РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1981/4.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на двадесет и трети октомври
две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Недялко Бекиров
Георги Пасков
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурор М.Пелтеков, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 2356/2020г., взе предвид
следното:
Касационно производство по реда на
глава XII от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.63 ал. 1 от ЗАНН.
Дирекция „Инспекция по труда” /ДИТ/ -
Пловдив с процесуален представител ст. юрисконсулт П.Т. обжалва Решение № 1124/15.07.2020г.,
постановено по АНД № 1175/2020г. на Районен съд-Пловдив, с което е отменено
Наказателно постановление /НП/ № 16-002491/03.02.2020г. на Директор Дирекция
„Инспекция по труда“, гр.Пловдив за наложена на „Зинвест - К” ООД, ЕИК
********* имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл.414 ал.1 от
Кодекса на труда за нарушение на чл.128а ал.1 КТ и е осъдена ДИТ – Пловдив да
заплати на „Зинвест - К” ООД 350лв. разноски.
Касаторът счита решението за
неправилно и моли да бъде отменено, като по същество се потвърди НП. Заявено е,
че разпоредбата на чл.128а ал.1 КТ установява задължение за работодателя да
издаде и предостави на работника или служителя по негово писмено искане
необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото му
правоотношение, в 14 дн. срок от искането. Цитирана е нормата на чл.3 ал.1 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/,
по отношение дефиницията за „електронен документ“ и е посочено, че съгл. чл.3
ал.2 ЗЕДЕУУ – писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ, съдържащ електронно изявление. Твърди се, че от хартиения носител на
електронното изявление от Д.М. е видно, че същото е изпратено на 31.10.2019г. и
съдържа посочване на автор, титуляр, адреса и телефонния номер и електронен
адрес на заявителя. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на
което е извършено електронното изявление. В случая управителя на дружеството не
е оспорил авторството на заявлението в хода на проверката и в хода на
административно-наказателното производство, съдържащо се в самото електронно
писмо. Авторството /чл.4 от закона/ на заявлението, съдържащо се в електронното
писмо се оспорва едва в хода на съдебното производство при оспорване на НП.
Предвид изложеното се счита, че работодателят е бил надлежно сезиран от Д.М. с
искане да бъде издадена необходимата й служебна бележка за доходите по трудов
договор и той е бил длъжен да стори това в предвидения срок – чл.128а ал.1 КТ.
Доказателства за издадена служебна бележка за доходите не са представени в хода
на административно-наказателното производство, като управителят заявил че
исканата служебна бележка по чл.45 ЗДДФЛ ще представи на следващия работодател
на Д.М..
Ответникът „Зинвест - К” ЕООД /Германско-българска
самостоятелна медико-диагностична лаборатория/, гр.Пловдив с управител П.Б. и
пълномощник адв.Ст.Б. оспорва касационната жалба. Поддържа законосъобразност на
решението на ПРС с твърдение за правилен извод на съда – електронното изявление
не отговаря на дефиницията на чл.3 ал.1 ЗЕДЕУУ за електронен документ. Посочено
е, че липсата на подпис не е санирана, като отсъства както физически положен
подпис, така и електронен подпис. Освен това, правилно е прието от съда и друго
основание за отмяна на НП – разминаването в датата на представеното от
контролния орган на хартиен носител копие на заявлението, както и копието,
приложено към жалбата, са от дата 31.11.2019г., което по никакъв начин на
кореспондира с описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства по твърдяното за
извършено нарушение. Поискано е решението на ПРС да се потвърди с присъждане на
разноски пред касационната инстанция – 350лв. адвокатско възнаграждение съгл.
договор за правна защита и съдействие /л.11/, платимо по банков път с приложено
банково платежно нареждане за изплащане на сумата.
Ответникът представи и е прието
удостоверение изх.№ 182/22.10.2020г. от Зинвест – К ООД, гр.Пловдив, според
съдържанието на което – „…към дата 21.10.2020г. издадената служебна бележка за
доходи от трудови правоотношения по чл.45 ал.2 т.1, 2 и 3 от ЗДДФЛ от дата
29.10.2019г. на Д.Д.М., ЕГН **********, стои на поискване и не е получена.“.
Окръжна прокуратура – Пловдив предлага
решението на РС - Пловдив да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационната жалба е допустима - подадена
в срока по чл.211 ал.1 АПК от страна с право и интерес от оспорване на
неблагоприятно решение.
1. В адм.нак.преписка се съдържа
заповед от 11.02.2014г. за оправомощаване на директорите на Дирекция
"Инспекция по труда" да издават НП при установени нарушения на
трудовото законодателство – т.4. Налице е установена
административно-наказателна компетентност. АУАН № 16-002491/16.12.2019г. е
съставен от гл.инспектор в Д ИТ – Пловдив.
Според фактите : На 26.11.2019г. е
посетен офисът на „Зинвест - К” ЕООД /Германско-българска самостоятелна
медико-диагностична лаборатория/ в гр.Пловдив, ул.Цар Борис III Обединител № 157, в който се изготвя,
обработва и съхранява документацията на дружеството. Изискано е и представено
трудовото досие на Д.М., чието трудово правоотношение с дружеството е
прекратено, считано от 18.07.2019г. Управителят П.Б. в проведен разговор
заявил, че Д.М. е изпратила на 31.10.2019г. по електронната им поща заявление
за издаване на служебна бележка за доходите по трудов договор, каквато е
отказано да й бъде предоставена. При проверката не били предоставени документи
за проверка, поради което били изискани с призовка и представени на
27.11.2019г. След преглед на документацията е прието за установено, че в 14 дн.
срок от получаване на писменото заявление /получено на 31.10.2019г./ - до
14.11.2019г., както и до момента на издаване на НП, работодателят не е
представил на Д.М. исканата служебна бележка за доходите по трудов договор. В
опис на писмените материали е отразено заявление от Д.М. за издаване на
служебна бележка, върху което има дата – 31.11.2019г. и „С уважение : Д.М.“.
Описаните данни мотивирали
административно-наказващият орган да приеме, че е осъществено нарушение на
чл.128а ал.1 КТ : „По писмено искане на работника или служителя работодателят е
длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти,
свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането.“. Приложена
е санкция по чл.414 ал.1 КТ : „Работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв.“.
ПРС приел, че са налице основания за отмяна на
НП, за което са изложени следните мотиви : За гарантиране упражняването на
правата и задълженията на страните по трудово правоотношение, регламентирани в
КТ, законодателят е предвидил волеизявленията да бъдат направени в писмена
форма, като електронната форма би била допустима, само ако има създадена
надеждна система за защита и контрол, при спазване на изискванията на Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ и Регламент
(ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /"Регламент (ЕС)
910/2014"/. При направено електронно изявление, съдържащо се в електронен
документ, се приема, че писмената форма е спазена /чл. 3 ал. 2 от ЗЕДЕУУ/. За
да има електронния документ формална доказателствена сила, т. е. за да се счита
установено, че той изхожда от страната, изпратила мейла и изразява нейната
воля, той трябва да е подписан от страната с електронен подпис, равностоен на саморъчния.
В тази вр. е съобразено, че при електронните документи не всеки електронен
подпис е тъждествен на саморъчния подпис - при всички случаи значение на
саморъчен подпис има т. нар. квалифициран електронен подпис, представляващ
електронен подпис, който се основава на квалифицирано удостоверение за
електронен подпис, издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни
услуги. Респект., ако електронният подпис не е квалифициран, то той би имал
значение на саморъчен подпис, само ако страните са постигнали предварителна
договореност за това и само в отношенията между тези страни. При отсъствие на
предварителна уговорка и след като електронният документ не е подписан с
квалифициран електронен подпис, спрямо електронния документ ще се прилагат
правилата за неподписан писмен документ, какъвто според ПРС се явява подаденото
от Д.М. до жалбоподателя заявление по електронната поща. Съдът се е позовал на
приложеното в преписката на хартиен носител заявление, подписано по следния
начин: „С уважение:Д.М.“ и във вр. с оспорено авторство на подаденото
заявление, е приел, че тежестта на доказване на неговата истинност е върху
страната, която го представя. По делото не са представени : сканирано писмено
искане със саморъчно положен подпис на М., изпратен заедно с електронното
заявление, както и доказателства за подписано с квалифициран електронен подпис
заявление или подписано с електронен подпис, на който е придадено значение на
саморъчен подпис по закон съгласно чл.13 ал.4 от ЗЕДЕУУ. При тези данни, ПРС
приел, че подаденото заявление от М. по електронна поща не изпълнява законовите
изисквания, при спазването на които законодателят е придал правно значение на
електронния документ и електронния подпис, и приравняването им на писмени
такива. Ведно с това, правилно ПРС е
изтъкнал, че съдържащото се в преписката на хартиен носител - копие на
заявление, както и копието, приложено към жалбата, са датирани с дата
31.11.2019г., която по никакъв начин не кореспондира с описаните в АУАН и НП
фактически обстоятелства по твърдяното за извършено нарушение.
2. Решението е законосъобразно.
Правилно е съобразено от РС – Пловдив, че според текста
на чл.128а ал.1 КТ – искането до работодателя е писмено и електронна форма би
била допустима само при действаща надеждна система за защита и контрол, при
спазване изискванията на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Съгл. чл. 3 ал.1 (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2017
г.) от ЗЕДЕУУ : „Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3,
т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
(OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) №
910/2014".) - „електронен документ" означава всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или
аудио-визуален запис. В случая преписката съдържа заявление от Д.М., датирано –
31.11.2019г., в което отсъства подпис на лицето и е отразено „С уважение : Д.М.“.
При оспорено авторство на заявлението, тежестта за доказване истинността на
документа е следвало да бъде указана в съдебно заседание, което в конкретиката
на фактите не е съществен процесуален пропуск. От значение за спора е
несъответствието между описание на нарушението в обстоятелствената част на НП и
доказателствата от преписката. В НП е посочено, че управителят на провереното
дружество – работодател заявил, че Д.М. е изпратила на 31.10.2019г. по
електронна поща заявление, каквото заявление преписката не съдържа.
Следователно, НП е необосновано и отсъства съставомерно деяние по отношение на
заявление от 31.10.2019г. В реда на изложеното, приетото по настоящото дело
удостоверение също не изяснява несъответствието, тъй като е удостоверено, че
поисканата служебна бележка за доходи по ЗДДФЛ е издадена на 29.10.2019г. –
тоест, преди да е поискана. Както бе посочено вече, преписката съдържа
заявление от Д.М., което е датирано – 31.11.2019г., в което отсъства подпис на
лицето и е отразено „С уважение : Д.М.“ – по отношение на това заявление не са
налице фактически установявания, квалифицирани от правна страна за нарушение на
чл.128а ал.1 КТ. В хода на административно-наказателното производство описаното
несъответствие не е изяснено, като неяснотата не е преодоляна и в съдебното
производство.
Ведно с посоченото, съображенията на ПРС, основани на
ЗЕДЕУУ, са правилни. Приложеното в преписката заявление не е подписано и не е
представен сканиран документ със саморъчно положен подпис, нито
административно-наказващият орган е изяснил дали саморъчния подпис на Д.М. се
изразява във вписване на двете имена на лицето.
Отсъстват доказателства и за подписано заявление с електронен подпис по
см. на чл.3 т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ /„електронен
подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва;/, респект. за усъвършенстван
електронен подпис /чл.13 ал.2 от закона и чл.3 т.11 вр. с чл.26 от цитирания
регламент/, както и за квалифициран електронен подпис по см. на чл.13 ал.3
ЗЕДЕУУ и чл.3 т.12 от регламента. Правилно
ПРС се е позовал на чл.13 ал.4 ЗЕДЕУУ : „Правната сила на електронния подпис и
на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис, когато това е уговорено между страните.“. В случая не са налице
доказателства за прилагане на цитираната норма в хипотеза на наличен електронен
подпис. Следователно, заявлението, подадено по електронна поща не е
съответствало на изискванията на ЗЕДЕУУ, за да бъде възприето, че работодателят
е дължал издаване на поисканата служебна бележка. Вярно е приетото от ПРС
относно формалната доказателствена сила на електронния документ - за да се
счита установено, че той изхожда от страната, изпратила мейла и изразява
нейната воля, трябва да е подписан от страната с електронен подпис, равностоен
на саморъчния.
Съгласно чл. 416
ал.1 пр.2-ро КТ - Редовно съставените актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното. След като фактическите
констатации не са достатъчно ясни по отношение съставомерност на деянието, доказателствената
сила на АУАН е разколебана. Обосноваността на НП
следва да произтича и от данните в преписката, но в случая и това не е налице.
Посоченото обосновава
неоснователност на жалбата с присъждане на съдебни разноски в размер на 350лв.,
адвокатско възнаграждение за ответника – чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр.68 от
31.07.2020г./ и чл.63 ал.3 ЗАНН, при отсъствие на възражение за прекомерност.
Мотивиран с изложеното,
Административен съд-Пловдив, XXIII състав,
Р Е
Ш И :
Оставя в сила № 1124/15.07.2020г.,
постановено по АНД № 1175/2020г. на Районен съд-Пловдив.
Осъжда Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ да заплати на „Зинвест - К” ЕООД /Германско-българска
самостоятелна медико-диагностична лаборатория/, гр.Пловдив, ЕИК ********* –
350лв. съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :