Р Е Ш Е Н И Е
№886
гр.Пловдив, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І състав в публично заседание на седми април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като
разгледа докладваното от съдия Матеева адм. д. № 645 по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от З.С.С., с
адрес: с. Отец Кирилово, ул. „ 16-та“ № 6 и в
качеството му на ЕТ "Голди – З.Ц.", ЕИК *********,
с адрес: гр. Пловдив, бул. "Александър Стамболийски" № 39, бл.1115,
вх. „А“, ет.5, ап.15, чрез адв. К.Т., срещу
Ревизионен акт № 16001619002637-091-001/22.11.2019 г. и РА за поправка на
ревизионен акт /РАПРА/ № П-1600161900206595-003-001/09.12.2019 г., издадени от
орган по приходите от ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърдени с Решение № 66/11.02.2020
г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
- гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително начислен ДДС за периода
27.09. – 30.09.2018 г. в размер на 9 453.33 лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 1 058.33 лв., и изменен в частта за допълнително определен ДДС
за м.10.2018 г., който от 87 091.63 лв. е намален на 82 528.03 лв.,
както и прилежащите лихви от 9 024.38 лв. на 8 552.50 лв.
В жалбата се твърди, че
ревизионният акт е незаконосъобразен в частта по ЗДДС, тъй като органите по
приходите не са приложили становище на НАП изх. № 24-34-351/2007 г. относно приложението
на задатъка, като обезпечително средство. Не е съгласен с изводите, че същият
представлява авансово плащане, поради което не подлежи на облагане с ДДС, тъй
като плащането му от купувача няма характер на доставка по ЗДДС. Иска се отмяна
на акта във всички негови части, в които не е отменен.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Т., който
поддържа жалбата по съображения, подробно изложени в представените по делото
писмени бележки. Претендира присъждане на сторените разноски.
Ответникът – директор Д "ОДОП"-гр.Пловдив,
чрез процесуалния си представител юриск. К. ,е на
становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение, по
доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита Претендира
се юрискотнсултско възнаграждение.
Пловдивският
административен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените
доказателства по преписката, становищата на страните и при направената служебна
проверка за законосъобразност на акта съгласно чл.160 ал.2 ДОПК, намира
следното:
С жалбата се атакува акт,
за който изрично е предвидено обжалване пред съд съгласно чл.156 ал.1 ДОПК.
Решението на директора на Д"ОДОП" е връчено на жалбоподателя на 13.02.2020
г. по електронен път, видно от приложената компютърна разпечатка. Жалбата е
подадена на 25.02.2020 г., видно от положения вх.№ 96-00-56; от лице, което има
правен интерес да оспорва акта, поради което се явява процесуално допустима.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619002637-020-001/23.04.2019
г. на началник сектор при ТД на НАП - Пловдив е започнало ревизионното
производство при обхват на ревизията – задължения за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г.; данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 – 31.12.2018 г.; данък върху добавената стойност за
периода 27.09.2018 г. – 30.09.2018 г.; ДОО за самоосигуряващи
се за периода 01.01.2016 – 31(.12.2018 г.; здравно
осигуряване за периода 01.01.2016 – 31.12.2018 г. и
универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за
периода 01.01.2016 – 31.12.2018 г. и е определен срок
за приключване на ревизията до 3 месеца от датата на връчване на заповедта,
което е сторено по електронен път на 10.05.2019 г. Със Заповед за изменение на
ЗВР № Р-16001619002637-020-002/08.08.2019 г. на същия
орган по приходите, срокът на ревизията е продължен до 10.10.2019
г. Последната е връчена на ревизираното лице на 08.08.2019
г. по електронен път.
В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК въз основа на съставения РД № Р-16001619002637-092-001/24.10.2019 г., срещу
който липсват данни да е постъпило възражение в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, определеният
за това орган е издал и процесния Ревизионен акт № Р-16001619002637-091-001/22.11.2019
г., а по-късно и този за поправката на РАО от 09.12.2019 г.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт, бил
обжалван пред директора на Д “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по
чл.155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 66 от 11.02.2020 г., с което
потвърдил същия, в обжалваната част за допълнително начислен ДДС 27.09. – 30.09.2018 г. в
размер на 9 453.33 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 058.33
лв., и изменен в частта за допълнително определен ДДС за м.10.2018 г., който от
87 091.63 лв. е намален на 82 528.03 лв., както и прилежащите лихви
от 9 024.38 лв. на 8 552.50 лв.
С оглед установяване
компетентността на органите по приходите, издали РД и РА, по административната
преписка са приложени: Заповед № РД-09-427/15.03.2019 г. и Заповед №
РД-09-1/-3.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, както и оптичен
носител (CD), съдържащ всички посочени по-горе актове на
приходната администрация.
При така изложеното настоящият състав счита, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в
изискуемата се форма и при спазени административно-процесуални правила за това.
От фактическа страна съдът
намира за установено следното:
І. Относно констатации по
ЗДДС.
Извършената на дружеството
ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС, обхваща данъчните
периоди от 27.09.2018 г. до 03.12.208 г.
З.С.С.е
регистрирано по ЗДДС лице, считано от 04.12.2018 г.
В хода на ревизията са
установени обстоятелства, довели до допълнително начисляване през м.09. и
м.10.2018 г. на ДДС общо в размер на 96 544.96 лв., на основание чл.102
ал.4 от ЗДДС (в сила от 01.01.2018 г.) във връзка с
чл.96 ал.1 от с. з. Същите произтичат от факта, че ревизираното лице, след
достигане на облагаем оборот от 50 000 лв., не е подало, в регламентирания
от закона срок, заявление за регистрация по ЗДДС.
Настоящата ревизия е в
резултат на подадено на 15.10.2018 г. от З.С.С.заявление
за регистрация по ЗДДС с вх. № 16391180207619, на основание чл.96 ал.1 от с. з.
– задължителна. По повод подаденото заявление, на лицето е извършена проверка,
документирана с Протокол № 16000082251/29.10.2018 г. В хода на проверката, с
искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх. №
1639118020619/16.10.2018 г., от З.С.С.са изискани
документи и обяснения, подробно описани в искането, в т. ч. и сключени
търговски договори, договори за поръчка и изработка и
други договори по ЗЗД, сключени и/или продължават да се изпълняват за периода
01.01.2015 г. – 15.10.2018 г.
В отговор на искането, от
лицето е декларирано, че за периода от 01.10.2015 г. до 30.09.2018 г.
облагаемият му оборот е 0.00 лв. За периода 01.10.2018 г. – 10.10.2018 г. ЗЛ декларира облагаем оборот в размер на
579 270.00 лв., реализиран на 0910.2018 г. от сделки с недвижими имоти –
апартаменти в новострояща се жилищна сграда, находяща
се в гр. Пловдив, район „Западен“, ул. „Юндола“ Във връзка с продажбата на
недвижимите имоти, в хода на проверката, лицето предоставя 10 бр. нотариални
актове за покупко-продажба на недвижими имоти /апартаменти, гаражи, офиси/,
всички от 09.10.2018 г. Предварителни договори, подписани с купувачите на
имотите, не са представени.
Представен е нотариален акт
№ 10/16.02.2017 г. (л.763, т.3), съгласно който, З.С.С.,
собственик на ПИ с площ 1 997. Кв. м., находящ
се в гр. Пловдив, кв. „Христо Смирненски – запад 2“, учредява право на строеж
на обекти в жилищна сграда, описани в същия нотариален акт – 41 броя
апартаменти, магазини, офиси, складове, изби и гаражи в полза на „Село груп инвест“ ООД. Срещу
учреденото право на строеж върху обектите дружеството „Семи
груп инвест“ ООД, като
приемател, се задължава за построи за своя сметка описаните в нотариалния акт
11 обекта в жилищна сграда – апартаменти, офиси и гараж, върху които РЛ си
запазва право на строеж.
През 2018 г. З.С.С.продава 10 обекта – апартаменти, гаражи и офиси, подробно
описани в Протокол № 16000082251/29.10.2018 г. (л.734,т.-3) и на стр. 12.13 от
РД, на различни физически лица. Общо получените суми от продажбата на имотите
възлиза на 79 269.75 лв. Плащанията са извършени по банков път.
Проверяваното лице
декларира 9 банкови сметки, за които са представени извлечения. При преглед на
същите, проверяващите установяват, че до 31.08.2018 г. има постъпило едно
плащане във връзка с бъдещата продажба на апартамент в размер на 27 381.62
лв. (14 000.00 евро) на 05.02.2018 г.- от Е. Йотов.
На 27.09.2018 г. по банкова
сметка ***.00 лв. от С.А.С., с основание – вноски за апартамент.
С оглед изложеното, при
ревизията е установено, че З.С.С.е достигнал
задължителен оборот за регистрация – 56 720.00 лв.на 27.09.2018 г.,
формиран за периода 01.09.2018 г. – 27.09.2018 г.
З.С.С.е
подал заявление за задължителна регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС на 15.10.2018
г. и е регистриран по ЗДДС, считано от дата 04.12.2018 г., датата на връчване
на акта за регистрация. Издаден е Акт за регистрация по ЗДДС №
160421802190783/29.10.2018 г.
В хода на проверката по
подаденото заявление за регистрация, както и в хода на настоящата ревизия, е
констатирано, че З.С. е достигнал оборот, по смисъла на чл.96 ал1 от ЗДДС, над
50 000.00 лв. за периода 01.09.2018 г. – 27.09.2018 г. (период, не
по-дълъг от два последователни месеца, вкл. и текущия) на 27.09.2018 г., поради
което, на основание чл.96 ал.1 изр.2, в сила от 01.01.2018
г., заявлението за регистрация по ЗДДС е следвало да се подаде в 7-дневен срок
от датата, на която е достигнат оборот от 50 000.00 лв., а именно –
04.10.2018 г. Заявлението за регистрация е подадено от З.С. на 15.10.2018 г.,
т.е. със закъснение, за което, в хода на проверката по регистрацията по ЗДДС,
му е съставен АУАН.Нарушението е документирано с протокол по чл.50 от ДОПК №
16000082251/29.10.2018 г.
В жалбата до директора на
дирекция „ОДОП“ – Пловдив, С.претендира, че преведените преди изповядването на
сделките на 09.10.2018 г. суми, нямат характер на авансови плащания, а
представляват задатък, който не формира облагаем
оборот, т. е. с получаване на 27.09.2018 г. на сумата от 56 720.00 лв., за
лицето не възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по чл.96
ал.1 от ЗДДС, като в подкрепа на своите аргументи лицето прилага становище на
НАП и решения на съда.
Сумата е преведена от С.С. в разплащателна сметка на ревизираното лице в лева в
„Банка Пиреос България“ ЕАД. Установена е същата ситуация
и по отношение на плащанията, направени от лицата-купувачи в периода от 01.10.
до 05.10.2018 г., т.е. преди изповядване на сделките на 09.10.2018 г.,
възлизащи общо на 119 356.27 лв.
Отделно от това, от страна
на проверяващите е констатирано, че в приложения по преписката НА №
153/09.10.2018 г. (л. 745, т.3) с
купувач С.С. е посочено, че обектът се продава за „сумата
от 56 720.00 лв., която сума купувачът заявява, че е изплатил изцяло на
продавача по банков път, преди подписване на нотариалния акт.“, т.е. не е
посочено, че предварително платената сума е задатък,
както претендира жалбоподателят. Същото се отнася и за нотариалните актове на
лицата-купувачи (Е. Й. – л. 747, т.3, и Р.В.– л.757, т.3), превели авансово, в
периода 01.10.2018 г. – 05.10.2018 г. сумата от 119 356.27 лв.
Наред с това е констатирано
и, че между страните по сделките, не са представени договори, в които да е
уговорено, че платеното от купувача, в т. ч. и от С.С.,
преди подписването на нотариалния акт е задатък.
Такива договори не са описани и в самите нотариални актове.
В уверение на твърденията
си, че в случая се касае до задатък по съответните
сделки, жалбоподателят е представил предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот – апартамент № А3 от 02.06.2017 г., сключен между З.С.С., продавач, и С.А.С., купувач (л. 679, т.3); анекс от
02.10.2018 г. (л.683, т.3) към предварителен договор от 02.06.2017 г., сключен
със С.С.,, с който се прекратява действието на
предварителния договор от 02.06.2017 г., поради допусната грешка в предмета на
договора и се уговаря, че платената сума от 56 720.00 лв., да се върне на
купувача в едномесечен срок; предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 05.10.2018 г. (л.684, т.3), сключен между З.С., продавач, и С.С., купувач, с предмет апартамент № А 25 и споразумение за
прихващане на вземания и задължения от 09.10.2018 г.
Обясненията
на С.по отношение продажбата на недвижими имоти на Е.Й. и Р.В.са аналогични,
като са представени абсолютно идентични предварителни договори и анекси (л.691
– л. 699, т.3 – Й.; л.700 – л.709, т.3).
Предвид
изложеното, органите по приходите са приели, че така представените документите
са доказателство за реалното изпълнение, тъй като същите нямат достоверна дата
по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.181 от ГПК, тъй като нямат нотариална
заверка или друг от подробно уредените в чл.181 ал.1 от ГПК реквизити, които да
доказват достоверно, че документът е съставен на датата, вписана в него, и, че
същият установява, уговорката, така, както е удостоверено в него. Отделно от
това, тези документи не са били представени от С.към момента на извършване на
проверката на лицето във връзка с подаденото от него заявление за регистрация
по ЗДДС.
Предвид
изложеното, от страна на приходната администрация е прието, че З.С.С.е достигнал
оборот, по смисъла на л.96 ал.1 от ЗДДС
над 50 000.00 лв. за периода 01.09.2018 г. – 27.09.2018 г. на
27.09.2018, поради което и до 04.10.2018 г.- е следвало да подаде заявление за
регистрация по този закон, съобразно разпоредбата на чл.96 ал.1 изр.второ от ЗДДС.
За да потвърди и измени РА в тази част,
решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, посочил е
подробно нормативната уредба, регулираща този вид облигационни, финансови и
данъчни отношения и е посочил, че представените частни документи не
представляват годни доказателства, а представляван свидетелстващи документи,
удостоверяващи изгодни за ревизираното лице факти и обстоятелства.
Посочено
е също така, че в хода на административното обжалване е установено, че на
практика, апартаментите, които е следвало да закупят С.А.С. и Р.В.Р., според
първите договори, са разменено според вторите предварителни договори, а
апартамент № А8 – посочен в първия предварителен договор, сключен с Е. Й.,
въобще не фигурира в НА № 10, том I, рег. № 236, дело №
10/2017 г., върху което З.С. да си запазва правото на строеж.
Наред
с това, решаващият орган е установил, че такива договори са представени само по
отношение на посочените по-горе трима купувачи, а за останалите 7 лица, такива
документи не са представени, а част от тях също са извършили авансови плащания,
но след 07.10.2017 г. т.е. в 7-дневния срок преди подаване на заявлението за
регистрация от жалбоподателя, което е подадено на 15.10.2018 г. Така според
директора на Д „ОДОП“, ако ново представеният предварителен договор със С.С., действително е съществувал към датата на плащане на
сумата от 56 720.00 лв., то основанието й за внасяне би следвало да бъде
„плащане по предварителен договор“ за покупко-продажба, а не вноска за
апартамент, както е посочено в извлечението (л.716, т.3). Аналогична е
ситуацията и с плащанията и на другите двама купувачи – Р.В.П.- покупка на
апартамент (л.717, т.3) и Е. Й. – апартамент (л.715 и л.791, т.3).
От страна на
административния орган е установено също
така, че и в трите нотариална акта е посочено: „…страните ми заявиха, че нямат
други документи от значение за тези сделки, освен представените и описани
по-долу…“, а в същото време, не са описани посочените по-горе документи, имащи
значение към процесните сделки с недвижимо имущество.
Решаващият орган обаче е
констатирал, че органите по приходите са допуснали неточност при определяне на
сумата на извършените от лицето облагаеми доставки и това е така, тъй като
неправилно сумата от 27 381.62 лв. (14 000 евро) е включена в
стойността на облагаемите доставки за м.10.2018 г. Същата е платена авансово от
Е. Й. на 05.02.2018, т.е. преди 27.09.2018 г., а не на 05.10.2018 г., както са
приели органите по приходите, поради което начисленият допълнително данък в
размер на 4 563.60 лв., върху данъчна основа от 27 381.62 лв. е
недължим от лицето, ведно с прилежащите лихви в размер на 471.88 лв., като
останалата сума от 91 981.36 лв., представляваща допълнително начислен
ДДС, е дължим от лицето, ведно с прилежащите лихви в размер на 9 610.83
лв.
В съдебно заседание на
07.04.20121 г. е изслушана и приета без възражения от страните
съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето
на която, вещото лице е използвало всички приложени по делото документи,
включително и плащания по банкови сметки през 2018 г.
Така по първия въпрос, при
който е поставено условие да се приеме, че тези суми представляват задатъци, вещото лице сочи, че в тази хипотеза, съгласно
чл.96 ал.1 изр. второ от ЗДДС, че лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация
в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборота, т.е. до 16.10.2018 г.
Експертът е посочил, че по данни от РА и документите от делото, жалбоподателят
е подал заявление за регистрация по ЗДДС на 15.10.2018 г., т.е. в предвидения
срок по чл.96 ал.1 от ЗДДС, а съгласно чл.103 ал.1 от с. з., за дата на
регистрацията се смята датата на връчването на акта за регистрация, която е
04.12.2018 г., от която и дата се счита, че З.С.С..е
регистриран по ЗДДС. Изводът на вещото лице в тази насока е, че в разглежданата
хипотеза, в която се приема, че плащанията от клиентите преди датата на НА са задатъци, т.е. необлагаем оборот, ДДС върху извършените от
жалбоподателя продажби на имоти по изброените в заключението НА, не се дължи,
доколкото данъкът се начислява за извършени доставки и посочва в данъчните
документи от датата на регистрацията. Експертът сочи също така, че
жалбоподателят не е имал заведено счетоводство през процесните
периоди, поради което не може да се направи заключение по въпросите как са били
осчетоводени процесните плащания – като задатъци или като авансови плащания. За пълнота на
изложението, вещото лице е представило и начина на счетоводно отразяване на
гаранциите/задатъците и на авансовите плащания., като
е посочило, че в документите по делото, както и в представените такива от
жалбоподателя, няма данни за върнати суми на тези, които са ги платили като
гаранция. Посочило е също така и, че лицата нямат задължение за издават фактури
за получени задатъци, доколкото задатъците
не попадат в обхвата на облагаемите доставки по ЗДДС.
В хода на съдебното
производство към делото е приобщен и един брой CD, съдържащ удостоверения за
валидност на електронните подписи. Други доказателства не се представят.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Спорът между страните в
настоящото съдебно производство, от фактическа и правна страна, е – налице ли е
облагаема оставка към 27.09.2018 г. и кога е достигнат облагаем оборот по
смисъла на чл.96 ал.1 изр.3 от ЗДДС, за да подаде заявление за регистрация З.С.С..
Становището на органите по
приходите, че С.е достигнал оборот над 50 000 лв. по смисъла на цитирания
по-горе текст за периода 01.09.2018 г. -27.09.2018 г. на 27.09.2018 г., поради
което е следвало да подаде заявление за регистрация до 04.10.2018 г. вкл., а
същият е подал заявление за регистрация по ЗДДС със закъснение - на 15.10.2018
г. Аргументите на приходната администрация в тази насока са, че на 27.09.2018
г. по банкова сметка ***.00 лв. от С.А.С. с основание – вноска за апартамент, с
което З.С. е достигнал задължителен оборот за регистрация на същата дата,
формиран за период 01.09.- 27.09.2018 г.
Противоположна е тезата на
жалбоподателя, който представя доказателства и дава обяснения, че облагаемият
оборот за задължителна регистрация по ЗДДС е достигнат на 08.10.2018 г., и е
подал заявления в изискуемия 7-дневен срок по чл.96 ал.1 от ЗДДС.
В подкрепа на това
становище са, дадените от З.С. писмени обяснения (л.671, т.3), както и представените
по делото доказателства – нотариални актове за обследваните процесни
сделки с недвижими имоти, предварителни договори, анекси, банкови извлечения.
Във връзка с разрешаването
на спора, на първо място, следва да се изясни що е то облагаема доставка.
Облагаема доставка е всяка
доставка на стока или услуга, когато е извършена от данъчно задължено лице по
този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и
доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице,
освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
На второ място, следва да
се изясни въпросът що е то облагаем оборот.
Съгласно чл.96 ал.2 от ЗДДС
(действаща редакция, ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) облагаемият
оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1. облагаеми доставки, включително облагаемите с
нулева ставка; 2. доставки на финансови
услуги по чл.46; 3. доставки на
застрахователни услуги по чл.47, а според ал.3, в
облагаемия оборот не се включват доставките по ал.2, т.2 и 3, когато не са
свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи,
използвани в дейността на лицето, както и доставките, за които данъкът е
изискуем от получателя по чл.82 ал.2 и 3.
На трето място, следва да се
установи датата на настъпване на данъчното събитие.
Основната регламентация на
датата, на която настъпва данъчното събитие, е дадена в чл.25 от ЗДДС (действаща
редакция, ДВ, бр.97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.). Според ал.2, данъчното събитие възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, а според
ал.3, данъчното събитие възниква на: 1. датата на фактическото предоставяне на
стоката по чл.6 ал.2, с изключение на случаите по ал.8; 2. датата на отделянето или предоставянето на
стоката по чл.6 ал.3; 3. датата на започването на
транспорта по чл.7 ал.4; 4. датата, на която
доставчикът получи плащането - при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или
по електронен път; 5. датата на
изваждането на монетите или жетоните - при извършване на доставки чрез автомати
за продажба или други подобни уреди, които се задействат с монети, жетони или
други подобни; 6. датата на фактическото връщане на актива с подобрението от
държател/ползвател при прекратяване на договора за наем или преустановяване
ползването на актива, когато подобрението не е предвидено като условие и/или
задължение по договора; 7. последния
ден от месеца, през който е предоставена услугата по чл.9 ал.3 т.1 и 2.
Разпоредбата на ал.4 на същия текст указва, че при
доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките
по чл.6 ал.2, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна
доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е
станало дължимо. При доставка на стока или услуга, за която е уговорено
поетапно изпълнение, завършването на всеки етап се смята за отделна доставка и
данъчното събитие за нея възниква на датата на изпълнението на съответния етап.
Според ал.6, на датата на възникване на данъчното
събитие по ал.2, 3 и 4: 1. данъкът по този закон става изискуем за облагаемите
доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или 2.
възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените
доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната, а
според, ал.7, когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал.2, 3 и 4, се
извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става
изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на
получено плащане във връзка с вътреобщностна
доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на
извършеното плащане. Ал. 8 пък указва, че, когато нерегистрирано по този закон
лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази
доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото
авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става
изискуем данъкът по доставката.
Тълкуването на нормата налага извода, че за данъчно
задълженото лице не съществува избор за това, на коя дата следва да се начисли
данъка – ако плащане не е последвало, то данъкът се начислява на датата, на
която плащането е станало дължимо. Да се приеме обратното, означава, че
начисляването на данъка се поставя в зависимост от волята на трето лице да
плати или не плати, което противоречи на основните принципи на данъчното
право. Гражданското и търговското право дават
възможност за отлагане на плащането, респ. за ограничаване на санкционните
последици при неплащане в срок, но подобна схема е недопустима за данъчно
задължение.
И най-сетне следва да се прецени правното значение на
предварителния договор.
Най-често покупко-продажбата на недвижим имот минава
през два основни етапа – 1. подписването на предварителен договор между
страните и 2. окончателното изповядване на сделката пред нотариус под формата
на нотариален акт.
Най-съществената и основна разлика в двата договора се
корени в ефекта, който се постига чрез тях. Докато предварителният договор има
за цел да уреди и обезпечи в определена степен чисто облигационния аспект на
сделката – уговарянето на цена, условията по придобиването на имота, сроковете,
правата и задълженията на страните, то с окончателния договор се постига т.нар.
„транслативен ефект“ – чисто формалното прехвърляне
на собствеността от патримониума на продавача в този
на купувача.
Важно е да се отбележи, че подписването на
предварителния договор не води до възникване на право на собственост на
купувача. Същото ще бъде учредено едва след финализирането
на сделката под формата на нотариален акт, респективно с влизането в сила на
съдебното решение, с което предварителният договор се обявява за окончателен.
Институтът на предварителния договор намира своята
правна уредба в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - по-специално в
чл.19 от същия. За разлика от окончателния договор за покупко-продажба на
недвижими имот, който трябва да бъде сключен в нотариална форма, напълно
достатъчно е предварителният договор да бъде в обикновена писмена форма.
Предварителният договор следва да съдържа уговорки относно съществените условия
по покупко-продажбата – цената, начина на плащане и сроковете за сключване на
окончателния договор.
При изготвянето на нотариалния акт и окончателното
прехвърляне на имота продавачът следва да докаже пред нотариуса, че е
собственик на вещта. Подобно изискване липсва при предварителния договор. Дали
продавачът е бил собственик на имота към момента на сключване на предварителния
договор не е условие за действителността на същия. Предварителният договор по
своя характер представлява едно обещание за продажба.
За да бъде действителен един предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, е необходимо имотът да бъде ясно
индивидуализиран. Задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд е
категорична, че, за да се счита за индивидуализиран определен недвижим имот в
един предварителен договор, е необходимо да бъдат описани не само неговата площ
и помещенията, които се включват, но и неговите граници, тъй като „площта е
функция от границите на имота“. Например, когато се касае за предварителен
договор за покупко-продажба на апартамент, следва да се посочи номера на
апартамента, гаража, площта, етажа, на който апартаментът се намира, описание
на помещенията, идеалните части от сградата, както и описание на съседите.
Предварителният договор притежава свои чисто
практически характеристики, които се проявяват в хода на сключването на една
сделка по покупко-продажбата на недвижимия имот. Най-често подписването на
предварителния договор води до стопиране на предлагането на съответния имот на
пазара на недвижими имоти. Същото се обезпечава от купувача чрез заплащането на
определена процент от общата цена (най-често 10 %), за която сума страните
обикновено, но не на всяка цена, се уговарят, че следва да послужи като задатък (наричан още „отметнина“
в практиката) по смисъла на чл.93 от ЗЗД.
В случай, че купувачът не успее да заплати остатъка от
цената в уговорените срокове, то тогава продавачът задържа задатъка.
Ако пък продавачът не изпълни задължението си за прехвърлянето на недвижимия
имот с нотариален акт, за купувача съществува правната възможност да претендира
връщането на задатъка в двоен размер. В случай, че
купувачът не разполага с цялата сума на куп, предварителният договор му дава
възможност да разсрочи същата и да спечели време, за да набави остатъка от
цената.
Друга основна характеристика на предварителния договор
за покупко-продажба на недвижим имот са гаранциите, които страните уговарят в
същия. Така например продавачът най-често се задължава да набави към датата на
сключване на окончателния договор удостоверение за липса на тежести върху имота
– ипотеки, възбрани, вписани искови молби, учредено право на ползване и др.
Неизпълнението на същото условие бива поставено като условие за разваляне на
договора от насрещната страна.
Най-често страните уговарят в предварителния договор
дата и час, в които да се явят пред определен нотариус за сключването на
окончателния договор. По една или друга причина в много от случаите не се стига
до сключване на окончателния договор. Най-често това се случва, тъй като или
купувачът не е успял да събере остатъка от цената, или продавачът не се явява в
уговорения час и на уговореното място. В подобни случаи е важно изправната
страна да изиска от нотариуса изготвянето на констативен протокол, в който да
бъде описано, че съответната страна се е явила и е имала готовност да изпълни
своите задължения по окончателното изповядване на сделката (купувачът се е явил
и е имал готовност да плати остатъка от цената или пък продавачът се е явил и е
носил съответните документи, необходими за изготвянето на нотариалния акт).
При подобна хипотеза изправната страна разполага с две
възможности. При първата от тях тя следва да покани неизправната страна да
изпълни своите задължения по договора, като й даде разумен срок да го стори. В поканата
се отбелязва, че при неизпълнение в дадения срок изправната страна ще счита
договора за развален. При хипотезата на разваляне на договора, изправната
страна разполага с възможността да претендира връщане на заплатените суми, а,
ако някои от тях изрично са уговорени като задатък,
то тогава може да се претендира връщането им в двоен размер.
Втората възможност дава право на изправната страна да
предяви иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД, като поиска от съда да обяви предварителния
договор за окончателно сключен. В най-често срещаната хипотеза ищец се явява
купувачът, който е заплатил определен процент от продажната цена, но по една
или друга причина продавачът не му е прехвърлил собствеността върху имота. При
подобни съдебни процедури ищецът следва да докаже, че е бил изправна страна по
договора. Най-често като доказателство служи съставения от нотариуса
констативен протокол, който удостоверява готовността на ищеца за изпълнение на
неговите задължения съгласно предварителния договор.
В случай на предявен иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД за
обявяването на предварителен договор за покупко
продажба на недвижим имот за окончателен, се дължи държавна такса, която
представлява 4 %, изчислени върху ¼ от данъчната оценка на недвижимия
имот (общо 1% от данъчната оценка). Следва да се отбележи, че исковата молба по
чл.19 ал.3 подлежи на задължително вписване в Имотния регистър към Агенцията по
вписванията. Вписването има оповестителен ефект
спрямо всички трети лица. За него се начислява също държавна такса, която е в
размер на 0.1 %, изчислени отново върху ¼ от данъчната оценка на
недвижимия имот, но не по-малко от 10 лв.
Съдът обявява предварителният договор за окончателен,
респ. прехвърля собствеността върху недвижимия имот, едва след като се убеди,
че продавачът действително е собственик на прехвърляния имот. Диспозитивът на решението съдържа условие прехвърлянето на
имота да се случи, едва след като купувачът представи доказателства за
заплатени нотариални такси, такси по Закона за
местните данъци и такси и такса за вписването на прехвърлянето в Агенцията по
вписванията. За въпросните суми съдът нарежда да се впише възбрана върху имота,
която се вдига след представянето на доказателства за извършени плащания.
Как изложеното
до тук се съотнася към настоя казус?
Органите по приходите твърдят, че на
27.09.2018 г., когато по банкова сметка ***6 720.00 лв., внесена от С.С. с основание „вноска апартамент“, С.е достигнал облагаем
оборот за задължителна регистрация за периода 01.09. - 27.09.2018 г., именно на
тази дата, поради което и, е следвало да подаде заявление за регистрация на
04.10.2018 г., а същият, като го е подал на 15.10.2018 г. е извършил нарушение
на чл.96 ал.1 изр.2 от ЗДДС.
Настоящият състав на съда счита този
извод за неправилен и това е така, тъй като, на първо място, самият орган по
приходите твърди, че при извършване на проверката във връзка с регистрацията по
ЗДДС, С., освен нотариалният акт за учредяване правото на строеж от 16.02.2017
и 10 бр. нотариални актове от 09.10.2018 г. за продажба на апартаменти, офиси и
гаражи от 09.10.2018 г., не е представил никакви други документи. Т. е. предвид
изложеното по-горе по отношение наличието на облагаема доставка с оглед
формиране на облагаем оборот, следва да се приеме, че това е датата на
съставяне на нотариалните актове – 09.10.2018 г., тъй като тогава е възникнало
данъчното събитие и доставките са станали облагаеми. Това, от една страна.
От друга страна, във връзка с изложения
по-горе анализ на нормативната уредба, следва да се посочи, че първата за З.С. облагаема
доставка е извършена на 04.10.2018 г. с преведената по сметка на С.сума в
размер на 56 328.00 лв. от Р.В.с основание „покупка апартамент“, тъй като
по силата на сключения между нея и З.С. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 03.07.2017 г., Ваклинова встъпва в правата
на купувач. Т.е. налице е авансово плащане, а с НА №159, том I, рег. № 142, дело № 148/2018 г. е и датата на
доставката – 09.10.2018 г.
Аналогичен е изводът и по отношение
покупко-продажбата на недвижим и от Е. Й.. Преведената сума на 01.10.2018 г. е
във връзка с предварителния договор, сключен между него и З.С. на 11.07.2017
г., т.е. на 01.10.2018 г. с превеждането на сумата от 17 500 евро по
сметка на последния, доставката става облагаема. Тук е мястото да се отбележи,
че решаващият орган правилно е отчел, че сумата от 14 000 евро, авансово
платена на 05.02.2018 г., не попада в обследвания данъчен период, поради което
и е изменил РА в тази част.
В случая обаче по-важно е да се изясни
въпросът, кога е станала облагаема доставката с предмет покупко-продажба на
недвижим имот към С.С. – дали към 27.09.2018 г. или
към 09.10.2018 г.
Анализът на представените документи и
писмени обяснения от З.С. в хода на ревизионното производство налагат извода,
че органите по приходите неправилно са определили облагаемият оборот на лицето
за м.09.2018 г. и това е така по следните съображения:
Каза се по-горе, за целите на ЗДДС, за
да е облагаема, платената сума следва да е насрещна престация
за предоставена стока или услуга в рамките на правоотношение, възникнало между
страните. В този смисъл следва да се прецени дали срещу получената сума от
56 720.00 лв. на 27.09.2018 г. по предварителният договор от 02.06.2017 г.
за покупко-продажба на недвижими имот, сключен между З.С. и С.С. има предоставена престация – в
случая имот. От представените по делото документи се установява, че този предварителен
договор е развален с анекс от 02.10.2018 г. Действително, не е спорно, че във
връзка с тази получена от С.сума през период 27.09. - 30.09.2018 г., последният
достига прага за регистрация по ЗДДС от 50 000.00 лв. и следва да подаде
заявление до 02.10.2017 г. В седемдневният срок обаче – именно 02.10.2018 г. с
анекс предварителният договор от 02.06.2017 г. е развален с уговорката, сумата
от 56 720.00 лв. да се върне от продавача в едномесечен срок. Т. е. липсва
изобщо доставка.
Сключеният на 05.10.2018 г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот касае съвсем друг
апартамент – апартамент № А25, а не апартамент № А3. Т.е. С.С.
встъпва в качеството си на купувач, на основание на последно цитираният на
05.10.2018 г., тъй като сумата от 56 720.00 лв. все още не е върната от
продавача и същата се намира в патримониума му, поради
което следва да се приеме, че, именно на тази дата – 05.10.2018 г. е налице вече
облагаема доставка, която следва да бъде включена в облагаемия оборот на ЗЛ, а
не 27.09.2018 г., както са приели органите по приходите.
Съгласно чл.96 ал.1 изр.1 от ЗДДС
(действаща редакция, ДВ, бр.97 от 2017
г., в сила от 1.01.2018 г.) всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50
000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца
преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период,
през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този
закон, а според изр.2, когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде
заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
От своя страна, чл.102 ал.4 от ЗДДС (действаща
редакция, ДВ, бр.97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) гласи, че за определяне
на данъчните задължения на лицето в случаите по чл.96 ал.1 изр. второ, когато е
било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че
лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот
от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е
регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали
основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият
оборот, се дължи данък
В случая, този оборот е достигнат на
04.10.2018 г., и С.е следвало да подаде заявление до 11.10.2018 г..
Видно обаче, от приложените по делото
доказателства и анализа на органите по приходите (л.115, т.1, таблица на стр.
31 от РД) и горестоящия в йерархията орган, З.С. не е
сключвал други сделки с недвижими имоти след 09.10.2018 г., още по-малко след
29.10.2018 г., от която дата следва да се счита за регистриран по ЗДДС, поради
което неправилно е вменено и задължението и за данъчен период за м.10.2018 г.
Несъмнено е налице нарушение на данъчното законодателство, но лицето е
санкционирано, предвид съставения му АУАН.
Следва да се посочи също така, че няма пречка, при
ревизионно производство да се определи дата на регистрация по ЗДДС по-ранна от
заявената от лицето, но дължимият данък следва да се вмени като задължение след
приетата при ревизията начална дата на регистрация, а не преди това.
Като е приел, че за периода от 27.09.2018
г. – 04.12.2018 г., когато З.С. е регистриран по ЗДДСД с връчването на акта за
регистрация от 29.10.2018 г., извършените от РЛ облагаеми доставки са на обща
стойност 579 269.75 лв., с оглед на което, същото, на основание чл.102
ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.96 ал.1 изр.2 от с.з ., дължи ДДС общо в размер на
91 981.36 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 9 610.83 лв., административният
орган е издал един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
Само за сведение във връзка с
възражението на жалбоподателя, че плащанията от 05.02.2018 г. и от 27.09.2018
г. представляват задатък, съдът намира същото за
неоснователно по следните съображения:
Обичайна практика при сключване на договори за наем на
недвижим имот е наемателят да заплати на наемодателя определена сума, която да
служи като гаранция, че наемателят ще изпълнява всички свои задължения по
договора. Такава сума често се дефинира с термин „гаранционен депозит“.
По своя облигационно-правен характер гаранционният
депозит би могъл да се определи, както следва:
-
като задатък по смисъла на чл.93 от ЗЗД
Задатъкът или общоприетото понятие „капаро“ е сума, която
едната страна по договор дава на другата в момента на сключване на договор
между тях и която има три функции: - да доказва, че договорът е сключен; - да
стимулира страните да изпълнят договора; - да обезщети изправната страна при
неизпълнение от другата страна.
Съгласно чл.93 от ЗЗД, задатъкът
е доказателство, че договорът е сключен и обезпечава неговото изпълнение. Ако
купувачът не изпълни задължението си, продавачът има право да прекрати договора
и да задържи задатъка. Ако продавачът не изпълни
задължението си, купувачът има право да прекрати договора и да получи задатъка обратно в двоен размер.
Обичайно задатък се използва
при договори за покупко-продажба на недвижим имот и се приспада от сумата,
дължима от купувача на продавача. В този случай задатъкът
по своята същност представлява авансово плащане и следва да се третира като
такъв.
В договорите за наем на недвижим имот, обаче,
гаранционният депозит не служи като гаранция, че договорът ще бъде изпълнен.
Нито една от страните по един такъв договор не може да се освободи от
задълженията си като загуби депозита или съответно го заплати в двоен размер.
Гаранционният депозит служи само като обезпечение на наемодателя за евентуални
бъдещи негови вземания с различно естество от наемателя. Усвояването на част от
или на целия гаранционен депозит не дава право на наемателя да развали
договора.
-
като отметнина по смисъла на чл.308 от ТД
Отметнината е друга форма на обезщетение, което изправната страна
получава, ако неизправната се откаже от изпълнение на договора. За разлика от задатъка, който задължително трябва да бъде преведен по
сметката на продавача, отменината може да бъде
предоставена или само обещана. И още нещо, отново за разлика от задатъка, който гарантира изпълнението на договора, отменината до някъде облекчава купувача, като му дава право
да се откаже от изпълнението на договора, преди това изпълнение да е започнало.
Правото на отказване от договора срещу заплащане на отменина
е валидно до започване изпълнението на договора. Ако отменината
бъде предоставена преди започване на изпълнението на договора, след започването
продавачът следва да я върне на купувача или да я приспадне от първото следващо
задължение на купувача. В този смисъл, ако отменината
не бъде върната на купувача, тя се трансформира в авансово плащане по договора.
Гаранционният депозит по договор за наем остава в
наемодателя през цялото време на изпълнение на договора. Той не служи за гаранция
на наемодателя, че наемателят ще встъпи в изпълнение на своите задължения, нито
се приспада от първата наемна цена, дължима от наемателя на наемодателя. Както
вече беше казано предназначението на гаранционния депозит е да обезщети
наемодателя за евентуални бъдещи негови вземания от различно естество от
наемателя.
В тази връзка е неправилно гаранционният депозит да се
третира като отменина и авансово плащане по договор
за наем.
-
като търговски залог по смисъла на чл.310 от ТД
Търговският залог е форма на гарантиране на
изпълнението на договора от страна на длъжника. Чрез търговски залог заложният
кредитор има възможност да удовлетвори извънсъдебно претенциите си към
длъжника. Договорът за търговски залог се сключва в писмена форма и трябва да
има достоверна дата, като страните се споразумяват, че при неизпълнение или
забава от страна на длъжника, кредиторът има право сам да продаде заложената
вещ или ценна книга или да задържи паричната сума.
Както вече се изтъкна по-горе, гаранционният депозит
представлява определена парична сума, която се превежда по банковата сметка на
наемодателя или се предава в брой срещу разписка с цел да го обезпечи, че
наемателят ще заплати всички свои евентуални бъдещи задължения от различно
естество. При липса на такива задължения, при прекратявяне
на договорното правоотношение наемодателят трябва да възстанови на наемателя
същата сума в същата валута.
В този смисъл гаранционният депозит има характер на
търговски залог на пари в обръщение.
От гледна точка на ЗДДС в практиката често се срещат
спорове дали наемодателят следва да издаде фактура и да начисли ДДС за
получения от наемателя гаранционен депозит. Не
са малко случаите, в които органи на НАП издават ревизионни актове, в които
определят гаранционния депозит като „частично авансово плащане“ и начисляват
ДДС (заедно с лихвите) на наемодателите.
На първо място, както се посочи по-горе,
гаранционният депозит не е авансово плащане; гаранционният депозит е
предназначен да обезпечи наемодателя за евентуални бъдещи негови вземания от наемателя
от различно естество.
На второ място, гаранционният депозит не представлява насрещна престация
за ясно идентифицирани услуги, които наемодателят предоставя на наемателя. Той
е обезпечение за някакви бъдещи, евентуални задължения на наемателя, които към
датата на подписване на договора и предоставяне на депозита, не са и не
могат да бъдат ясно, прецизно и конкретно идентифицирани.
Съдът на Европейския Съюз е разглеждал подобни казуси.
В своето решение по дело С-419/02[3], СЕС
отбелязва, че за да стане ДДС изискуем при предварително плащане, цялата
релевантна информация, засягаща данъчното събитие, а именно бъдещата доставка
или изпълнения, следва вече да са известни, а стоките и услугите трябва да
бъдат ясно идентифицирани. В т.50 СЕС е изричен: „Плащания за доставка на стоки
и услуги, които още не са ясно идентифицирани, не могат да бъдат предмет на
ДДС“.
Или иначе казано, в случая по никакъв начин не се
установяват данни да е налице уговорен задатък по
нито един от представените предварителни договори.
Наред с това, що се отнася до цитираното от
жалбоподателя становище на НАП изх. № 24-34-251/2007 г., такова съдът не откри
нито представено с жалбата, нито на интернет страницата на НАП, но приходната
администрация неколкократно разглежда въпроса за задатъка
и други предварителни плащания в свое писмо от 2009. В него НАП стига до
извода, че задатъкът е вид частично авансово плащане,
за което възниква изискуемост на данъка при получаване на плащането, независимо
че доставката на стоката/услугата все още не е осъществена. Изключение се
допуска, ако задатъкът е преведен по специална
сметка, тип „ескроу сметка“, като наемодателят няма
достъп до него и не може да се разпорежда със сумата за срока на договора. През
2012 г. НАП допълва това свое становище, за да го съобрази с горецитираното решение на СЕС, и ясно определя следното:
„Извън посочените в предшестващото становище
обстоятелства, които следва да се анализират при определяне дали едно
предварително плащане по договор следва в аспект на приложението на ЗДДС да се
третира като аванс, следва да се има предвид и следният критерий, който е от
особено съществено значение: за да се определи като авансово плащане за
облагаема доставка за целите на ЗДДС извършеното предварително плащане по
договор следва да е насрещна престация за доставка,
която може да бъде ясно идентифицирана“.
НАП потвърждава, че горното е валидно дори и
предварителното плащане да е направено по такъв начин, че доставчикът да може
да се разпорежда със сумата. Впрочем, мотиви в тази насока са изложени и в
решението на горестоящия в йерархията административен
орган.
В случая ,обаче, каза се, не се
установяват никакви данни за уговорен задатък по така
представените предварителни договори.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на жалбоподателя и същите са констатираха в размер на
4 050.00 (четири хиляди и петдесет) лева ,
представляващи – 50.00 лв. ДТ, 500.00 лв. депозит за вещо лице и 3 500.00
лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.160
ал.1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, I състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от З.С.С., с адрес: с. Отец Кирилово,
ул. „ 16-та“ № 6 и в качеството му на ЕТ "Голди
– З.Ц.", ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, бул. "Александър
Стамболийски" № 39, бл.1115, вх. „А“, ет.5, ап.15, срещу Ревизионен акт №
16001619002637-091-001/22.11.2019 г. и РА за поправка на ревизионен акт /РАПРА/
№ П-1600161900206595-003-001/09.12.2019 г., издадени от орган по приходите от
ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърдени с Решение № 66/11.02.2020 г. на директора на
дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр.Пловдив при
ЦУ на НАП, в частта за допълнително начислен ДДС за периода 27.09. – 30.09.2018
г. в размер на 9 453.33 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 058.33 лв., и изменен в частта за допълнително определен ДДС за
м.10.2018 г., който от 87 091.63 лв. е намален на 82 528.03 лв.,
както и прилежащите лихви от 9 024.38 лв. на 8 552.50 лв.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите – София да
заплати на З.С.С.,
с адрес: с. Отец Кирилово, ул. „ 16-та“ № 6 и в качеството му на ЕТ "Голди – З.Ц.", ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив,
бул. "Александър Стамболийски" № 39, бл.1115, вх. „А“, ет.5, ап.15,
сумата от 4 050.00 (четири хиляди и
петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: