№ 1647
гр. ****, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430105022 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на **** находяща се в
гр.П*** №15, представлявана от ***, председател на УС на ЕС, чрез
процесуалния си представител адв. Н. И. против К. К. К. с ИГН **********
от гр.*** бл.2 вх.В ап.32. Ищецът твърди, че задължението на ответника
произтича от договор за наем, сключен между страните на 15.07.2020г. за
помещение от 3,4 кв.м., находящо се до входната врата на жилищната сграда.
Твърди, че страните уговорили наем в размер на 40 лева месечно, но
ответникът не е заплатил и дължи наем за месеците декември 2022, януари,
февруари, март и април 2023г. Твърди, че освен това дължи също 103 лева за
ползвана електроенергия за периода април 2021г. – май 2023г. и 103 лева за
подмяна на счупени стъкла по време на неговото пребиваване в наетото
помещение или общо дължи сума в размер на 406 лева. Твърди, че ЕС е взела
решение на 03.07.2023г. да бъде заведено дело срещу ответника в качеството
му на наемател за процесната сума в размер на 406 лева. Твърди, че било
образувано ч.гр.д. №3766/2023г. и била издадена заповед за изпълнение за
сумата, срещу която е постъпило възражение. Това обуславя правния интерес
от водене на настоящето дело.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено дължимостта на посочената сума, за която е издадена заповед за
1
изпълнение. Прави искане за допускане на двама свидетели.
В едномесечния срок не е постъпил писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №3766/2023г. по
описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като винаги, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
От приложеното ч.гр.д. №3766/2023г. по описа на РС **** се установява,
че ищецът депозирал на 04.07.2023г. пред РС **** заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от
406 лева, представляваща главница ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението, както и разноски по делото за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. В заповедта е отразено, че
длъжникът не изпълнил задълженията си по договор за наем от 15.07.2020г.,
сключен с ЕС, с предмет помещение с 3,4 кв.м. площ, намиращо се до
входната врата на блока, с търговска цел – ремонт на компютри и друга
техника, като не е заплатил наема си за пет месеца в размер на по 40 лева
месечно за месеците декември 2022г. и от януари до април 2023г. – общо 200
лева, както и консумативи за електроенергия в размер на 103 лева и
обезщетение за подмяна на увредени стъкла на помещението в размер на 103
лева. Видно от приложеното ч.гр.дело длъжникът подал възражение, в което
посочил, че не дължи претендираната сума, тъй като е пенсионер по болест. С
Разпореждане на съда от №8365/20.07.2023г. е указано на заявителя, че може
да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл.415, ал.1 от
ГПК, поради постъпило в законоустановения двуседмичен срок възражение
от длъжника.
2
Видно е, че исковата молба е предявена в указания срок, с оглед на което
се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Не се спори между страните, че между същите са съществували
облигационни отношения по договор за наем на недвижим имот, сключен на
15.07.2020г., приложен по делото и неоспорен от ответника. В чл.3 от
договора е уговорено, че наемателят дължи месечен наем в размер на 40 лева,
както и консумативите за използваната в помещението електро и
топлоенергия за периода на договора.
По делото като свидетели са изслушани *** В показанията си
свидетелката *** заяви, че живее в ап.12 и е касиер на входа. Сочи, че
ответникът е наемател на помещение във входа на блока, като ползваната
електроенергия се отчитала на отделен електромер и се начислява и плащала
към партидата на стълбището на входа. Свидетелката заяви, че имало случай,
в който ответникът счупил стъкло на помещението, което наложило да бъде
отремонтирано. Отделно от това имало и друг случай, в който помещението
било разбито. Щетите били възстановени, като двата ремонта били на
стойност в размер на 103 лева и с решение на ОС на ЕС, било прието сумите
да бъдат претендирани от наемателя по съдебен ред. Свидетелката твърди, че
ответникът напуснал помещението през месец май, но останали незаплатени
наеми, консумативни разходи и щети. Като свидетел е изслушан и
домоуправителя на ЕС, показанията на който кореспондират с приетите по
делото писмени доказателства и свидетелски показания. Свидетелят заяви, че
ответникът ползвал помещението под наем, за което заплащал сумата от 40
лева месечно и след като напуснал помещението на 15.05.2023г. останали
неплатени наеми за пет месеца, както и неплатена електроенергия.
Електроенергията се отчитала на контролен електромер и била заплащана с
електроенергията, ползвана за стълбищно осветление. Във връзка с отчитане
на ползваната в помещението електроенергия, свидетелят заяви, че изготвил
справка. Общото задължение на ответника възлиза в размер на 406 лева, от
които 200 лева наем, 103 лева ползвана електроенергия и 103 лева заплатени
за възстановяване на причинени в помещението вреди от счупени стъкла.
Разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД създава задължение за наемателя
(какъвто е ответникът в настоящото производство), да заплаща както
наемната цена, така и разходите, свързани с ползването на наетата вещ. С
3
оглед на това съдът приема, че е налице неизпълнение на задължения по
сключения договор за наем между страните, тоест източникът на
задълженията е сключеният между страните договор. Твърдението, че не са
заплатени консумативните разходи за потребена електроенергия представлява
отрицателен факт, като тежестта на доказване, че е заплатена дължимата
сума, е на ответника по делото. Ответникът не е представил доказателства, че
е заплатил дължимите за наем и електроенергия суми, не е оспорил исковата
претенция и не е навел доводи за наличие на правоиключващи или
правопогасяващи факти и обстоятелства, с оглед на което съдът приема, че
ищецът е изправна страна по договора, а на основание чл.232 ЗЗД ответникът
дължи заплащане на претендираните суми за наем и консумативи.
Съгласно чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното. В
настоящия случай се установи, че ответникът е причинил и допуснал вреди в
помещението и тъй като не доказа липса на вина, то той дължи обезщетение
за възстановяването им. От показанията и приетите писмени доказателства се
установи, че размера на обезщетението за вредите е 206 лева и следва да бъде
признато, че ответникът дължи заплащането им на наемодателя.
При така събраните доказателства, съдът приема, че предявеният иск за
претендираното вземане е основателен изцяло за сумата от 406 лева, от която
на основание чл.232 ал.2 ЗЗД сумата от 200 лева неплатен наем за пет месеца
за периода от декември 2022г. до април 2023г., на основание чл.232 ал.2 ал.1
ЗЗД сумата от 103 лева за консумативи за ползвана през периода
електроенергия и на основание чл.45 ЗЗД сумата от 103 лева за
възстановяване на причинени в помещението щети, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 425 лева в исковото и 25 лева за
заповедното производство съобразно представения по делото списък с
разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, че К. К. К. с ИГН ********** от гр.*** бл.2 вх.В ап.32 ДЪЛЖИ
на **** находяща се в гр.**** ул.Д-р *** №15, представлявана от ***,
председател на УС на ЕС, сумата от 406 лева, която :
на основание чл.232 ал.2 ЗЗД сумата от 200 лева неплатен наем за пет
месеца за периода от декември 2022г. до април 2023г.,
на основание чл.232 ал.2 ал.1 ЗЗД сумата от 103 лева за консумативи за
ползвана през периода електроенергия и
на основание чл.45 ЗЗД сумата от 103 лева за възстановяване на
причинени в помещението щети, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 04.07.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение №
2171/11.07.2023г. по ч.гр.д.№3766/2023г. по описа на РС ****.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. К. К. с ИГН **********
от гр.*** бл.2 вх.В ап.32 ДА ЗАПЛАТИ на **** находяща се в гр.**** ул.Д-р
*** №15, представлявана от ***, председател на УС на ЕС сумата от 425
лева, представляваща направени разноски в исковото производство и 25 лева
разноски по ч.гр.д № 3766/2023г. по описа на РС ****.
Решението подлежи на обжалване пред ****ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5