Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 30.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично
заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 22 по описа за 2021 година на РС
Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК от „А. за к.на п. з.“ ЕООД, ЕИК ……, представлявано от пълномощника
юрисконсулт И.К.Т. *** за признаване за установено по отношение на ответника М.Б.П.,
ЕГН ********** ***, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 294,18 лева –
главница, сумата от 9,83 лева лихва за забава за периода от 30.12.2019 г. до
25.09.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.10.2020 г. до
окончателното й изплащане. Претендират се и сторените разноски в заповедното и
исковото производство
Ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410
от ГПК въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжника М.Б.П., която
в законоустановения едномесечен срок е възразила
срещу издадената заповед, поради което
ищецът предявява настоящия иск.
Сочи се, че въз основа на
подписана Регистрационна карта № 2744594, ведно с Условията за продажба на
козметични продукти на „Е. К. Б.“ ЕООД между М.Б.П. и „Е. К. Б.“ ЕООД, които
имат силата на сключен между страните договор, „Е. К. Б.“ ЕООД се е задължил да
предоставя, а представителят П. се е задължила да заплаща в срок и по начин,
който е посочен в съответните фактури получени продукти от „Е. К. Б.“ ЕООД.
Дружеството „Е. К. Б.“ ЕООД е предоставило на ответницата козметични продукти с
цел разпространение и продажба, като
ответницата П. се е задължила да заплаща дължимите суми по банкова сметка ***.
Основанието на което заявлението и
настоящата искова молба се подават от името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 21.12.2016 г. на основание чл.99, от ЗЗД и Приложение към
него от 29.11.2018 г. между „Е. К. Б.“ ЕООД
и „А.за к. на п. з.“ ЕООД по силата на който вземането е прехвърлено в
полза на „А.за к. на п. з.“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Прави искане уведомлението за цесия да бъде връчено на
ответницата заедно с връчване на исковата молба.
Препис от исковата молба и доказателствата са
връчени на ответницата М.Б.П., която в срока по чл.131 от ГПК чрез пълномощника
си адв.Е.Б. – САК поддържа депозирания писмен
отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че на 30.11.2015
г. по молба на своята приятелка Силвия Христова е станала представител на „Е.
К. Б.“ ЕООД, като целта била същата да разшири екипа си. От ответницата П. са
подписани регистрационната карта и условията за продажба на дружеството
приложени към заповедното производство и към исковата молба. Реално е подписан
само договора като от страна на М.П. не са извършвани никакви сделки по поръчка
или продажби на продукти. Пълномощните с дати 04.04.2019 г.; 10.04.2018 г. и
24.03.2018 г. са съставени и подписани от трето лице, поради което се оспорва
авторството на тези пълномощни, с твърдение, че същите не са попълнени и
подписани от ответницата по делото. Оспорват се и представените вноски бележки
с твърдението, че не са попълвани и подписвани от ответницата, поради което се
оспорва авторството на вносни бележки от 15.03.2018 г. за 31.00 лева, за 371,52 лева; от 16.04.2018
г. за 21.00 лева и за 120,69 лева.
Оспорва се и съдържанието на представените към
исковата молба и в заповедното
производство фактури, с твърдението, че ответницата никога не се е подписвала
под такива фактури, не е сключвала такива сделки и не е получавала описаните
във фактурите стоки, а именно № 15968756820.02.2018 г.; № 16007817/15.03.2018
г.; № 16024348/21.03.2018 г.; № 16034915/28.03.2018 г.; № 16040790/ 02.04.2018
г.; № 16044597/04.04.2018 г.; № 16063856/ 16.04.2018 г..
Ответната страна оспорва и легитимацията на
ищеца с твърдението, че вземането не фигурира в списъка с прехвърлените
вземания и не е извършено коректно уведомяване за цесията от страната на
кредитора.
Съдът след като се запозна с
представените по делото доказателства и становищата на страните, намери за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от ч.гр.д. № 724/2020 г. по описа на
РС Елин Пелин е, че е постановена
Заповед за изпълнение на задължение въз основа на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260058/12.10.2020 г. против длъжника М.Б.П..
Присъдени са следните суми произтичащи от Договор от 01.12.2015 г.: 294,18 лева – главница,
295,07 лева договорна лихва; 139.94 лева неустойка неизпълнение; 200.00 лева
разходи и такси извънсъдебно събиране; 9,83 лева мораторна лихва за периода от 30.12.2019 г. до 25.09.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 07.10.2020
г. до окончателното й изплащане. Тъй като длъжникът М.Б.П. в едномесечния срок
от съобщаването на издадената заповед за изпълнение е депозирала възражение на
основание чл.414 от ГПК, с разпореждане
от 02.11.2020 г. на заявителя е указано
на основание чл.415, ал.1 от ГПК, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от уведомяването. Разпореждането е съобщено на
заявителя на 07.12.2020 г., като същия е предявил настоящия иск на 07.01.2021
г.., поради което съдът го намира за допустим, тъй като е предявен в срока по
чл.415 ал.1 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи
процесните суми на ищеца.
Представена е регистрационна карта с номер на представителя 2744594 и № на лидер на екип 111051 издадена
на представителя М.Б.П. на 30.11.2015 г., съдържаща условия за продажба на
козметични продукти на „Е. К. Б.“ ЕООД.
От справка издадена от „Е. К. Б.“ ЕООД
се установява, че М.Б.П. има номер на
представител 2744594.
Представени са пълномощни от 04.04.2018 г.; 24.03.2018 г. и
10.04.2018 г., с които М.Б.П. в качеството си на представител на „Е. К. Б.“ ЕООД е упълномощила Даниела
Павлова Павлова да получи от нейно име и за нейна
сметка от „Е. К. Б.“ ЕООД поръчаните от упълномощителя
продукти по фактура.
По делото са представени следните фактури с
издател „Е. К. Б.“ ЕООД и получател М.Б.П.:
№ 16014738/19.03.2018 г. на стойност 46,98 лева; № 16040790/ 02.04.2018 г. на
стойност 6,99 лева; № 16040790/ 02.04.2018 г. на стойност 67,55 лева; №
16044597/04.04.2018 г. на стойност 112,83 лева; № 16063865/ 16.04.2018 г. на
стойност 20.00 лева; № 16024348/21.03.2018 г. на стойност 15,47 лева; №
16024348/21.03.2018 г. на стойност 100,14 лева; № 16007941/15.03.2018 г. на стойност
30.00 лева; № 16034915/ 28.03.2018 г. на стойност 15,47 лева; фактура №
15968756/20.02.2018 г. на стойност 23,63 лева; № 15968756/20.02.2018 г. на
стойност 1,49 лева; № 15968756/20.02.2018 г. на стойност 127,26 лева.
Представено е кредитно известие № **********/28.03.2018
г. към фактура № ********** на стойност 15,47 лева издадено от „Е. К. Б.“ ЕООД и получател М.Б.П.
и кредитно известие № **********/28.03.2018 г. към фактура № ********** на
стойност 12,90 лева издадено от „Е. К.
Б.“ ЕООД и получател М.Б.П..
От вносни бележки, с които е извършено плащане
в полза на „Е. К. Б.“ ЕООД с вписано име на наредител
М.Б.П. се установяват следните плащания: на 16.04.2018 г. - сума в размер на
119,69 лева; на 16.04.2018 г. сума в
размер на 20.00 лева; на 15.03.2018 г. сума в размер на 371,52 лева; на
15.03.2018 г. сума в размер на 30.00 лева
На 21.12.2016 г. между „Е. К. Б.“ ЕООД и „А.
за к. на п. з.“ ООД е подписан Рамков договор за прехвърляне на парични вземани.
Представено е пълномощно, с което „Е. К. Б.“
ЕООД е упълномощил „А.за к. на п. з.“ ЕООД
в качеството на цесионер да уведоми от името на „Е. К. Б.“ ЕООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, предмет на
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ сключен на 21.12.2016
г. между „Е. К. Б.“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.
Представено е уведомително писмо до М.Б.П.
изходящо от „А.за к. на п. з.“ ЕООД, с което я уведомяват за извършената цесия.
Видно от заключението на изслушаната по
делото съдебно графическа експертиза на документи е, че подписите положени на
редовете срещу „упълномощител“ в пълномощните от 04.04.2018 г.; 10.04.2018 г. и
24.03.2018 г. не са изпълнени от лицето М.Б.
П..
С
оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни
изводи:
Предявяването на установителен иск по
реда на чл.422 от ГПК има за предмет установяване на парично задължение на
ответника към ищеца, чийто размер и основание следва да бъдат идентични с тези
по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В случая ищецът претендира, че ответницата му
дължи присъдените в заповедното производство суми, произтичащи от подписана от
ответницата Регистрационна карта № 2744594, която представлява сключен между
страните договор.
Производството
по ч.гр.д. № 724/2020 г. по описа на РС Елин Пелин е образувано по заявление на
ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника М.Б.П., като в заявлението е посочено, че вземането произтича от
сключен между страните на 01.12.2015 г. договор – Регистрационна карта, ведно с
Условия за продажба на козметични продукти на „Е. К. Б.“ ЕООД. Съгласно така
посочения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение Договор от 01.12.2015 г., заявителят „Е. К.
Б.“ ЕООД се е задължил да предоставя на представителя М.Б.П. козметични
продукти по негови заявки, а представителят се е задължил да заплаща същите в
срока и по начин, посочен в съответните фактури.
В
издадената от заповедния съд
Заповед по чл.410 от ГПК - № 260058 от 12.10.2020 г. е прието, че
вземането се основава на неизпълнено задължение по Договор от 01.12.2015 г. –
т.е. същата дата, както е поискано от заявителя и е посочено в заявлението.
При това положение е видно, че вземането,
признато в заповедното производство и чието съществуване следва да се докаже в настоящия
исков процес, се свързва с Договор от 01.12.2015 г., които факти е твърдял и се
е домогвал да докаже заявителят с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Настоящият състав обаче намира, че ищецът в
производството по чл.422 от ГПК не е доказал всички релевантни положителни
факти, тежестта за което действие лежи върху него. Доказателствено средство,
с което да бъдат подкрепени тези твърдения
изложени в заповедното производство, не се представят в настоящото
производство, а именно сключен между страните
Договор от 01.12.2015 г.
Към
доказателствата представени в заповедното производство и тези приложени към исковата
молба се съдържа договор регистрационна
карта, но с друга дата - от 30.11.2015 г. и липсват каквито и да било
доказателства удостоверяващи сключването на договор от 01.12.2015 г..
В този смисъл липсата на доказателства,
които да удостоверяват договорно правоотношение между страните, произтичащо от
договор от 01.12.2015 г.. сочи, че основанието на което ищецът претендира
исковата си претенция не е доказано. В случая, правната норма, обуславяща
образуването на това особено производство изисква по начало субективно и
обективно тъждество между двете производства, за да бъде учреден надлежно
процесът по чл.422 от ГПК и тъй като претенцията за вземането в случая е
основана на друг, а не на този източник, въз основа на който е издадена
заповедта по чл.410 от ГПК и е налице различие между правното основание от
което произтича вземането по настоящото производство и заявеното в
производството по реда на чл.410 от ГПК., то искът се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Не се установи ответницата П. да е
подписвала и представените от ищцовото дружество
пълномощни от 04.04.2018 г.; 10.04.2018 г. и 24.03.2018 г., в които е отбелязано,
че упълномощава трето лице да поръчва от нейно име и за нейна сметка от „Е. К.
Б.“ ЕООД продукти по фактура, тъй като от изслушаната по делото съдебно
графическа експертиза се установи, че пълномощните не са подписани от лицето М.Б. П.. В този смисъл ищецът не може да черпи
правата си и от тези доказателства, още повече, че не се е позовал на тях в
заповедното производство.
Отделно от това в исковата молба се
твърди, че ищецът черпи правата си от сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 21.12.2016 г. на основание чл.99 от ЗЗД и
Приложение към него от 29.11.2018 г. сключени между „Е. К. Б.“ ЕООД и „А.за к.
на п. з.“ ЕООД, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията към
ответницата.
Съгласно
т.3.3 от договора за цесия, прехвърлените вземания следва да бъдат
индивидуализирани в нарочен списък към съответния Анекс във формата и съдържанието на приложение № 5 към договора
за цесия, който списък следва да има минимално съдържание, включващо имена на
длъжника и солидарните длъжници, поръчители, ЕГН и ЕИК, дата на договора,
главница, общ размер на задълженията, остатък от всички дължими суми и пр.,
представляващо неразделна част от договора.
Към исковата молба обаче не са представени
въпросните Приложения, нито такива се представиха в хода на съдебното дирене, от
които да може да се извлече информация за вземанията, предадени на ищеца, за да
се формира извод дали процесното вземане е сред прехвърлените. Ответницата
оспорва твърдението, че процесното вземане е прехвърлено от „Е. К. Б.“ ЕООД на
„А.за к. на п. з. ЕООД, поради което не може да се направи извод, че вземането
е надлежно цедирано. Поради това ищецът не е придобил вземането
срещу ответницата, за което му е издадена заповед за изпълнение, по твърдяния договор за цесия. Към исковата молба не са
представени доказателства, че ищецът е придобил именно въпросното вземане към
ответницата.
С оглед всичко изложено дотук, искът следва
да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен, като дължимостта
на вземането по издадената заповед за изпълнение следва да бъде
отречена.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер
на 580.00 лева, съобразно представен по делото списък по чл.80 от ГПК от които
400.00 лева адвокатско възнаграждение и 180.00 лева заплатено възнаграждение за
вещо лице.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за
установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че М.Б.П., ЕГН ********** *** дължи на ищеца „А. за к. на п. з.“ ЕООД, ЕИК ….., представлявано от пълномощника юрисконсулт
И.К.Т. *** следните суми: сумата от 294,18
лева – главница, сумата от 9,83 лева лихва за забава за периода от 30.12.2019
г. до 25.09.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК
№ 260058/12.10.20120 г. по ч.гр.д. 724/2020 г. по описа на РС Елин Пелин,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ………да заплати на М.Б.П.,
ЕГН ********** сумата от 580.00 лева /петстотин
и осемдесет лева/ сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 724/2020 г. по описа
на РС Елин Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда, като към същото
бъде приложен заверен препис
от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: