Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателката С. И. А. от гр.Г. О., ЕГН *, с жалбата си до съда оспорва Решение №.../....2012 г. на Районен съд Г. О.,постановено по гр.д.№.../2012 г. по описа на съда.В жалбата си сочи неправилност на решението поради противоречие с материалния закон.С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от нея съединени искове с правно основание чл.344,ал.1 т.1,2 и 3,вр.с чл.225 от КТ като неоснователни и недоказани.Жалбоподателката счита за неправилно приетото от съда,че право на работодателя е да прекрати трудовото правоотношение на някое от безвиновните основания по чл.328 от КТ.Неправилно в мотивите на решението бил приет за ирелевантен фактът, че нейните трудови функции са прехвърлени на друг служител,заемащ друга длъжност, различна от заеманата от нея.В конкретния случай било доказано, че реално съкращение няма.От представеното старо и ново щатно разписание било видно, че към ..2011 г. заеманата от нея длъжност „тапицер” съществува, а в новото , в сила от ...2011 г. е отразена длъжността „работник, ремонт на подвижен железопътен състав, локомотиви, шлосер-монтьор, тапицер, гумар”.При това счита,че реално съкращение в щата няма.Освен с показанията на свидетеля А., че друг служител престира същия труд на нейното работно място и самия ответник с представените от него писмени д¯казателства доказва извършването на тапицерски услуги от друго лице и то без нужната за това квалификация и без писмена заповед на работодателя.Не са спазени критериите за подбор по чл.329 от КТ, според които право да останат на работа имат служителите с по-висока квалификация и работещи по-добре от останалите.В тази връзка ГОРС не е обсъдил всички доказателства. Неправилно според жалбоподателката първоинстанционният съд е приел, че са уведомени синдикалните организации и представителите на работниците и служителите в предприятието за предстоящите масови съкращения.Това предположение на съда неправилно е изведено от представения по делото протокол с дата ...2011 г. за проведена работна среща на ръководството на Поделение за П. П.-Г. О. с представители на синдикалните организации и представители на работниците и служителите.На тази среща, видно от протокола, не са обсъждани предстоящите масови уволнения.На представителите на синдикалните организации е връчено уведомително писмо,след което те са напуснали срещата,без в протокола да са отразени мотивите за това.Съдът не е обсъдил, според жалбоподателката, представената от нея служебна бележка, че при уволнението поради съкращаването на щата не е уведомено синдикалното ръководство на СЖБ-Локомотивно депо гр.Г. О., където тя членува и не е поискано съгласието му за уволнението й.Счита,че заповедта е издадена в нарушение на изискването на чл.333,ал.4 от КТ ,във вр. с Колективния трудов договор.Не е спазена предвидената предварителна закрила на закона, като работодателят е трябвало да изиска предварителното съгласие на синдикалната организация за уволнението й.Разрешението за уволнение следвало да бъде изискано писмено и за всеки отделен случай,каквато е съдебната практика.Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените от нея искове да бъдат уважени.Претендира всички направени от нея разноски. В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна.С писмено становище и писмена защита,депозирани по делото на ....2012 г., ответната по жалбата страна „БДЖ-П. П.” Е. П. П. Г. О. оспорва жалбата.Заявява, че твърденията в нея за липсата на реално съкращаване на щата са необосновани.От представените две щатни разписания по делото, според ответника, се вижда, че длъжността на жалбоподателката „тапицер” е съществувала съгласно щатното разписание от 20.06.2011 г. а ,според новото такова, в сила от ....2012 г., вече не съществува.По икономически съображения работодателят е разпределил тази трудова функция на друг служител, заемащ друга, различна от тази длъжност.В този случай, за да е налице реално съкращение в щата, не е необходимо функциите осъществявани от съкратения служител да не се осъществяват вече при работодателя.Това е въпрос на целесъобразност,който не подлежи на съдебен контрол.Тези функции са вменени при необходимост на друга служителка- Й. М.,заемаща длъжността „монтьор, ремонт на машини и оборудване, производство на резервни части”.Работодателят е преценил, че може да се наложи извънредно – за 3-4 работни дни месечно- извършването на такива дейности, свързани с трудовите функции на длъжността „тапицер”.Видно от представените писмени доказателства-наряди- М. при норма 176 часа за длъжността „тапицер” е извършвала същите функции едва 44 часа, т.е едва една четвърт от цялото работно време за месеца,което показва, че тази трудова функция не е с такъв интензитет и обем, който да обосновава нейното съществуване. Това е въпрос на целесъобразност и е в преценката на работодателя,която не подлежи на съдебен контрол.Сочи съдебна практика в тази насока.Счита за неправилен довода на жалбоподателката, че в представеното щатно разписание от 22.12.2012 г. фигурира длъжността „работник, ремонт на подвижен железопътен състав, локомотиви, шлосер-монтьор, тапицер, гумар”.Това съществува в „Район ТПС-локомотиви-Варна”, а не в гр.Г.О., където съществуващата по старото щатно разписание щатна бройка „тапицер” е съкратена. Неоснователно, според ответника, е възражението на жалбоподателя за липсата на подбор по чл.329,ал.1 от КТ,тъй като при премахването на единствена щатна бройка, както е в конкретния случай, такъв не е задължителен.Това е право , а не задължение на работодателя, съгласно съдебната теория и практика. Също така неоснователен, според ответника, е доводът на жалбоподателката, че не е спазена предварителната закрила при уволнение по чл.333,ал.4 от КТ,доколкото съгласно чл.10,ал.1 от КТД такава е предвидена само в случаите на уволнение поради намаляване обема на работа / чл.328,ал.1, т.3 от КТ/,каквато хипотеза в случая не е налице.Разпоредбите на чл.10,ал.2 и ал.3 от КТД не предвиждат предварителна закрила при уволнение по смисъла на чл.333, ал.4 от КТ.По делото не са представени доказателства от представителите на синдикатите при предоставена им от работодателя информация по чл.130а,ал.2 КТ, те да са се възползвали от правото си по чл.10,ал.2 от КТД за изразяване на становище и предложение относно уволнението на ищцата и не е доказана хипотеза на неоспорими аргументи, при което работодателят да не е изпълнил задължението си да преразгледа предложението за уволнение. За разлика от хипотезата на чл.10,ал.1 от КТД, където изрично е предвидена предварителната закрила по чл.333, ал.4 от КТ, в нормата на чл.10,ал.2-при съкращение в щата, не е предвидена такава.От друга страна, работодателят е инициирал среща с представителите на синдикатите, и тези на работниците и служителите, за което са представени писмени доказателства пред първата инстанция и не е постъпило становище от тях относно предстоящите уволнения. Ответникът иска жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение-потвърдено,като претендира присъждането на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение Горнооряховският районен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от С. И. А. от гр.Г.О. против „БДЖ-П. П.” ЕООД- Поделение за П. П. / ППП/ Г.О. съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,2 и 3,вр. с чл.225 от КТ- за признаването на уволнението й за незаконно и отмяна на Заповед №ЛД.../....2012 г. на Директора на ППП Г.О., за възстановяването й на заеманата от нея преди уволнението длъжност „тапицер” в Район ТПС Локомотиви-Г.О., както и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение в размер на 2880 лв,така също и претенцията й за разноски.За да стигне до този извод съдът е събрал и анализирал подробно всички сочени от страните доказателства.В резултат на тяхната съвкупна преценка е стигнал до правилния и обоснован извод за законност на уволнението ,респ. за неоснователност и недоказаност на претенцията. Приел е за безспорно обстоятелството за съществувалото между страните трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, съгласно което ищцата е заемала длъжността „тапицер” в Район ТПС Локомотиви-Г.О., ППП Г.О., както и че със Заповед № ЛД .../...2012 г. на основание чл.328,ал.1, т.2, пр.2 от КТ, поради съкращаване в щата, тя е била уволнена, считано от...2012 г.Разпоредено било да й бъде заплатено обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ за неспазения срок за предизвестие-30 дни- в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение.Правилно и въз основа на анализа на представените две щатни разписания- това в сила от 20.06.2011 г. и следващото в сила от 22.12.2011 г., съдът е направил извод, че съществуващата съгласно първото една щатна бройка за длъжността „тапицер” е премахната с новото. В това отношение необосновано е твърдението на жалбоподателката, че в щатното разписание в сила от 22.12.2011 г. е налична длъжността „работник, ремонт на подвижен железопътен състав, локомотиви, шлосер-монтьор, тапицер, гумар”.Такава длъжност съществува за Район ТПС Локомотиви-В. /стр.58 от делото/а не за Район ТПС Г.О..Следователно писмените доказателства сочат на съкращаването на единствената съществуваща и заемана от ищцата щатна бройка за длъжността „тапицер”.По делото няма доказателства на мястото на съкратената длъжност да е открита друга такава със сходни функции,но с друго наименование, от което да се прави извод,че съкращението в щата е фиктивно.Това, че функциите, осъществявани от ищцата са прехвърлени на друг служител, заемащ друга длъжност, т.е. че те все още се осъществяват при работодателя, не означава нереалност на съкращението. Това прехвърляне е въпрос на целесъобразност, решаван от работодателя и зависещ от икономически съображения, въпрос на финансова политика на предприятието, т.е. въпрос на целесъобразност.Правилно първоинстанционният съд е отбелязал в мотивите си, че този въпрос не подлежи на съдебен контрол и е приел, че е налице реално съкращаване в щата.Въззивната инстанция напълно споделя този извод.В този смисъл е налице и е посочена съдебна практика. На второ място съдът е обсъдил и възражението на ищцата, направено и пред въззивната инстанция, за липса на подбор по чл.329,ал.1 от КТ.Правилен и съответен на съдебната теория и практика е направения от съда извод за незадължителност на такъв подбор в хипотезата на съкращаване на единствена щатна бройка, какъвто е случаят. В този случай извършването на подбор е право, а не задължение за работодателя и той не е задължен да го упражни.Задължението за подбор е в случаите когато се съкращава щата на една от съществуващите няколко щатни бройки за същата длъжност.В този смисъл правно ирелевантни са наведените от жалбоподателката доводи за неприлагане на критериите на чл.329,ал.1 за подбор, тъй като такъв не е бил задължителен и не е правен. Първоинстанционният съд е анализирал подробно и довода на ищцата за неспазване при уволнението й на разпоредбата на чл.333,ал.4 от КТ.Прието е за установено, въз основа на представените писмени доказателства, че ищцата е била синдикален член на СЖБ-КНСБ-ППП Г.О. за периода от 03.08.2005 г. до 01.02.2012 г. и че при уволнението й поради съкращение в щата, ръководството на СЖБ не е било уведомено.Макар и член на синдикат, ищцата не се ползва от закрилата на чл.333,ал.4 от КТ,тъй като съгласно тази разпоредба това трябва да е предвидено в колективния трудов договор /КТД/.А съгласно чл.10,ал.1 от същия, предварителното съгласие на съответния синдикален оргн е предвидено само при уволнение поради намаляване обема на работа, каквато хипотеза в случая не е налице.В разпоредбите на чл.10,ал.2 и 3 от КТД не се предвижда предварителна закрила при уволнение по смисъла на чл.333, ал.4 от КТ.В този смисъл изводът на първоинстанционния съд за липса на нарушение на цитираната правна норма е правилен и съобразен с доказателствата по делото и закона. Съдът е обсъдил и довода на ищцата за незаконосъобразност на атакуваната заповед поради неспазване изискванията на чл.130а ,ал.1-3 от КТ.Позовал се е на представените по делото писмени доказателства, а именно: Писмо изх.№1-.../07.11.2011 г.,Протокол от ....2011 г. за проведена работна среща между ръководството на ППП-Г.О. и синдикалните организации и представителите на работниците и служителите, както и Уведомление с изх.№1-.../07.11.2011 г. до Дирекция „Бюро по труда”-Г.О..От тези писмени доказателства е направил извод,че работодателят е уведомил синдикалните организации и тези на представителите на работниците и служителите за предстоящите масови уволнения в „БДЖ-П. П.” ЕООД, както и е уведомил по реда на чл.130а, ал.3 Агенцията по заетостта, Дирекция по труда-Г.О..Представеното пред въззивната инстанция Уведомително писмо от синдикатите в ППП Г.О. до Директора на ППП Г.О. с изх.№.../...2011 г. съдържа тяхното становище относно информацията предоставена им съгласно чл.130а,ал.2 от КТ,при което за тях се явява невъзможно започването на консултации.То свидетелства за това, че са били уведомени.Непровеждането на тези консултации и причината поради която те не са проведени е ирелевантна за предмета на спора и не касае законността на уволнението.Правилно съдът е посочил в мотивите си, че неизпълнението на това задължение от страна на работодателя е свързано с административна санкция-чл.130а, ал.5 КТ- и не касае законността на уволнението. Всичко изложено до тук е мотивирало първоинстанционния съд да приеме, че уволнението на ищцата е законно и не подлежи на отмяна.С оглед този извод, неоснователни се явяват и исковете по чл.344, ал.1, т.2 и 3 от КТ ,поради което и те са отхвърлени.Правилно са присъдени и направените по делото разноски на основание чл78,ал.3 от ГПК. Постановеното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на решението и препраща към тях на съгласно чл.272 от ГПК. При този изход на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна направените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №... от ....2012 г., постановено от Районен съд Г.О. по гр.д.№... по описа на съда за 2012 г. ОСЪЖДА С. И. А., с ЕГН *, с адрес гр.Г.О.,ул.”В. Л.”, №9,В., .7, да заплати на „БДЖ-П. П.” ЕООД, Поделение за П. П.-Г.О., ул.”Ц. О.”, №.,представлявано от инж.М.М.-Директор ППП гр.Г.О., сумата 300 лв /триста лева/, представляващи направени разноски пред въззивната инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от обявяването му- 10.08.2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |