Решение по дело №638/2020 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 260050
Дата: 23 ноември 2020 г. (в сила от 15 март 2021 г.)
Съдия: Зорница Валентинова Петрова
Дело: 20204210200638
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Габрово, 23.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Габровски районен съд в открито заседание на двадесет и трети октомври  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ПЕТРОВА

 

 

            При секретаря В. Николова, като разгледа докладваното от съдията, АНД № 638 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ИМПУЛС” АД гр. Габрово, представлянано от  Калоян И. Кашавелов, изпълнителен директор против Наказателно постановление № 07-001281 от 17.06.2020г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово, с което на осн. чл. 414 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

            В жалбата се сочи, че не е допуснато твърдяното нарушение. На 25.03.2020г. служителят М.И. не е полагал труд. Дневна смяна на 25.03.2020г. е бил служителят Н.Р. с работно време от 06,00 часа до 18,00 часа,  като отразяването в графика и в присъствената форма за месец март 2020г., че на 25.03.2020г. е имало двама служители дневна смяна, не отговаряло на фактическото положение.

            Претендира се отмяна на наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на  жалбоподателя поддържа жалбата.

            Процесуалният представител на ответната Д “ИТ” Габрово заявява, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 415 в от КТ.

             Съдът, като прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно постановление, намери за установено следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН  и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

            По делото се събраха гласни и писмени доказателства от които се установи, че на дружеството работодател е  извършена проверка на 07.04.2020г., 09.04.2020г., 13.04.2020г.,14.04.2020г. и на 05.05.50202г. по представената фирмена документация - Заповед №114/16.12.2019г., с която   е въведено сумирано изчисляване на работното време за работниците, работещи в „Административен отдел”, с тримесечен срок на отчитане, считано от 02.01.2020г. до 31.03.2020г.справка за разпределение на работното време и организацията на работа на работниците и служителите на длъжност „портиер” в „Административен отдел”, график за работа за месец март 2020г., таблица за явяване/неявяване на работа за месец март 2020г. От представена документация е установено, че М.И.И., през месец март 2020г. е работил 17 дневни смени по 12 часа с работно време от 06,00  до 18,00 часа и  1 нощна смяна по 12 часа с работно време от 18,00 до 06,00 часа. За месеца отработените от М.И. часове са 217, като от тях изработенит едневни часове са 208 часа, положеният нощен труд е 8 часа, които приравнени в дневни часове с коефициент, съгласно чл. 9 ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата са 9 часа. Работните дни през месец март 2020г. са 21 и нормата за продължителност на работното време за М.И. за месец март 2020г. са 168 часа. Тъй като отработените часове от М.И. през месец март 2020г. са 217 и същите са повече от нормата на продължителност  на работното време за месеца – 168 часа, то разликата от 49 часа представляват положен извънреден труд от лицето през месеца. От тях 8 часа нощен труд, който приравнен в дневен е 9 часа и и 40 часа дневен труд. Прието е, че дружеството в качеството на работодател е допуснал М.И. през месец март 2020г. да положи 40 часа извънреден труд при максимално допустима продължителност на дневния извънреден труд през един календарен месец, не повече от 30 часа.  

            За извършената проверка е изготвен Протокол с изх. № ПР 2008933 от 18.05.2020г., връчен на същата дата и подписан, без възражения относно направените констатации.

            За установеното нарушение на чл. 146 ал.2 т.1 от КТ е съставен АУАН от 21.05.2020г., надлежно връчен и подписан. 

Въз основа съставеният АУАН е издадено Наказателно постановление № 07-001281 от 17.06.2020г. на директора на Д “ИТ” Габрово против “Импулс” АД  гр. Габрово, с което за нарушение на 146 ал. 2 т.1  от КТ  е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на осн. чл. 414 ал.1 от КТ.

Показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Г. и Б.Т. изцяло кореспондират с приложените писмени доказателства, преставляващи представена от дружеството работодател официална документация, както и с изготвения протокол от проверката и съставения АУАН.

По делото от страна на жалбоподателя е приложена извадка от книга, в която се отразявали явяванията на служителите на длъжност „портиер”  на работа, обхващаща периода от 21.03.2020г.  до 25.03.2020г.

По делото са изслушани показанията и на свидетелите Н.Р. и М.И..

Свидетелят Н.Р. заявява, че с М.И. не са били дневна смяна заедно тази година. За 25 март 2020г. твърди, че е бил сам на работа дневна смяна.

От показанията на свидетеля М.И. се установява, че в дружеството се води дневник, в който се записват служителите на смяна за съответния ден, като при явяването им на работа срещу името си полагат подпис. Дневната смяна се поема от един човек, а нощната от двама. На 25 март тази година не е бил дневна смяна с Н.Р.. Свидетелят заявява, че той прави графика за работа на длъжността портиер.  В графика е станала грешка. Таблицата с часовете я попълвал в началото на месеца... Това, което е отразил, че са са работили заедно с Н., не било така.

Видно от приложеният Протокол от извършена проверка  изх. № ПР2008933 от 18.05.2020г., по отношение на служителя М.И. има констатирани нарушения свързани с размера на положения извънреден труд, надвишаването на максимално допустимия извънреден труд, съответно неговото запащане и за предходната 2019г. Всичко това налага извод за трайно установено поведение от страна на работодателя, не за наличие на изолиран случай или за допусната техническа грешка, каквито доводи се привеждат в жалбата и в съдебно заседание. Очевидно  не се касае за превишаване еднократно на максимално допустимия размер на извънредния труд за месец март 2020г. Действително свидетелите Р. и И. заявяват, че на посочената дата не са работили заедно, както и че на посочената дата свидетелят И. въобще не е бил на работа, но тези показания не могат да се противопоставят на официално изготвена и утвърдена от изпълнителния директор на дружеството документация, в която са посочени датите на явяване на работа на служителя И., вида на смяната, както и отработените часове, още повече, че самият график и таблица за явяване или неявяване на работа се изготвят именно от свидетеля М.И., поради което съдът не ги кредитира. Извадката от дневник представена с жалбата, представляваща частен документ по никакъв начин не може да се противопостави на официалната трудово правна документация, представена в хода на проверката в Д”ИТ” Габрово от дружеството.

Факта на нарушението безспорно се установява, както от събраните показанията на свидетелите Д.Г. и Б.Т., така и от приложените писмени доказателства – протокол за извършена проверка и приложените копия от представена в хода на проверката официална трудово правна документация.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства са в такава взаимовръзка, че преценени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат категоричния и несъмнен извод за извършено нарушение.

При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав намира, че е осъществено административно нарушение по чл. 146  ал.2 т.1 от КТ, съгласно който продължителността на извънредния труд не може да надвишава 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец, като в случая е установен положен извънреден труд в размер на 40 часа, поради което  жалбоподателят следва да понесе предвидената в чл. 414, ал. 1 от КТ отговорност.

 В разпоредбата на чл. 414 ал.1 от КТ е предвидено за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

В случая наказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на 1 500лв.  Съдът като взе предвид особеностите на конкретният случай, намира, че наложената имуществена санкция в посоченият размер отговаря на тежестта на нарушението.

Така определеното по размер наказание съдът счита за справедливо и  съответно на извършеното.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения.   Както в  АУАН, така  и в наказателното постановление, нарушението е описано пълно и ясно, посочени са  всички елементи от обективната страна на състава му.  По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

По изложените съображения съдът счете, че наказателното постановление за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 63 ал.5 от ЗАНН  в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.  Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В Чл. 27е. от Наредба за заплащането на правната помощ, приета на  основание чл. 37 ал.1 от ЗЗП, е посочено,  че  възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.

Искане в тази насока е направено от процесуалният представител на Д „ИТ” Габрово за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки дейността по осъщественото процесуално представително по настоящото дело, както и фактическата и правна сложност на същото, съдът намира, че следва да бъде присъдено възнаграждение в минимален размер от 80 лева.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 07-001281 от 17.06.2020г. издадено от Директора на Д “ИТ” Габрово, с което на “ИМПУЛС” АД гр. Габрово в качеството на работодател по см. на §1т.1 от ДР на КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, на осн. чл. 414 ал.1 от КТ, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „ИМПУЛС” АД гр. Габрово, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Габрово  сумата в размер на 80 лева представляваща направени по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: