Решение по дело №137/2022 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 136
Дата: 31 октомври 2022 г. (в сила от 31 октомври 2022 г.)
Съдия: Стоян Гончев Вълчев
Дело: 20227280700137
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     136/31.10.2022г.

 

гр. Ямбол

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                            ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

                          2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ

 

при секретаря Велина Митева и с участието на прокурора Димитринка Георгиева, разгледа докладваното от съдия Вълчев  КАНД № 137 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по жалба на С.Ж.П. *** за проверка на Решение № 58/06.08.2022 г.  постановено по анд № 20222310200230 по описа на Районен съд-Елхово за 2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 1795/11.02.2022 г., издадено от Заместник директорът на ТД Митница Бургас, с което на С.Ж.П. на основание чл.233, ал.3 във връзка с ал.1 от Закона за митниците е наложено административно наказание глоба в размер на ****,** лева, представляващи 200% от митническата стойност на стоките- предмет на нарушението и на основание чл.233, ал.6 ЗМ са отнети в полза на Държавата стоките-предмет на нарушението-препарати за растителна защита: „****** **“- инсектицид във фабрични опаковки по 1 килограм-20 бр. и „T.U.“-хербицид във фабрична опаковка по 1 литър-140 бр., с обща митническа стойност ****,** лева, както и е осъден С.Ж.П. да заплати на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“ направените по делото разноски за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 100 лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, защото в нарушение на закона потвърждава изцяло незаконосъобразно наказателно постановление, при издаването на което са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е издадено в нарушение на закона, като се изразява несъгласие с изводите на съда, че при издаване на процесния АУАН и обжалвано наказателно постановление е спазена административната процедура по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното наказателно постановление, че са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН, досежно атакуваното наказателно постановление, поради което се иска да бъде отменено оспореното решение и се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касатора не се явява и не изпраща представител, като с писмено становище подържа жалбата и исканията в нея.

Ответника по касация не се представлява в съдебно заседание, като в писмен отговор оспорва жалбата с искане за оставяне в сила на решението на районния съд и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Според участващият в процеса прокурор решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 58/06.08.2022 г. по анд № 20222310200230/2022 г. Районен съд-Елхово е потвърдил Наказателно постановление № 1795/11.02.2022 г., издадено от Заместник директорът на ТД Митница Бургас, с което на С.Ж.П. на основание чл.233, ал.3 във връзка с ал.1 от Закона за митниците е наложено административно наказание глоба в размер на ****,** лева, представляващи 200% от митническата стойност на стоките-предмет на нарушението и на основание чл.233, ал.6 ЗМ са отнети в полза на Държавата стоките-предмет на нарушението-препарати за растителна защита: „****** **“- инсектицид във фабрични опаковки по 1 килограм-20 бр. и „T.U.“-хербицид във фабрична опаковка по 1 литър-140 бр., с обща митническа стойност ****,** лева, както и е осъдил С.Ж.П. да заплати на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“ направените по делото разноски за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 100 лева.

За да постанови акта си първата съдебна инстанция приема, че от процесуалноправна страна не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, които да са основание за отмяна на НП, спазена е изцяло административната процедура по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, както и изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП-тези на чл.57 ЗАНН, а актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, респ. досежно материалноправната законосъобразност съдебният състав е преценил, че процесното НП е издадено в съответствие с материалния закон.

Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

В подкрепа на изводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани доводи, изведени въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните.

Правилно и законосъобразно Елховския районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното пред него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице, в степен да доведат до неговата отмяна и е обсъдил доводите на страната. Заключението на съда, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че касаторът е извършил вмененото му във вина нарушение и че извършеното деяние е правилно квалифицирано от административно-наказващият орган се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция.

По силата на чл.233, ал.1 ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките, а според ал.3 когато за извършване на нарушението по ал.1 е използвано превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос или стойността на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена.

В случая е безспорно, че касатора е пренесъл през държавната граница описаната в АУАН и НП стока, което е станало без знанието и разрешението на митническите органи, с което е осъществила състава на посоченото нарушение.

Доводи, доказателства и съображения в обратна насока не са наведени както в хода на админстративнонаказателното, така и в хода на производството пред двете съдебни инстанции.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в нарушение на чл.42, ал.1, т.5 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение не съдържа законните разпоредби, които са нарушени.

Напротив, такива са изрично посочени и на касатора е станало ясно, че нарушението се изразява в превозването през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи на стоки забранени за внос, като основанието за забраната не е предмет на този етап от развитието на производството и непосочването на правното основание на тази забрана не съставлява съществено процесуално нарушение, което да води до невъзможност от реализиране на защитата.

В тази връзка следва да се посочи, че при съставяне и предявяване на акта в административно-наказателното производство нарушителят се защитава срещу фактическите констатации, а не срещу правната им квалификация, поради което и чл.53 ЗАНН дава право на наказващият орган да издаде наказателното постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, както е в настоящия случай.

На следващо място е несъстоятелен и довода, че липсват доказателства за наличието на указателни табели, т.к. последните улесняват преминаващите границата, но наличието им не е задължителен елемент от фактическия състав на нарушението, за да има основание за отмяна на наказателното постановление.

Ето защо административно-наказващия орган е доказал наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

В съответствие с това при постановяване на решението си въззивната инстанция е посочила подробни и аргументирани мотиви, в които е направен задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и съображенията на страните.

Ето защо правилно и законосъобразно Елховския районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН и от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил административното нарушение, за което е санкциониран, поради което при разглеждане на делото и при постановяване на решението не са допуснати нарушения на процесуалния или материалния закон.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

С оглед изхода на делото следва да бъде осъден касатора да заплати на насрещната страна направените по делото пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, като се отхвърли искането му за присъждане на разноски.

          Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК,  съдът

Р      Е      Ш      И      :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58/06.08.2022 г.  постановено по анд № 20222310200230/2022 г. по описа на Районен съд-Елхово.

ОСЪЖДА С.Ж.П. *** да заплати на Агенция „Митници“-ТД Митница Бургас направените по делото пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на С.Ж.П. *** за присъждане на направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете

      

                                  

        

                                       ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се чете

 

 

 

                 2. /п/ не се чете