и
правата на ищцата като потребител. Сочи се, договорът за кредит не е сключен
при общи условия, поради което в нарушение на чл. 146, ал. 2 ЗЗП районният съд
приел, че клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 12, ал. 1 и чл. 23 от
договора за кредит не са индивидуално уговорени. Съдът е нарушил чл. 147, ал. 1
ЗЗП като не е направил преценка дали всяка оспорена клауза е ясна и разбираема,
в нарушение на чл. 145, ал. 2 ЗЗП не е взел предвид, че клаузата на чл. 6, ал.
2 е част от основното съдържание на договора за кредит и на основание чл. 145,
ал. 2 ЗЗП не подлежи на преценка за неравноправност, като не е налице никоя от
хипотезите на чл. 143 ЗЗП. Сочи се, че съдът е нарушил чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.
236, ал. 2 ГПК, на чл. 12 ГПК, като не е изложил ясни и разбираеми мотиви защо
счита всяка от оспорените клаузи на договора за неравноправни, както и не е
обсъдил всички твърдения на страните и доказателствата по делото. Съдът е
възприел невярна фактическа обстановка – не е обсъдил показанията на свидетеля Г.Г.,
който лично е водил преговорите с Г. и А.Х., в подкрепа на това, че последните
са могли да влияят върху съдържанието на договора, както и основното заключение
на съдебно – икономическата експертиза, не е съобразил и практиката на СЕС
относно прилагането на Директива 93/13. Г.Х. е имала възможност да избере дали
да сключи договор за кредит именно с ответника или с друга банка, какъв да бъде
кредитният продукт, а тежестта да докаже, че клаузата на чл. 6, ал. 1 от
договора е неясна е върху ищцата, за което не са ангажирани доказателства, с
позоваване на решение по дело С-186/16. Същата като среден потребител е взела
информирано решение и е могла да прецени валутния риск от сключване на договор
в швейцарски франкове. Всяка предложена от банката в проекта за договор клауза
е подлежала на обсъждане с кредитополучателя, съответно на индивидуално
договаряне. Договорът за кредит не е типов и не е договор при общи условия,
като към момента на сключването му банката не е имала приети общи условия за
подобни договори. Съдът е нарушил чл. 145, ал. 1 ЗЗП с доводи, че
неравноправността на клаузите се преценява към момента на сключване на договора
и позоваване на практика на СЕС – решение по дело С-243/08, т. 39, решение по
дело С-137/08, т. 42, решение по дело С-415/11, т. 71, определение по дело
С-76/10, т. 59. Не е ясно защо съдът е
приел, че оспорените клаузи попадат в хипотезата на чл. 143, т. 19 ЗЗП.
Договорът за кредит е договорен, разрешен и усвоен в швейцарски франкове, в
която валута е следвало и да бъде върнат (за банката е без значение откъде
ищцата се снабдява с чуждестранната валута), Г.Х. е разбирала, че сключва
договор за кредит в чуждестранна валута, превалутирането на усвоената сума от
швейцарски франкове в национална валута е било необходимо с оглед целта на
договора за кредит, хипотезата, предвидена в чл. 6, ал. 2, изр. второ от
договора не е била използвана в отношенията между страните (банката не е
превалутирала служебно суми от други банкови сметки на Г.Х. в банката за
погасяването на месечните вноски по договора), а към момента на сключване на
договора лихвите по кредити в швейцарски франкове са били най - ниски. Твърди
се, че съдът не е изложил мотиви и защо счита клаузата на чл. 23, ал. 1 и ал. 2
от договора за кредит за нищожна, с която клауза банката добросъвестно е уведомила
кредитополучателя за валутния риск от сключване на кредит в чужда валута, както
и за възможността за изменение на курса на швейцарския франк и повишаване на
вноските по кредита (за което ищцата е била уведомена и от свидетеля Г.Г.).
Превалутирането на усвоената сума от швейцарски франкове в лева е последваща и
независима от усвояването на кредита банкова операция, за извършването на която
Х. е подала нарочна молба. Ищцата не е била задължена да закупува швейцарски
франкове от банката и съответно да бъде извършвано превалутиране. Неправилен и
необоснован е изводът на съда, че клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора за
кредит е неравноправна. Същата пояснява неоспорената клауза на чл. 3, ал. 1 от
договора и е изцяло в съответствие с чл. 58, ал. 4 ЗКИ, като за времето от
сключването му до подаване на исковата молба БЛП за кредити в швейцарски
франкове на банката е увеличен два пъти, но е бил и намален два пъти. Поддържа
се, че измененията на БЛП са извършвани въз основа на обективни фактори, които
са извън властта и волята на банката и съобразно Методология на банката (публикувана
на интернет страницата на банката и непроменяна през исковия период), а
промените във валутните курсове се влияят от независещи от банката
обстоятелства, което се потвърждава от съдебно – икономическата експертиза, а
на кредитополучателя е бил разяснен валутният риск (който се разпределя между
двете страни) от сключването на договор в чуждестранна валута. Дори да се
приеме, че клаузата на чл. 3, ал. 5 осъществява състава на чл. 143, т. 10 ЗЗП,
то по отношение на нея е налице изключението на чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП, което
СРС незаконосъобразно е отказал да приложи. Точният размер на кредита в
швейцарски франкове е определен в Приложение № 1 и Искане за усвояване на суми
по кредит от 14.07.2008 г., представени като доказателство към отговора на
исковата молба, което съдът не е обсъдил. В нарушение на съдопроизводствените
правила първоинстанционният съд не е обсъдил, че осъдителният иск за т. нар.
курсови разлики е неоснователен и на самостоятелно основание – страните не са
уговаряли изплащане на кредита в лева, а в швейцарски франкове и всякакви
изчисления и съпоставки на равностойността в лева на месечните анюитетни вноски
по кредита не може да обоснове отговорност на банката за възстановяване на
суми. В заключение се сочи, че оспорените клаузи попадат в изключенията по чл.
144, ал. 2, т. 1 и чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗЗП. Предвид изложеното се моли
за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 5089626/07.07.2020
г. от ищцата Г.С.Х., чрез адвокат А.Г., с доводи за неоснователност на
въззивната жалба. Излагат се съображения, че решението в обжалваната част е
правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с практиката на ВКС. Обосновано
решаващият съд е приел, че оспорените клаузи са неравноправни, тъй като не са индивидуално
уговорени (тежестта за доказване на което е била на банката), а са изготвени
предварително от банката и ищцата не е имала възможност да влияе върху
съдържанието им, което се потвърждава и от свидетелските показания. В договора
не е предвидена възможност за отказ от него и за потребителя не съществува
механизъм, който реално да упражни, за да се освободи от увреждащите го клаузи.
Процесните клаузи не са изразени на ясен и разбираем език, районният съд не е
нарушил материалния закон – чл. 145, ал. 1 ЗЗП и изцяло е съобразил
задължителната практика на СЕС, като правилно е приел, че още при сключване на
договора е бил допуснат рискът от промяна на крайния размер на издължаването му
при промяна във фиксинга спрямо българската валута. Правилно съдът е установил,
че между страните е договорен кредит в определен размер в лева, а не в
швейцарски франкове, както твърди въззивникът, като са налице хипотезите на чл.
143, т. 9 ЗЗП и чл. 143, т. 10 ЗЗП, както и че кредитът е усвоен в лева. Оспорват
се твърденията на въззивника, че с клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора
банката добросъвестно е уведомила ищцата за съществуващия валутен риск, както и
че същият се разпределя между двете страни по договора за кредит. За
кредитополучателя не е предвидена възможност да се освободи от валутния риск,
без да понесе за своя сметка всички неблагоприятни последици от неговото
реализиране. Правилен е изводът на съда, че клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 12,
ал. 1 от договора, предвиждащи едностранно увеличаване на лихвения процент са
неравноправни и нищожни, както и че не са налице изключенията на чл. 144 ЗЗП.
Предвид изложеното се моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
разноски.
Първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените
искове и ищцата е осъдена да заплати разноски на ответното дружество, не е обжалвано от ищцата, поради което е
влязло в законна сила.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата
на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 143 ЗЗП
и чл. 146 ЗЗП и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Г.С.Х. срещу „Ю.Б.“ АД. Ищцата твърди, че на 27.06.2008
г. е сключила с ответника договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36002,
по силата на който страните уговорили предоставянето на сумата от 88 000 лв.
при годишна лихва 5,65 % и срок на погасяване – 300 месеца. Сумата по кредита
била предоставена в лева по специално открита за целта банкова сметка ***.
Въпреки, че сумата била уговорена и предоставена в лева, за погасяване на
кредита банката изисквала и събирала суми в швейцарски франкове в определен
размер. След сключване на договора валутният курс на швейцарския франк спрямо
лева се повишил и платените през процесния период суми надвишават дължимите
суми в лева с валутните разлики от промяната на курса. Освен това, след
сключване на договора ответникът започнал да събира вноски в по – голям размер от
дължимия и да прилага по – висока лихва от уговорената – 6,90 % вместо 5,65 %.
Според ищцата валутните разлики от преизчисляване на кредита в швейцарски
франкове и увеличената лихва са начислени и платени въз основа на неравноправни
клаузи, не са дължими и ответникът се е обогатил неоснователно с тези суми.
Излага доводи за нищожност на оспорените клаузи от договора като неравноправни.
Моли съда на основание чл. 26 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП, вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП да
прогласи нищожността на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора за кредит, както и на
чл. 3, ал. 5 и чл. 12, ал. 1 от същия, както и на основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД да осъди ответника да заплати сумата от 18 049,93 лв. – представляваща
недължими валутни разлики, платени в периода 14.04.2014 г. – 14.03.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата от 4 437,15 швейцарски франка,
представляваща недължими възнаградителни лихви, платени през периода 14.04.2014
г. – 14.03.2019 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетения за
забава върху горепосочените суми. Претендира и сторените в производството
разноски.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен
отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че
договорът е сключен за сума в швейцарски франкове, като всички клаузи от
договора за кредит са индивидуално договорени, поради което и на
основание чл. 146 ЗЗП не са нищожни. В случая ищцата е имала
възможност да влияе върху клаузите на договора. Преди сключване на самия
договор между страните са водени преговори в периода от 24.03.2008 г. до 14.07.2008
г., завършили с подписване на оспорения договор с индивидуализираните в него
клаузи, като всяка от страните в процеса на водене на преговори е могла да
предлага промени или да иска добавянето на условия. Ищцата е поискала на
17.06.2008 г. валутата на кредита да бъде променена от „евро на лева в
швейцарски франкове“. Неоснователно ищцата претендира надвзети суми, тъй като
по договора за кредит е постигнато съгласие за прилагане на променлива лихва –
плаващ лихвен процент, който се различава от фиксирания лихвен процент. Твърди
се, че всички клаузи на договора са ясни и разбираеми, не е налице значително
неравновесие между правата и задълженията на ищцата като потребител на банкови услуги
и банката, не е налице нарушение на изискването за добросъвестност. Излагат се
съображения, че валутният риск се разпределя между двете страни по кредита в
чужда валута, а не е само за потребителя. Моли се за отхвърляне на исковете и
за присъждане на сторените по делото разноски.
По делото е безспорно, че на 27.06.2008 г. между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, със
сегашно наименование „Ю.Б.“ АД и Г.С.Х. и А.Х.Х., е сключен договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 36002, по силата на който банката е предоставила
на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 88 000 лева по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, както
следва: равностойността в швейцарски франкове на 24 400 лева по курс „купува“
за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита за доплащане
по предварителен договор за покупко – продажба от 18.07.2007 г. на недвижим
имот: апартамент № 14 в гр. Варна, ул. „Струга“ № 31 и 33, заедно с изба № 10,
както и равностойността в швейцарски франкове на 63 600 лева по курс „купува“
за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, за
други разплащания, срещу насрещното задължение на кредитополучателите да върнат
получения кредит, заедно с дължимите лихви, за срок от 300 месеца, считано от
усвояване на кредита – чл. 5, ал. 1. В деня на усвояване на кредита страните са
се задължили да подпишат приложение № 1 към договора, представляващо неразделна
част от него, в което да посочат приложимия към същата дата курс „купува“ за
швейцарския франк на банката, както и конкретно определения съобразно този курс
размер на кредита в швейцарски франкове – чл. 1, ал. 3. Съгласно чл. 2, ал. 1
разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на
кредитополучателя Г.С.Х., а в чл. 2, ал. 3 от договора страните са се
съгласили, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по посочената в договора
сметка се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува“ на
банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по
открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната валута. В чл. 3,
ал. 1 от договора е предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи
на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката
за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,15 пункта. Към момента на
сключване на договора базовият лихвен процент на банката е 4,5 %, като в ал. 2
е посочено, че дължимите лихви се начисляват от датата на първото усвояване на
суми по кредита. В ал. 5 на същата клауза е уговорено, че действащият базов лихвен
процент на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените
в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия базов лихвен процент за швейцарски франкове и
датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите
салони. Договорените в договора надбавки не се променят. В чл. 6, ал. 1
от договора е предвидено, че кредитополучателят погасява кредита на месечни
вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно
погасителен план към договора, представляващ неразделна част от него, както и че погасяването
на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове – чл. 6, ал. 2. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума във швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има
средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се
извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите
швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро,
за което кредитополучателят, с подписването на договора, дава своето неотменимо
и безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл. 8, ал. 1 е
предвидена възможност кредитополучателят да изплати дълга по кредита предсрочно
– изцяло или частично, въз основа на писмена молба до банката. Съгласно
чл. 12, ал. 1 от договора банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите,
които прилага при операциите си и приложимите лихви по настоящия кредит в
швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда
на чл. 21. Измененията на Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от
датата на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по договора. За промените, посочени по – горе, банката
уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет
страницата й. За обезпечаване на вземанията на банката по предоставения кредит
кредитополучателите учредяват договорна ипотека в полза на банката върху
горепосочения недвижим имот. Страните са уговорили в чл. 21 от договора право
на кредитополучателя да поиска от банката да превалутира предоставения му
кредит в швейцарски франкове съответно в български лева или евро, като за
услугата се съгласява да заплати съответната комисиона, съгласно действащата
към датата на превалутирането Тарифа на банката. В чл. 23, ал. 1
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към български лев или евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може
да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2 повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително пропуснати ползи),
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит. В ал. 2 от същата клауза кредитополучателят
декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2, чл. 21 - 23 от договора, както и че
е съгласен с настъпването им. В договора не са посочени правилата за
определяне на съответния базов лихвен процент (БЛП) от банката.
По делото са приети Извлечение от
банковата сметка, по която се обслужва кредитът, генерирана от системата за
електронно банкиране на ответника, както и информационна брошура на банката за
кредитния продукт от 11.06.2007 г. – „Управление жилищно кредитиране“
Приети са също искане за удостоверяване на
трудова заетост от 24.03.2008 г. на Г.С.Х., Удостоверение за наличието или
липсата на задължения на Г.Х., издадено от НАП – Варна, удостоверение за
семейно положение и членове на семейството от 14.04.2008 г. на ищцата,
декларация за свързани лица, искане за отпускане на жилищно ипотечен кредит № HL 36002, искане за промяна на първоначално
дефинираните/одобрени параметри по жилищен кредит № HL
36002/25.03.2008 г. за промяна на валутата от евро на лева в швейцарски
франкове, предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от
18.07.2007 г., договор за потребителски кредит от 20.08.2007 г. сключен от Г.Х.
и А.Х.и „Б.П.Б.“ АД, както и договори за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 05.09.2008 г. и от 07.03.2018 г.
Приет е и погасителният план към сключения между страните договор за
банков кредит, както и извлечения от сметката на ищцата Г.Х..
По делото е прието Приложение № 1 към договор за банков кредит № HL 36002 от 27.06.2008 г., сключено на 27.06.2008
г. между страните и представляващо неразделна част от договора за кредит, с
което последните са удостоверили датата на усвояване на кредита – 24.07.2008
г., както и че към датата на усвояване на кредита приложимият курс „купува“ за
швейцарския франк на банката към лева е 1,1826, като определеният съобразно
този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит
в швейцарски франкове е 74 413 швейцарски франка.
Прието е искане от 14.07.2008 г. за усвояване на суми по кредит към
процесния договор за кредит от 27.06.2008 г., с което ищцата е поискала
сметката ѝ да бъде заверена със сумата от 74 413 швейцарски франка.
Съгласно представения по делото и неоспорен
от страните нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 27, том V, рег. № 5751, дело 787/2008 г. Г.С.Х. и А.Х.Х.са учредили в полза
на банката ипотека върху имота, за закупуването на който е отпуснат кредитът.
Приета е Методология за определяне на базисен лихвен процент и БЛП
стойности на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД (с предишно наименование „Пощенска банка“ АД и
сегашно наименование „Ю.Б.“ АД), приета от АЛКО на банката, според която БЛП се
прилага при кредити с плаваща лихва, БЛП са диференцирани по приложими валути,
както и по бизнес направления (потребителско кредитиране, жилищно кредитиране,
фирмено кредитиране), БЛП се определя като сбор от трансферна цена на ресурса и
буферна надбавка. Трансферната цена на ресурса се формира от разходите, които
банката прави при привличане на паричен ресурс, в това число: пазарните
/бенчмаркови/ лихвени мерители – Софибор, Юрибор, Либор, рисковата премия,
приложима за банката при привличане на финансов ресурс, директните нелихвени
разходи на банката по привличания паричен ресурс – минимални задължителни
резерви, фонд за гарантиране на влоговете в банките и др., а буферната надбавка
включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най –
кредитоспособните клиенти, абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените
нива в размер до 0,50 % (на годишна база).
Според Методологията при промяна на един или повече от изброените компоненти е
налице основание за актуализация на БЛП, за което банката уведомява клиентите
по установените от закона начини. Комитетът по управление на активите и
пасивите /КУАП/ е органът на банката, отговорен за първоначалното определяне и
следващи промени в размер на БЛП.
Приета е и справка за БЛП – Промени в нивата на БЛП за ипотечни кредити,
Извлечения от протоколи от заседания на КУАП във връзка с промяна в размера на
БЛП по жилищни кредити за съответния период.
В хода на първоинстанционното производство
са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Г.Д.Г.,
на длъжност – експерти жилищно кредитиране в „Ю.Б.“ АД от 2008 г. (от 2006 г.
на длъжност старши експерт индивидуално банкиране), състудент на ищцата, чиито
показания съдът кредитира като обективни и логични. Според свидетеля банката
предлагала кредити в лева, евро и швейцарски франкове, най – ниска била лихвата
в швейцарски франкове. Не помни преговорите с ищцата, както и как решили да
сключват точно кредит в швейцарски франкове. Заявява, че му било предоставено
помагало, с което да презентира кредити в швейцарски франкове, лихвен
калкулатор и графика с миналото на франка и дали е имало вариране в големи
граници. Валутата швейцарски франк не била фиксирана и свидетелят нямало как да
гарантира, че няма да се промени. На всеки клиент обяснявал, че съществува
валутен риск. Сключеният договор бил в швейцарски франкове и се изплащал в
същата валута. Договорът за кредит бил по предварително изготвена бланка –
типов договор за прочит, като нямало възможност за модифициране на някои от
клаузите, които се съдържат в тази бланка. При презентация свидетелят казвал,
че лихвеният процент – цената на швейцарския франк не е фиксирана и съществува
валутен риск да се промени. Прогноза не е давал, защото не знае в какви рамки
може да се промени дадена валута. Добавя, че не е препоръчвал тази валута –
клиентът решавал, но лихвата в швейцарски франкове била най – ниска. Клиентът
пожелавал валутата, в която да му се изплати кредитът, валутата била в лева или
евро, а кредитът бил в швейцарски франкове, в деня на усвояването кредитът
постъпвал по франкова сметка според валутния курс за деня и в същия ден
постъпвала в левовата или евровата сметка, предназначена за разплащане с
продавача на имота, след подписване на договора.
От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно –
счетоводна експертиза /ССчЕ/, неоспорено от страните, се установява, че в
момента на сключване на договора БЛП е в размер на 4,5 %, като за процесния
период е прилаган лихвен процент от 6,90 % /Таблица № 2 от заключението/. За
периода от 14.03.2014 г. до 14.03.2019 г. погасителните месечни вноски в
швейцарски франкове, преизчислени в лева по курса на банката в деня на
усвояването на кредита - 1,1826 лв. за 1 швейцарски франк са в размер на 38
170,39 лв. Действително погасените месечни вноски в швейцарски франкове,
осчетоводени в лева по курса на банката в деня на плащането са в общ размер на
56 089,36 лв. Вследствие увеличението на курса на швейцарския франк/лева е
налице разлика от 17 918,97 лв. Разликата между договорените (към момента на
сключване на договора – 26.06.2008 г.) и заплатените до 14.03.2019 г. лихвени
плащания по кредита е 4 437,15 швейцарски франка. БЛП се определя като сбор от
буферна надбавка и трансферна цена на ресурса. В конкретния случай за
определяне на БЛП по процесния кредит има отношение само 3 – месечният Либор от
пазарните лихвени мерители, както и рисковата премия на 5 – годишния СDS за
България. Промените в БЛП в швейцарски франкове, касаещи процесния договор за
кредит, са извършени при настъпили промени в пазарните условия през периода и
са повлияни основно от измененията в пазарните стойности на 3 – месечният Либор
за швейцарския франк, както и рисковата премия на 5 – годишния СDS за България.
Банката не е могла да влияе на изменението на обективните показатели,
определящи БЛП – Юрибор, Либор, тъй като те са обективни. В договора не е
посочена методика (съдържаща конкретна формула), по която се определя БЛП.
Решенията за увеличаване на БЛП през 2008 г. са следвали тенденцията за увеличаване
на 3-месечният Либор и 5 – годишния СDS за България, след това обаче те не са
следвали тенденцията на намаляване – промяната на стойността на БЛП в посока
намаление е извършена на 10.09.2012 г. Субективен компонент в методологията е
буферната надбавка, която има постоянна стойност в размер до 0,50 %. Съгласно
методологията, решението за определяне на БЛП е на Комитета по управление на
активите и пасивите към банката, т. е. решението е субективно въз основа на
анализа на обективните фактори. В съответствие с искане за усвояване на суми по
кредит от 14.07.2008 г. банковата сметка на ищцата в швейцарски франкове е била
заверена със сумата 74 413 швейцарски франка. Според вещото лице счетоводно
валутата, в която е усвоен кредитът е швейцарски франкове. Сумата на кредита –
74 413 швейцарски франкове е усвоена еднократно на 14.07.2008 г. по
разплащателна сметка (блокирана сметка) във валута швейцарски франкове с
титуляр Г.С.Х.. На същата дата по банковата сметка на ищцата е регистрирана
валутна сделка, покупко – продажба на валута, като банката купува 74 413
швейцарски франкове по курс продава 1,1826 с левова равностойност 88 000 лв. На
14.07.2008 г. е заверена левовата сметка на ищцата със сумата 88 000 лв., с
основание „покупка на валута“. Сумата е постъпила на приход с основание
„Усвояване на кредит“. Плащанията на анюитетните вноски са извършвани от
разплащателната сметка в швейцарски франкове. Сметката е захранвана от ищцата с
внесени швейцарски франкове в брой на каса на банката, като за процесния период
са регистрирани и три валутни сделки – закупени швейцарски франкове от банката
срещу левове. По сметката са отразени счетоводните операции „Валутни сделки“ с
основание „Покупко – продажба на валута“ на обща стойност 1131,01 швейцарски
франкове. Съгласно приложените Извлечения от левовите сметки на клиента Г.Х.,
няма служебно превалутиране от тях с цел погасяване на процесния кредит, както
предвижда клаузата на чл. 6, ал. 2, изр. второ от процесния договор за кредит.
Според заключението, банката не е била в състояние да прогнозира повишение на
швейцарския франк след м. септември 2008 г. до над 30 % поскъпване спрямо 2008
г.
Според приетото по делото допълнително заключение, неоспорено от
страните, месечните вноски, осчетоводени от банката за погасяване на кредита са
представени в Таблица – Приложение № 1 – осчетоводени са с основание
„прехвърляне на средства по продаден кредит“. От кредитополучателя са
извършвани плащания за погасяване на кредита по банковата ѝ сметка, обслужваща
кредита. Няма извършени преводи от Г.Х. в полза на „Б.Р.С.“ АД.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
Решението е и правилно в обжалваната част, поради което въззивният съд
по реда на чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от СРС, като във връзка
с посочените във въззивната жалба доводи въззивният съд намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП, чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Между страните в производството е налице облигационна връзка, възникнала
по силата на договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36002/27.06.2008
г. Предвид обстоятелството, че на ищцата е предоставен банков кредит, който не
е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, ищецът има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на
ЗЗП. Същевременно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР на
ЗЗП. С оглед това нормите на ЗЗП, в сила от 10.06.2006 г., регулират
спорното правоотношение.
Съгласно чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП,
на които се позовава ищцата, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание или предвижда цената да се определя при
получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. На основание чл. 145, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза в договор,
сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката
или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора
или на друг договор, от който той зависи.
Приложението
на тези норми е изключено в случаите, установени в чл. 144, ал. 2
и, ал. 3 ЗЗП,
но в случая не е налице фактическият състав на изключението.
Както приема и СРС, въпросът
за неравноправността на клаузите на договора за кредит се поставя, доколкото
клаузите не са уговорени индивидуално - чл.
146, ал. 1 ЗЗП. Следователно, за да е
неравноправна и от там нищожна една клауза в договор за кредит сключен с
потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално, да осъществява някой от
фактическите състави на чл.
143 ЗЗП и да не попада в някое
от изключенията на чл. 144 ЗЗП. Втората алинея на чл. 146 ЗЗП
регламентира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Настоящият състав не споделя доводите на
жалбоподателя, че посочените в исковата молба клаузи на процесния договор са
индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.
2 ЗЗП, тъй като същите са част от предварително изготвени, типови
договори за кредит на банката и кредитополучателят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, а по делото не са представени доказателства от
ответника - жалбоподател, в чиято тежест е да стори това съгласно чл. 146, ал.
4 ЗЗП, включването на тези клаузи в конкретния договор да е станало
след изричното им предварително обсъждане и съгласие на потребителя по
отношение на тяхното съдържание – от показанията на разпитания свидетел се
установява, че договорът е типов, свидетелят не си спомня проведените с ищцата
преговори, както и не доказва същата да е имала реална възможност да влияе
върху съдържанието на договора, съответно клаузите да са
формулирани чрез взаимно изявяване на воля от двете страни. Напротив, свидетелят изрично заявява, че договорът
за кредит бил по предварително изготвена бланка – типов договор, като нямало
възможност за модифициране на някои от клаузите, които се съдържат в тази
бланка. Доказателства, които да разколебават заявеното от свидетеля, не са
събрани по делото. Приемането на клаузите от страна на потребителя не означава,
че последният е имал възможността да влияе върху тяхното съдържание, а
индивидуално уговаряне е налице само тогава, когато потребителят е разполагал с
възможността да определя, при преговори с търговеца, съдържанието на съответните
клаузи (каквото не е искането за промяна на параметрите на договора). Събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства, представени към
отговора на исковата молба във връзка с преговорите за сключване на договора са
само част от задължителните документи за одобряване на ищцата като страна по
договор за кредит и отпускането на такъв, но не сочат, че ищцата реално е имала
възможност да влияе върху самото съдържание на договорните клаузи, че е могла
да предлага различни условия на договора или да иска добавянето на нови
условия, както и че са водени преговори в тази насока - следва да се посочи, че
в самата клауза на чл. 3, ал. 5 от договора е предвидено, че БЛП не подлежи на
договаряне. По приложението на чл. 146, ал. 2 и 4
ЗЗП е формирана константна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК
- Решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, II т. о.; Решение №
51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, II т. о.; Решение №
67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на ВКС, І т. о., с която е прието, че
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия (чл. 146, ал. 2 ЗЗП),
като тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално
уговорено, е на търговеца/доставчика - чл. 146, ал. 4 ЗЗП.
Разяснено е също, че подписването на договор за банков кредит от потребителя не
освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора
клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално
уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи именно от
доставчика на услугата - ответната банка.
Кредитополучателят
(потребителят) е в положението на по - слаба страна в отношенията си с банката,
както от гледна точка на позицията му в преговорите, така и на степента на
информираност – положение, което го принуждава да се съгласява с установените
предварително от банката условия, без да може да повлияе на съдържанието им. Клаузите
на договорите за банкови (ипотечни) кредити не следва да нарушават основни
принципи, в т. ч. и този на равнопоставеност, на който се основават отношенията
между банката и потребителя, както и императивни разпоредби на закона.
Съгласно чл.
146, ал. 3 ЗЗП обстоятелството, че
част от условията по договора (например тези, касаещи размера на отпуснатата
сума, вида на кредита, срока, броя на вноските и т. н.) са индивидуално
уговорени не изключва приложението на чл. 143 ЗЗП спрямо останалите клаузи в
договора. Фактът на подписани допълнителни
споразумения е недостатъчен и не освобождава търговеца да ангажира, на
основание чл. 146, ал. 4 ЗЗП,
доказателства за индивидуално уговаряне на оспорените клаузи от основния
договор, каквото доказване в случая не е проведено.
Ето защо въззивният съд приема, че спорните клаузи не
са индивидуално уговорени и ищецът се ползва от защитата на потребителите по
ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонираща
разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г.
Клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора е свързана с размера на
възнаградителната лихва, която представлява цената на заетите парични средства.
В нормата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП законодателят е предвидил
изключение от регламентираното в чл. 143, ал. 1, т.
12 ЗПП правило, което се отнася за сделките с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Решение
№ 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №
95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 231/02.03.2018
г. по т. д. № 875/2017 г. на ВКС, І т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК,
основният критерий за приложимост на посоченото изключение по чл. 144, ал. 3, т.
1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини,
които не зависят от волята на търговеца или доставчика на финансови услуга, а
да са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавния
регулатор. Само тогава търговецът или доставчикът на финансови услуги не може
да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
В този случай увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко
от волята на търговеца или доставчика на финансови услуги.
За да се прецени обаче дали клаузите
отговарят на посочения критерий за изключение от общия принцип, те трябва да
бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, предвид нормата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП.
Методът на изчисляване на съответния лихвен
процент при уговорка за неговата промяна по времетраене на договора за кредит,
трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори, като между страните трябва да е
постигнато съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя,
т. е относно конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва -
съществен елемент от съдържанието на този вид банкова сделка. Потребителят
следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът
може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най - уместния
начин (решение
на СЕС от 21.03.2013 г. по дело С-92/11); съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани
порока (решение на СЕС от 14.06.2012 г. по дело С-618/10), но при съмнение има право да тълкува тези клаузи по
благоприятен за потребителя начин, във връзка с всички останали клаузи на
договора, като вземе предвид вида на стоката и услугата.
В задължителното за националните
юрисдикции решение на СЕС по преюдициално запитване по дело С-472/10, е прието, че „националната юрисдикция следва да
прецени с оглед на чл. 3, § 1 и 3 от Директивата неравноправния характер на
клауза, съдържаща се в Общите условия на договора с потребители, с която
продавач или доставчик едностранно предвижда промяна в свързаните с
предоставяната услуга разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на
тези разходи или да посочва основателно съображение за тази промяна. В рамките
на тази преценка посочената юрисдикция трябва по - специално да провери дали,
предвид съдържащите се в ОУД с потребителски клаузи, сред които е и спорната, и
предвид националното законодателство, уреждащо правата и задълженията, които
биха могли да допълват предвидените в разглежданите ОУД, съображенията или
начинът на промяна на свързаните с предоставяната услуга разходи са уточнени по
ясен и разбираем начин и евентуално дали потребителите имат право да прекратят
договора“. Всяко „основателно съображение“ по смисъла на горепосоченото решение
представлява всяко обективно обстоятелство, извън волята и контрола на страните
по договора, което е било уговорено или установено преди сключване на
потребителския договор и което обективно води до увеличаване на цената на
стоката или услугата.
В разглеждания случай, ответникът релевира довод, че е спазил
изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/.
Този закон влиза в сила на 01.01.2007 г. и доколкото договорът за кредит е
сключен на 27.06.2008 г., именно ЗКИ регулира спорното облигационното
правоотношение. С чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ е въведено изискване условията на
банката да уреждат метода за изчисляване на лихвата, предвид възмездния
характер на договора за банков кредит, както и условията, при които може да се
променя последната до пълното погасяване на задължението на кредитополучателя. С
оглед на това за банката е налице нормативно установено задължение конкретният
банков продукт да съдържа метода за изчисляване на съответната лихва (което
включва и начина на промяната ѝ, не само посочване на компонентите),
както и предпоставките за нейната промяна през време на действието на договора.
Възможността на банката да променя
едностранно лихвения процент по кредита е ограничена от изискването тя изрично
и изчерпателно да информира потребителя за механизма, по който ще се изчислява
лихвата. Освен това е задължително клаузите, които предвиждат такова
едностранно изменение, да не поставят потребителя в неравностойно положение, по
смисъла на чл.
143 ЗЗП.
В чл. 3, ал. 5 от договора е предвидено, че „действащият базов лихвен
процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на базовия лихвен процент за швейцарски
франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в
банковите салони, като договорените надбавки не се променят“. За да се прецени
валидността на клаузата, тя следва да се тълкува съобразно установените в чл. 20 ЗЗД принципи,
като се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва
да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла,
който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността. Както в тази клауза, така и в останалите клаузи
от договора не се съдържат установени обективни критерии, механизъм и
методология за промяна на базовия лихвен процент, който да е уговорен от
страните, респективно те да са постигнали предварително съгласие относно
компонентите, които влияят върху неговото формиране. Липсата на уговорка в този
смисъл не може да бъде преодоляна в хода на съдебното производство чрез
ангажиране на доказателства, в случая съдебно - счетоводна експертиза, за да се
установи кои фактори са повлияли върху базовия лихвен процент. Това е така,
защото правно релевантно е дали страните са уговорили по ясен и недвусмислен
начин при наличие на промяна на някой от изрично уговорени обективни фактори,
че за банката е налице възможност да измени променливия компонент от
уговорената лихва, като на потребителя е ясно кои фактори влияят върху промяната
на уговорената лихва и условията за промяната ѝ. Ответникът не е представил доказателства, че ищцата е приела
или е била запозната с методологията за определяне на измененията в БЛП,
приложена от банката, а освен това същата съдържа само компонентите на БЛП
(трансферна цена на ресурса и буферна надбавка, съответно включените в тях
показатели), с посочване, че при промяна на някой от тях е налице основание за
промяна от страна на банката на БЛП, но не и алгоритъм за изчисляване на БЛП
при промяната.
Посочването
като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които
цената на заетите парични средства може да бъде променяна е законово задължение
на банката, произтичащо от текста на чл.
147, ал. 1 ЗЗП. То е гаранция за
възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които
търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така
и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна
вноска. Правото на информация за цената на услугата е основно право на
потребителя (чл. 1 ЗЗП),
респ. задължение на добросъвестния търговец е да даде на потребителя
информацията, позволяваща му да направи своя избор (чл. 4 ЗЗП). Ако
предпоставката – добросъвестност на търговеца (предлагащ на потребител договор
с клауза за изменение на цената, респ. лихвата), обективирана в ясно,
недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на цената, не е
налице (както е в частност), същият не може да се ползва от изключението
по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП – Решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, I т.
о.
В случая методът за изчисляване на
лихвата и условията, при които може да се променя до пълното погасяване на
кредита не са били известни на кредитополучателя. Договорът не съдържа
конкретна и изчерпателна информация за механизма, по който се изчислява
възнаградителната лихва, нито за условията и пазарните фактори, при които
нейният размер би претърпял промяна. Липсват ясни и достатъчно конкретни
определени фактори, по които да бъде изменян единия от компонентите на
възнаградителната лихва - БЛП. Не е посочено при
какви предпоставки възниква правото на банката да увеличи или намали размера на
БЛП, а оттам - да промени размера на лихвата по кредита и респективно -
месечната погасителна вноска, поради което доводите на въззивника, че не е
налице неравноправност на клаузата, тъй като БЛП е променян и в посока надолу,
са неоснователни, при липса на конкретно разписана процедура по изменение на
БЛП и при данните, че лихвата е събирана в по – голям от уговорения в договора за
кредит размер през процесния период. Такава информация не се съдържа и в
Методология за определяне на базисни лихвени проценти, независимо дали същата е
била публикувана на интернет страницата на банката и достъпна във всеки офис на
банката. Съгласно разясненията
в Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т. о., с чл. 58, ал. 1, т.
2 ЗКИ е въведено изискване общите условия на банката да уреждат
метода за изчисляване на лихвата предвид възмездния характер на договора за
банков кредит и условията, при които тя може да се променя до пълното
погасяване задължението на кредитополучателя. Необходимо
е между съконтрахентите да е постигнато съгласие за начина на формиране на
възнаграждението на кредитодателя - относно конкретна формула за определяне на
възнаградителната лихва - съществен елемент от този вид банкова сделка. Следователно
методиката за изчисление на лихвата, респ. на базовия лихвен процент, също е
елемент от договора за кредит, а информацията за компонентите трябва да е
публично достъпна. В този смисъл уведомяването и начина за това на
кредитополучателя за новия размер на БЛП само по себе си не води до извод, че
клаузата не е неравноправна, тъй като кредитополучателят следва не само да е
уведомен за промяната, но и ясно да е разбрал какво е обусловило същата и
конкретно как е формиран новият размер на БЛП, за което в случая няма данни по
делото. Липсата на яснота относно методиката и математическия алгоритъм
за начина на формиране на едностранно променената лихва, както и липсата на
възможност за реципрочно намаляване на лихвата при понижаване на пазарните индекси
води до неравноправност на съответната клауза. Уговорената
неиндивидуално в договора възможност за едностранно увеличаване от банката на
първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени
предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила
за условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното
погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради
което по отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т.
1 ЗПП е неприложимо.
В случая ответникът нито твърди, нито доказва, че на кредитополучателя са
били оповестени и предоставени конкретните методики, по които ще се определи
конкретният размер на увеличението. По неясни за потребителя критерии и
правила, без установен метод и стандарт банката, чрез промяната на БЛП, е
променяла лихвения процент по конкретния кредит. Налице
е субективна възможност за банката да измени съдържанието на сключения договор,
като увеличава БЛП със ставка, преценена за целесъобразна едностранно от
банката без ясни критерии. По този начин се нарушава принципът на
добросъвестност, създава се значително неравновесие в правата и задълженията на
банката и кредитополучателя във вреда на последния. От друга страна,
предвиждането на възможност банката едностранно да измени стойността на
насрещната парична престация (цената на кредита), при условие че потребителят
на банкови услуги няма възможност да се откаже безусловно от договора (без да
дължи такси, т. нар. наказателни лихви), поставя ищеца в неравноправно
положение както по смисъла на чл.
143, т. 10 ЗЗП, така и по
смисъла на чл.
143, т. 12 ЗЗП и съставлява
клауза, уговорена във вреда на потребителя, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което
съгласно чл. 143 ЗЗП обуславя
неравноправност на клаузата.
По изложените
съображения съдът счита, че клаузата на чл. 3, ал. 5 (аналогично и свързаната с
нея клауза на чл. 12, ал. 1, предвиждаща правото на банката едностранно да
променя тарифите, във връзка с промяната на лихвения процент) от сключения
между страните договор за потребителски кредит са неравноправни по смисъла
на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП. На основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договор са нищожни. Поради това предявеният иск за прогласяване
нищожността на тези клаузи поради тяхната неравноправност е основателен, както
е приел и районният съд.
Съгласно разпоредбата на чл.
55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо
без основание или с оглед неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по
делото да се установи, че исковата сума е платена от ищеца, че ответникът е
получил тази сума, както и че това плащане е извършено без правно основание.
Съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест ищцата следва да установи, че е извършила плащане на
исковата сума, а ответникът – че е налице основание за получаване на сумата.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на твърдение за
възникнало в негова полза право за едностранно да промени размера на
възнаградителната лихва и съдът установи нищожност на клаузата от договора, на
която той основава правото си, то не е налице основание да бъдат събирани по -
големи от уговорените суми.
След като ищцата е задължена да заплати на
банката суми въз основа на нищожна клауза и не е спорно, че ги е заплатила, те
подлежат на възстановяване - като получени при начална липса на основание, в
хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
заключението на съдебно - счетоводната експертиза, което въззивният съд кредитира
изцяло като обосновано и компетентно дадено, разликата между
начислената и събраната договорна лихва по първоначален и актуален погасителен
план за периода от 14.04.2014 г. до 14.03.2019 г. е в общ размер на 4 437,15
швейцарски франка, в какъвто размер е и претенцията на ищцата. Предвид
изложеното искът по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД е основателен и правилно е бил
уважен от районния съд за посочената сума, поради което решението в тази част
следва да бъде потвърдено като правилно.
На следващо място, валутата на кредита е уговорена в чл. 1, ал. 1, чл.
6, ал. 2 и чл. 23 от оспорените клаузи от договора за кредит с горепосоченото
съдържание. Неоснователни са наведените в жалбата твърдения, че кредитът е бил
усвоен в швейцарски франкове. Действително вещото лице по ССчЕ е посочило, че
счетоводно кредитът е бил усвоен в швейцарски франкове. Фактически обаче
кредитът е отпуснат в националната валута - отпускането на сумата по кредита в
швейцарски франкове по блокирана сметка, макар и открита на името на единия
кредитополучател, не е основание да се смята, че кредитът е усвоен в швейцарски
франкове - независимо, че в чл. 2, ал. 1 е предвидено, че кредитът се усвоява в
швейцарски франкове, достъп до ресурс в швейцарски франкове кредитополучателят
няма, тъй като банковата сметка в швейцарски франкове е блокирана; швейцарските
франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в лева, като
реалното усвояване на кредита от потребителя става именно в лева по негова
сметка в лева - чл. 2, ал. 3 от договора, т. е. реален паричен поток от
кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице.
Съгласно последователната практика на ВКС – напр. Решение № 136/20.01.2021
г. по т. д. № 1467/2019 г. на ВКС, II т. о. Решение № 168/29.01.2021 г. по т.
д. № 2184/2019 г. на ВКС, II т. о. хипотеза на банков кредит, по който цялата
сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в
националната или резервната валута на страната, а не в чуждестранната валута
(щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в
чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата
чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в националната, резервната
валута на страната и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута
(щвейцарски франкове). По реда на чл. 290 ГПК е формирана практика от ВКС в Решение
№ 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на II т. о. (образувано по описа на
I т. о.), Решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на II т. о., Решение
№ 294/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на II т. о., Решение № 67/12.09.2019
г. по т. д. № 1392/2018 г. на I т. о. и Решение № 155/24.01.2020 г. по т. д. №
2561/2018 г. на II т. о., постановени във връзка с неравноправни клаузи в
потребителски договори, в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума
фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната
валута, съответно в резервната валута на страна (евро – чл. 29 ЗБНБ), а не в
чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор
(кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в
същата чуждестранна валута). Въз основа на това, че валутата, в която е сключен
кредитният договор, има само функцията на парична виртуална единица, служеща за
изчисление, в т. 20 от постановеното на 22.02.2018 г. по дело С-119/17 по чл.
99 от Процедурния правилник на СЕС мотивирано определение е посочено, че
договорът за кредит не предвижда поне възможност за реално използване от
потребителя на чуждестранната валута. Въпреки това е счетено, че кредитът
следва да се погаси в чуждестранната валута независимо, че е предоставен в
националното платежно средство и че договорът предвижда преобразуване на
налични на кредитополучателя по негова банкова сметка ***но средство във
валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните вноски. При
тези обстоятелства СЕС е приел, че този договор не може да се приравни на
договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, във връзка с който са
дадените разрешения с постановеното от СЕС решение по дело С-26/13. Именно
поради това, с определението си по дело № С-119/17 СЕС препраща към свое
решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16 относно критериите, които националният
съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит в
чуждестранна валута от гледна точка на разпоредбите на чл. 3, пар. 1 и чл. 4,
пар. 2 от Директива 93/1, транспонирани в чл. 143 и чл. 145, ал. 2 ЗЗП. В
цитираната практика на ВКС също е прието, че в очертаната хипотеза кредитът е в
чуждестранна валута, а не в местната или резервната валута на страната –
еврото, с оглед валутния режим на страната - „Паричен съвет“ (наричан още
„Валутен борд“) и в тази хипотеза подлежат на изследване критериите за
неравноправност на договорните клаузи, относими към поемане на валутния риск
само от потребителя - кредитополучател.
Съгласно чл. 3, § 1 от Директивата, чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП в
случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита
за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в
ущърб (вреда) на потребителя значителна неравнопоставеност (значително
неравновесие) между правата и задълженията на страните, произтичащи от
договора. Съгласно чл. 4, параграф 2 от Директивата и чл. 145, ал. 2 ЗЗП
преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния
предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от
една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от
друга, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.
В т. 1 от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС и в
разяснителната част към него е посочено, че чл. 4, §. 2 от Директива 93/13
трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ по
смисъла на тази разпоредба обхваща договорна клауза, включена в договор за
кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена
и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна
валута, в която е бил договорен, тъй като посочената клауза определя основна,
характеризираща този договор престация.
С оглед въведеното с чл. 4, §. 2 от Директива 93/13 изключение, не се
прави преценка на неравноправния характер на клаузи, които попадат в обхвата на
понятието „основен предмет, само ако след самостоятелно изследване на всеки
отделен случай компетентната национална юрисдикция приеме, че те са били
изразени от продавача или доставчика (в случая от банката), на ясен и разбираем
език (решения по дело C-484/08, т. 32 по дело C-26/13,
т. 42 и по дело C-96/14, т. 31).
В Решение
на СЕС по дело С-186/16 е
прието, че чл. 4, § 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването
договорната клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при
договорите за кредит и финансовите институции трябва да представят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат
решения, основани на добра информираност и благоразумие. Това изискване
означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата
чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя
едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на
конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в
разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи
възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която
кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически
последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. Необходимата за
това проверка следва да се извърши от националния съд. Член
3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва
да се тълкува в смисъл, че преценката за неравноправния характер на дадена
договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на
разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът
или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се
отразят на по-нататъшното му изпълнение. Националната юрисдикция трябва да
направи оценка относно наличие на евентуална значителна неравнопоставеност по
смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и
отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на продавача или
доставчика, в случая на банката, относно възможните промени в обменните курсове
и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута. В т. 49 от
посоченото решение, е прието също така, че по отношение на кредитите в
чуждестранна валута финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат
решения, основани на добра информираност и благоразумие, и следва да включва
като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното
платежно средство на държавата членка, в която се намира местожителството или
седалището на кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния
лихвен процент, а в т. 50 - че банковата институция трябва да представи
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута, по - специално, когато
потребителят-кредитополучателят не получава доходите си в тази валута. В подобен
смисъл е и т. 74 от мотивите на решението по дело С-26/13 на СЕС.
Следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика на СЕС
въведената с Директива 93/13/ЕИО система на защита на потребителите се основава
на идеята, че потребителят е в положение на по-слабата страна спрямо продавача
или доставчика от гледна точка, както на възможностите си да преговаря, така и
на степента си на информираност, като това положение води до приемането от
негова страна на условията, установени предварително от продавача или
доставчика, без да може да повлияе на съдържанието им.
За да установи дали клаузата води в
разрез с принципа на добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб
на потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора,
националният съд трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и
справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да
очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално
договаряне (решения по С-186/16, т. 57 и по C-415/11, т. 68 и 69).
Съгласно разясненията, дадени с Решение № 295/22.02.2019
г. по т. д. № 3539/2015 г., на ВКС, ІІ т. о. неравноправна е неиндивидуално
договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от
която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е
съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде
констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда
на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП.
В цитираното решение е прието, че договорът за кредит не представлява сделка с
ценни книжа, нито сделка с финансови инструменти. Неприложимостта на чл. 144,
ал. 3, т. 2 ЗЗП произтича от обстоятелството, че договорът за кредит в
чуждестранна валута не представлява договор за покупка или продажба на чужда
валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.
Изложените съображения изцяло се споделят в настоящото съдебно решение.
Обявената за неравноправна
договорна клауза трябва принципно да се счита, че никога не е съществувала,
така че тя няма как да има последици за потребителя.
В тази връзка настоящият състав намира, че
потребителят - ищец е поел съществен финансов риск, без банката да го е
уведомила за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху
обхвата на задължението. По този начин потребителят не е разполагал с достатъчно
информация, за да изчисли общите разходи по кредита, които съгласно чл. 58, ал. 1, т.
1 ЗКИ подлежат на предварително оповестяване. Следователно
равновесието между правата и задълженията на банката и потребителя е било
значително нарушено във вреда на потребителя, което съгласно разпоредбата
на чл. 143 ЗЗП обуславя неравноправност на клаузите, които
го позволяват. Клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора, включително
изричното съгласие на ищцата да носи риска от промяната във валутните курсове,
не обективират индивидуално договаряне и постигнато взаимно съгласие по
съдържанието на клаузите съобразно чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Банката не е
предоставила на потребителите към момента на сключване на договора за кредит в
чуждестранна валута цялата относима информация, която би им позволила да
преценят икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите
им задължения, за които ще им бъде икономически трудно да понесат при значимо
обезценяване на валутата, в която получават доходите си. Предоставената
информация от свидетеля – експерт обслужване на клиенти при ответника, че ще
погасяват кредита в швейцарски франкове и е възможна курсова разлика, която ще
се отрази върху размера на дълга и съответно на месечната погасителна вноска,
не може да обоснове извод за наличие на достатъчна информираност на
потребителя, съобразно даденото от СЕС по дело С-119/2017
тълкуване. Когато не са ясни конкретните обстоятелства, върху които определен
фактор може да влияе, знанието за наличието му не носи информация за механизма
на действието му и резултатите от проявлението му. На потребителите, които са
по - слабата страна в правоотношението, не е предоставена информация при
сключването на договор за жилищен кредит със срок за издължаване от 300 месеца
какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо
който националната валута няма фиксиран курс. Същевременно банката е следвало
да разполага с такава информация, предвид осъществяваната от нея търговска
дейност. Не е разяснено също така на потребителя - ищец какви действия може да
предприеме, за да намали валутния риск (застраховането му или използването на
други финансови инструменти). Следвало е също така банката да обяви ясно и
прозрачно конкретния размер на кредита в швейцарски франкове, факторите, които
определят курса, по който ще се извършва превалутирането, размерът на месечните
погасителни вноски в швейцарски франкове, колко лева трябва да заплати
кредитополучателя за погасяване на получената по кредита сума. По делото не са
ангажирани доказателства за предоставянето на подробна информация на ищеца за
тези обстоятелства от страна на банката, чиято е доказателствената тежест в
тази насока. Предвид липсата на информация в дългосрочен план за промяната в
обменните курсове на швейцарския франк, потребителят не е могъл да прецени
потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения от
валутния риск, който поема със сключването на договора за кредит в чуждестранна
валута, и се е съгласил с установените предварително от търговеца (банката)
условия, без да може да повлияе на съдържанието им, вкл. на изявленията в чл.
23 от договора, че е „запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21 - 23 от договора“. Преценката на
потребителя, дали да избере да получи по - нисък лихвен процент и да носи
валутния риск или да получи кредит при по - висока лихва, но да не носи
валутния риск, трябва да може да бъде извършена от него на база
на предоставена му от банковата институция информация относно възможните
промени в обменните курсове, която именно позволява на потребителя да вземе
решения, основани на „добра информираност” дали и какъв договор за кредит да
сключи. С оглед информацията, предоставена от кредитодателя при сключване на
процесния договор за кредит, средният потребител – относително осведомен и в
разумни граници наблюдателен и съобразителен, не би могъл да прецени
потенциално значимите икономически последици за него от поетия валутен риск при
изчисляването на погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в
дългосрочен план за вероятните котировки на швейцарския франк, което го
принуждава да се съгласява с установените предварително от търговеца условия,
без да може да повлияе на съдържанието им. Наличието на вписани в договора
изявления, че кредитополучателят е запознат и разбира икономическия смисъл и
правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора, не
може да компенсира липсата на реално разясняване на икономическите последици на
превалутирането на кредита в швейцарски франкове.
С непредоставянето на
необходимата информация на потребителя банката като икономически по - силна
страна е нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване
на договора в хода на неговото изпълнение клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 са
довели до значителна неравнопоставеност между страните. Предвид изложените
съображения се налага извод, че процесните клаузи във връзка с прехвърляне на
валутния риск изцяло на кредитополучателя, са неравноправни, тъй като не са
индивидуално договорени в договора за кредит в чуждестранна валута, последиците
от тях са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя, същите не са
съставени по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от преминаване на
валутния риск върху него и от сключването на договора по смисъла на чл. 143, т.
19 ЗЗП, сключени са в нарушение на принципа за добросъвестност и създават във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора.
Исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността
им са основателни и законосъобразно са уважени с атакуваното решение.
С оглед нищожността на клаузите за поемане на валутния риск от
потребителя и на вредите, свързаните с този риск, сумата, заплатена вследствие
на промяната на валутния курс на чуждестранната валута, при който е предоставен
кредитът, се явява платена при начална липса на основание. Без значение за спора е фактът, че ищцата е внасяла на каса
в банката швейцарски франкове, а не евро или лева, т. е. не е извършвано
превалутиране при внасяне на месечните анюитетни вноски. Безспорно
потребителят може да купи швейцарски франкове откъдето желае, но така пак търпи
загуба и оскъпяване на кредита, тъй като прави разход за покупка на тази
валута, чиито курс след сключване на договора значимо и постоянно се е
повишавал спрямо еврото/лева, с каквато валута ищцата е закупувала франкове. Съгласно
заключението на вещото лице, за периода от 14.03.2014 г. до 14.03.2019 г.
погасителните месечни вноски в швейцарски франкове, преизчислени в лева по
курса на банката в деня на усвояването на кредита - 1,1826 лв. за 1 швейцарски
франк са в размер на 38 170,39 лв., а действително погасените месечни вноски в
швейцарски франкове, осчетоводени в лева по курса на банката в деня на
плащането са в размер на 56 089,36 лв. или е налице разлика от 17 918,97 лв.,
за която сума искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и правилно е бил
уважен от първоинстанционния съд, поради което решението следва да се потвърди
и в тази част.
По
разноските в производството:
При този изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено и в частта за разноските.
За въззивното производство жалбоподателят няма
право на разноски. Въззиваемата страна – ищец има право на разноски за
адвокатско възнаграждение, което съгласно представения договор за правна помощ
и съдействие и списък по чл. 80 ГПК е
в размер на 4100 лв., за заплащането на което по банков път са ангажирани
съответни доказателства. Възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение не е направено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
12.03.2020 г. по гр. д. № 17344/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 88
състав, в обжалваната част, с която е признато за установено по предявените от Г.С.Х.,
ЕГН ********** против „Ю.Б.“ АД, ЕИК
*******, искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, във вр. с чл. 143 и чл. 146 ЗЗП,
че клаузите в чл. 3, ал. 5 и чл. 12, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 23 в Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № НL 36002/27.06.2008 г., сключен между Г.С.Х.
и А.Х.Х.– в качеството им на кредитополучатели и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, са нищожни
като неравноправни; осъдено е „Ю.Б.“ АД да заплати на Г.С.Х. на основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД сумата от 17 918,97 лв. -
надплатена сума поради валутна разлика за периода от 14.04.2014 г. до
14.03.2019 г. между швейцарски франк и лева по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № НL 36002/27.06.2008 г.,
сключен между Г.С.Х. и А.Х.Х.– в качеството им на кредитополучатели и „Ю.И
Е.Д.Б.“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
- 25.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4437,15
швейцарски франка, представляваща платени под формата на възнаградителни лихви
при начална липса на основание през периода от 14.04.2014 г. до 14.03.2019 г.
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 36002/27.06.2008 г.,
сключен между Г.С.Х. и А.Х.Х.– в качеството им на кредитополучатели и „Ю.И
Е.Д.Б.“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
- 25.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която
е осъдено „Ю.Б.“ АД да заплати на Г.С.Х. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 4 593,55 лв. – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.С.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 4100 лв. (четири хиляда и сто лева) - разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.