Р Е
Ш Е Н И Е
№3 13.02.2020
г.***
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско
отделение
На тринадесети януари две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в
следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 256
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод предявения иск от М.А.О., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Жени
Тасева, АК - Кюстендил, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Христо Белчев“, №2,
четвърти полуетаж, оф.6, против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, р-н Изгрев, ж.к.
Дианабад, бул. „Г.М. Димитров“ №1, представлявано от изпълнителните директори
Бисер Иванов и Р. Младенов, чрез пълномощника адв. Владо Пенчев, АК - София,
със съдебен адрес: гр. София, бул. „Г.М. Димитров” №1, с искане ответното
дружество да бъде осъдено да заплати сума в размер на 70 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяна
фрактура на носни кости, в резултат на възникнало на 10.01.2019 г. ПТП със
застраховано при условията на застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника
МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито 11 ЦДИ“, с ДК № Н 8499 ВС,
управляван от М. Р. Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на отказа за изплащане на застрахователното обезщетение - 26.03.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане и сторените по делото разноски.
Искът е предявен съобразно
правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото
редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното
исково производство по търговски спорове.
До настоящия момент не са
станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след
проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални
пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на
иска. При това положение е допустим.
Ищецът твърди, че на 10.01.2019 г. на път II - 73,
Ришки проход при км. 64+180, настъпило ПТП между лек автомобил с марка
„Мерцедес“, модел „Вито 11 ЦДИ“, с peг. № Н 8499 ВС, управляван от М. Р. Б. с
ЕГН ********** и лек автомобил с марка „БМВ“, модел „730Д X Драйв“, с рeг. № СВ
6530 КС, управляван от Р. А. М. с ЕГН ***********. Счита, че от представените
официални свидетелстващи документи, с които било констатирано настъпването на
процесното ПТП, било видно, че отговорността за последното е на водача М. Б..
Последният с непредпазливото си и неправомерно поведение виновно допуснал
настъпването на процесното ПТП, в резултат на което ищецът, като пътник в лекия
автомобил „Мерцедес“, претърпял фрактура на носни кости в средна трета с
дислокация на фрагмента каудално.
Сочи, че автомобилът имал сключена действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество
съгласно полица № BG/30/1180003562662 с начална и крайна дата на покритие
съответно 25.12.2018 г. и 25.12.2019 г.
Счита, че е налице хипотезата на отговорност по
чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от КЗ, а ищецът, в качеството си на
пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, имал право на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ да претендира пряко от ответника, в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на виновния водач, изплащане на обезщетения за всички
претърпени болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Твърди още, че на 28.02.2019 г. депозирал по
извънсъдебен ред застрахователна претенция подкрепена с доказателства, която не
била удовлетворена поради липсата на безспорни доказателства относно
виновността на застрахования водач.
Посочва, че констативният протокол за ПТП с
пострадали лица свидетелства за настъпването на произшествието и има обвързваща
материална доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в
присъствието на длъжностното лице - механизма на процесното ПТП.
Счита, че непредставянето на банкова сметка от
страна на ищеца има за последица забава на кредитора по отношение на плащането
единствено при постановяване на основателен отказ. Лихва за забава обаче се
дължала в настоящия случай, тъй като застрахователят неоснователно изискал
допълнителни документи, неупоменати в чл. 498, ал. 3 от КЗ. Предвид горното,
застрахователят дължал законна лихва от датата на постановения отказ -
26.03.2019 г.
Твърди се още, че от описаното ПТП за ищеца
настъпили тежки неимуществени вреди, които драстично променили живота му на
активен човек в отрицателна посока, като търпял и продължава да търпи болки и
страдания, и дискомфорт в ежедневието си.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответното дружество, с който счита исковата молба за нередовна и оспорва
претенциите за застрахователно обезщетение и за лихва за забава по основание и
размер.
Счита още, че исковата молба е нередовна поради
липса на пълно описание на процесното ПТП – механизъм, скорост на движение,
предприети маневри, предвид което ответникът не можел да упражни правото си на
защита в процеса.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, касаещо лек автомобил „Мерцедес”, модел „Вито 11 ЦДИ”, с peг. №
Н 8499 ВС, по силата на Застрахователна полица № BG/30/1180003562662, към датата на процесното ПТП.
Оспорва фактическите твърдения на ищеца относно
травматичните увреждания, болките и
страданията, последиците от инцидента и тяхната продължителност,
причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания,
механизма на осъществяване на твърдените неимуществени вреди, както и наличието
на причинно-следствена връзка на всички твърдени неимуществени вреди с
механизма на ПТП.
Счита, че водачът на л.а. „Мерцедес“ не е нарушил
правилата за движение по пътищата и не е причинил процесното ПТП. Твърди, че
липсва основният елемент от фактическия състав на деликта - противоправно
поведение. Заявява, че претенция за обезщетение към застрахователя не може да се породи, ако
увреденият няма право да получи обезщетение за деликт от прекия извършител на
нарушението. Позовава се на
Тълкувателно решение № 2/6.06.2012 г. по тълк. д. № 1/2010г. на ОСТК на ВКС.
Счита, че вината на водача на л.а. „Мерцедес“ не е установена по предвидения
законов ред. Твърди, че ищецът не е получил твърдените в исковата молба
неимуществени вреди на твърдяната дата 10.01.2019 г. и място, респективно твърди, че техният
характер, интензитет и размер не отговарят претенцията за обезщетение, като
последното е необосновано завишено. Оспорва настъпването на неимуществени вреди
в сочения размер и интензитет, както и наличието на причинно-следствена връзка
между вредите и процесното ПТП. Твърди и съпричиняване на вредите в
изключителна степен, изразяващо се в неизползване на предпазен колан, с което
ищецът нарушил нормите на ЗДвП. Оспорва претенцията за лихви по основание и
размер, поради неоснователност на главния иск, както и че не се дължи от
посочения начален момент.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице
процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на
делото, приема предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на
доказателства по делото,с оглед изразените становища и съобразно закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация - чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД от
М.А.О., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Жени Тасева, АК - Кюстендил, със
съдебен адрес: гр.София, ул. „Христо Белчев“, №2, четвърти полуетаж, оф.6, против
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1172, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „ Г. М. Димитров“
№1, представлявано от изпълнителните директори Бисер Иванов и Росен Младенов,
чрез пълномощника адв. Владо Пенчев, АК - София, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „ Г. М. Димитров” №1, с искане ответното дружество да бъде осъдено да
заплати сума в размер на 70 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от претърпяна фрактура на носни кости, в
резултат на възникнало на 10.01.2019 г. ПТП със застраховано при условията на
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника МПС – лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Вито 11 ЦДИ“, с ДК № Н 8499 ВС, управляван от М. Р. Б.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отказа за
изплащане на застрахователното обезщетение - 26.03.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане и направените по делото разноски.
Съдът приема наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
за „Мерцедес”, модел „Вито 11 ЦДИ“, с peг. № Н8499ВС, по силата на
застрахователна полица № BG/30/1180003562662 към датата на процесното ПТП за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, с оглед твърденията на двете страни в
производството в същия смисъл.
Съдът като съобрази представените от страните
писмени доказателства, както и приетите по делото съдебно автотехническа и
съдебно медицинска експертизи, приема да установено следното :
На 10.01.2019 г. на път II - 73, в Ришкия проход
при км. 64+180, е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил
с марка „Мерцедес“, модел „Вито 11 ЦДИ“, с peг. № Н 8499 ВС, управляван от М. Р.
Б. с ЕГН ********** и лек автомобил с марка „БМВ“, модел „730 Д X-Драйв“, с
рeг. № СВ 6530 КС, управляван от Р. А. М. с ЕГН ***********. От представените
официални свидетелстващи документи, с които е констатирано настъпването на
процесното пътно-транспортно произшествие – протокол за оглед на
местопроизшествие с приложения и справка от 10.01.2019 год. , изготвена от мл.
автоконтрольор – Е. П. /л.75-85 от делото/, представляващи част от ДП № 4/2019
год. по описа на РУ на МВР – Сунгурлале, както и от приетата съдебно
автотехническа експертиза, се установява следния механизъм на пътно-транспортното
произшествие : При движение по заснежен път, с полуразтопена снежна покривка, в
тъмната част на денонощието, в участък на пътя с ясно обозначено ограничение на
скоростта до 50 км/ч, водачът на лекия автомобил, в който е пътувал ищецът – с
ДК № Н 8499ВС е изгубил контрол над управляваното от него МПС и е навлязъл в
лентата за насрещно движение, където се сблъскал челно с движещия се в тази
лента лек автомобил марка „БМВ“, модел „730 Д X-Драйв“, с рeг. № СВ 6530 КС. Мястото на сблъсъка – в лентата за насрещно
движение и констатираните вреди по двете
МПС съответстват на направените както от служителите на полицията, така и от
вещото лице инж. Гяуров, извод, че вина за причиняването на пътно-транспортното
произшествие е на водача на лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел „Вито 11
ЦДИ“, с peг. № Н 8499 ВС, управляван от М. Р. Б. с ЕГН **********. Последният с
непредпазливото си и неправомерно поведение виновно допуснал настъпването на
процесното ПТП, в резултат на което ищецът, като пътник в лекия автомобил
„Мерцедес“, претърпял фрактура на носни кости в средна трета с дислокация на
фрагмента каудално.
Не се доказаха твърденията на ищеца за други вреди
от претърпяното пътно-транспортно произшествие. От представената медицинска
документация не може да се направи извод за рана на веждата или увреждане на
зъбите. Обстоятелството, че ищецът има белег от такава рана, не води до
категоричен извод, че такава рана е
причинена в процесното пътно-транспортно произшествие. Същият извод
следва и по отношение на оплакванията на ищеца за болки в зъбите. При липса на
причинно-следствена връзка между твърдяните увреждания и процесното пътно-транспортното
произшествие, която да може да се изведе чрез специалните знания на вещото лице
въз основа на документираните от лекуващите лекари увреждания, непосредствено
след катастрофата, съдът приема , че тези увреждания не са доказани.
Ищецът не посочва в коя част на автомобила е
пътувал, но от представени с исковата молба доказателства се установява, че е
пътувал на задна седалка. Не се твърди също ищецът де е пътувал с правилно
поставен обезопасителен колан. От заключението на приетата съдебно-медицинска
експертиза се установява, че при челен сблъсък, претърпяната травма - фрактура
на носа би била избегната при пътуване с правилно поставен обезопасителен
колан, с какъвто автомобилите от този клас и година на производство, безспорно са
оборудвани. Следователно поведението на ищеца е довело до съпричиняване на
вредоносния резултат, което съдът определя на 50 %.
За произшествието е образувано наказателно производство ДП № 4/2019
г. по описа на РУ на МВР гр.Сунгурларе. До завеждане на иска и до приключване на
събирането на доказателствата в настоящото производство, наказателното
производство не е приключило. С оглед на
последното , съдът приема , че вината на делинквента за причинената вреда както
и механизмът на ПТП следва да се установяват в настоящото производство ,
съобразно изложеното по-горе.
От горното следва извода, че произшествието е
настъпило поради извършено от водача на лек автомобил с марка „Мерцедес“,
модел „Вито 11 ЦДИ“, с peг. № Н 8499 ВС, управляван от М. Р. Б. с ЕГН **********.
Последният с непредпазливото си и неправомерно поведение виновно допуснал
настъпването на процесното ПТП, в резултат на което ищецът, като пътник в лекия
автомобил „Мерцедес“, претърпял фрактура на носни кости в средна трета с
дислокация на фрагмента каудално.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят по наличието на застраховка
гражданска отговорност на автомобила.
В настоящото производство се събраха доказателства
за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата и от ищцата,
състоящо се в нарушение на чл.20, ал.1
и ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водачите
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като
при избиране скоростта на движението се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачът на застрахованото
МПС не е изпълнил това задължение, в резултат на което са причинени вреди на
ищеца.
В заключенията си,
вещителица д-р Парасков и инж. Гяуров констатират, че ищецът не би
получил при произшествието описаната
по-горе травма, ако беше използвал задължителния обезопасителен колан. Поради
горното, съдът приема, че е налице съпричиняване в обем от 50% , в резултат на
извършеното от ищеца нарушение на Закона за движение по пътищата.
Ищецът е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди пред ответника, за което била образувана щета под
№ 0801-000868/2019-01, но ответното дружество отказало изплащане на
претендираното обезщетение (писмо изх.№ 1105/26.03.2019г.), мотивирайки се, че
от събраните данни не се доказвала по безспорен начин вината на водача на лекия
автомобил.
За да намали обема на отговорността си
застрахователят е въвел в процеса възражение за съпричиняване, което съдът , с
мотиви изложени по-горе приема за
основателно.
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния
случая следва да се определи при съблюдаване на следните установени
обстоятелства – ищецът е получила фрактура на носа, но доказателствата за
връзка между тази контузия и последващото влошаване на здравословното му състояние,
твърдяно в исковата молба и от съпругата му, разпитана като свидетел, са
неубедителни. Съдът приема, с оглед заключението на вещото лице по
съдебномедицинската експертиза, че последиците от получената травма са напълно преодолени от предприетото лечение.
Съдът кредитира събраните свидетелските показания,
защото ги намира за житейски достоверни,
последователни и логични и приема , че те
установяват болките и страданията на ищеца, неблагоприятното и
емоционално състояние и негативния ефект на травмата. За конкретния размер съдът съобрази принципа
на справедливост по чл. 52 ЗЗД, относимата съдебната практика, отчете момента
на настъпване на деликта, икономическите условия и лимитите на застрахователя.
Въз основа на изложените доводи на ищеца следва да се присъди като обезщетение
сумата от 5 000 лв., при отчитана на съпричиняване в обем на 50%. За разликата от
5000 лв. до пълния размер от 70 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Посочената по-горе сума следва да бъдат заплатена
от ответника-застраховател, по изложените по-горе съображения.
Върху определената стойност от 5 000 лв. за
обезщетение на нематериални вреди следва да се присъди лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба 17.05.2019 год. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Искът е
предявен с правно основание чл. 432 КЗ, като се цели ангажиране на
отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се
търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение,
тъй като такова между ищцата и ответника няма. Независимо от това, ответникът
носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в
същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което
следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД би се дължала от датата на
настъпване на застрахователното събитие. В настоящия случай обаче ищецът не е
посочил банкова сметка *** . По делото не е представено доказателство за
уведомяване на ответника за банковата сметка на ищцата в по-ранен момент.
Следователно и на основание чл. 380, ал. 3 от КЗ непредставянето на данни за банковата сметка
от страна на лицето следва да има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ, поради което лихва за забава
следва да бъде присъдена , считано от 17.05.2019 год. до датата на окончателното
изплащане на главницата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да
получи направените разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 7,14%
- 228,48 лв. от общо направени в размер
на 3200 лв., а ответникът има право да му бъдат заплатени разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 92,86% от направените, а именно – 2256,43
лв. от общо направени 2430 лв.
Мотивиран
от горното Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, р-н Изгрев, ж.к.
Дианабад, бул. „ Г. М. Димитров“ №1, представлявано от изпълнителните директори
Бисер Иванов и Росен Младенов, чрез пълномощника адв. Владо Пенчев, АК - София,
със съдебен адрес: гр. София, бул. „ Г. М. Димитров” №1 да заплати на М.А.О., ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Жени Тасева, АК - Кюстендил, със съдебен адрес: гр.София, ул.
„Христо Белчев“, №2, четвърти полуетаж, оф.6,
сума в размер на 5 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от претърпяна фрактура на носни кости, в
резултат на възникнало на 10.01.2019 г. ПТП със застраховано при условията на
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника МПС – лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Вито 11 ЦДИ“, с ДК № Н 8499 ВС, управляван от М. Р. Б.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 17.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане и направените
по делото разноски в размер на 228,48 лв., като отхвърля претенциите над
уважения размер, като неоснователни.
ОСЪЖДА
М.А.О., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Жени Тасева, АК - Кюстендил, със
съдебен адрес: гр.София, ул. „Христо Белчев“, №2, четвърти полуетаж, оф.6, да
заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172,
р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „ Г. М. Димитров“ №1, представлявано от
изпълнителните директори Бисер Иванов и Росен Младенов, чрез пълномощника адв.
Владо Пенчев, АК - София, със съдебен адрес: гр. София, бул. „ Г. М. Димитров”
№1 разноски по делото в размер на 2256,43
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред в двуседмичен срок от съобщаването
му пред Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: