Решение по дело №18/2021 на Районен съд - Кърджали

        Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

20.04.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

23.03.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

18

по описа за

2021

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002544 от 21.12.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на ЕТ „Метал-А.Е.” с ЕИК *********, адрес ***, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.60, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Жалбоподателят ЕТ „Метал-А.Е.”*** счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Твърди, че същото било постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и при допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли за отмяна на атакуваното постановление, както и за присъждане на направените разноски по делото. Намира за безспорно установено, че едноличният търговец не е нарушил разпоредбите на закона. От разпита на свидетеля М.А.Г. се установило, че в момента на проверката той не е извършвал работа по монтиране на улуци.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли за решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.11.2020 г., около 11.00 часа, свидетелите М.К. и Л.И. ***, по повод подаден сигнал за неспазване на правилата за безопасност на труда, извършили проверка по работни места на обект: подмяна на улуци на жилищна сграда в гр.Кърджали, ж.к.„Възрожденци“, бул.„Христо Ботев“ № 69, изпълняван от ЕТ „Метал-А.Е.”***. Когато посетили обекта, свидетелите установили там да работят две лица, които подменяли улуци на височина около 20 метра, на покрива на посочената жилищна сграда. Въпреки, че извършвали такава работа, двете лица нямали осигурени подходящи лични предпазни средства срещу падане от височина – предпазен колан или предпазно въже. Свидетелите К. и И. помолили двамата работници да слязат от покрива, за да декларират факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от тях дейност. Тогава едно от лицата избягало, а при проверяващите останал само св.М.А.Г., който бил вторият работник на обекта. На място пристигнал и А.Г.Е. – физическото лице търговец, който декларирал писмено, че синът му М.А. работел на покрива на кооперацията с друго лице, което му помагало. Той посочил също, че лицата имали каски при тях, но не ги били сложили. На проверяващите не бил представен списък с лични предпазни средства или друг документ, от който да е видно, че на работниците са осигурени предпазни средства за обезопасяване срещу падане от височина. По повод така установеното нарушение, на 20.11.2020 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.60, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, връчен на А.Е., който го подписал без възражение. На 21.12.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.413, ал.2 от КТ наложил на ЕТ „Метал-А.Е.”*** административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл.60, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели М.К. и Л.И., на които съдът дава вяра изцяло; показанията на свидетеля М.Г., кредитирани отчасти; от писмените доказателства по делото – Акт за установяване на административно нарушение от 20.11.2020 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол изх.№ 2033500/20.11.2020 г., в който са отразени констатациите на контролните органи от извършената проверка по работни места и по документи; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 12.11.2020 г. от М.А.Г.; Трудов договор № 01/02.12.2016 г., установяващ наличието на трудово правоотношение между работодателя ЕТ „Метал-А.Е.”*** и работника М.А.Г.; Справка от ТР относно актуалното състояние на ЕТ „Метал-А.Е.”; Декларация на А.Г.Е. от 12.11.2020 г.; Разпечатка на писмо по ел. поща от 12.11.2020 г.; снимков материал.

При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на М.К. и Л.И., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. И двамата са свидетели очевидци, извършили проверката по работни места и установили лицето М.Г. да извършва дейност на височина около 20 метра, без да има осигурени лични препазни средства. Показанията на свидетелите К. и И. кореспондират напълно с всички приети по делото писмени доказателства, вкл. и с подписаната на 12.11.2020 г. декларация от самия жалбоподател. В същата декларация А.Е. е посочил, че именно синът му М.Г. слагал улуци на покрива на кооперацията, заедно с друго лице, което извикал да му помага. Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.Г. в частта им, в която отрича да е извършвал работа на височина на проверения обект на 12.11.2020 г. Тези негови твърдения са изолирани и се опровергават от останалите писмени и гласни доказателства, посочени по-горе и кредитирани от съда. Освен това, свидетелят се явява заинтересован, поради факта, че е в роднински отношения със собственика на санкционирания едноличен търговец, при което показанията му се явяват пристрастни, насочени към изграждане на позиция в полза на жалбоподателя.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С процесното наказателно постановление е наложена имуществена санкция на ЕТ „Метал-А.Е.”*** за нарушение на чл.60, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Посочената разпоредба предвижда, че работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи). Съдът намира, че по делото се доказа по несъмнен начин описаната в атакуваното постановление фактическа обстановка, при която жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение. Установи се, че М.Г. е работел като общ работник на процесния обект по силата на трудов договор, сключен с ЕТ „Метал-А.Е.”***. В деня на проверката той е извършвал дейности по подмяна на улуци на височина около 20 метра, на покрива на жилищна сграда в гр.Кърджали, ж.к.„Възрожденци“, бул.„Христо Ботев“ № 69. Макар да е извършвал такава дейност, на работника М.Г. не е била осигурена безопасност срещу падане от височина, чрез подходящи лични предпазни средства, каквито в случая могат да бъдат предпазен колан и предпазно въже. Именно жалбоподателят в качеството му на работодател е имал задължението да осигури лични предпазни средства на работника, а не го е сторил. Ето защо според настоящата инстанция законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.413, ал.2 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Наложената санкция е минималната по размер, поради което и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.    

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са били допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Доказано е и нарушението, тъй като в хода на цялото проведено административнонаказателно производство, а впоследствие и в съдебното производство пред въззивната инстанция, не бяха ангажирани доказателства, че жалбоподателят е изпълнил вмененото му от чл.60, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. задължение – да осигури на работника М.Г. безопасност при извършване на работа на височина, чрез подходящи лични предпазни средства. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, на които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, съдът

                                                Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002544 от 21.12.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на ЕТ „Метал-А.Е.” с ЕИК *********, адрес ***, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.60, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

ОСЪЖДА ЕТ „Метал-А.Е.” с ЕИК *********, адрес ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.          

                          

                                                  Районен съдия: