№ 42755
гр. София, 29.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110138788 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № ********* на
********** срещу *********, с която са предявени искове с правно основание чл. 109а
ЗС за определяне границите между собствения на ищците имот с идентификатор
**************, с адрес: *********** и имотите на ответника с идентификатор
************ и идентификатор ***********.
В исковата молба са изложени твърдения, че през 2003 г. ищците закупили от
ответника неурегулиран поземлен имот с пл. № ***, нанесен в кадастрален лист 307 от
неодобрения кадастрален план на **********, местност ******* с площ от 330 кв.м., а
по нотариален акт 300 кв.м., при съседи по скица: път, неурегулиран поземлен имот №
****, неурегулиран поземлен имот № **** и неурегулиран поземлен имот № ****,
заедно с построената в него сграда. Същевременно са изложени твърдения, че
процесният имот е нанесен в кадастралната карта на ****** и съгласно приложената
скица същият е с идентификатор **************, с адрес: ****** с площ от 350 кв.м.,
с предназначение:земеделска земя, при съседи имоти с идентификатори ***********,
********, ************ и идентификатор ***********.
Обосновават правния си интерес от предявяване на иска за определяне на
граници между притежавания от тях поземлен имот и имотите на ответника при
твърдения, че от 2004 г. съществува спор между страните относно точната граница,
като ответницата заявявала, че била собственик на част от имота на ищците и те
трябвало доброволно да преместят съществуващата между имотите ограда.
Същевременно се твърди, че притежаваният от тях имот е с площ от 410 кв.м., според
кадастралния план на *****, а според извършеното геодезическо заснемане на място
през 2008 г. било установено, че заградената на място площ била 379 кв.м.,
следователно част от имотът им попадал в имотите на ответника.
При тези твърдения е заявен петитум за установяване на действителните
граници между имотите.
При проверка на редовността на исковата молба и допустимостта на предявения
иск, съдът с Разпореждане № ***** е оставил исковата молба без движение с указания
до ищците: 1) да обосноват интереса си от предявяване на иск за установяване на
граници по чл. 109 а ЗС като имат предвид, че предявяването на такъв иск е
1
недопустимо за имоти, които се намират в урбанизираните територии, както и за имоти
в населени места с одобрена кадастрална карта или в местност с кадастрален план с
оглед твърденията в исковата молба и приложените доказателства, че за населеното
място има одобрена кадастрална карта, а действителните граници на такива имоти се
определян по реда на ЗКИР и 2) Доколкото границите между имотите са определени от
кадастралната карта, да посочат дали твърдят да са налице грешки или непълноти на
кадастралната основа, или единствено твърдят, че оградата между имотите не е
поставена на действителната имотна граница.
В изпълнение на указанията ищците с молба от 13.09.2023 г. твърдят, че имотът
е извън регулация, а за заповедта на ******* за одобрение на КК не били уведомени.
Твърдят също така, че е налице грешка на кадастралната основа и същевременно
оградата между имотите не е поставена на действителната имотна граница.
Във връзка с така направеното уточнение, съдът с Разпореждане № *********
отново е оставил без движение исковата молба и е указала на ищците да отстранят
нередовностите, като предвид направените на молба с вх. № ********* да заявят
изрично дали поддържат заявения в първоначалната искова молба петитум за
установяване на граници между собствения им имот и тези на ответницата, което право
произтича от разпоредбата на чл. 109 а ЗС. 2. В случай, че не поддържат първоначално
заявения петитум и предвид твърдението си за наличието на грешки и непълноти в
кадастралната основа, да заявят дали предявяват иск за установяване на правото си на
собственост върху частта от имота, за която се твърди, че попада в имотите на
ответниците заедно с искане за установяване на грешки в кадастъра, в който случай
приведат исковата молба в редовност, като: Индивидуализират реалните части от
имотите на ответницата, които твърдят да са собственост на ищците с посочване на
поземления имот, част от който са те с идентификатор, административен адрес, както и
граници на реалните части и приблизителна площ; Да формулират надлежен петитум,
съобразно уточнението по предходната подточка с ясно заявено искане за установяване
правото на собственост и грешки в кадастралната основа.
В указания от съда срок е постъпила молба от дата 22.11.2023 г., с която
ищците заявяват, че поддържат заявения в първоначалната искова молба петитум за
установяване на граници между собствения на ищците имот и имотите на ответницата.
При така изложените твърдения и заявен петитум в първоначалната и
уточнителните молби съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 109 а
ЗС, който в случая е недопустим, поради следните съображения:
Видно от твърденията в исковата молба и приложението доказателства за
имотите, между които се иска установяването на граници, е одобрена кадастрална
карта със Заповед № *********** на изпълнителния директор на ***. С одобрението
на кадастралната карта, касаеща процесните имоти, са определени границите им и
предназначението, ресепктивно същите са регулирани. Същевременно от приложената
скица е видно, че имотите са в урбанизираната територия, а обстоятелството, че не е
променено предназначението им и същото е останало „земеделска земя“ не променя
горния извод на съда, че същите са в границите на урбанизираната територия на гр.
*****. В този смисъл и доколкото има твърдения и данни за застрояването на имотите
и същите са в границите на урбанизираната територия на гр. *****, може да се
обоснове извод, че същите са загубили земеделския си характер.
Искът по чл. 109 а ЗС има за предмет разрешаване на спор за собственост
между съседи относно точното местоположение на границата между притежаваните от
2
тях имоти, което включва и твърдение за отнемане на владение на част от имота или
създаване пречки за пълноценно упражняване на собствеността, т.е. негаторният иск
съдържа в себе си и установителен иск за собственост върху спорната ивица между
двата имота. Трайно установената съдебна практика приема, че е недопустим такъв иск
относно урегулираните поземлени имоти, защото очертанията на имотите при тях се
определят по административен ред с приемането на плана и след влизането му в сила
не може да има спор за точното местоположение на границата. Доколкото спорът за
граници на имоти в регулация е свързан със спор за собственост, то на разположение
на заинтересованите е друг иск - този по чл. 54 ЗКИР, който има за предмет
установяване на право на собственост, но към минал момент - към влизане в сила на
регулационния план. Същото важи и при наличието на спор за граници на имотите по
плана на новообразуваните имоти, които също са установени по административен ред,
както тези на урегулираните поземлени имоти, поради което иск за установяване на
граници между такива имоти също е недопустим. Следователно на основание чл. 109а
ЗС може да се иска установяване на граница само на неурегулирани и незаснети с
кадастралната карта недвижими имоти. При кадастрално заснемане след одобряване на
кадастралната карта е приложим специалният иск по чл. 54 ЗКИР. Този иск има за
предмет установяване на пространствения обхват на правото на собственост върху
имоти, заснети на кадастралната карта при допусната грешка, състояща се в
неправилно заснемане на границите на имотите към момента на изготвяне на картата.
С решението на съда се решава спорът за материално право към минал момент, а
изменението на кадастралната карта се извършва по административния ред - чрез
одобряването й със заповед от изпълнителния директор на *** или от овластен от него
началник. Тази заповед се съобщава на заинтересованите лица и подлежи на обжалване
по реда на АПК. ( В този смисъл са Решение № 346 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
286/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 1022 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № ****/2009
г., I г. о., ГК и много др.).
Предвид задължението на съда да подпомага страните в процеса, в това число да
подведе заявените факти и петитум под приложимата правна норма, респективно да
даде правна квалификация на предявените искове, и с оглед данните по делото, съдът е
съобразил, че при изложените твърдения защитата правата на ищците следва да се
реализира чрез иск по чл. 54 ЗКИР. Именно поради тази причина съдът на два пъти е
дал указания на ищците, насочвайки ги към поемането на този ред за защита, като в
това число отстранят нередовностите в исковата молба и заявят надлежен петитум, а
именно: да индивидуализират реалните части от имотите на ответницата, които
твърдят да са собственост на ищците с посочване на поземления имот, част от който са
те с идентификатор, административен адрес, както и граници на реалните части и
приблизителна площ и да формулират надлежен петитум, съобразно уточнението по
предходната подточка с ясно заявено искане за установяване правото на собственост и
грешки в кадастралната основа. Дадените указания не са изпълнени, поради което дори
да се приеме, че съдът е сезиран с иск по чл. 54 ЗКИР, то исковата молба е останала
нередовна, поради което същата подлежи на връщане на това основание.
В допълнение и пак на плоскостта на дължимото от съда съдействие на
страните и задължението му да квалифицира предявените субективни права, съдът
намира, че макар да е допустимо и възможно защитата на правата на ищците да се
реализира с предявяването на негаторен иск по чл. 109 ЗС, то от изложените в исковата
молба твърдения и заявен петитум не би могло да се изведе такъв иск. В този смисъл
липсват твърдения за неоснователни действия от страна на ответницата по отношение
3
на неуточнената реалната част от имота на ищците, попадаща в заградената площ на
имотите на ответницата, нито пък е заявен петитум, който да има за последица
предотвратяване на неоснователните действия.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК, исковата
молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № ********* на ********** срещу *********, с
която са предявени искове с правно основание чл. 109а ЗС за определяне границите
между собствения на ищците имот с идентификатор **************, с адрес:
*********** и имотите на ответника с идентификатор ************ и идентификатор
***********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 38788/2023 г. по описа на СРС, 157
състав.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищците.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4