Решение по дело №132/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 173
Дата: 3 юни 2020 г. (в сила от 24 юни 2020 г.)
Съдия: Мая Андонова Миленкова
Дело: 20201520200132
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                №.............................

                                                  гр. Кюстендил, 03.06.2020г.

 

                                            В     И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, ІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и шести май , две хиляди и двадесета година,  в състав :

                                                                             Председател : Мая Миленкова

При участието на секретаря  Цветанка Александрова

като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 132 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

 

Д.С.С. , с ЕГН – ********** ***, чрез адв. Ю.С. от КАК, със съдебен адрес *** обжалва наказателно постановление №20-1139-000037/15.01.2020 г., издадено от  началника на сектор ПП при ОД на МВР гр.Кюстендил. Жалбоподателят, чрез  процесуалния си представител, обжалва НП, като твърди, че същото е издадено при неизяснена фактическа обстановка , при нарушение на закона и  наложеното наказание е явно несправедливо.

Административнонаказващият орган не взима участие в производството и не изразява становище  по жалбата.

            Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана  за това , че на 08.01.2020, около 15:15 ч.  в гр. Кюстендил на ул.“ Раковски“, с посока на движение – към ул.“Хаджи Д.“ при  управление на мотоциклет м.“Хонда СЦ 33А“, с рег.№***  не е спрял на своевременно подаден ясен и точен знак  за спиране. Описаният  знак се изразявал във вдигната стоп-палка  , по образец, от св. О.Г., младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил .

Жалбоподателят не спрял на подадения от контролните органи знак за спиране , а продължил движението си в посока към ул. „Хаджи Д.“. Установен е по-късно и е извършена допълнителна проверка на  притежаваното от него СУМПС, видно от която С. не притежава необходимата катгеория за управление на превозно средство от вида на описания мотоциклет. . За установените нарушения на жалбоподателя е съставен АУАН. Дадена е превна квалификация на нарушенията – чл. 103 от ЗДвП и чл. 150А от ЗДвП.

АУАН е връчен на нарушителя срещу подпис.  Възражения  в акта не са отразени. Не са постъпили такива и в предвидения в ЗАНН 3 –дневен срок.

Въз  основа на този  АУАН, Началникът на сектор ПП при ОДМВР Кюстендил издал на 15.01.2020г.атакуваното НП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания  както следва :  на осн. чл. 175, ал.1, т.4  от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца  и на осн. чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева.  

Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда административно-наказателна преписка и от показанията на свидетелите Г. и М., които  са установили нарушенията и са съответно актосъставител и свидетел по акта, в производството по съставяне на АУАН.

            Жалбата срещу това НП е депозирана в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН  и от лице имащо надлежна процесуална легитимация, поради което и се явява допустима.  Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.

            АУАН  и НП са  съставени от лица притежаващи съответната  материална компетентност.  Спазени са предвидените в ЗАНН срокове за законосъобразно  образуване и провеждане на производството. Налице е индивидуализация на нарушителя и нарушенията по време и място.  

             Разгледана жалбата по същество, съдът намира че в частта , в която се иска пълна отмяна на атакуваното НП същата е неоснователна. Основателно се явява искането , направено в съдебно заседание относно намаляване на наложените административни наказания.

                   По нарушението по чл. 103 от ЗдвП

Тази норма предвижда, че: "При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. " Съдебният състав намира, че от доказателствата по делото е видно, че след ясно подаден сигнал към водача, със стоп-палка  от служител на сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил, водачът не е спрял, а е продължил движението си. Ето защо, нарушението е осъществено от обективна страна и доказано от гореанализираните детайлно, поотделно и в съвкупност писмени и гласни доказателствени средства възприети от съда за достоверни. Наказанието, предвидено в закона за това нарушение, е регламентирано в разпоредбата на  чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, който повелява: "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението".

При определяне на размера на наложеното наказание глоба и на срока на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, обаче  административнонаказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, и не е изложил съображения кое налага определяне на наказанията в максимално предвидения в чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Няма данни по делото , че водачът е санкциониран  за подобни или други нарушения на ЗДвП, което е следвало да бъде отчетено и да се наложи наказание в минимално предвидения размер. Предвид изложеното и доколкото по делото липсват доказателства за отегчаващи вината на С.  обстоятелства, настоящият състав намира, че са налице основания за намаляване на наложените наказания по  чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП в предвидения в закона минимум, като по този начин същите ще постигнат целите на чл. 12 от ЗАНН.

                                            По нарушението по чл. 150А, ал.1 от ЗДвП

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че управляваното от жалбоподателя МПС към момента на извършване на проверката е било от категорията на визираните в разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП /мотоциклети и триколесни моторни превозни средства  с мощност над 15 kw/, за които законът изисква водачът да притежава категория "А". Не се спори по делото, че С.  не е  притежавал свидетелство за управление на МПС от  посочената категория. Следователно същият не е имал правоспособност да управлява МПС от посочената категория.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение, административно-наказателната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда наказание "глоба" от 100 /сто/ до 300 /триста/ лева за водач, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението.

 При определяне размера на наказанието , обаче отново е наложено такова в максимално предвидения размер, като не са посочени каквито и да е отегчаващи вината на нарушителя обстоятелства. Съдът намира, че за това нарушение  и при липса на данни за предходни такива на нарушителя следва да бъде наложено административно наказание в минимално предвидения в чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП размер  от 100 лева.   

 

            Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд

                                  

                                                                          Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА   НП№ 20-1139-000037/15.01.2020 г.  издадено от  началника на сектор ПП при ОД на МВР гр.Кюстендил ,  с което на  Д.С.С. , с ЕГН – ********** *** са наложени административни наказания както следва : на осн. чл. 175, ал.1, т.4  от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца  и на осн. чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, като  намалява  размера на всяко от тях  в следния смисъл  съответно : на „глоба“ в размер на  50/петдесет/ лева и „ лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушението по чл. 103 от ЗДвП  и  на „глоба“ в размер на  100/сто/ лева за нарушението по чл. 150А, ал.1 от  ЗДвП.

 

Решението подлежи  на обжалване с касационна жалба пред КАС  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните .

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: