РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 348/24.6.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПАЗАРДЖИК, ІІ състав, в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР :
АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Петров адм. дело №1469 по описа
на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производство
по реда на Глава Х, Раздел І от Административно процесуалния кодекс, във връзка
с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
2. Образувано е по жалба,
заявена от „Мел Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пазарджик, ул. „Металик“, №30, представлявано от управителя М.Г.Ц., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-753 - 0024669 от
04.11.2019 г., издадена от Ж.М., на длъжност Началник Отдел „Оперативни
дейности“, Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
която е разпоредено запечатване на търговски обект – бензиностанция и газ
станция, намиращи се в с. Васил Левски, общ. Карлово, подбалкански път 641,
стопанисвани от „Мел Ойл“ ЕООД и забрана достъп до него за срок от 7 (седем)
дни.
3. Счита се, че оспорената
заповед е необоснована и постановена при допускане на съществени нарушения на
административно производствените правила.
Поддържа се, че към момента
на издаването ѝ, не
е било съставено наказателно постановление за процесното
нарушение, поради което жалбоподателя не е могъл да се възползва от
възможността, предвидена в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС и да заплати евентуално
наложената санкция.
Възразява се също така, че
в случая не е налице никаква щета за бюджета, нито е налице невнасяне на
данъчни задължения за дружеството.
В писмената защита по
същество на спора се сочи, че не са
налице фактически и правни основания за издаване на процесната заповед.
Възразява се, че налагането на процесната мярка не отговаря на целта на закона.
Пояснява се, че дружеството е предприело всички необходими действия, но поради
независещи от него причини, електронната система с фискална памет не е била своевременно
внедрена в обекта.
Заявява се също, че към
момента на налагане на принудителната мярка, нарушението е вече отстранено.
Според жалбоподателя,
относно определяне на срока на действие на мярката не са били отчетени тежестта
на извършеното нарушение и степента на неговата обществена опасност. Счита се,
че в тази насока, обжалваната заповед не съдържа конкретни и обосновани
мотиви.
Иска се наложената
принудителна мярка да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по
производството.
4. В депозирано по делото
писмено становище, Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив КЪМ Централно
управление на Национална агенция за приходите, чрез юрк. Зафирова е на
становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се и се възпроизвеждат изцяло
фактическите констатации и правните изводи, формирани в оспорената заповед и
Решение № ГДК-140 от 27.11.2019г. на Директора на Дирекция „ Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което жалбата на
дружеството срещу заповедта, подадена по административен ред е оставена без
уважение. Отново е заявено разбирането, че при наличието на констатацията за
осъществен фактически състав на административното нарушение, съответния
административен орган налага принудителната административна мярка, като действа
при условията на обвързана компетентност, без да има правната възможност да
осъществи преценка дали да бъде наложена такава мярка или не. Посочено е също
така, че „… целта на ПАМ не е да обезпечи
събирането на санкцията на нарушението. Принудителната административна мярка
има превантивен характер…“
Възражението на
жалбоподателя за това, че към момента на обективиране на заповедта, не е било
издадено наказателно постановление се определя, като несъстоятелно.
Иска се жалбата да бъде
отхвърлена, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За допустимостта :
5. Жалбата е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. На 28.10.2019г., около
13:20 часа, от М.Г. и Б.С., двамата служители в „Отдел оперативни
дейности“ на Главна дирекция „Фискален
контрол“ на ЦУ на НАП, е била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41
от ДР на ЗДДС - бензиностанция и газ станция, намиращи се в с. Васил Левски,
общ. Карлово, подбалкански път 641, стопанисвани от „Мел Ойл“ ЕООД с ЕИК
*********, което е с активна регистрация по ЗДДС от 16.07.2018 г. След
извършена справка в информационните масиви на НАП, е констатирано, че
дружеството в качеството му на задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006г. на министерство на
финансите, за периода от 01.10.2019г. до 14.10.2019г., не предава данни от
всяка издадена фискална касова бележка автоматично чрез фискалното устройство
по установената дистанционна връзка към НАП, съгласно приложение № 17 от
момента на възникване на това задължение.
Констатирано е също така,
че в обекта към момента на проверката се използва ЕСФП модел „РЕД ОЙЛ СИСТЕМ
1.0“ с рег. №4352088 с индивидуален номер на фискалното устройство RL000019 и
индивидуален номер на фискалната памет 73000019, която е въведена в
експлоатация на 21.10.2019г.
За периода от 01.10.2019г.
до 14.10.2019г., в обекта е функционирала ЕСФП модел „ОЙЛ СИС“ с регистрационен
номер в НАП 3976418с индивидуален номер на фискалното устройство OS001854 и
индивидуален номер на фискалната памет 58004985. В обекта са извършвани продажби, като са издадени 15 бр. дневни
финансови отчети със запис във фискалната памет „Z“ с номера от 331 до 345.
Последният дневен отчет, генериран от старата система е Z №345 от 14.10.2019г.
с реализиран общ дневен оборот от 5666.49лв. Същевременно за същия период не са
изпращани данни от всяка издадена фискална касова бележка автоматично чрез
фискалното устройство по установената дистанционна връзка към НАП в
съответствие с нормативните разпоредби.
7. Констатациите от
предприетата проверка са обективирани в Протокол cep. АА № 0024669 от
28.10.2019г. Въз основа на тези констатации е бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение № F521506
от 05.11.2019г. и издадено
Наказателно постановление № 504627- F521506
от 08.04.2020г., с което за нарушение по чл. 25, ал. 5, изречение трето от
Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с Приложение № 1 от ПЗР към Наредбата
за изменение и допълнение на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ - Функционални
изисквания - раздел ІІІб, точка 1, буква „Е", предложение трето, във
връзка с чл. 118, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, във
връзка с ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция в размер на 500,00лв.
8. Процесната
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-753 -
0024669 от 01.11.2019 г. е издадена от Началник Отдел „Оперативни дейности“,
Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, въз основа
на описаните до тук данни, като е прието, че
дружеството в качеството му на задължено лице по реда на чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е
извършило нарушение на чл.25, ал.5. изречение 3 от Наредбата, във връзка с
Параграф 22, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с Приложение № 1 от ПЗР към НИД на Наредба
Н-18 от 13.12. 2006 г. на МФ - Функционални изисквания - раздел ІІІб, точка 1,
буква „Е“, предложение трето, във връзка е чл.118, ал.4, т. 3 и т. 5 от ЗДДС,
което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС за
прилагане на принудителна административна мярка и на основание чл. 186, ал. 3
от ЗДДС.
По преписката е приложена
Заповед № ЗЦУ-ОПР от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е
определено началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, да
издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186
от ЗДДС.
Заповед № ФК-741 - 0024668
от 01.11.2019 г. е била обжалвана по административен ред с Жалба вх. № 70-00-14061 от 15.11.2019г.,
която е отхвърлена като неоснователна с Решение № ГДФК-140 от 27.11.2019г. на
Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП.
9. В хода на настоящото
производство, като свидетел е разпитана М. Костадинова Г., единият от двамата
служители в Отдел „Оперативни дейности“
на ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, извършили процесната проверка. Г.
твърди, че проверката била възложена с
резолюция, в която е било посочено, че за конкретен период, дружеството не е
предавало данни на всеки 5 минути за всяка една извършена продажба. Това било
установено и при преглед от информационните масиви на НАП. Тя лично се убедила
и проверила информационните масиви. Към момента на проверката установили, че в
обекта има въведена в експлоатация ЕСФП, отговаряща на нормативните изисквания.
Системата е била въведена в експлоатация на 14.10.2019 г.
ІV. За правото :
10. Според чл. 25, ал. 5, изречение трето от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин -
Данни от всяка фискална касова бележка се предават автоматично от
ФУ/ИАСУТД по дистанционната връзка към НАП съгласно приложение № 17.
Съобразно §22, ал. 1 от ПЗР на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин(обн.
ДВ, бр. 2.07.2019 г., в сила
от 2.07.2019 г.), лицата,
използващи ЕСФП, които към датата на влизане в сила на тази наредба не са
привели дейността си в съответствие с изискванията на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 76 от 2017 г.),
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (ДВ, бр. 80 от 2018 г.) и Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 26 от 2019 г.), са длъжни да приведат
дейността си в съответствие с тези изисквания до 31 юли 2019 г.
Съответно, според §22, ал. 2 от ПЗР на същата Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г., при условие че към 31 юли 2019г. лицата,
използващи ЕСФП, имат документ за придобиване/сключен договор с
производител/вносител за придобиване на ЕСФП от одобрен след 31 март 2019 г.
тип, както и изготвен график за въвеждане в експлоатация на ЕСФП в
стопанисваните от тях обекти, и те са подадени по електронен път в
компетентната териториална дирекция на НАП чрез използване на квалифициран
електронен подпис, срокът за привеждане в съответствие по ал. 1 е 30 септември
2019 г.
Най – сетне, според Раздел ІІІб, точка 1, буква „Е“,
предложение трето от Приложение № 1 „Функционални изисквания“, към Наредба №
Н-18 от 2006 г.( ДВ, бр.
26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.), фискалните устройства подават по установената
дистанционна връзка: данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на
ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени
и записани в КЛЕН, в този времеви интервал, с изключение на данни от фискален
бон, визуализиран само на дисплей, при работа с ФУВАС; данните се подават в
хронологичен ред на издаването на фискалните бонове.
11. В случая, спор между страните за това, че дружеството
в качеството му на задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на министерство на финансите,
за периода 01.10.2019г. до 14.10.2019г., не е предавало данни от всяка издадена
фискална касова бележка, автоматично чрез фискалното устройство по установената
дистанционна връзка към НАП, съгласно приложение № 17 и съобразно изискването
на чл. 25, ал. 5, изречение трето от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Няма спор обаче и относно факта, че това противоправно
поведение на нормативно задължения правен субект е било прекратено, считано от
14.10.2019г. Както в протокола, в който са обективирани констатациите на
контролните органи извършили проверката, така и в процесната заповед за
налагане на административна принуда, а също и в решението с което, контролния в
йерархията на администрацията орган е оставил без уважение жалбата на
дружеството, изрично е отразено, че към момента на проверката, в обекта се
използва ЕСФП модел „РЕД ОЙЛ СИСТЕМ 1.0“ с рег. №4352088 с индивидуален номер
на фискалното устройство RL000019 и индивидуален номер на фискалната памет
73000019, която е въведена в експлоатация и функционира в съответствие с
установените нормативни изисквания от 21.10.2019г.
Наличието на съществуваща
дистанционна връзка между ЕСФП и НАП, въведена в експлоатация и действаща по
предвидения за това нормативен ред, очевидно изключва възможността да се
формира извод, че твърдяното от административния орган състояние на твърде
сериозно застрашаване на държавния интерес, на фиска и на интересите на
потребителите е продължило след 14.10.2019г. и е съществувало към 01.11.2019г.,
когато е издадена, оспорената в настоящото производство заповед.
За пълнота на изложението,
трябва да се добави, че каквито и да е други нарушения на нормативните правила
при осъществяване на дейността на жалбоподателя в процесния обект не са
констатирани.
12. Изложеното до тук налага да се съобрази, че според
чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки
Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на
властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно
установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките,
то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на
същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от
противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече
настъпили вредни последици от такова деяние.
Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество
не съставляват административни наказания, макар и да са форма на
административна принуда. Ето защо например, за разлика от административното
наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият
период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност), действието на
наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до
момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и
преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува
вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който
противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне,
прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на
принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
Този законов текст е ясен е небудещ съмнение относно
неговото приложение. Не само административния акт, но и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава, което по правилата на
формалната логика ще рече, че когато тази цел е реално осъществена, то
изпълнението следва да бъде преустановено.
13. В контекста на изложеното до тук следва да се приеме,
че разбирането на административния орган, за това че факта на извършване на
процесното нарушение е единствената и достатъчна предпоставка за прилагане на
административната принуда е напълно несъстоятелно. Фактическият състав с
проявлението на който, правната норма свързва като последица, пораждане на
правомощие за административния орган да наложи принудителна административна
мярка, освен факта на извършеното нарушение, включва още един или повече от
следните факти : наличие на данни за предстоящо осъществяване на деяние, в
нарушение на съответно материално правило за поведение ; осъществяване на
деяние(действие или бездействие) в нарушение на съответно материално правило за
поведение, което да е започнало и да продължава към момента на издаване на
индивидуалния административен акт ; да е налице вероятност от настъпване на
вредни последици от нарушението или пък такива вредни последици вече да са
настъпили и те да могат да бъдат предотвратени или отстранени, посредством
прилагането на административна принуда.
В конкретния казус, нито се твърди, нито се установява,
която и да е от тези хипотези да е проявена, поради което налагането на
принудителната административна мярка е фактически неосновано.
V. За разноските :
14. С оглед констатираната незаконосъобразност на
оспорения акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството.
В тази насока по делото се представи списък, в който са посочени сумите от
50,00лв. – заплатена държавна такса и 200,00лв. адвокатски хонорар.
Документ за извършено заплащане обаче, бе представен
единствено за сумата от 50,00лв. – държавна такса, в какъвто размер ще следва
да бъде уважено искането за присъждане на разноски.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-753 - 0024669 от 04.11.2019 г., издадена от Ж.М., на длъжност Началник
Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с която е разпоредено запечатване на търговски обект –
бензиностанция и газ станция, намиращи се в с. Васил Левски, общ. Карлово,
подбалкански път 641, стопанисвани от „Мел Ойл“ ЕООД и забрана достъп до него
за срок от 7 (седем) дни.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, София да заплати на „Мел
Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.
„Металик“, №30, сумата от 50,00лв.(петдесет лв.), представляваща заплатена
държавна такса по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването, за неговото изготвяне.
Административен
съдия :/П/
РЕШЕНИЕ
№15494/14.12.2020 Г. ПО АД №9486/2020 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 348/24.06.2020 г. на
Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. д. № 1469/2019 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на „Мел Ойл” ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Сан
Стефано" 15, вх. Б, ет. 3, ап. 8 разноски за касационната инстанция в
размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване.