Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 29.01.2020г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1521 по описа на съда за 2019г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В против К. В. Т., с ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.Х., с ЕГН **********,
с адрес *** и Л.А.Т., с ЕГН **********, с адрес *** иск по чл.422 ГПК, за
установяване вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, възразена от длъжниците по реда на чл.414 ГПК.
Ответниците са депозирали отговор, в който изцяло са
оспорени предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№825/2019г. на КРС е издадена в полза на ищеца
заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на 1814.40
лв., от които 771.65 лв.-главница по договор за потребителски кредит от
23.11.2011г., сключен между страните и неустойка в размер на 1042.75 лв., ведно
със законна лихва считано от датата на заявлението до окончателното
изплащане.Длъжниците са осъдени солидарно да заплатят описаните суми.
С исковата молба, се претендира признаване на
установено по отношение на ответниците, че вземане в размер на описаното в
заповедта, съществува.Твърди се, че 22.11.2011г. е сключен договор за
револвиращ заем между „Профи Кредит“ ЕООД и К.Т.-главен длъжник, Л.Т.-солидарен
длъжник и М.Х.-солидарен длъжник.Договорът бил сключен при посочени от
ответника параметри, посочени в раздел 5 от ДРЗ „Параметри на искания
револвиращ заем“.Съгласно чл.2 от ОУ, това било молба от клиента за отрускане
на заем до размер, посочен от клиента или по-нисък, одобрен от
кредитора.паричната сума била преведена на 23.11.2011г., поради което и това
била датата на сключване на договора.
Параметрите на сключения договор били както следва:
сума за изплащане на заема-1700 лв., срок-48 месеца, размер на вноска-79 лв.,
дата на погасяване-3-ти ден от месеца, годишен процент на разходите-57.26 %,
годишен лихвен процент-46.94 %, лихвен процент на ден-0.13 %.
Договорът бил подписан при общи условия.М.Г.Х. и Л.Т.
се задължили да отговарят солидарно с гравния длъжник К.Т. за изпълнението на
задълженията по договора.
За изплащане на задължението били
направени 38 пълни месечни вноски и една частична.В ОУ-чл.10.3.1 било
договорено, че при прослочване на една месечна вноска с повече от 30 календарни
дни настъпвала автоматична предсрочна изискуемост
На 14.01.2014г. договорът бил
прекратен и начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за
което били изпратени уведомителни писма.Крайния срок за погасяване бил
03.12.2015г., с изтичането на който срок настъпила изискумостта на задължението
в пълен размер.
Съгласно общите условия към
договора, при прекратяване поради неизпълнение на поетите задължения, размера н
акредита ставал изисуем и се начислявала еднократна неустойка за вреди от разваляне на договора.Размера на
неустойката се определял на база неизплатената част от задължението към датата
на прекратяване като процент, изрично посочен в ОУ.Поради неизпълнение на
договорните задължения била начислена неустойка в размер на 1042.77 лв.
На база гореописаното се претендира
признаване на установено по отношение на ответниците, че същети дължат на ищеца
солидарно сума в размер на 1814.40 лв., представляваща неизплатено задължение
по договор за револвиращ заем в размер на 771.65 лв. и неустойка в размер на
1042.75 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане.Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е направено
правопогасяващо възражение за давност по отношение на претенциите, доколкото в
заявлението, сезирало съда и в исковата молба се сочи изискуемост на вземанията
от 14.01.2014г.Твърди се, че по колективен иск, предявен срещу Профи Кредит
ЕООД, общите условия по този вид договори са прогласени за нищожни.
По делото са представени и приети като
доказателства:копие от договор за кредит, преводно нареждане, извлечение от
сметка, уведомително писмо.
При гореописаните доказателства, съдът намира, че
предявените искове по чл.422 ГПК са неоснователни и следва да се отхвърлят,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Съдът намира, че сключения между праводателя на
ищеца и длъжника договор за паричен заем
е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК,
тъй като не отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т.
11 и т. 20 ЗПК
- не съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването и клаузи за наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на
ден. В този случай на основание чл. 23 ЗПК
длъжникът връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихви и други
разноски по договора за кредит.
Законовите изисквания към договорите за
потребителски кредит са регламентирани в чл.10 и чл.11 ЗПК. Безспорно е, че
санкциите включени в т. 7.5 от Общите условия представляват свързани с договора
разходи, тъй като предвиждат заплащането на суми, представляваща неустойка,
които са 50% от първоначално отпуснатия кредит. Поради това освен, че фигурират
в общите условия, неразделна част към договора, следва да бъдат посочени и в
самия договор, каквото е изискването на закона. Освен горното следва да се
отбележи, че изискването на законодателят е договорът за потребителски кредит
се изготвя на ясен и разбираем език. От представените по делото документи –
договор и общи условия към него, съдът констатира, че в тях фигурират множество
съкращения, които даже и да са обяснени като съкращения затрудняват прочита на
документите. Препращанията в документите от една клауза към друга в Общите
условия, умаления шрифт в тях, както и със сложността на изразите, целят
поставяне в невъзможност на потребителя да разбере смисъла на подписаното от
него и като цяло водят до поставянето му в неравностойно положение. По делото
не е спорно, а и от самия договор за заем и общите условия към него се
установява, че ответника има качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В случая е предоставена "финансова услуга"
по смисъла на § 13, т. 12 от ДР
на ЗПП – отпуснат е кредит в
размер на 1700 лв., като договорът за револвиращ заем е сключен при Общи
условия, в които клаузите са били предварително определени от страна на ищеца.
Доколкото самия договор е бланков, то ответникът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието му, като в случая фактът, че някои клаузи са индивидуално
уговорени не изключва приложението на чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП. Според чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално. Съгласно чл. 143, т. 5 от
Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Или съдът намира клаузата за договорна
неустойка, регламентирана в Общите условия за неравноправни, тъй като
предвиждат необосновано висок размер на неустойката – 50 % от общия размер на
кредита.
При горните изводи, се дължи връщане само
на чистата на стойност на неизплатената част от заема.Видно от извлечението от
сметка, по този договор е изплатена сума в размер на 3094.30 лв., с която
главницата в размер на получения заем от 1700 лв. е изцяло изплатена.Последното
от своя страна води до извод за неоснователност на предявените искове.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът дължи на ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., а на
ответниците Л.Т. и Крадсимира Т.-200 лв., изплатени възнаграждения за
осъщественото процесуално представителство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България“
№49, бл.53Е, вх.В против К. В. Т., с ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.Х., с ЕГН **********,
с адрес *** и Л.А.Т., с ЕГН **********, с адрес *** искове по чл.422 ГПК за
установяване съществуването на вземане в размер на 1814.40 лв., от които 771.65
лв.-главница по договор за потребителски кредит от 23.11.2011г., сключен между
страните и неустойка в размер на 1042.75 лв., ведно със законна лихва считано
от датата на заявлението до окончателното изплащане, за което по
ч.гр.д.№825/2019г. е издадена заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично
задължение.
Осъжда „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД да заплати на М.Г.Х.
деловодни разноски в размер на 100 лв.
Осъжда „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД да заплати на К. В. и Л.А.Т. деловодни разноски в
размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.
Райнен
съдия: