Решение по дело №284/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е № 233

 

гр. Силистра, 07.08.2020 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателен състав, в съдебно заседание при закрити врата на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря Петранка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Силвина Йовчева АНД  № 284 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от И.И.Д. с ЕГН-********** *** срещу Наказателно постановление № 20-1099-000472, издадено на 06.04.2020 г. от Й. Д. Д., на длъжност началник група към ОДМВР – С., Сектор “Пътна полиция”, с което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 177, ал. 1 т. 2 от Закона за движение  по пътищата (ЗДП) административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по 150 от ЗДП.

Жалбоподателят твърди, че не е управлявал МПС. Посочва като водач И.Г.И.. Жалбоподателят твърди, че след спирането за проверка и излизайки от автомобила, И. предал документите си на полицейския служител. Жалбоподателят го последвал, излизайки от вратата на шофьора, тъй като не успял да отвори неговата врата. Тогава към него се приближил полицейски служител и му поискал документите. Жалбоподателят обяснил, че не е управлявал, но полицаят не пожелал да го изслуша. Прави искане за разпит на свидетелите. Посочва, че при проверката са иззети регистрационните табели. 

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата. В хода по същество моли съдът да уважи жалбата му.

Наказващият орган изразява мнение за неоснователност на жалбата. Посочва, че събраните доказателства по това и друго дело установяват фактическата обстановка, отразена в НП. Навежда доводи, че И.Г.И. изобщо не е присъствал при извършената проверка. Относно регистрационните табели посочва, че е налице издадена заповед по чл. 171, която е влязла в сила.

Редовно призовани Районна прокуратура – С не изпращат представител и не заявяват становище.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка, прие за установено следното от фактическа страна:

На 21.03.2020 г. свид. Д.К. изпълнявал задълженията си при съвместен наряд с колегата си П.Р. Двамата били на КПП РПС във връзка с обявеното извънредно положение. Около 22:49 ч. свид. К. забелязал, че към КПП в посока гр. Силистра приближава водач на л.а. Мицубиши Паджеро с регистрационен № *******. След подаден сигнал водачът  отбил вдясно и спрял. В с.з. свидетелят посочва именно жалбоподателя като водач на спрения за проверка лек автомобил. Жалбоподателят не представил никакви документи за самоличност. Свид. К. попитал водача по какво направление пътува. Обяснил му, че няма основание да влезе на територията на гр. С. По време на разговора свид. К. усетил мирис на алкохол, идващ от жалбоподателя. Веднага след това той поискал съдействие от пътния контрол. Тъй като жалбоподателят бил агресивен, а след него имало друг автомобил - черен на цвят “Мерцедес”, полицейските служители потърсили съдействие от другия патрул. Водачът на другия автомобил спрял на 30 - 40 м. преди да достигне КПП. През това време на мястото пристигнали други полицейски служители, между които и актосъставителя Г.. След като му посочили водача, актосъставителят го поканил до автомобила. Направени били справки чрез таблет и дежурния. След установяване самоличността на жалбоподателя било установено, че последният не притежава свидетелство за управление на МПС. Същото му било отнето след отнемане на всички контролни точки. Жалбоподателят отказал да бъде изпробван за алкохол. Свид. К. посочва, че на мястото на проверката не е имало лице с имена И.Г.И..

С оглед установеното актосъставителят съставил и предявил АУАН срещу жалбоподателя за това, че на 21.03.2020 г. в 22:49 ч. по ул. “Добрич” в гр. С. на КПП РПС в посока центъра управлявал лек автомобил Мицубиши Паджеро с регистрационен № ******* като при полицейската проверка е установено, че същият не притежава СУМПС, поради отнемане на всички контролни точки. Актосъставителят преценил, че е нарушен чл. 150 от ЗДП. Жалбоподателят отказал да подпише съставения му АУАН.

В издаденото на 06.04.2020 г. Наказателно постановление № 20-1099-000472 била отразена същата фактическа обстановка, описана и в АУАН. Наказващият орган наложил на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1 т. 2 от Закона за движение  по пътищата административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по 150 от ЗДП

Видно от Заповед № Із-8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, полицейските органи, заемащи длъжност в сектор “Пътна полиция” в областните дирекции на МВР могат да издават актове на територията на областта, а началниците на групи в Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР – са оправомощени от министъра да издават НП на обслужваната територия. По делото е приложена служебна бележка за длъжността на наказващия орган. Служебно известен факт на съда е на каква длъжност е назначен актосъставителя.

По делото е приложена справка за нарушител/водач.

Горната фактическа обстановка се установява чрез показанията на актосъставителя  и на свид. К., които съдът кредитира.  Същите се подкрепят от писмените доказателства по АНП, приобщени към делото. Съдът дава вяра на показанията им като обективни и последователни.

Съдът не дава вяра на обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелите И., М. и Х.. Същите посочват, че л.а. е бил управляван от свид. И., а не от жалбоподателя. Прави впечатление употребата на едни и същи думи в техните изявления. Освен това съдът даде вяра на показанията на свид. К., който е спрял водача на проверка на КПП. Предприетите от свидетеля действия са логични в изпълнение на задълженията му. Свид. К. посочи в с.з., че не е виждал на мястото на проверка свид. И., който твърди, че е управлявал л.а. В този смисъл съдът не дава вяра на обясненията на жалбоподателя показанията на свидетелите И., М. и Х.. При евентуално влизане в сила на решението съдът ще изпрати препис от материалите на Районна прокуратура - С с оглед данни за извършени престъпения против правосъдието.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Актът е съставен от Г.Г. - младши автоконтрольор в Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР - С и следователно същият е лице, разполагащо с правомощие да съставя АУАН по ЗДП. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби, съобразено е с целта на закона. Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДП и ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има доказателствена сила до доказване на противното. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Датата и мястото на извършване на нарушението са посочени. Посочено са собственото, бащино и фамилно име и възрастта на нарушителя, данните за актосъставителя и данните, визирани в т. 2, 4, 5, 7 и 8  от чл. 42 от ЗАНН.  Налице е изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Това е направено от актосъставителя. В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, и длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението, кой е нарушителя, данните  относно актосъставителя,  както  и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е фактическа обосновка. Посочена е законовата разпоредба, която жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на наложеното му административно наказание.  

Съдът намира, че образуваното и водено административно наказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.

С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състав на административно нарушение, тъй като на 21.03.2020 г. е нарушил забраната, установена в чл. 150 от ЗДП. Според чл. 150 от ЗДП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Жалбоподателят обаче е управлявал МПС след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е било отнето. Същият не притежава СУМПК, тъй като то му е отнето за отнемане на всички контролни точки.   

С оглед изложеното, съдът намира, че АНО правилно е ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.

Целта на ЗДП е да се опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че нарушенията на правилата на ЗДП не са незначителни или маловажни. Характерът на защитените обществени отношения е свързан с опазването на живота и имуществото на гражданите. Предвид този факт, законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила. По делото не са представени или събрани доказателства, които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Настоящият съдебен състав прецени с оглед изтъкнатите по-горе факти, че случая не е маловажен в сравнение в обикновените случаи от съответния вид.

По отношение на наказанието:

При определяне на наказанието следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДП към момента на нарушението предвижда следното: “Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление“. Наказващият орган е определил на жалбоподателя максималното наказание. Не са посочени мотиви за определяне на наказанието в посочения от закона максимален размер. Не са събрани доказателства за материалното и имотно положение на наказания. При снемане на самоличността жалбоподателят посочи, че работи. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът възприема поведението му в хода на проверката, наложило съдействие на друг полицейски патрул и множеството нарушения на ЗДП. В този смисъл съдът прецени, че АНО е определил правилно максималното по размер административно наказание.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд – С

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1099-000472, издадено на 06.04.2020 г. от Й.Д.Д, на длъжност началник група към ОДМВР – С, Сектор “Пътна полиция”, с което на И.И.Д. с ЕГН-********** ***, е наложено на основание чл. 177, ал. 1 т. 2 от Закона за движение по пътищата  административно наказание, а именно глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по 150 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - С в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...............................................

        Силвина Йовчева