ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
ДИАНА МИТЕВА – съдия – докладчик
по т.д. № 1940/2019г. по описа на Окръжен съд - Варна, като съобрази постъпила
молба за издаване на изпълнителен лист,
съобрази следното:
Производството е образувано по реда на
чл.405, ал.3 от ГПК по молба на Община Кубрат, представлявана от кмет А.Н., чрез
адв. Бонева (ВАК) за издаване на изпълнителен лист срещу длъжник „ЕКО 2015“ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна.
Молителят основава искането си на акт по чл. 401 ал.1 ГПК, като прилага
официален препис от оригинал на
решение, постановено по арбитражно дело №198/2019г. на Арбитражен съд Варна при
СППМ.
Производството е едностранно и насрещна страна не се конституира( чл.
405 ал.1 ГПК), съответно и съдът следи служебно за определената от закона
подсъдност. При извършена служебна справка се установява, че длъжникът
е търговско дружество с вписани в ТР адрес на управление в района на настоящия
съд, поради което искането, основано на акт на местен арбитраж следва да се
приеме за разглеждане (чл. 405 ал. 3 ГПК). Молбата е допустима и надлежно
предявена, дължимата такса е авансово внесена в държавен бюджет в дължимия по
чл. 14 от Тарифата по ГПК.
За установяване на
предпоставките за издаване на изпълнителния лист, молителят е представил
неподлежащо на обжалване арбитражно решение, съдържащо определяне на разноски в
полза на ответника по прекратеното производство. Официално заверения препис
установява съдържанието на арбитражния
акт. Като изискуемо по чл. 51 ал. 1 ЗМТА,
доказателство за връчване на длъжника по изпълнението, молителят се
позовава на удостоверение, издадено от арбитражния съд, в което са отразени
констатации за извършени действия по връчване на решението, като към него допълнително
са приложени транспортен етикет и разписки за недоставени куриерски пратки,
както и обратна разписка от пощенска служба с удостоверяване на опит за
връчване на адреса на ищеца по делото.
Преценени в съвкупност тези документи удостоверяват валидно основание за
изпълняемо право. На първо място, представеното решение сочи неизпълнение на
задължение поето по търговска сделка като основание за възникване на вземането,
дължимо на търговец поради което и следва да се счита, че възникналия търговски
спор не е неарбитрируем, и съответно решението по него е валидно (чл. 19. ал. 1 ГПК вр. чл. 47 ал.2 ЗМТА). На второ място арбитражният акт съдържа всички
изискуеми реквизити за индивидуализиране на осъдено лице и кредитора по присъдено
изискуемо вземане за компенсация на разноски, възложени на ищец предявил пред
съда неоснователен и неподлежащ на разглеждане от арбитраж иск.
Съвкупната преценка на удостоверението, разписките на куриера и
удостоверяването от пощенските служители по обратната разписка за препоръчна
пощенска пратка налагат извод за надлежно връчване на постановеното решение на
осъдената страна – ищеца по делото. Решението е било адресирано до двете
насрещни страни още на 04.09.2019г. и съответно е било връчено според обратна
разписка на ответника ( сега кредитор) на 05.09.9г. С това е обявен акта на
арбитража и изпълняемостта му е породена ( чл. 41 ал.3 ЗМТА). Екземплярът,
адресиран до ищеца търговско дружество не е бил доставен, поради ненамирането
му на адреса, обявен по делото от тази страна, съвпадащ с адрес на управление на
търговското дружество. В куриерските разписки са удостоверени три отделни
посещения на адреса ( на 05.09., 18.09 и 19.09.19) както и липса на контакт на
посочения от изпращача телефон. Допълнително решението е изпратено на тази
страна и с препоръчана пощенска пратка на 19.09.2019г, която е върната с
удостоверяване от 14.10.2019г на обстоятелството по пропускане на срок за
явяване на адресата за получаване на пратка, оставена на негово разположение в
пощенска служба. Върху самия плик е отразени две дати 24.09.19 и 03.10.2019,
които съдът възприема като обозначение на две посещения от пощенски служител. Тези констатации
налагат извод за наличие на хипотеза на фикционно връчване, като санкция срещу
страна, напуснала за продължителен период обявения адрес, респективно срещу
търговец, пропуснал да осигури лице за контакт в канцеларията си в
продължителен период от време. Макар тези пратки фактически да не са достигнала
до ищеца (длъжник по присъдените разноски), тя следва да се зачете като редовно
доставена въз основа на процедурни правила, установени в специалния закон (чл.
32 ал.1 ЗМТА). Съдът преценява, че отбелязванията върху обратната разписка
установяват спазване на условията за
доставяне на пощенски пратки, определени в Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските услуги, приети с решение на
Комисията за регулиране на съобщенията. Налице са два поредни опита в рамките
на времевия интервал от 20 дни от получаване на пратката в пощенската служба и
пропуск на адресата да потърси тази пратка въпреки оставени от служителите на
пощенския оператор уведомления. Въз основа на така оформената и върната на
15.10. 2019г ( дата съвпадаща с 30 дневния срок за приключване на доставката)
на подателя обратната разписка може да бъде
възприет изводът на арбитражния
съд за тази дата като момент на връчването на решението на ищеца.
В заключение съдът приема, че молбата е основателна, поради което и
искането за издаване на изпълнителен лист по осъдителния диспозитив за
присъждане на разноските следва да се уважи.
Молителят е претендирал и присъждане на
разноски в това производство. Доколкото с настоящото произнасяне се изчерпва
процедурата по легитимация на взискателя с право на принудително изпълнение,
налице е хипотеза на чл. 81 ГПК, поради което в тежест на насрещната страна
следва да бъдат присъдени и разноски, удостоверени като заплатена такса и
адвокатски хонорар, платен по банков път за услугата по представителство в
настоящото производство. Определянето на тези разноски в едностранното
производство обаче е обусловено от стабилизирането на самия изпълнителен титул,
доколкото причиняването им от длъжника не може да бъде установено докато той не
бъде връчен на длъжника. Съответно и включването им в изпълнителния лист следва
да остане под условие, че действието му не отпадне в хипотези на чл. 433 ал.1
т.1, 3, 4 ГПК.
По тези съображения, съдът
Р А З П О Р Е Д И
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист въз основа на
решение от 04.09.2019г. на постановено по арбитражно дело №198/2019г.
на Арбитражен съд Варна при СППМ за сумата, определена
като разноски присъдени в полза на Община Кубрат срещу „ЕКО 2015“ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл.
404 т.1 ГПК.
В тази част разпореждането подлежи на
незабавно изпълнение, като обжалването му не спира изпълнението на осн. чл. 407
ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕКО 2015“ЕООД, ЕИК ********* гр.ВАРНА,
ул. Преслав 2, представлявано от управител Б.Б. да заплати на Община Кубрат, представлявана от кмета А.Н. сумата от 182.79 лв(сто осемдесет и два лева и седемдесет и
девет стотинки), представляваща направени разноски в производство по издаване
на изпълнителен лист, на осн. чл. 81 ГПК, при условие че действието на така
издадения изпълнителен лист не отпадне в хипотези на чл. 433 ал.1 т.1, 3, 4 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд, съобразно правилата, установени в чл.407, ал.1 ГПК, в
двуседмичен срок, който за длъжника тече от връчването на поканата за
доброволно изпълнение, а за молителя тече от датата на връчване на препис от
настоящото разпореждане, чрез пълномощника на посочения в молбата служебен
адрес.
28.11.2019г.
ДИАНА
МИТЕВА
Съдия
в Окръжен съд Варна