Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 07.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на 21.01.2020г. /двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година / в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Капка Качева
като разгледа докладваното от съдията Борислав Методиев гражданско дело № 873 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производството е по реда на
чл.422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „А.К.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителния Директор Н. А. М., с която са предявени против П.П.П., с ЕГН:**********, с адрес:г***, положителни установителни искове по чл.422 ГПК за установяване дължимост на вземане, присъдено в заповедното производство по ч.гр.д. № 61/2019г. по описа на Районен съд - Козлодуй, както следва: сумата от 1296,75 лв. /хиляда и двеста деветдесет и шест лева и 75 ст./, от които главница в размер на 1199,50 лв. /хиляда сто деветдесет и девет лева и 50 ст./, за доставена, но незаплатена топлинна енергия и топла вода за периода от м. 10.2017г. до м. 04.2018г., такса за топлинно счетоводство в размер на 16,80 лв. /шестнадесет лева и 80ст./, лихва за забава – обезщетение по чл.86 от ЗЗД, в размер на 80,43 лв. /осемдесет лева и 43 ст./, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м.10.2017г. до м.04.2018г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 21.01.2019г. до изплащане на вземането, за имот, находящ се в гр. К., ж.к. *, бл. *, вх.“Б“, ап. **, както и да бъде осъдена ответницата да заплати на „А.К.”ЕАД ***, сумата от 25,00 лв. /2% внесена д. т./, за образуване по реда на чл.410 от ГПК ч. гр. д. №61/2019г. по описа на РС-Козлодуй, както и юрисконсултско възнаграждение по чл.78 от ГПК в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ за заповедното производство. Претендират се и направените разноски в настоящия исков процес.
Предявените искове са с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1,
вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД.
В съдебно
заседание ищцовото дружество „А.К.” ЕАД, *** се представлява от юрисконсулт В. Б., която поддържа предявените искове и
моли да бъде осъдена ответницата да им заплати дължимите суми за предоставени
топлинна енергия и топла вода, за притежавания от нея имот.
Ответницата, чрез назначения й особен представител
адв. М.С. *** в срока по чл.131 ГПК е подала писмен отговор на исковата молба, в
който изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Твърди се, че
ответницата не е живяла в недвижимия имот и не се установява да е потребявала
топлинна енергия и топла вода. В съдебно заседание особения представител
признава направените изчисления и не оспорва размера на претендираните от
ищцовото дружество суми за топлинна енергия и топла вода, а оспорва, че
ответницата дължи тези суми. Заявява се, че ответницата е придобила качеството
«собственик» върху недвижимия имот, за който се претендира заплащане на суми за
доставени топлинна енергия и топла вода, но партидата не е прехвърлена на нейно
име и по смисъла на приложимите общи условия тя не е «потребител». Счита се, че
титуляр на партидата е предишният собственик Л. М..
В хода на съдебното дирене са събрани писмени
доказателства – удостоверение за актуално състояние; индивидуална справка за
отопление и топла вода с клиент Л. М.; лицензии на ищцовото дружество за
обществен доставчик на топлинна енергия; протоколи за извършен отчет на
разпределители/топломери и водомери за топла вода; покана за доброволно плащане;
известие за доставка; договор при общи условия; справка за неплатени суми за
отопление и топла вода до м.04.2018г., към 30.10.2018г.; договор между «А. К.»ЕАД
и «Т. С.»ЕООД гр.София за извършване на дялово разпределение и допълнително
споразумение към него; нотариален акт за дарение на недвижим имот; заявление за
промяна на партида; становище и Постановление за възлагане на недвижим имот по
ИД №**************на ЧСИ Г. Б.. Приложено е частно гражданско дело № 61/2019г.
на Районен съд - Козлодуй и са приети писмени доказателства – документи,
досежно дяловото разпределение и отчитането на доставената топлинна
енергия в жилището на ответницата, както
и в сградата етажна собственост от топлиння счетоводител «Т. С.»ЕООД гр.София.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията
на ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното и прието по делото Удостоверение за актуално състояние ищцовото дружество „А.К.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** е вписано в търговския регистър на Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на електрическа и топлинна енергия, която дейност извършва при наличието на валидна лицензия за извършване на производство на електрическа и топлинна енергия, както и продажба на елетроенергия и топлоенергия. По делото са приети като доказателста необходимите лицензии, които трябва да притежава ищцовото дружество, съгласно чл.39, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЕ, а именно Лицензия за производство на електрическа и топлинна енергия №Л-049-03 от 11.12.2000г., издадена за срок от 30 години и Лицензия за пренос на топлинна енергия №Л-050-05 от 11.12.2000г., също за срок от 30 години. Тези лицензии са необходими на дружеството, за да може да извършва дейността, за която е регистрирано.
Ответницата на 27.10.2006г., видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот – апартамент №43, том XIII, рег. №*****, дело №**** от 2006г. на Нотариус В. М. с район на действие РС-Козлодуй е придобила право на собственост върху недвижим имот – апартамент находящ се в гр.Козлодуй ж.к.“*“, бл.*, вх.“*“, ап.**. От приетите писмени доказателства – Договор №****** от 16.01.2008г. между „А.К.“ЕАД и „Т. с.“ЕООД гр.София, Допълнително споразумение №1 към този договор от 09.10.2009г., становище на ръководител „Топлинно счетоводство и работа с клиенти“ при „А.К.“ЕАД и индивидуална справка за отопление и топла вода за имот, находящ се в гр.К. ж.к.“*“, бл.*, вх.“*“, ап.**, за периода 01.05.2017г.-30.04.2018г., се установява, че придобитото жилище от ответницата се намира в целогодишно захранвана с топлоенергия и топла вода сграда. Поради това, за имота, находящ се в гр.Козлодуй ж.к.“*“, бл.*, вх.“*“, ап.** е открита партида с абонатен №70. По делото не са събрани доказателствата и не се установи, партидата да е прехвърлена на новия собственик – ответницата П.П.П.. Видно от представените писмени доказателства - индивидуална справка за отопление и топла вода за имот, находящ се в гр.Козлодуй ж.к.“*“, бл.*, вх.“*“, ап.**, за периода 01.05.2017г.-30.04.2018г. и приложение към нея от топлинния счетоводител „Т. с.“ЕООД гр.София е, че партидата за този имот с абонатен № 70 е била на името на Л. М..
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 20.09.2018г. на ЧСИ Г. Б. с
район на действие ОС-Враца, на В. Б. Д. от гр.Козлодуй е възложен апартамент,
находящ се в гр.Козлодуй ж.к.“*“, бл.*, вх.“*“, ап.**. Постановлението е влязло
в сила на 14.11.2018г..
Установи се по делото, от представено заявление-декларация от В. Б. Д. до „А.К.“ЕАД от 20.12.2018г., че тя е пожелала да й бъде открита партида за имот, находящ се в гр.Козлодуй ж.к.“*“, бл.*, вх.“*“, ап.**.
Ищцовото дружество твърди в исковата си молба, че за периода от м.10.2017. до м.04.2018г., ответницата е ползвала топлинна енергия и топла вода, за което дължи сумата от 1199,50 лева, както и сумата от 16,80 лева такса топлинно счетоводство, видно от представените по делото Справка за неплатени суми за отопление и топла вода. Претендира се и лихва за забавено плащане на главницата в размер на 80,43 лева, за периода от м.10.2017г. до м.04.2018г..
Тъй като ответницата не е изпълнила задължението си за заплащане на дължимите суми за топла вода и топлинна енергия, ищцовото дружество на 21.01.2019г. е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр. дело №61 от 2019г. по описа на РС-Козлодуй.
Съдът на 23.01.2019г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение №37, с която изцяло е уважил искането на заявителя, в случая ищцовото дружество.
Тъй като ответницата не е намерена, за да й бъде връчена заповедта за изпълнение, на ищеца е указано от съда в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение №37 от 23.01.2019г..
От своя страна ищцовото дружество спазвайки указания му срок е предявил положителния установителен иск по чл.422 от ГПК, за признаване за установено, че ответницата му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
По делото, са изискани и представени от топлинния счетоводител „Т. с.“ЕООД гр.София, писмени доказателства, досежно факта, че за периода от м.10.2017г. до м.04.2018г., в имота на ответника в гр.К. ж.к.“*“, бл.*, вх.“*“, ап.**, не е осигуряван достъп за отчет на уредите за топлинна енергия и топла вода.
От приета по делото справка от „А.К.“ЕАД *** за неплатени суми за отопление и топла вода до м.04.2018г., за имот находящ се в гр.К. ж.к.“*“, бл.*, вх.“*“, ап.**, се установява, че дължимите суми са в размер на 1199,50 лева – главница; 16,80 лева – такса топлинно счетоводство и 80,43 лева лихва за забава.
Представителят на ответницата е признал размера на претендираните от ищцовото дружество суми за доставена и незаплатена топлоенергия и топла вода за имот, с адрес гр.К. ж.к.“*“, бл.*, вх.“*“, ап.**, за периода от м.10.2017г. до м.04.2018г., а именно 1199,50 лева, както и такса топлинно счетоводство за перида в размер на 16,80 лева и лихва за забавено плащане в размер на 80,43 лева.
Приета по делото е и покана за доброволно плащане, изпратена до ответницата П.П.П., с която последната е поканена да заплати дължими суми за доставени топлинна енергия и топла вода за периода от 10.2017г. до 04.2018г..
От представено известие за доставяне №3447 от 03.10.2018г. е видно, че пратка с получател П.П.П. и подател „А.К.“ЕАД *** не е потърсена.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 422, ал.
1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД.
Предявените искове са положителни установителни искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №37 от 23.01.2019г., по ч. гр. дело №61 от 2019г. по описа на РС-Козлодуй, както следва: сумата 1296,75 лв., от които главница в размер на 1199,50 лв. за доставена и незаплатена топлинна енергия и топла вода, за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2018 г., такса топлинно счетоводство в размер на 16.80 лв., лихва за забава, обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода м. 10.2017 до м. 04.2018 г. в размер на 80,43 лв., законна лихва от датата на подаване на заявлението 21.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски за образуване на делото в размер на 25.00 лв. за държавна такса, и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 150.00 лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения за исковия период, по силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия и топла вода в твърдения обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви.
Искът е допустим, доколкото е предявен в срока по чл.415 от ГПК, от лице с правен интерес - заявителят по ч. гр. дело №61 от 2019г. по описа на РС-Козлодуй, по което е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №37 от 23.01.2019г..
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Безспорно по делото е, че ищцовото дружество за исковия период е било обществен доставчик на топлинна енергия и топла вода, за което от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКВР/ са му издадени и необходимите лицензии, съгласно чл.39, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЕ, а именно Лицензия за производство на електрическа и топлинна енергия №Л-049-03 от 11.12.2000г., издадена за срок от 30 години и Лицензия за пренос на топлинна енергия №Л-050-05 от 11.12.2000г., също за срок от 30 години.
Също така не се спори между страните, че ответницата, за същия този период е била собственик на апартамент **, находящ се в режим на етажна собственост в гр.К. ж.к.“*“, бл.*, вх.“*“, като сградата е била целогодишно захранвана с топлоенергия и топла вода от ищцовото дружество.
Спорно по делото остава, дали за процесния период от м.10.2017г. до м.04.2018г., ищцовото дружество „А.К.“ЕАД и ответницата П.П.П. *** са се намирали в облигационни отношения по силата на публично известни общи условия, съгласно чл.150 от Закона за енергетиката, който предвижда, че „продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия“.
В чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, в случая – Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Източник на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва, въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.
В конкретния случай, представени и приети по делото като доказателство са и приложимите общи условия, съгласно чл.150 от Закона за енергетиката, досежно продажбата на топлинна енергия за битови и стопански нужди от ищцовото дружество „А.К.“ЕАД ***. С тези общи условия се уреждат правата и задълженията на страните; цена на топлинната енергия; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела и средствата за дялово разпределение; изисквания към качеството на услугата; отговорността при неизпълнение на задълженията; редът за разглеждане на жалби и рекламации от клиентите и редът и условията за прекратяване на договора.
В чл.61, ал.1
от Общите условия е посочено, че при промяна на собствеността или на вещното
право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока
по чл.14 /30-дневен срок/ заявление за откриване, промяна или закриване на
партида по образец, към което са приложени копия на документи, удостоверяващи
придобиването или прекратяването на правото на собственост или на вещното право
на ползване на имота. В ал.3 уредено, че
ако предишният собственик или ползвател в случаите по ал.1 не закрие партидата
си, продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия
собственик или ползвател, съобразно предоставения акт за собственост или ползване.
От приетия по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот – апартамент №**, том XIII, рег. №*****, дело №**** от 2006г. на Нотариус В. М. с район на действие РС-Козлодуй е видно, че на 27.10.2006г. ответницата П.П.П. е придобила от Л. М. М. право на собственост върху недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.К. ж.к.“*“, бл.*, вх.“*“, ап.**. Ответницата П. е била собственик на този недвижим имот до 14.11.2018г., когото е влязло в сила постановление на ЧСИ Г. Б. с район на действие ОС-Враца, с което горепосоченият апартамент е възложен на В. Б. Д., обявена за купувач на същия, след проведена публична продан на 14.09.2018г..
По делото не се установи и не се доказа за периода от 27.10.2006г. до 14.11.2018г., в който ответницата П.П.П. е била собственик на апартамент, находящ се в гр.К. ж.к.“.“, бл.., вх.“.“, ап.**, да е било подавано до ищцовото дружество „А.К.“ЕАД заявление по чл.61, ал.1 от Общите условия за откриване, промяна или закриване на партидата. Видно от приетите по делото индивидуална справка за отопление и топла вода за имот, находящ се в гр.К. ж.к.“*“, бл.*, вх.“*“, ап.**, за периода 01.05.2017г.-30.04.2018г. и приложение към нея от топлинния счетоводител „Т. с.“ЕООД гр.София е, че партидата за този имот с абонатен № ** е била на името на предишния собственик Л. М..
В настоящия случай не е направено изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на новия собственик – ответницата П.П., въз основа на копия от документи, удостоверяващи правото на собственост на топлоснабдения имот, като неподаването на съответното заявление по своето правно естество е липса на предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия и топла вода.
Не е постигнато изрично съгласие между ответницата П.П. и ищцовото дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот, тъй като предишният собственик и ответницата не са изпълнили задължението си по чл.61, ал.1 от Общите условия и не са поискали откриването на партида.
Ето защо задължено лице да заплаща стойността на потребените в имота топлинна енергия и топла вода, съгласно чл.61, ал.3 от Общите условия, за процесния период е предишният собственик Л. М.. Именно нейна е тежестта, съгласно приложимите общи условия, при неизпълнение на задължението си по чл.61, ал.1 от тях, да поеме дължимите суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия и топла вода в съответния недвижим имот.
Предвид горното и при съобразяване на изрично въведеното от особения представител на ответницата П.П.П. оспорване се налага извод, че последната няма качеството потребител на топлинна енергия и топла вода и в този смисъл не е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове. Претенциите срещу нея следва да бъдат отхвърлени в цялост като неоснователни – както претенцията за заплащане на главното парично вземане, така и иска за акцесорното вземане за обезщетение за забава, а също и за дължимата такса топлинно счетоводство.
По разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78 от ГПК, разноските по делото, следва да бъдат възложени на ищцовото дружество, което следва да заплати в полза на РС-Козлодуй сумата от 29,34 лева, изплатени от бюджета на съда на особения представител на ответницата за направени пътни разходи по запознаване с изпълнително дело №417/2016г. на ЧСИ Г. Б., с район на действие ОС-Враца, сумата от 5 лева, за издадено съдебно удостоверение на особения представител, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл.235 ГПК, Козлодуйският Районен Съд, трети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.К.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Н. А. М. срещу П.П.П., с ЕГН:**********, с адрес:г***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата П. дължи на ищцовото дружество, вземането, присъдено в заповедното производство по ч.гр.д. № 61/2019г. по описа на Районен съд - Козлодуй, както следва: сумата от 1296,75 лв. /хиляда и двеста деветдесет и шест лева и 75 ст./, от които главница в размер на 1199,50 лв. /хиляда сто деветдесет и девет лева и 50 ст./, за доставена, но незаплатена топлинна енергия и топла вода за периода от м. 10.2017г. до м. 04.2018г., такса за топлинно счетоводство в размер на 16,80 лв. /шестнадесет лева и 80ст./, лихва за забава – обезщетение по чл.86 от ЗЗД, в размер на 80,43 лв. /осемдесет лева и 43 ст./, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м.10.2017г. до м.04.2018г., законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.01.2019г. до изплащане на вземането, за имот, находящ се в гр. К., ж.к. *, бл. *, вх.“*“, ап. **, както и сумата от 25,00 лв. /2% внесена д. т./, за образуване по реда на чл.410 от ГПК на ч. гр. д. №61/2019г. по описа на РС-Козлодуй и юрисконсултско възнаграждение по чл.78 от ГПК в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК „А.К.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Н. А. М., да заплати на РС-Козлодуй сумата от 29,34 лева, изплатени от бюджета на съда на особения представител на ответницата за направени пътни разходи по запознаване с изпълнително дело №417/2016г. на ЧСИ Г. Б., с район на действие ОС-Враца, сумата от 5 лева, за издадено съдебно удостоверение на особения представител, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: