Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 23.02.2018 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 14.11. 2017 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1147 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано
е Решение № 70/02.02.2015г. постановено
по гр.дело № 1976/2014г. по описа на К. районен съд, с което е признато
за установено по отношение на О.П.Б.,
че съществува вземането на „А.П.П.Б.”
ООД, по Заповед № 974/11.08.2014г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1561/2014г. по описа на Районен съд К.
за следните суми: 20 000,00 лв. главница, представляваща неизплатена
компенсация за извършени превози по намалени цени за ученици и пенсионери за
месец юни 2014г., съгласно Решение № 601/13.02.2014г. на О.С. - П.Б., ведно със законната лихва, считано от
08.08.2014г. до окончателното й изплащане
Във въззивната жалба на О.П.Б. са направени оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като са изложени
подробни съображения. Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение, като
постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения
иск.
Въззиваемият „А.П.П.Б.”
ООД е подал отговор по жалбата в законния срок. Счита същата за
неоснователна и моли обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено
изцяло.
Първоначално по въззивната
жалба е образувано в.т.д. № 1054/2015г. по описа на Окръжен съд С.З.. С решение
№ 213/10.06.2015г. постановено по в.т.д. № 1054/2015г. обжалваното решение на
първоинстанционния съд е отменено изцяло и вместо него е постановено друго по
съществото на спора, с което е отхвърлен предявения иск.
С решение № 47/31.05.2017 г. постановено по т.д. № 721/2016г. ВКС, ТК, І т. о. е обезсилил решение № 213/10.06.2015г. по в.т.д. № 1084/2015г. на Окръжен съд - С.З. и е върнал делото на ОС - С.З. за ново разглеждане от друг състав на същия съд като е дал следните указания: въззивният съд да се произнесе по предявения иск - за дължимостта на претендиралото вземане на договорно основание.
Окръжен съд
– гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
В исковата молба ищецът „А.П.П.Б.” ООД, чрез пълномощника си
твърди, че извършвал обществен превоз на пътници за периода 22.11.2012г. - 16.09.2014г.,
въз основа на сключените с ответната О.П.Б. договор № 171/22.11.2012г. и
договор № 172/22.11.2012г., с предмет: „Възлагане на обществен превоз на
пътници по автобусни линии от общинската и областната транспортни схеми”, като
през този период от време ответникът не е сключвал договори за обществен превоз
на пътници с други превозвачи.
Ищецът посочва, че на
13.02.2014г. О.С.П.Б. е приел решение № 601, съгласно което:
1. Учениците с постоянен
адрес и/или учещи на територията на О.П.Б. с право на пътуване с допълнително
намаление, извън разпоредбите на ПМС № 66/1991г. да заплащат 50 % от цената на
билета или абонаментната карта.
2. Пенсионерите с постоянен адрес *** баня с право на пътуване с
допълнително намаление, извън разпоредбите на ПМС № 66/1991г. да заплащат 50 %
от цената на билета или абонаментната карта.
3. Във връзка с т. 1 и т. 2 О.С.П.Б.
задължава фирмата – превозвач да представя ежемесечно справки за брой
абонаментни карти на ученици и пенсионери.
4.
Намалението на цената на картите се компенсира от О.П.Б. в рамките на
определените средства в Общинския бюджет за 2014г., като О.П.Б. превежда
месечно на превозвача компенсация в размер на 20 000 /двадесет хиляди /
лв.
Ищецът твърди, че по силата
на посоченото решение, О.П.Б. е била задължена да превежда ежемесечно на
превозвача „А.П.П.Б.” ООД, компенсация
в размер на 20 000лв., която да покрива извършеното от него допълнително намаление
/извън нормативно определеното/ на цената на билетите /абонаментните карти/ за ученици
и пенсионери.
Ищецът посочва, че
средствата за компенсацията са били предвидени в общинския бюджет за 2014г. А
също така и компенсацията е била изплащана от О.П.Б. за периода от датата на
влизане в сила на цитираното решение до 31.05.2014г. включително.
Твърди, че през м. юни
2014г., в изпълнение на решението на О.С.П.Б. е извършил превоз на правоимащите лица - ученици и пенсионери по намалени цени –
50 % от основната цена на билета или абонаментната карта и е предоставил на
Общината справка за броя на издадените абонаментни карти.
За дължимата компенсация за
месец юни 2014г. е издал и връчил на ответника данъчна фактура №
**********/10.07.2014г. на стойност 20 000 лв. с включен ДДС.
Сочи, че с покана за
доброволно изпълнение вх. № 30-23-41/28.07.2014г. е поканил ответната община
доброволно да изпълни задължението си, но плащане не последвало.
Ищецът посочва в исковата
молба, че на 08.08.2014г. е подал до РС К. заявление по чл. 410 от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение, като искането му било уважено и
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 947/11.08.2014г. по ч.
гр. д. № 1561/2014г. по описа на РС – К..
Длъжникът – ответник О.П.Б.
е подал възражение срещу заповедта, за което е уведомен от заповедния съд със
съобщение от 23.09.2014г. и му е указана възможността да предяви установителен
иск.
С оглед на горното ищецът
счита, че за него се поражда правен интерес от предявяването на иск за
установяване на вземането му към О.П.Б..
В исковата молба ищецът се е
позовал на съдебна практика, според която правното основание за възникване
претенцията на ищеца е задължението на ответника, породено от влязъл в сила
стабилен административен акт, в случая Решение № 601/13.02.2014г. на ОбС П.Б.. А също така е изложил свои съображения, че
правната квалификация на иска следва да бъде по чл. 59 от ЗЗД.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че О.П.Б. му дължи сумата
20 000 лева – неизплатена компенсация за извършени превози по намалени
цени за ученици и пенсионери за м. юни 2014г., съгласно Решение №
601/13.02.2014г. на О.С.П.Б., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.08.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, които суми
са присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение №
947/11.08.2014г., издадена по ч. гр. д. № 1561/2014г. по описа на РС – К..
Претендира присъждане на
направените по заповедното производство разноски в размер на 1396,00лв.
Моли съда да му присъди
направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника О.П.Б., с който оспорва предявения иск по
основание и размер, като заявява, че не дължи на ищцовото дружество претендираната сума в размер на 20 000лв. Излага доводи, че
исковата претенция няма нормативно основание, за което се явява неоснователна.
Посочва, че възможността за намаление в цената на превозите е регламентирана в
чл. 1 ал.3 от ПМС № 66/15.04.1991г., където е посочено, че когато счетат за
икономически целесъобразно, превозвачите могат да правят намаления извън
случаите и размерите, определени в този нормативен акт, като в тези случаи
предвидените от превозвачите намаления са за тяхна сметка. Твърди, че приетото
Решение № 601 от проведено на 13.02.2014г. заседание на О.С.П.Б. не обвързва
ищеца със задължение да осигурява превоз на лица чрез допълнително намаление
извън нормативно установеното такова в цената на продаваните абонаментни карти
и не поражда задължение за О.П.Б. да заплаща в полза на ищеца предвидената сума
за компенсация на тези намаления. Сочи, че процесният
договор бил сключен по реда и условията на Глава ІІ раздел ІІ на Наредба № 2 от
15.03.2002г., а не съгласно Глава ІІ раздел І на същата наредба, където било
предвидено компенсиране на превозвачите за извършени разходи във връзка с
осъществяван обществен превоз. Твърди, че О.П.Б. не е възлагала на ищеца
осъществяване на превозите на територията и извън територията на О.П.Б. срещу
задължение за компенсиране на разходите по извършени намаления в цените на
билетите и абонаментните карти. Оспорва твърдението на ищеца, че е извършил
превоз на правоимащи по смисъла на Решение № 601 от
13.02.2014г. на О.С.П.Б. лица, чрез намаление в цената на издадени абонаментни
карти. Сочи, че през м. юни 2014г. ищецът не е издавал абонаментни карти,
поради липса на одобрение за това по смисъла на чл. 14 от Наредбата за
условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Такова одобрение
ищецът не е получил и след тази дата, за което ответникът оспорва съдържанието
на представените с исковата молба регистри. Ответникът твърди, че
осъществяваните от ищеца превози били извършвани на редовни цени. Сочи, че не е
представял подробна справка в ответната община за извършените чрез намаление
превози в полза на правоимащи по смисъла на Решение №
601/13.02.2014г. лица, нито за броя, номерата и стойността на издадените
абонаментни карти. Счита, че претендираната от ищеца
сума представлява свръхкомпенсиране на разходите за
дейността. Твърди, че не е приемал издадената от ищеца фактура №
**********/10.07.2014г., която върнал с писмо с обратна разписка.
Моли съда да приеме, че
ответната община не дължи на ищцовото дружество сумата от 20 000лв. и с тази
сума ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД.
Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
От приложеното частно гражданско
дело № 1561/2014г. по описа на РС - К. се установява, че на
08.08.2014г. ищецът е подал до Районен съд - К. заявление по чл. 410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от
20 000 лева, представляваща неплатена компенсация за извършени превози
през месец юни 2014г. по намалени цени, извън нормативно определените
намаления, дължими по силата на решение на ОбС П.Б.,
за която компенсация е издадена данъчна фактура **********/10.07.2014г.
Искането му е уважено и е издадена Заповед № 974 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 11.08.2014г. за сумата 20 000 лева – главница,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.08.2014г. до
окончателното изплащане на вземането и направените по делото разноски – 1
396,00 лева. В срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК /предишна редакция/ длъжникът
- ответник - О.П.Б. е подал възражение срещу заповедта. В изпълнение на
разпореждането на съда, ищецът е предявил в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК /предишна редакция/ искът за установяване на присъденото със
заповедта вземане.
Безспорно установено е, че ищецът
„А.П.П.Б.” ООД е търговско дружество, в чийто предмет на дейност се включва
дейността транспорт на пътници и товари в страната и чужбина.
Не се спори, че съгласно Договор
№ 171/22.11.2012г., със страни: О.П.Б. – възложител и „А.П.П.Б.” ООД –
изпълнител, ответникът е възложил на ищеца да извършва транспортно обслужване
на населението по автобусните линии от областната и от общинската транспортни
схеми от Пакет № 2 /подробно описани в договора/, съгласно утвърдени маршрутни
разписания. Договорът е сключен за срок от десет години. Съгласно чл.10 от договора
изпълнителят приема да издава абонаменти карти за превоз на пътници,
разпределени в групи. В чл. 13 от договора е предвидено, че за доброволно
въведените социални облекчения, извън нормативно регламентираните, възложителят
не дължи компенсации на изпълнителя. Според чл. 15.3 едно от правата и
задълженията на възложителя е да извършва проверка на билетите и картите на
пътниците, като за всяка проверка попълва специална форма.
Страните са сключили и Договор
№ 172/22.11.2012г., който е с идентични клаузи, но предмет на същия са друг обем
от автобусни линии – тези от Пакет №1 /подробно описани в договора/.
От приложеното Решение № 601,
взето на заседание на О.С.П.Б., проведено на 13.02.2014г., относно изплащане на
компенсации на транспортни разходи по намалени цени на ученици и пенсионери се
установява, че във връзка със създадена практика от предходни години на О.П.Б.
да субсидира разходите за намалени цени на правоимащи
– ученици и пенсионери е прието решение тези две социални групи да пътуват с
общо намаление цената на билета – 50% от цената на основния билет. Едната част
от намалението – в размер на 20% е по силата на ПМС № 66/1991г. и се компенсира
от средства на държавния бюджет, а останалите 30% са допълнително намаление,
което по силата на това решение ще се компенсира от общинския бюджет.
Компенсацията се изплаща на превозвача, който е задължен да представя
ежемесечно справки за брой абонаментни карти на ученици и пенсионери.
Намалението на цените на билетите и абонаментните карти ще се компенсира от О.П.Б.,
в рамките на определените средства в общинския бюджет за 2014г., като О.П.Б.
превежда месечно на превозвача компенсация в размер на 20 000 лева.
От покана рег. №30-23-41/28.07.2014г. се установява, че ищецът е
поканил ответника да му заплати дължимата компенсация за месец юни 2014г. на
стойност 20 000 лева.
От приложената към делото
фактура № **********/10.07.2014г. се установява, че ищецът е издал на ответника
фактура за компенсация на транспортни разходи по намалени цени на ученици и
пенсионери по Решение на Общински съвет, на стойност 20 000 лева с вкл.
ДДС.
От писмо рег.
№ 30-23-37/14.07.2014г. и рег. № ОС-311/14.07.2014г.
се установява, че „А.П.П.Б.” ООД е представило на 14.07.2014г. на О.П.Б. и на О.С.П.Б.
копие на регистър на издадените ученически карти за учебната 2013г. – 2014г. –
62 листа и копие на регистър на издадените пенсионерски карти за 2014г. – 34
листа.
От приложения по делото
Регистър на издадените карти на ветераните от войните през 2014г. е видно, че
ищецът е издал за 2014г. общо 7 броя карти на лица с адреси на територията на О.П.Б..
От приложения по делото
Регистър на издадените карти на военноинвалиди и военнопострадали
през 2014г. е видно, че ищецът е издал за 2014г. общо 3 броя карти на лица с
адреси на територията на О.П.Б..
От приложения към делото
Регистър на издадените абонаменти карти на пенсионери за 2014г. е видно, че
ищецът е издал към 14.07.2014г. /датата на придружителното
писмо/ общо 1 242 броя карти на пенсионери с адреси на територията на О.П.Б.. В
регистъра всяка карта е заведена под пореден номер, срещу който са посочени
собственото, бащиното и фамилното име на лицето, неговото местоживеене и е
положен подпис. От графа „местоживеене” се установява, че лицата, на които са
издадени картите, са посочили адрес на територията на О.П.Б..
От приложения към делото
Регистър на издадените абонаменти карти на ученици и студенти редовно обучение
за 2013г./2014г. е видно, че ищецът е издал към 14.07.2014г. /датата на придружителното писмо/ общо 927 броя карти на ученици. В
регистъра всяка карта е заведена под пореден номер, срещу който са посочени
собственото, бащиното и фамилното име на лицето, наименованието на учебното
заведение и неговото местонахождение, местоживеенето на лицето и е положен
подпис. От графа „местоживеене” се установява, че лицата, на които са издадени
картите, са посочили адрес на територията на О.П.Б..
От писмо рег.
№ 30-23-41#1 от 04.08.2014г. се установява, че издадената от ищеца фактура
№№**********/10.07.2014г. му е върната от ответника.
От писмо рег.
№30-23-36#1 от 16.07.2014г. се установява, че ответникът е получил от ищеца
Списък на ученици 2013-2014г. – 62 листа и Регистър на издадените абонаменти
карти на пенсионери – 34 листа, но след анализ на същите е приел, че през месец
юни 2014г. не са пътували лица по намалени цени и е върнал на ищеца фактура № **********/10.07.2014г.
за анулиране.
От писмо № 08-00-990/12.08.2014г.
на Министерство на финансите се установява, че „А.П.П.Б.” ООД и „К.И.” ЕООД са
закупили от „А.” АД определени абонаментни карти. „А.П.П.Б.” ООД притежава ново
одобрение изх. № У-ЦК-70/24.07.2014г. за отпечатване
на ценни книжа – листови и бланкови билети и абонаментни карти. В писмото са
дадени разяснения относно компенсирането на превозвача по нормативно
установения ред, със средства от държавния бюджет.
От писмо № 08-00-990/25.06.2014г.
на М. на ф. се установява, че „А.П.П.Б.” ООД притежава одобрение изх. № У-ЦК-107/08.09.2009г. за отпечатване на ценни книжа – листови
и бланкови билети и абонаментни карти, валидно до 17.05.2014г., въз основа на
което е закупило отпечатани от „А.” АД листови билети и абонаментни карти на
различни стойности.
От приложените по делото
Заповед № 782/16.11.2012г. на Кмета на О.П.Б., Писмо № 6498/08.11.2012г. на О.П.Б.,
Протокол от заседание на комисията, сформирана със Заповед № 717/19.10.2012г.
на Кмета на О.П.Б., Заповед № 717/19.10.2012г., Обява във вестник, публикувана
на 18.09.2012г., Фактура № **********/14.09.2012г., Заповед № 618/13.09.2012г.
на Кмета на О.П.Б., Решение № 190/26.07.2012г. на ОбС-
П.Б., Решение № 224/24.08.2012г. на ОбС - П.Б.,
Решение № 225/24.08.2012г. на ОбС - П.Б., Проект на
договор за транспортно обслужване и Искане за отстраняване на несъответствие
изх. № 05/12.10.2012г. се установява, че процесните два договора за обществен
превоз на пътници, а именно: Договор №171/22.11.2012г. и Договор № 172/
22.11.2012г. са сключени по реда и при условията на Наредба № 2/15.03.2002г. на
Министерство на транспорта и съобщенията за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси и леки автомобили.
От писмо рег.
№ 10-03-167/05.10.2012г. на Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията се установява, че министерството дава указания на
всички кметове и областни управители за новите нормативни изисквания, касаещи
обществени превози по транспортни схеми, които влизат в сила от 01.01.2013г.
От писмо рег.
№ 07-00-294/1/09.10.2012г. на М. на т., информационните технологии и
съобщенията се установява, че министерството дава указания на Кмета на О.П.Б.
по въпроси, свързани с прилагане на нормативната уредба за възлагане на
превозите по транспортни схеми.
От представените документи с
придружително писмо изх. № ОС-643/08.12.2014г.
на ОбС - П.Б. се установява процедурата, по която е
прието Решение № 601, взето на заседание на О.С.П.Б., проведено на 13.02.2014г.
и е приет общинският бюджет за 2014г.
От писмо рег.
№ 3023-23-35/03.07.2014г. се установява, че „А.П.П.Б.” ООД е представило на О.П.Б.
опис – сметки – Приложение № 1, 3, 5, 6 и 7 от Наредба № 2/2006г.
От протокол от 25.06.2014г.
на О.П.Б. и Докладна записка № 93-77-3/01.07.2014г. се установява, че
превозвачът е допуснал неизпълнение или неточно изпълнение на някои от
възложените му курсове за периода 16-22 юни 2014г., за което е санкциониран
чрез удържане на внесените от него гаранции, както следва: 9 880 лева по
Договор № 171/22.11.2012г. и 9 870 лева по Договор № 172/22.11.2012г.
Превозвачът е уведомен за удържаните гаранции с писма изх. № 30-23-31/01.07.2014г.
и № 30-23-32/01.07.2014г.
От приетото по
първоинстанционното дело заключение на съдебно-икономическата експертиза, се установява,
че през процесния период – месец юни 2014г. ищецът е извършвал обществен превоз
на пътници по Договор № 171/22.11.2012г. и Договор № 172/22.11.2012г. Вещото
лице е установило действащите през този период цени на билетите като е
констатирало, че цените на билетите за ученици и пенсионери са на стойност 50%
от стойността на основния билет. Ищецът е издавал абонаментни карти на ученици
и пенсионери по свой образец и е водил регистри за тях, които се намират в
кориците на делото. В бюджета на О.П.Б. за 2014г. са предвидени средства за
компенсиране на превозите на определени социални групи, съгласно Решение № 601,
взето на заседание на О.С.П.Б., проведено на 13.02.2014г., в размер на
240 000 лева. Ищецът е получил компенсации по Решение № 601/13.02.2014г.
по фактури, издадени през: април, май и юни 2014г., в размер на 20 000
лева месечно или общо 60 000 лева, като компенсацията за месец юни 2014г.
по фактура № **********/10.07.2014г. не е платена. Вещото лице е установило, че
за процесния период „А.П.П.Б.” ООД е единствен превозвач на територията на О.П.Б..
Ищецът – превозвач не е заявявал за отпечатване абонаментни карти. В
счетоводството на ищцовото дружество няма данни за стойност и респективно за
отстъпка от превозната цена по издадените абонаментни карти. Начинът, по който
е организирано счетоводството на ищеца не позволява да се генерира аналитична
информация за получените приходи от продажби на абонаментни карти, отстъпката в
цената за тези карти, както и номиналната им стойност. В счетоводството на „А.П.П.Б.”
ООД се съхраняват регистри за издадените абонаментни карти по видове социални
групи и същите съдържат данни за номер на карта, трите имена на получателя,
наименование на учебното заведение /за ученици/, населеното място –
местоживеене и подпис на лицата.
Разпитаната по делото
свидетелка М. Калпачева, която работи в ищцовото
дружество твърди, че „А.П.П.Б.” ООД е единствен превозвач на територията на О.П.Б.
и през месец юни 2014г. то е извършвало обществен превоз на пътници по
транспортната схема на О.П.Б.. Учениците и пенсионерите ползват 50% намаление
от цената на билета. Свидетелката установява, че има изложени ценоразписи на
автогарите, по спирките в селата и в автобусите. Ценоразпис има както за
редовната цена, така и за намалението. Според свидетелката, учениците и
пенсионерите си вадят карти и с тях ползват намалението, като си купуват билет
за 50% намаление. Тези карти са по собствен образец на превозвача и се издават
от него. Билетите се купуват от „Автоснаб”, гр.
София. Картите се описват в регистри. За да бъде издадена карта на
пенсионерите, те представят пенсионно решение, а учениците – служебна бележка и
данни, от кое село са. Намаление се дава и за двата вида карти. Цените на
билетите са променливи и зависят от цената на горивата. Правоимащите
лица плащат половината от цената на реалния билет. За абонаментната карта се
заплаща само стойността на отпечатването й, а не цена, която да покрива
разликата с цената на реалния билет.
Свидетелката Ц.Н.Х.,
служител в О.П.Б. установява, че има издавани карти от друг превозвач – „К.И.”
ЕООД и че общината с констативен протокол е установила, че ищецът не е извършил
част от превозите по Договор № 171/22.11.2012г. и Договор № 172/22.11.2012г.,
за което бил санкциониран. Обяснява предвидените намаления по ПМС №66, които се
заплащат от републиканския бюджет и пояснява, че с държавната и с общинска
компенсация се предвиждат общо 50% намаление на цените на билетите по междуселищните линии. Свидетелката анализира клаузите на сключените
през 2012г. договори между ищеца и ответника, както и разпоредбите на Наредба №
2 и Закона за автомобилните превози относно начина на издаване на документи за
превоз. Свидетелката твърди, че ищцовото дружество е представило на О.П.Б. през
месец юни 2014г. справка на издадени абонаментни карти и при проверка
общинската администрация установила, че учениците и пенсионерите не били
снабдени с абонаментни карти по реда на Наредбата за ценните книги.
Свидетелката анализира разпоредбите на Наредба № 33 за абонаментните карти за
специализиран превоз. Твърди, че има издавани билети на „К.И.” ЕООД. Билетите
били давани на ученици и пенсионери по номинала, без
да е отразено намалението върху билетите. След прекратяване на договорите между
ищеца и ответника било установено, че картите на учениците нямали номинална
стойност, отличителни белези на М. на ф., липсвали данни за серия, номер,
нямали и защити. Превозвачът не бил представил в общината регистри по категории
граждани, които да са заверени. След направена констатация свидетелката потвърждава,
че ищецът е представил на ответника регистрите, приети като доказателства по
делото. Според свидетелката, тъй като установили, че в регистрите имало вписани
лица, които по закон пътували безплатно и нямало написан номер на абонаментната
карта, общината не ги приела за регистри. Свидетелката Х. твърди, че общинската
администрация през месец юни извършила проверка за период от една седмица и
установила неизпълнение на 1/3 от курсовете по линиите, за което съставила
констативен протокол. Общината не е извършвала проверка дали има нарушения при
издаването на билети. Не са установявани пътници с билети с 50% намаление. Не
си спомня да са постъпвали жалби от пътници с право на намаление за цените, на
които са им издавани билетите.
Според свидетелката М.П. – заместник – кмет на О.П.Б., общественият
превоз е извършван от „А.П.П.Б.” ООД. Установило се, че превозвачът изпълнявал
само част от маршрутните разписания. Общината не платила процесната фактура,
защото не били представени документи. Превозвачът трябвало да представи
регистър, а той внесъл в общината само списъци, без посочен номер на
абонаментната карта, номинал и маршрут. Според
свидетелката представените в общината списъци са регистрите, приети като
доказателства по делото. Не приели списъците, защото не отговаряли на
договореното. Свидетелката П. твърди, че при извършените проверки не са
установили ученици и пенсионери, които да са пътували без намаление. Тя лично
не разполага с информация, ученици и пенсионери да са возени на цена над
намалението. Твърди, че превозвачът е санкциониран с вземане на гаранцията по
договора.
При разглеждане на делото
пред въззивния съд е назначена съдебно – икономическа
експертиза, от чието заключение се установява следното:
За да представлява претендираната сума "държавна помощ" по смисъла
на Регламет (ЕО)1370/2007 на Европейския парламент и
на съвета от 23.10.2007г. относно обществените услуги за пътнически превоз с
железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО)
1191/69и(ЕИО) 1107/70 на Съвета, следва да отговаря на следните 4 /четири/
условия :
УСЛОВИЯ ЗА СЪВМЕСТИМОСТ НА
КОМПЕНСАЦИИТЕ ЗА ПУБЛИЧНИ УСЛУГИ, КОИТО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ДЪРЖАВНА ПОМОЩ
1. Първо, предприятието
получател действително трябва да е носител на задължения за публични услуги и
тези задължения трябва да са ясно дефинирани.
О.П.Б. е носител на
задължения за публични услуги и тези задължения са ясно дефинирани. Те
представляват компенсация на извършени превози по намалени цени на билетите за
определени категории граждани. Експертизата констатира, че „А.П.П.Б." ООД
е извършвало обществен превоз на пътници по Договор № 171/22.11.2012г. и Договор
№ 172/22.11.2012 г., за което са издадени фактури за месеците Март, Април и Май
и разплатени от О.П.Б.,
2.Второ, параметрите на
базата за изчисляване на компенсацията трябва да са установени предварително по
обективен и прозрачен начин, за да не се допусне предоставянето на икономическо
предимство за предприятието получател, което да го постави в по - благоприятно
положение спрямо предприятията конкуренти. Следователно в случаите, когато
впоследствие се окаже, че предоставянето на определени услуги във връзка с
изпълнението на задължението за публични услуги е било икономически неизгодно,
изплащането от държавата - членка на компенсация за понесените от предприятието
загуби при липса на предварително установени параметри за такава компенсация представлява
финансова мярка, която попада в определението за държавна помощ съгласно член
87, параграф 1 от Договора.
Параметрите на базата за
изчисляване на компенсацията са
установени предварително.
Съгласно сключеният Договор
между О.П.Б. и „А.П.П.Б." ООД / лист 11 папка ГД 1976/ е договорено: Чл.10
Изпълнителят приема да издава абонаментни карти за превоз на пътници, разделени
в групи, както следва: ученици, работници, пенсионери, инвалиди, многодетни
майки, ветерани
Чл.11 За издадените карти Изпълнителят води заверени от Възложителя
регистри по категория и групи.
Чл.12 Ежемесечно
Изпълнителят представя на Възложителя регистрите за проверка и отчитане.
3.Трето, компенсацията не
може да надвишава това, което е необходимо да покрие всички или част от
разходите, понесени при изпълнение на задължението за публични услуги,
отчитайки съответните постъпления и една разумна печалба.
В приложените материали по
делото и при проверка в счетоводствата на О.П.Б. и в „А.П.П.Б."ООД, се
установява, че за лицата ползвали намаление липсва информация за цената на
картата и ползваното намаление за всяко лице, за услугата през месец юни 2014г.
Поради това Експертизата не може да даде категоричен отговор, дали исканата
сума реално отразява извършените превози .
4.Четвърто, ако
предприятието носител на задължения за публични услуги не е определено, като
специален случай, чрез процедура по възлагане на обществени поръчки, която
създава условия за избор на кандидата, способен да предостави тези услуги при
най-ниски разходи за съответната общност, нивото на компенсация трябва да бъде
определено въз основа на анализ на разходите, които едно типично предприятие,
добре управлявано и осигурено с необходимите транспортни средства за изпълнение
на належащите изисквания във връзка с услугите от обществен интерес, би
направило при изпълнение на тези задължения, отчитайки съответните постъпления
и една разумна печалба за изпълнение на задълженията. „А.П.П.Б." ООД е
единствен кандидат за извършване на услугата -Транспортно обслужване на
населението по автобусни линии и е избран за изпълнител.
Когато тези четири условия
са спазени, компенсацията за публични услуги не представлява държавна помощ и
членове 87 и 88 от Договора за ЕО не се прилагат. Ако държавите - членки не са
спазили тези критерии и ако са налице общите критерии за приложимост на член
87, параграф 1 от Договора за ЕО, то компенсацията за публични услуги
представлява държавна помощ.
О.П.Б. е носител на
задължения за публични услуги и тези задължения трябва да са ясно дефинирани. Те
представляват компенсация на извършени превози по намалени цени на билетите за
определени категории граждани.
Съгласно Решение №
601/13.02.2014г. на О.С.П.Б.:
1.Учениците с постоянен
адрес и/или учещи на територията на О.П.Б. с право на пътуване с допълнително
намаление извън разпоредбите на ПМС № 66/1991г. да заплащат 50% от цената на
билета или абонаментната карта.
2.Пенсионерите с постоянен
адрес *** баня с право на пътуване с допълнително намаление извън разпоредбите
на ПМС № 66/1991г. да заплащат 50% от цената на билета или абонаментната карта.
Във връзка с т.1 и т.2 О.С.П.Б.
задължава фирмата-превозвач да представя ежемесечно справка за брой абонаментни
карти на ученици и пенсионери издадени за месеца.
Съгласно решението на О.С.П.Б.
намалението на цената на картите се компенсира от Общинския бюджет за 2014г.,
като предвижда месечно на превозвача да се превеждат компенсации в размер на 20 000 лв./двадесет
хиляди лева/
Претендираната сума не отговаря на всички изисквания за получаване
на компенсации за извършване на услугата - „Транспортно обслужване на
населението по автобусни линии в П.Б.." Съгласно Решение №
601/13.02.2014г. на ОбС П.Б. за 2014 г. в бюджета са
предвидени средства за заплащане на извършени транспортни услуги в размер на 20
000 лв. месечно.
В приложените материали по
делото, копие на регистър на издадените ученически карти за учебната 2013-2014
г. и копие на регистър на издадените пенсионерски карти /стр.20 от гражданско
дело №1976/2014 г./ за лицата ползвали намаление липсва информация за цената на
картата и ползваното намаление.
Изплатени са суми на
превозвача „А.П.П.Б." ООД за месец Март издадена фактура №
**********/31.03.2014г. на стойност 20 000.00 лв. с ДДС, месец Април издадена
фактура № **********/09.05.2014г. на стойност 20 000.00 лв. с ДДС, месец Май
издадена фактура № **********/05.06.2014г. на стойност 20 000.00 лв. с ДЦС.
В счетоводството на „А.П.П.Б."
ООД фактура № **********/10.07.2014г. е отразена като вземане от О.П.Б.. Отразена
е в дневника за продажби за съответния данъчен период и е внесено ДДС в размер
на 3 333,33 лв. Подадена е справка декларация №2400-1581733/13.08.2014 г., от
която е видно че приходите за м.Юни на „А.П.П.Б." ООД са в размер на 121
702,90 лв. и са от транспортна дейност.
Разходите с право на пълен
данъчен кредит за месец Юни са 93 339,99 лв.
Фактура № 1257/10.07.2014 г
не е осчетоводена /не е приета от О.П.Б./ и не фигурира в регистрите им, като
задължение.
„А.П.П.Б." ООД
притежава одобрение за отпечатване на ценни книжа - листови и бланкови билети и
абонаментни карти, издадено от Министерство на финансите по реда на чл.11 и
чл.14 от Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни
книжа, издадено на 08.09.2009 г. с изходящ номер У-ЦК-107
със срок на валидност до 17.05.2014г и с Лиценз № 1011/18.05.2009 г. издаден от
Министерството на транспорта, и Анекс №139/03.11.2008 към Договор №1/30.01.2005
г. с О.П.Б.. След тази дата е издадено ново одобрение с изходящ номер У-ЦК-70 от 24.07.2014 г. с валидност до 17.05.2019г.Лиценз
№1011/28.04.2014 г. издаден от Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщеният и Договор № 171/22.11.2012 сключен с О.П.Б..
И двете заявки са одобрени
на основание чл.11 и чл.14 ал.1 от НУРОКЦК
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В своята задължителна и константна практика ВС и ВКС последователно са
се придържали към становището, че определянето на правната квалификация на
предявения иск е задължение на сезирания съд. За да
определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да
изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в
петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно
действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди
релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на
страните и приложи съответния материален закон. Неправилната правна
квалификация в резултат от неправилно приложение на материалния закон,
съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение от въззивния съд и за разрешаване на спора по същество чрез
произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на
решението като основание за неговото обезсилване.
Първоинстанционният съд е приел, че е предявен установителен
иск с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД.
В случая е безспорно, че е
предявен иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на присъдено със
заповед за изпълнение вземане, тъй като длъжникът е възразил срещу заповедта.
Изложените в исковата молба
фактически основания, от които ищецът черпи правата си, сочат на претенция за
извършен превоз на пътници на договорно основание, във връзка с което и въз
основа на прието решение от възложителя за последния е възникнало задължение да
заплаща на превозвача всеки месец компенсация. Навеждат се обстоятелства за
осъществен превоз на определена категория пътници и извършени плащания на
компенсации от страна на общината за известен период, като за процесния /м. юни
2014г./ такова плащане не е направено, поради което се претендира дължимостта му. Следователно предявеният иск следва да се
квалифицира като претенция за установяване съществуване на задължение за
заплащане на исковата сума като дължима на договорно основание – по чл. 422 .
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр.
чл. 79 от ЗЗД.
По делото е безспорно установено, че между О.П.Б. и „А.П.П.Б.”ООД са сключени 2 договора - № 171 и № 172 от
22.11.2012г. с предмет „Възлагане на обществен превоз на пътници по автобусни
линии от общинската и областната транспортни схеми”. Също така, няма спор и че
с Решение № 601/13.02.2014г. на О.С.П.Б. е прието:
1.Учениците с постоянен
адрес и/или учещи на територията на О.П.Б., с право на пътуване с допълнително
намаление, извън разпоредбите на ПМС № 66/1991г., да заплащат 50 % от цената на
билета и абонаментната карта;
2.Пенсионерите с постоянен
адрес *** , с право на пътуване с допълнително намаление, извън разпоредбите на
ПМС №66/1991г., да заплащат 50 % от цената на билета и абонаментната карта;
3.Във връзка с т.1 и т.2,
Общински съвет О.П.Б. задължава фирмата - превозвач да представя ежемесечно
справки за брой абонаментни карти на ученици и пенсионери;
4.Намалението на цената на
картите се компенсира от О.П.Б. в рамките на определените средства в общинския
бюджет за 2014г., като О.П.Б. превежда ежемесечно на превозвача компенсация в
размер на 20 000 лв.
От изложеното следва, че между
страните са налице договорни отношения относно осъществяването на превоз на
пътници по автобусни линии от общинската и областната транспортни схеми,
възникнали на 22.11.2012г., когато са сключени посочените договори с предмет
„Възлагане на обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската и
областната транспортни схеми”, във връзка със съществуването на които, с
Решение № 601/13.02.2014г. на О.С.П.Б. е прието ученици и пенсионери да пътуват
с 50 % намаление и в тази връзка, превозвачът да бъде компенсиран парично от
Общината с изплащане на 20 000 лв. месечно, при задължение на превозвача да
представя ежемесечно справка за брой абонаментни карти на ученици и пенсионери.
При наличие на договори между
страните, по които превозвача получава възнаграждение за извършвания обществен
превоз чрез цената на билетите, заплащана от ползващите транспортните услуги
лица, взетото от Общинския съвет на Общината решение ученици и пенсионери да
заплащат 50% от стойността на билети и абонаметнти
карти, за което превозвачът да бъде компенсиран с 20 000 лв. месечно, не би
могло да се разглежда извън контекста на сключените между превозвача и общината
договори. В чл. 13 от договорите е прието, че за доброволно въведени намаления
на отделни социални групи, извън нормативно регламентираните, възложителят не
дължи компенсации на изпълнителя. В случая обаче въвеждането на намаление не е
по волята на превозвача, а е съгласно приетото решение на Общинския съвет на О.П.Б..
От събраните по делото
доказателства е установено, че за процесния период ищецът е извършвал обществен
превоз на пътници по двата договора, като за същия период от време не е имало
друг превозвач на територията на О.П.Б.. Съгласно решение № 601/13.02.2014г, О.П.Б.
е задължена да превежда месечно на превозвача – ищец по делото – компенсация в
размер на 20 000 лева, която да покрива извършеното от ищеца допълнително
намаление /извън нормативно определеното/ на цената на билетите и абонаментните
карти за ученици и пенсионери.
Безспорно
е установено, че средствата за компенсацията са предвидени в общинския бюджет
за 2014г., както и че компенсацията е изплащана от ответника на ищеца за
периода от датата на влизане в сила на решението до 31.05.2014г. включително.
Видно от решение №
601/13.02.2014г. на ОбС П.Б., същото съдържа поемане
на ликвидно
/определяемо като основание и размер/ задължение на О.П.Б. /ежемесечно в
размер на 20 000 лева/ към единствения превозвач на територията на
общината – ищеца “А.П.П.Б.” ООД. Това задължение е изискуемо
при настъпването на определени юридически факти, конкретизирани в самото
решение: ежемесечно представяне на справка за брой абонаментни карти на ученици
и пенсионери, като други условия не са поставени. Факт е, че ответникът е
изплащал на ищеца предвидената компенсация до 31.05.2014г. включително, без да
му поставя допълнителни условия, извън въведените с решението на ОбС.
По делото е установено, че в
изпълнение на решението на ОбС, през месец юни 2014г. ищецът е извършил
превозите на правоимащите лица – ученици и
пенсионери, по намалени цени – 50 % от основната цена на билета или
абонаментната карта и е предоставил на Общината справка за броя на издадените
абонаментни карти на ученици и пенсионери.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че по делото е установено съществуването на определено и
индивидуализирано парично задължение в размер на 20 000 лева на О.П.Б. към
ищеца – превозвач “А.П.П.Б.” ООД, представляващо неизплатена компенсация за
извършени превози по намалени цени за ученици и пенсионери за м. юни 2014г.,
съгласно Решение № 601/13.02.2014г. на О.С.П.Б., за изпълнението на което са
предвидени средства в общинския бюджет за 2014г. и което задължение не е
изплатено.
Следователно предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен като се признае за установено по
отношение на О.П.Б., че
съществува вземането на „А.П.П.Б.” ООД,
по Заповед № 974/11.08.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1561/2014г. по описа на Районен съд К. за сумата
от 20 000 лв. главница, представляваща неизплатена компенсация за
извършени превози по намалени цени за ученици и пенсионери за месец юни 2014г.,
съгласно Решение № 601/13.02.2014г. на О.С.П.Б., ведно със законната лихва, считано от 08.08.2014г. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателното й изплащане
Предвид горното въззивният съд
намира, че въпреки посоченото от районния съд различно правно основание и изложените
в този смисъл различни мотиви, обжалваното решение като краен резултат е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Ищецът е
направил искане за присъждане на разноски и е представил списък по чл. 80 от ГПК.
Следва да се посочи, че с
обжалваното решение на ищеца са присъдени направените в заповедното
производство разноски в размер на 1396 лева, както и направените в
първоинстанционното исково производство разноски в размер на 1940 лева.
Видно от списъка по чл. 80 от ГПК ищецът не е
направил разноски във въззивното производство както по в.т.д. № 1084/2015г.,
така и по настоящото в.т.д. № 1147/2017г. и двете по описа на Окръжен съд С.З..
Ищецът е направил разноски в касационното производство пред ВКС по т.д. №
721/2016г. в размер на 430 лева – държавна такса, които с оглед изхода на спора
следва да му бъдат присъдени.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд С.З.
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 70/02.02.2015г.
постановено по гр. дело № 1976/2014г. по описа на Районен съд К..
ОСЪЖДА О.П.Б. със седалище и адрес на управление град П.Б.,
***, Булстат *** да заплати на “А.П.П.Б.” ООД със
седалище и адрес на управление град П.Б., **, ЕИК ***сумата от 430 лева /четиристотин и тридесет
лева/, представляваща направени разноски в касационното
производство по т.д. № 721/2016г. по описа на ВКС на РБ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.