Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
гр.Варна, 21.05. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд , Първи състав на Наказателно отделение , в
публично съдебно заседание на двадесет и
първи март две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при секретар Петранка
Паскалева
и в присъствието на
прокурор Владимир Чавдаров
изслуша докладваното
от съдия Янков внохд №459/2018г. на Варненски апелативен съд и за да се
произнесе взе предвид следното :
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №9/26.06.2018г. по нохд №236/2017г.
на Търговищки окръжен съд, с която подсъдимият Г.П.С. е бил признат за виновен
в това, че по непредпазливост причинил смъртта на В. Д.Г., настъпила на
05.02.2017г. в гр.Търговище, вследствие на умишлено нанесена на 31.12.2016г. в
гр.Търговище тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл.124 ал.1 НК вр.
чл.128 ал.1 и 2 НК и чл.54 НК му наложил наказание три години лишаване от
свобода. На основание чл.68 ал.2 НК съдът привел в изпълнение наказанието от
четири месеца лишаване от свобода, наложено на подс.С. с определение
№29/18.03.2014г. по нохд №199/2014г. на Районен съд-Търговище, като му
определил първоначален общ режим на изтърпяване. С присъдата е ангажирана и
гражданската отговорност на подс.Г.С. като е осъден да заплати сумата от
10 000лв. на М.Д.А., и сумата от 15 000лв. на Г.П.С., и двете ведно
със законната лихва от деня на увреждането, като исковете в останалата им част
до 100 000лв. са били отхвърлени като неоснователни. В тежест на
подсъдимия са възложени и разноските по делото, както и държавната такса върху
уважените част от исковете.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Р.К. в
качеството му на защитник на подс.Г.С.. В нея се правят възражения за
недоказаност /очевидно се визира необоснованост/, както и нарушение на
материалния закон. Отправя се искане за постановяване на нова, оправдателна
присъда, а като последица от това и ревизиране на присъдата в нейната
гражданска част.
Постъпила е въззивна жалба и от адв.Г.Ц. в качеството й на повереник на
частните обвинители и граждански ищци М.А. и К.Д.. В нея се навеждат доводи за
явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и за несъразмерност
на присъдените обезщетения. Иска се увеличаване на наказанието до размера на
девет години лишаване от свобода, както и уважаване на гражданските претенции
до предявения им размер.
В съдебно заседание жалбата на подс.Г.С. се поддържа изцяло както от
защитника му, така и от самия него. Алтернативно се прави искане за изменение
на присъдата като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление – при
превишаване на пределите на неизбежната отбрана, или в състояние на афект, а
като последица от това да се намали и наложеното наказание.
Поверениците на частните обвинители освен явна несправедливост на
наложеното наказание и присъдените обезщетения, в съдебно заседание твърдят и
липса на мотиви в съдебния акт. В крайна сметка настояват само за увеличаване
на наказанието и на размера на обезвредите.
Представителят на Апелативна
прокуратура изразява становище за неоснователност
на жалбите, поради което и моли присъдата като правилна и законосъобразна да
бъде потвърдена.
Варненският апелативен съд на
основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло
проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбите, както
и становищата на страните, констатира:
И двете жалби са частично основателни : първата - доколкото твърди
нарушение на материалния закон, втората – по отношение занижения размер на
присъдените обезщетения.
Установява се от фактическа страна по
делото следното:
Пострадалият В. Г. бил строителен
работник. Работел в дружеството на св.р. С., включително и по обекти из
страната и чужбина. В продължение на 4-5 месеца в определен период от време в
това дружество работел и подс.Г.С., и оттам се познавали двамата с В. Г..
Последният имал къща в с.Лиляк, в която рядко се прибирал поради естеството на
работата си. Понякога пребивавал за кратко при брат си св.Г. Г., който живеел в
гр.Търговище, ул.“Трайко Китанчев“33 вх.А.
На 29.12.2016г. В. Г. бил при майка си св.М.А. ***.2016г. тръгнал за
Търговище, като носел със себе си храна и шише с 0,5л ракия. Отседнал както и
друг път при брат си Г.Г. на посочения адрес. След обяд изпил шишето с ракия, а
вечерта му се обадил подс.Г.С.. След проведения разговор В. Г. излязъл от дома
на брат си, на когото казал, че отива на гости, и след 21.00 часа бил в дома на
подсъдимия, който се намирал в гр. Търговище, ул. „Кюстенджа“№79, вх.А, ет.7,
ап.27. В жилището бил и бащата на подсъдимия – св. П. С.. Подс. С. също вече бил
употребил алкохол. Двамата с Г. седнали в хола, където продължили да се черпят,
слушали музика и си говорили. Св.П. С. за кратко постоял при тях, след което
отишъл в друга стая на апартамента. След като изпили един литър водка, решили Г.
да остане да преспи в дома на С.. Около полунощ двамата легнали да спят, като
подсъдимият легнал на дивана, а Г. на леглото. Около 2.00 часа подс.С. се
събудил от усещането, че някой го опипва по задника. Видял, че това е Г., който
продължавал да го държи за задните части. Ядосан от поведението му, подс.С. му нанесъл 2-3 силни удара с юмрук в
лицето. Г. паднал на дивана, а подсъдимият станал и светнал крушката. Същевременно
св.П. С. се събудил от шума в хола и отишъл да види какво става. Когато влязъл
в помещението видял Г. да седи на дивана, имал кръв по челото си и устната му
отляво била подута. Подс.С. бил срещу Г. от другата страна на масата и му се
карал. Питал го „какво правиш бе боклук“. Св. П. С. попитал какво се е случило
и Г. му отговорил „Остави, остави, нищо, ще се оправим“. П. С. изчакал да се
поуспокои обстановката и предложил да извикат такси, за да се прибере Г.. Междувременно
пострадалият се обадил по телефона на брат си и му казал, че има проблеми. Подсъдимият
и баща му почистили със спирт лицето на Г., след което тримата излезли от
апартамента. Качили се в пристигналия таксиметров автомобил, управляван от св. С.С.,
като св.П. С. седнал до шофьора, а подс. С. и Г. на задната седалка. По време
на пътуването подсъдимият започнал да
пита Г. „защо е направил така“ и отново го ударил. Когато пристигнали, В. Г. позвънил
на брат си – св. Г.Г., в чийто дом бил отседнал, за да му отключи. След като
двамата братя се прибрали в жилището, св. Г.Г. попитал В. защо има кръв по
главата и какво се е случило. В. Г. отговорил, че са го били трима човека,
споменавал и думата „такси“, но като цяло отговорът му бил несвързан поради
употребения алкохол /а очевидно и като последица от нанесената му телесна
увреда/. На следващия ден В. Г. отново поддържал версията, че е бит от трима
човека. До към 05-06.01.2017г. състоянието на В. Г. било нормално, хранел се
редовно и нямал неадекватни прояви. След това започнал да става раздразнителен,
оплакал се, че в устата има вкус на гной, започнал да пие болкоуспокояващи. На
10.01.2017г. сутринта В.Г. започнал да говори неадекватно, а около 22,00ч. брат
му го намерил паднал на земята и извикал спешна медицинска помощ. В. Г. бил
приет за лечение в коматозно състояние. На 12.01.2017г. била извършена трапанация
на черепа, при която в черепната кухина бил установен огромен кръвоизлив.
Въпреки проведената медицинска интервенция на 05.02.2017г. В. Г. починал.
До изложените фактически констатации е достигнал и първостепенният съд – с малки изключения. Тук следва да се обърне внимание,
че при изготвяне на мотивите към присъдата е подходено сравнително формално,
поради което и някои въпроси са останали неизяснени в детайлите, а като
последица от това налични са частични противоречия /макар и несъществени/. Затова
и прав е повереникът на частните обвинители адв.К. като твърди недостатъчност
на мотивната част на съдебния акт. Все пак тези недостатъци не са от
категорията, водещи до дефицит на мотивите към постановената присъда - на основните въпроси, включени в разпоредбата
на чл.301 НПК, е даден отговор.
По жалбата на защитата
Твърди се на първо място „недостатъчност“ на доказателствата, тъй като
липсвали доказателства за виновно поведение от страна на подсъдимия. По
съществото си това твърдение е такова за необоснованост, тъй като очевидно се
възразява че приетите от съда за установени факти не се подкрепят от
доказателствата по делото. Това не е така. По отношение авторството на деянието
са налице категорични доказателства. Първо следва да се отбележи, че самият подсъдим
никога не е отричал факта на нанесени от него на пострадалия удари. Всъщност
само твърди, че това били шамари – ударил му два шамара. Очевидна е и причината
за това – пострадалият го хванал за задните части. По делото не съществуват никакви
индиции за наличие на подобно полово влечение у пострадалия В. Г., дори
напротив – бил е семеен, има син от брака си. За подобно нещо не се и намеква
дори от разпитаните по делото свидетели. Същевременно няма основание да не се
приеме изложеното от подсъдимия за чиста монета. Освен, че неговите обяснения
са доказателствено средство, то те се подкрепят и от показанията на баща му св.П.
С., и по-важно – частично и от показанията на св.С.С.. Последният е
таксиметровият шофьор, откарал подсъдимият, баща му и пострадалият до жилището
на брата на последния. Според С. подсъдимият бил агресивен и питал пострадалия
„Защо направи така?“. Този факт подсъдимият е споделил и в проведен телефонен
разговор след деянието със св.Р.С.– негов и на пострадалия работодател.
Очевидно, че това е причината подсъдимият да се събуди и ядосан да нанесе удари
на пострадалото лице. Не съществува обяснение защо пострадалият Г. е сторил
това – освен поетото количество алкохол, което повече от сигурно е замъглило здравия му разсъдък. Изпил е в
рамките на половин ден около един литър концентриран алкохол – в дома на брат
си половин литър ракия, и още толкова водка в дома на подсъдимия /при
пристигането му С. извадил едно литрово шише водка и го изпили/.
Липсват и основания да се счита, че друго лице /или лица/ е нанесло побой
над пострадалия. Както се спомена подсъдимият не отрича този факт – че е
нанесъл удари на пострадалия и то в дома си. Обясненията му се потвърждават напълно
и изцяло от свидетелските показания. Най-напред в тази насока са показанията на
баща му св.П. С. – той от това се е събудил и като влязъл в съседната стая
видял Г. да седи на дивана, имал кръв по лицето. Преди да излязат той го
почистил със спирт. По-нататък /хронологично/ този факт се потвърждава и от
таксиметровия водач св.С.. Според него подсъдимият освен че питал пострадалия
защо е направил така, му нанесъл удари в таксито на задната седалка, а като
цяло свидетелят останал и с впечатление, че подсъдимият го е бил и в
апартамента. Разпитан като свидетел е и С.Б. – инспектор от криминална полиция,
разследвал случая. Той е разговарял с подсъдимия С. на 12.01.2017г. – след
приемането на Г. в болницата, и след като установили от телефона му абонатите с
проведените от него разговори.
Пред Б. подс.С.
заявил, че е направил беля. Разказал му, че нанесъл удар с юмрук в главата на Г.,тъй
като го хванал за задника. След като светнал лампата видял, че по слепоочието
на Г. има кръв. На 14.01.2017г. подс.С. и св.Р.С.контактували в платформата
„Месинджър“. С. обяснил на С., че двамата с Г. се напили, последният го хванал
за задника, поради което и С. го ударил 2-3 пъти, след което с баща си го
закарали до дома му. От важно значение за делото са и показанията на св.Г.Г. –
брат на пострадалия, при когото той е бил отседнал. Пред него след връщането си
пострадалият споделил, че е бил бит – че са го били трима човека. Като цяло
говорел несвързано, поради голямото количество употребен алкохол /а очевидно и
вследствие на травмата – предвид обясненията на вещото лице в съдебно заседание
досежно състоянието на лицата след такива травми/. Затова и е допустимо да
бърка броя на хората – очевидно не е бил адекватен. По-съществено е, че не е
имал следи по дрехите си от падане – брат му заявява, че тъкмо бил навалял
първият сняг, а дрехите на пострадалия били сухи /което означава че не е падал
и е бил в закрито пространство/. Отделно от това преди това пострадалият позвънил
на св.Г. и му заявил, че има проблеми. Съобразно шумовия фон и гласовете св.Г.
преценил, че брат му се намира в помещение. Св.С. с таксито го е оставил съвсем
близо до дома на брат му – на посочения му адрес на ул. „Трайко Китанчев“. След
прибирането в дома на св.Г. пострадалият провел разговор с познат, когото питал
какво се е случило и защо е станало така. Съществуват минимални разминавания в
доказателствените средства единствено по отношение на времето на прибиране на
пострадалия. Което настоящата инстанция намира за нормално – никой от
свидетелите /или пък подсъдимият/ не си е поставял за цел да следи часовника. Това
време би могло да бъде в значителна степен уточнено ако е налична информация за
времето на проведените разговори на пострадалия. Такава обаче не е събрана от
органите на предварителното разследване, а опитите на въззивния съд да стори
това завършиха с неуспех – сим-картата на пострадалия не бе намерена от брат му
и майка му, а телефонът му се използвал от около година и повече от втория му
баща. Изтекъл е и периодът от време, в който мобилните оператори са длъжни да
съхраняват информация за клиентите си. Въпреки това, от събраните доказателства
/изложени по-горе/ може категорично да се направи извод, че побоят над
пострадалия е извършен от подсъдимия в дома му, а не от други лица за времето
от слизането му от таксито до прибирането му. Броят на ударите – отново въз
основа на изложеното настоящият съд прави извода, че на пострадалия са нанесени
2-3 юмручни удара в областта на главата. Първоинстанционният съд е приел, че е
нанесен един удар и е последвало падане. Такива данни по делото няма, с
изключение на обясненията на подсъдимия, който казва, че след като ударил пострадилия
той май бил паднал. Първо очевидно това не е сигурно, второ – подсъдимият едва
след това е светнал лампата а тогава пострадалият е бил на дивана, трето –
очевидно е желанието на подсъдимия пострадалият да падне и да се удари, след
като заявява че му е ударил само шамар. Както обаче се спомена вече, пред св.С.
подсъдимият споделил, че е ударил 2-3 пъти пострадалия. Това напълно подхожда и
на характера на подсъдимия – няма никаква логика да е нанесъл само един удар на
Г. при положение, че после дори и в таксито е продължавал да вика и да го удря.
При влизането на баща му в стаята също е продължавал да крещи и да налита на
бой, като баща му правил опити да го спира. За агресия в характера му открито
говори баща му, загатва св.С. /той го бил возил и друг път/, а също и св.С.,
при когото работел около две години. Последният дава оценка и на физическото
състояние на подс.С. - „слаб, но има много сила в него“. Според вещото лице по
назначената съдебномедицинска експертиза вследствие на нанесените му удари
пострадалият е получил разкъсноконтузна рана в лявата слепоочна област и разкъсване на малък кръвоносен съд на
твърдата мозъчна обвивка, който след разкъсването му е започнал да кърви и да
се събира кръв под мозъчната обвивка, количеството кръв постепенно се е
увеличило, костите на черепа не са позволили разширяване на обема на черепната
кухина и кръвоизливът постепенно е компресирал мозъка, при което след няколко
дни Г. е изпаднал в безсъзнателно състояние. Смъртният резултат е можел да бъде
избегнат при голяма вероятност, ако пострадалият е потърсил медицинска помощ до
1-2 дни от получаване на черепномозъчната травма. Причина за смъртта е
масивният травматичен кръвоизлив по твърдата мозъчна обвивка, довел до атрофия
на мозъчната кора, обширно мозъчно размекване в ляво теменно слепоочно и тежък
мозъчен отток с парализа на жизнено важни мозъчни центрове. Травматичният
кръвоизлив е в резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети и добре
отговарящи да са получени на 31.12.2016г. Самата аутопсия вещото лице е
извършило 35 дни след нанасянето на побоя – тъй като пострадалият е починал на
05.02.2017г. Към този момент вече му е извършена трепанация на черепа –
срязване на скалпа слепоочно вляво, с направен голям отвор на костта. Поради
тази причина и вещото лице не може да даде отговор колко удара са нанесени на
починалия. Приема, че механизмът на получаване на уврежданията е удар със/или
върху твърд тъп предмет. Те е възможно да са получени от един удар с последващо
падане, или от няколко директни юмручни удара в областта на слепоочието без
последващо падане. Според медика слепоочната кост е тънка – 1-2мм, и мозъкът е
непосредствено под нея. Достатъчен е удар/и със средна сила за да се получат
установените увреждания. Що се касае за кръвта по пострадалия то тя е
вследствие на слепоочната рана – в тази област е забелязана от бащата на
подсъдимия, или от носа – братът на пострадалия заявява, че е имал сини кръгове
край очите. Това са т.нар. травматични очила, тези кръгове се получават като
последица от удар в носа. На много от въпросите на страните
вещото лице е дало отговор в с.з. – л.96
и сл. от нохд №236/2017г.
От изложеното дотук въззивният съд е в
състояние категорично да заключи , че уврежданията довели до смъртта на
пострадалия В. Г. са получени вследствие нанесени му от подсъдимия С. юмручни
удари в лявата слепоочна област. На този извод сочат безспорно събраните по
делото доказателства и тяхната оценка. В този смисъл и невъзприемлива е тезата
на защитата за необоснованост на съдебния акт, както и за някакви съмнения по
отношение авторството на деянието.
Твърди се още от защитата и наличие на
невменяемост, на неизбежна отбрана или пък деяние, извършено от подсъдимия в
състояние на силно раздразнение - все възражения за нарушение на материалния
закон. Такова е допуснато, но не във визираните от защитата хипотези.
По отношение възражението за невменяемост – такава не е налице. По делото
са назначени две съдебнопсихиатрични експертизи – на досъдебното производство,
и втора - във фазата на съдебното
следствие. От какво е било продиктувано назначаването на втората експертиза не
е ясно – съдът не е изложил никакви съображения в тази насока, само е
констатирал, че искането на защитата е основателно – л.115 от делото, и е
назначил повторна СПЕ/при липсващи констатации за необоснованост на
заключението/. Всъщност разликата между първата и втората СПЕ е констатираното
от първата личностово разстройство-шизоидна форма, което обаче не представлява
психическо заболяване в тесния смисъл на думата. Вещите лица по втората не са
установили наличието на подобно разстройство. И двете заключения са дали
категоричния отговор, че подс.Г.С. не страда от психическо заболяване, т.е. не
са налице медицинските критерии за невменяемост. Не са налице и
психологическите – вещите лица не са изразили никакви съмнения по отношение
интелектуалния и волевия потенциал на подсъдимото лице по време на проявата, т.е.
към момента на извършване на деянието С. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното от него и е бил в състояние да ръководи постъпките
си. Затова и предвид доказателствата по делото въззивният съд категорично
счита, че подсъдимият не е действал в състояние на невменяемост, или иначе
казано – наказателноотговорен е. В тази връзка следва да се обърне внимание, че
не става ясно /поне за настоящата инстанция/ откъде защитата черпи своите
доводи за наличието на това състояние. Посочените две експертизи са взели
отношение и за психическото състояние, в което се е намирал подсъдимият по
време на деянието. Това също е от съществено значение – доколкото се поставя от
защитата и въпросът, че подсъдимият се е намирал в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия с действията му. Характеристиките на това състояние неведнъж
са били обект на обсъждане както в теорията, така и в съдебната практика, и тук
съдът няма да се спира на тях – те са посочени и от вещите лица. У поведението
на С. обаче не са открити достатъчно по брой и тежест субективно преживени или
обективно наблюдавани симптоми щото да бъде квалифицирано състоянието му като
„физиологичен афект“. Макар и стореното от него да представлява афектно
отреагиране, то не покрива критериите на „физиологичния афект“. Подобна теза
застъпват и вещите лица по първата СПЕ – според тях подсъдимият е действал в
състояние на емоционален афект, предизвикан обаче не от пострадалия, а от
личностовата предразположеност на С. да възприема случващото се край него като
застрашаващо личностните му граници. Употребеният алкохол от страна на
подсъдимия е допринесъл за агресивната му реакция. Очевидно е от казаното, че подсъдимият
не се е намирал в онова психично състояние, посочено от закона като „силно
раздразнено“, и предизвикано от действия на пострадалия, че да наложи
приложението за закон за по-леко наказуемо престъпление. Такъв следва да бъде
приложен, но на друго основание, за което ще стане въпрос по-насетне.
Не е налице и неизбежна отбрана – последната предполага най-първом
започнало и неприключило нападение. Действията на пострадалото лице са морално
укорими, но не могат да бъдат квалифицирани като нападение. Според Български
тълковен речник нападението представлява насочено към някого насилие или
устрем, а нападам – спущам се, нахвърлям се за да върша насилие. Не по-различна
е трактовката, възприета и от ВС на РБ в т.2 на Постановление №12/1973г. на
Пленума, според която: „ Неизбежната отбрана изисква непосредствено и
противоправно нападение от човек. Нападението трябва да се разбира като едно
или няколко действия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват
…личността или законните правата на гражданите. Обикновено нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в
нахвърляне, връхлитане и т.н.“. Очевидно, че в случая не сме изправени пред
същинско нападение, такова, каквото да породи правото на засегнатия да пристъпи
към ответни действия. А при липсата на нападение не може да става дума и за
неизбежна отбрана. Последното обезмисля и обсъждането на въпроса налице ли са
били у дееца уплаха или смущение. Може би следва все пак само са посочи
мимоходом, че според психиатрите подсъдимият не е изпадал и в тези емоционални
състояния.
Както бе споменато и по-напред допуснато е все пак нарушение на материалния
закон – при определяне на вида на умишлено нанесената телесна повреда. Какви
увреждания е получил вследствие на нанесените му удари пострадалият бе посочено
по-напред. Тук следва да се определи тяхната наказателноправна същност. От
медицинска гледна точка характерът на увредите е посочен в СМЕ - л.64 от д.п., изслушана и приета от съда
впоследствие и в съдебно заседание. Вещото лице е приело, че в първите няколко
часа или дни докато не се е събрало голямо количество кръв в черепната кухина
това увреждане представлява разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Сочи се същевременно в предходната
съдебно-медицинска експертиза, че при своевременна медицинска намеса шансовете
на пострадалия да оживее са огромни. При липса на такава обаче при излива на
кръв от разкъсания кръвоносен съд / ако той не спре по някаква причина/ се
изтича голяма количество кръв, която притиска мозъка. Това именно е
констатирано при извършената операция – в оперативния протокол е фиксирано, че
има огромна колекция на втечнена и организирана субдурална хеморагия. Това
според вещото лице представлява постоянно общо разстройство на здравето, опасно
за живота. Тук е уместно да бъде цитирано Решение № 285 от 13.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1507/2011 г., II н. о., НК : „Квалификацията
на деянието като престъпление по чл. 124, ал.
1 от НК зависи от вида на телесната повреда, която деецът умишлено е
причинил. Умисълът на дееца за причиняване на конкретна телесна повреда, от
която по непредпазливост е настъпила смъртта, се изяснява от поведението му,
тъй като то обективира отношението му към увреждането и последиците от това
увреждане. Съдебната практика трайно приема, че от решаващо значение за
правилното квалифициране на деянието по чл.
124, ал. 1 от НК е видът на телесната повреда. Ако обективно е причинена
по-лека по степен телесна повреда, от която настъпят по-тежки усложнения или
смърт, деецът следва да носи отговорност за причиняване на непредпазлива смърт
във връзка с по-леката телесна повреда, защото само тя е причинена умишлено.
Ако за отговорността за престъпление срещу телесната неприкосновеност на
личността има значение най-тежкото увреждане, това не се отнася за деянието по чл. 124, ал. 1 от НК. За него е необходимо
да се установи от какъв вид увреждане, съзнателно причинено от дееца е
настъпило непредпазливото причиняване на смъртта на едно лице.“ Все в тази насока и решение № 8/90 г. на
ОСНК на ВКС на РБ, както и решение № 452/90 г. ВКС, II н. о.
Т.е. когато смъртта е резултат от усложнения на по-леката, умишлено причинена телесна повреда, то деянието по чл. 124, ал. 1 НК следва да се квалифицира във връзка именно с нея. А в случая по-леката, умишлена телесна повреда е спукването на кръвоносния съд вследствие удара в слепоочната област, което представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота. Все пак за умисъла към вида на телесната повреда се съди съобразно
броя,
насочеността на ударите, силата, продължителността и интензитета на въздействие
върху пострадалия, броят, тежестта и локализацията на нараняванията,
използваните средства, както и разстоянието, от което се посяга на жертвата. При
съобразяването и отнасянето на тези критерии към конретния казус не би могло да
се направи извода, че подсъдимият е целял да причини тежка телесна повреда на
пострадалия. Нанесените удари наистина са в областта на главата, но не са много
на брой, нанасяни са с ръце, и липсват интензитет и продължителност на побоя.
При това положение въззивният съд е на мнение, че умисълът на подсъдимия е за
нанасяне на средна по вид телесна повреда, а не тежка както е било
квалифицирано деянието от първостепенния съд. Този извод разбира се налага
корекция на присъдата по реда на чл.337 ал.1 т.2 пр.3 НПК – чрез приложение на
закон за по-леко наказуемо престъпление.
Основателна
е жалбата и на гражданските ищци – в частта й досежно твърденията за
несправедливост на присъдените обезщетения. Установено е по делото, че ищците
са поддържали нормални човешки взаимоотношения помежду си. Пострадалият се е
виждал с майка си, дори в деня преди деянието е бил в дома й. Често е ходел при
нея на село и помагал. Въпреки развода със съпругата си е продължил да поддържа
нормални отношения със сина си – такива между баща и син. Срещали са се,
разговаряли. Посочените обстоятелства се установяват от показанията на
свидетелите М.А. /майка на пострадалия/, К.Д. /син, разпитан пред въззивната
инстанция, и неразпитан пред първата неведомо защо/ , А.Й./бивша съпруга/, Й. В./съселянин
и познат на пострадалия и родителите му/. При тези категорични доказателства за
добрите взаимоотношения между пострадалия и неговите най-близки родственици –
майка и син, то обезвредите на последните двама /ищци в процеса/ се явяват
напълно неоснователно и незаслужено занижени, а като такива и несправедливи. Те
следва да бъда увеличени : на ищцата А. – до размера на 70 000лв./седемдесет
хиляди лева/, на Д. – до размера на 60 000лв./шестдесет хиляди лева/. Което
означава корекция на атакуваната присъда и в нейната гражданска част.
По
отношение на наказанието : при настъпила
смърт вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда текстът на чл.124
ал.1 НК предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода,а при
тежка – от три до дванадесет. Т.е. наложеното от първостепенния съд наказание е
на минимума за тежка телесна повреда – три години лишаване от свобода. Въпреки
че настоящата инстанция прилага закон за по-леко наказуемо престъпление, това
не следва да се отрази на размера на наказанието. Подсъдимият Г.С. е осъждан
общо пет пъти, настоящото деяние е извършено в рамките на изпитателния срок по
предходно осъждане /поради което и законосъобразно е произнасянето на окръжният
съд по приложението на чл.68 ал.2 НК/. Отделно от това в показанията на голяма
част от свидетелите се съдържат данни за това, че е агресивен тип по характер.
Този факт се признава включително и от баща му /агресия подсъдимият проявявал и
по отношение на родителите си/. Незавършил десети клас, работи спорадично. С оглед изложеното въззивният съд намира, че
липсват основания за намаляне на наказанието като последица от приложението на
закон за по-леко наказуемо престъпление. Не са налице обаче основания и за
негово увеличаване. Касае се все пак за човек, който въпреки осъжданията си до
момента не е търпял наказание лишаване от свобода. Затова и съдът счита, че
ефективно наказание лишаване от свобода за срок от три години е в състояние да
превъзпита подсъдимия, който все пак е само на 34 години /т.е. би следвало да
подлежи поведението му на корекция/. Наказание в по-голям размер би могло да
доведе до обратен ефект. Следва да се отчетат и мотивите на подсъдимия – бил е
подразнен и предизвикан от действията на пострадалия, като в действията си бил
улеснен и от емоционалната си неустойчивост/констатирана от вещите лица/.
Окръжният
съд е пропуснал да се произнесе по режима. Това следва да бъде сторено когато и
ако присъдата влезе в сила – с допълнително определение по реда на чл.306 НПК.
По
отношение на държавната такса – предвид увеличението на присъдените обезщетения
същата следва да бъде увеличена като подсъдимият следва да заплати такава в
размер на 5200лв./пет хиляди и двеста лева/.
Липсват
искания за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
При
извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.
Предвид изложеното, и като намира че е налице основание за изменение на
атакуваната присъда, на основание чл.337 ал.1 т.2 и ал.3 пр.последно НПК Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ присъда №9/26.06.2018г. по нохд №236/2017г. на Търговищки окръжен съд в
частта, с която подсъдимият Г.П.С. е бил признат за виновен за престъпление по чл.124 ал.1 предл.първо НК,
затова че по непредпазливост причинил смъртта на В. Д.Г., настъпила на
05.02.2017г. в гр.Търговище, вследствие
на умишлено нанесена на 31.12.2016г. в гр.Търговище тежка телесна повреда,
изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като прилага закон за по-леко наказуемо
престъпление и приема, че настъпилата смърт е вследствие на умишлено
нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота-престъпление по чл.124 ал.1 предл.второ от НК.
ИЗМЕНЯ същата присъда и в гражданската част като
увеличава размера на присъдените на гражданските ищци обезщетения както
следва : - на М.Д.А. – от 15 000лв. на 70 000лв.; - на К.В.Д. – от 10 000лв. на 60 000лв.
ОСЪЖДА подс. Г.П.С. да заплати сумата от 5200лв.
по сметка на държавния бюджет, представляваща държавна такса върху уважената
част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от
уведомлението на страните.
Председател : Членове
: